София, 25.09.2014 год.


Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 4213/2014 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, във вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.
С определението от 19.05.2014 год. по ч. гр. д. № 401/2014 год. Пазарджишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното определение от 25.04.2014 год. по гр. д. № 307/2014 год. на Пазарджишкия районен съд и вместо това постановил друго, с което допуснал обезпечение на предявения от [фирма] иск по чл. 72, ал. 1 ЗС против ЗК „Н.-Ч.” /в ликвидация/ за заплащане на сумата 24 995 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в имот на ответната кооперация, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното заплащане, чрез налагане на обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по изпълнително дело и при условие на внасяне на парична гаранция от едноличния търговец в размер на 2 500 лв.
Против въззивното определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна касационна жалба от ЗК „Н.-Ч.” /в ликвидация/, чрез пълномощниците й адв. С. и адв. Г.. В нея се поддържат оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост, с искане за отмяната му и вместо това се отвърли молбата за допускане на обезпечение, с присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Приложено е изложение, в което се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът счита, че по въпроса дали е подходяща обезпечителната мярка „спиране на изпълнението” на влязлото в сила решение по ревандикационния иск за обезпечаване на предявен иск по чл. 72, ал. 1 ЗС произнасянето на въззивния съд в положителен смисъл е в противоречие с представеното определение № 663 от 2.05.2011 год. по гр. д. № 462/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, в което е прието обратното становище с оглед изпълнение върху недвижим имот - въвод на невладеещия собственик в него, което не би затруднило или застрашило правата на ищеца по иска за подобрения, тъй като имотът ще бъде налице. В същия смисъл е и поставеният втори въпрос, а относно този, касаещ преценката на съда относно подходящата обезпечителна мярка с оглед вида на предявения иск е представено и определение № 826 от 20.05.2010 год. по гр. д. № 764/2010 год. на САС, в което, според касаторът, произнасянето е в обратен смисъл.
Формулиран е и въпрос относно допустимостта да се предяви правото на задържане, съгласно чл. 72, ал. 3 ЗС, от подобрителя на имот извън производството по иска по чл. 108 ЗС срещу него, и след приключването му с влязло в сила решение, с което същият е уважен. Счита, че произнасянето на въззивния съд по него противоречи на решение № 882 от 8.07.2008 год. по гр. д. № 4074/2007 год. ІІ г. о. на ВКС, в което е прието, че след успешното провеждане на иска по чл. 108 ЗС възражението за право на задържане е преклудирано и не може да се заяви в отделно производство. В този смисъл е и определение№ 54 от 21.01.2010 год. по ч. гр. д. № 741/2009 год. ІV г. о. ВКС, постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Последният формулиран въпрос в изложението е относно допускане на обезпечение по недопустим иск, като касаторът се позовава на цитираната и представена съдебна практика /решение № 892 от 22.06.2009 год. по гр. д. № 761/2009 год. В./.
С оглед представената съдебна практика, в т. ч. и задължителна /извън цитираната се представя и ППВС № 6/74 год. във връзка с поставен въпрос за обусловеността на преценката за вероятната основателност на иска от вида на владението/ релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК следва да се квалифицират като такива по т. 1 и т. 2, като конкретни съображения за наличие на основанието по т. 3 не са изложени.
Ищецът, ответник в настоящето производство – [фирма], [населено място], оспорва допустимостта, респ. основателността на подадената жалба по съображения в писмен отговор.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което след отмяна на първоинстанционното определение е постановено друго, с което е допуснато обезпечение на иска.
За да отмени първоинстанционното определение, с което е отхвърлено искането за допускане на обезпечението и вместо това го е допуснал, въззивният съд приел, че са налице предпоставките по чл. 391 ГПК – претенциите на ищеца за заплащане на сумата 24 995 лв., представляваща стойността на извършените от него в имота подобрения, са допустими и вероятно основателни, налице е нужда от обезпечаване, доколкото без налагане на поисканата обезпечителна мярка би било затруднено осъществяването на правата по евентуалното решение, обезпечителната мярка – спиране на изпълнението по въвода във владение е адекватна на претендираното право, вкл. и предявеното право на задържане, което е обусловено от решението по иска за подобренията, като е отдал значение и на факта, че ответната кооперация е в ликвидация и това би затруднило удовлетворяването на ищеца при евентуално уважаване на иска му. Обезпечението е допуснато при приложение на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК с определяне на парична гаранция в размер на 2 500 лв. с оглед евентуални вреди на ответника от необосновано спиране на принудителното изпълнение по въвода в имота.
С оглед горните съображения в обжалваното въззивно определение, настоящата инстанция намира, че поставените от касатора въпроси, касаещи допустимостта на заявеното в настоящето производство по иск по чл. 72 ЗС право на задържане на имота до заплащане на подобренията не са обусловили извода на въззивния съд за основателност на искането за обезпечаване на предявения иск. Не е налице произнасяне по въпроса дали извън приключилото производство по чл. 108 ЗС подобрителят може да предяви наред с исковете за подобрения и правото да задържи имота, поради което и представената в този смисъл съдебна практика е неотносима. Произнасянето на въззивния съд обхваща въпросите относно наличието на предпоставките за допускане на исканото обезпечение и по-конкретно адекватна ли е обезпечителната мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК –спиране на изпълнението по въвода във владение в имота, предприето от ответната кооперация на основание уважен срещу едноличния търговец ревандикационен иск по приключилото производство между тях. Даденото от въззивния съд разрешение противоречи на представеното от жалбоподателя определение № 611 по гр. д. № 462/2011 год. на Пловдивския апелативен съд, в което е прието, че изпълнението по въвода на невладеещия собственик в имота не би затруднило или застрашило правата на ищеца по иска за подобрения, доколкото имотът ще бъде налице, поради което и прекомерно ограничава правата на ответника. Релевантен е и въпросът за преценката на съда относно подходящата обезпечителна мярка с оглед вида на предявения иск, като произнасянето във въззивното определение е в противоречие както на представеното определение № 826 по гр. д. № 764/2010 год. САС, така и на задължителната съдебна практика, обективирана в определение № 155 от 17.02.2014 год. по ч. гр. д. № 802/2014 год. ІІІ г. о., определение № 318 от 27.07.2009 год. по ч. гр. д. № 255/2009 год. ІІ г. о. на ВКС, с произнасяне по въпроса относно задължението на съда да прецени доколко исканата обезпечителна мярка е подходяща по естеството си на обезпечителната нужда.
Горните съображения за противоречие на произнасянето по тези процесуалноправни въпроси във въззивното определение с тази задължителна съдебна практика обосновават извод за допускане на касационното му обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По същество на частната касационна жалба, настоящият състав счита, че същата е основателна. Обезпечителната мярка следва да е подходяща по естеството си на обезпечителната нужда, както е прието в цитираната съдебна практика по чл. 274, ал. 3 ГПК – тя не може да засегне правната сфера на ответника неоправдано и следва да е от такъв характер, че при положителен за молителя изход на спора да се поглъща от решението. В настоящия случай ищецът е предявил претенции за заплащане на парична сума, представляваща стойността на извършени от него в имота, собственост на ответната кооперация, подобрения, поради което и исканата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по въвода във владение на кооперацията в него, е неподходяща и неоправдано ограничава правото на собственика. С нея всъщност се цели реализиране не непредявеното в хода на производството по ревандикационния иск право на задържане на имота от страна на подобрителя, което е недопустимо при преценка на обезпечителната нужда. Такава, с оглед предявените претенции за подобрения, не е налице, тъй като въводът в имота на собственика /по силата на влязлото в сила решение по иска по чл. 108 ЗС/ не застрашава, нито затруднява евентуалните права на подобрителя по иска му за подобренията, които са парични вземания, поради което и молбата за допускане на исканата обезпечителна мярка следва да се отхвърли като неоснователна. Посоченото от въззивния съд обстоятелство, че ответната кооперация е в ликвидация не променя горния извод по въпроса относно съответствието между претендираното за защита материално право и исканата мярка за обезпечаването му.
С оглед изхода на настоящето производство на касатора следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 616.02 лв., представляващи внесената държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, настоящият състав на ІІ гражданско отделение, ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 337 от 19.05.2014 год. по ч. гр. д. № 401/2014 год. на Пазарджишкия окръжен съд и го ОТМЕНЯВА, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], обл. П., представляван от П. Г. Д. за допускане на обезпечение на предявения от него срещу ЗК „Н.-Ч.”/в ликвидация/, [населено място] иск за заплащане на сумата 24 995 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в недвижим имот чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 20148840400*** на ЧСИ М. А., рег. № 884, с район на действие ОС-П..
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на ЗК „Н.-Ч.”/в ликвидация/, [населено място] направените разноски в размер на 616.02 лв. /шестотин и шестнадесет лева и 2 ст./.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: