Р Е Ш Е Н И Е

№ 214

София, 06.08.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 юни две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова

При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 350/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 7, ал. 7 от Закона за адвокатурата.
Образувано е по жалба на К. И. П. от [населено място], срещу решението на Висшия адвокатски съвет от 7 октомври 2011г., с което е оставена без уважение жалбата на К. П. срещу решението на Адвокатския съвет – Б. от 08.04.2011г., с което се отказва възстановяване на адвокатските му права.
Ответникът по жалбата Висш адвокатски съвет чрез пълномощника си адв. С. моли решението да се остави в сила.
Жалбата е подадена в срока по чл. 7, ал. 5 от Закона за адвокатурата /ЗА/, от легитимирано да обжалва решението лице, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да остави без уважение жалбата на К. П. срещу решението на Адвокатския съвет – Б. от 08.04.2011г., с което се отказва възстановяване на адвокатските му права, Висшият адвокатски съвет /ВАС/ е приел, че при вписване в регистъра на адвокатската колегия адвокатският съвет е длъжен да съобрази налице ли са изискванията на чл. 4, ал. 1 ЗА, в това число и притежава ли кандидатът необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия /т. 5/. Тази преценка се извършва суверенно от съответния адвокатски съвет на основата на обективно установени факти за предходно поведение на лицето. В случая жалбоподателят за периода на лишаването му от права е отказал да изпълни наложеното му наказание „глоба”, да внесе разноските за дисциплинарното дело и е продължил да бъде неизряден към Адвокатския съвет – Б. и Висшия адвокатски съвет. Продължаващото неизпълнение на задължения, произтичащи от закона, е сигурен знак за липсата на нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия. ВАС се е позовал и на свое решение № 1186/2011г., с което е указано на адвокатските съвети, че след изтърпяване на наказанието „лишаване от право да упражнява адвокатска професия” адвокатският съвет следва да прецени дали за съответното лице не са настъпили абсолютни пречки за вписване и упражняване на професията по чл. 5, ал. 1 и 2 ЗА, като прецени и наличието на неиздължени стари парични задължения към адвокатурата за неизплатени месечни вноски от времето преди началото на неизпълнение на наказанието, глоби по влезли в сила решения на дисциплинарен съд, разноски по дисциплинарни дела и др.
Срещу така постановеното решение К. И. П. прави оплаквания за материална незаконосъобразност. Конкретните доводи са, че за неизпълнение на задължението да заплаща членски внос вече е наказан дисциплинарно и освен това тези вземания не са установени с влязло в сила решение.
ВКС намира жалбата за основателна поради следните съображения:
С решение № 4 от 30.08.2010г. на Д. съд при Б. адвокатска колегия на жалбоподателя К. П. е било наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 240 лв. и лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от три месеца, считано от датата на влизане в сила на решението. Решението е влязло в сила с постановяване на решението на Висшия дисциплинарен съд от 19.11.2010г., с което е оставена без уважение жалбата на К. П. срещу решението на Д. съд при Б. адвокатска колегия. Срокът на наложеното дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 ЗА „лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от три месеца” е изтекъл.
Законът за адвокатурата не съдържа разпоредби, установяващи изисквания и определен ред за възстановяване на правата след изтърпяване на наказанието „лишаване от право да упражнява адвокатска професия”. В други аналогични наказателни производства, при липса на специална регламентация, възстановяването на отнетите права става по право след изтичането на срока на наказанието. Така например след изтичане срока на наказанието лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност по чл. 50, ал. 1 НК, осъденият може отново да упражнява правата, от които е бил лишен с присъдата. Срочният характер на наказанието сочи, че лицето не губи своето право. При липса на законови изисквания и специален ред за възстановяване на отнетото право, то се възстановява след изтичане на срока. Въпросите относно налагането на дисциплинарно наказание и правните последици от това, са предмет на законодателна уредба. Поради това решението на Висшият адвокатски съвет /ВАС/ № 1186 от 07.10.2011г. с което е прието, че възстановяването на правата не става автоматично след изтичането на срока, а след подаване на молба от лицето и при преценка от адвокатският съвет налице ли са предпоставките на чл. 5, ал. 1 и 2 ЗА, като постановено извън компетентността на ВАС не намира приложение в настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл. 7, ал. 7 ЗА решението на Висшия адвокатски съвет следва да се отмени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението на Висшия адвокатски съвет от 7 октомври 2011г. и потвърденото с него решение на Адвокатския съвет – Б. от 08.04.2011г., с което се отказва възстановяване на адвокатските права на К. И. П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: