Р
Е Ш Е Н И Е
№ 493
гр.София, 24.06.2010
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито
съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА
ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета
Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 719 по описа на
Първо г.о. за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Ю. П. С., Я. П. Г. и В. Д. М. срещу решение № 181 от 29.01.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, VI граждански състав, постановено по гр.д. № 2* от 2008 г.
Ответницата В. Д. М. обжалва решението, с което е оставено в сила решение № 28 от 27.03.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Пловдивския районен съд, XVII-ти граждански състав в частта му за осъждане на М. да премахне тези части от терасите на втория и третия жилищни етажи от собствената й триетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ IV-299 в кв.47 по плана на гр. П., кв.”К”, които са издадени повече от 1 метър спрямо южната фасада на сградата в посока към дворното място на ищите.
Ищците Ю. П. С. и Я. П. Г. обжалват решението, с което е оставено в сила решение на първоинстанционния съд в частта му за отхвърляне на предявения от тях срещу В. Д. М. иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на останалата част от терасите, на еркера по южната фасада на горепосочената триетажна жилищна сграда и на две едноетажни пристройки- едната в югозападната част на УПИ IV-299 с размери 2,75/1,53 м. и височина 2,10 м. с предназначение за баня, а другата в югоизточната част на същото дворно място с размери 2,75/308 м. и височина 2,70 м.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като обсъди доводите на страните в рамките на заявените касационни основания приема следното: Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани страни, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.109 от ЗС, което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 1* от 15.09.2009 г.
За да постанови решението, с което по същество е уважил иска по чл.109 от ЗС за премахване на част от терасите на жилищната сграда на ответницата, които са издадени на повече от 1 метър спрямо южната фасада на сградата, съдът е приел, че тези тераси са незаконно построени, че съгласнно чл.206 от ЗБНМ не могат да са издадени на повече от 1 метър и че самият факт, че е нарушено законоустановеното отстояние между сградите предполагал, че те пречат за упражняването на правото на собственост на ищците, които са собственици на съседен имот. За да отхвърли иска за премахване на останалата част от терасите, на еркера по южната фасада и на двете едноетажни пристройки, съдът е приел, че разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗБНМ за изискуемо разстояние от 1,5 м. урежда изискуемото отстояние по отношение само на страничните регулационни линии и поради това не засяга упражняването на правото на собственост на ищците, които притежат имот, намиращ се от към дъното на парцела на ответницата. По отношение на постройките е прието, че те са изградени през периода от 1973-1982 г., когато са действали чл.60, ал.2 от С. правила и норми за изграждане на населените места и чл.121 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ от 1977 г., съгласно които е било допустимо второстепенна постройка да бъде изграждана на регулационната линия със съседен имот, ако е долепена до заварена постройка в същия имот. Освен това, тези постройки имали статут на търпими по смисъла на пар.16 от ПР на ЗУТ и не било доказано, че по какъвто и да било начин пречат за упражняване на правото на собственост на ищците.
С оглед на тези мотиви на въззивния съд касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по следните въпроси: 1. Дали е основателен иск по чл.109 от ЗС за премахване на незаконни строежи, които са в режим на търпимост съгласно пар.16 от ПР на ЗУТ и 2. Д. е основателен иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на незаконна постройка в чужд имот, ако не е доказано с какво тази незаконна постройка пречи на упражняването на правото на собственост на ищците върху техния имот, както и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса как следва да се тълкува разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗБНМ /дали посоченото в нея отстояние от 1,5 м. касае само страничните регулационни линии или и тези от към дъното на парцела/.
По първият въпрос /за основателността на иск по чл.109 от ЗС за премахване на незаконни строежи, които са в режим на търпимост по смисъла на пар.16 от ПР на ЗУТ/ настоящият състав на ВКС счита за правилно приетото в решение № 190 от 05.04.1993 г. на ВС, Четвърто г.о. поради следното: Искът по чл.109 от ЗС е средство за правна защита на собственика на един имот срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което не накърнява владението на собственика, но ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на собствения му имот според неговото предназначение. Целта на този иск е да се установи неправомерността на действие или бездействие на трето лице, с което се пречи на собственика да упражнява своето право, и да се задължи това трето лице да преустанови това свое неправомерно действие или да премахне последиците от него. Изграждането на незаконен строеж в съседен имот представлява такова неоснователно действие върху съседния имот, което би могло да пречи за пълноценното упражняване на правото на собственост върху този съседен имот, но само ако незаконността на строежа се изразява в нарушение на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми /същото е прието в решение № 1* от 09.02.1993 г. по гр.д. № 1* от 1992 г. на ВС, Четвърто г.о., чийто мотиви настоящият състав споделя изцяло/. Когато обаче незаконният строеж е изпълнен в съответствие с действащите строителни правила и норми, но без строително разрешение, то самата липса на такова строително разрешение не е пречка за пълноценното упражняване на правото на собственост върху съседния имот. На същото основание поддържането в съседен имот на търпим строеж, който съгласно пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ е строеж, който е изграден до 07.04.1987 г. без строително разрешение, но в съответствие с действащите към датата на изграждането му или към настоящия момент строителни правила и норми, безспорно не е неоснователно действие върху съседен имот, нито поддържане на неправомерно състояние и поради това не би могло да е основание за уважаване на предявен от собственика на съседен имот иск по чл.109 от Закона за собствеността.
По втория правен въпрос /основателен ли е иск по чл.109 от ЗС за премахване на незаконен строеж, за който не е установено по какъв начин пречи за упражняване правото на собственост на ищеца/ също е налице противоречива практика: В Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10 от 1984 г. на ОСГК на ВС, в решение № 411 от 02.03.199 г. по гр.д. № 2* от 1998 г. на ВС, Пето г.о. и в решение № 2* от 16.07.2003 на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че за уважаване на иск с правно основание чл.109 от ЗС ишците следва да установят по какъв конкретен начин незаконното строителство смущава собственическите им права, в решение № 1* от 09.02.1993 г. по гр.д. № 1* от 1992 г. на ВС, Четвърто г.о. е прието, че извършването на незаконен строеж само по себе си не означава, че той смущава упражняването на правото на собственика на другите съсобственици, ако незаконността му не се изразява в нарушение на правила и норми на ЗТСУ, а в решение № 1* от 11.11.2002 г. по гр.д. № 2* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 1* от 16.11.1992 г. по гр.д. № 1* от 1992 г. на ВС, Четвърто г.о. е прието, че самият факт на изграждането на незаконно строителство на вътрешната регулационната граница или на недопустимо малко отстояние от нея представлява нарушаване на правото на съседа, което може да се защити с иск по чл.109 от ЗС, без да се доказва с какво и как това строителство ограничава правото на собственост. Настоящият състав на ВКС по този въпрос има следното становище: Тъй като искът по чл.109 от ЗС е за защита на правото на собственост, този иск е основателен, само когато при изграждането на незаконен строеж в съседен имот се пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост на собственика. Незаконният строеж не създава такива пречки за собственика на съседния имот, когато този строеж е изграден само без строително или друго предвидено в закона разрешение, но в съответствие с установените с благоустройствените закони строителни правила и норми. Незаконният строеж безспорно създава пречки за собственика на съседен имот в случаите, когато при изграждането му са нарушение такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряването на възможност за ползване на съседния имот по предназначение /например при нарушаване на правилата за отстояние на незаконно изградената сграда до съседния имот, собственост на ищеца по иска с правно основание чл.109 от ЗС, безспорно се нарушава правото на собственика на този съседен имот да ползва по предназначение частта от дворното си място, граничеща с тази на ответника по иска, или при нарушение на санитарно-хигиенни изисквания, които са установени с цел опазване здравето на всички живущи в определено населено място или част от него, нарушението на тези норми безспорно води до невъзможност собственика на съседния имот да живее в имота си или да го ползва, без да излага живота и здравето си на опасност/. В тези случаи самото нарушение на такива строителни и санитарно-хигиенни норми предполага ограничаване правата на собственика на съседния имот да ползва своя имот пълноценно и по предназначение, поради което в този случай ищецът по иска с правно основание чл.109 от ЗС не е нужно да доказва с какво един такъв незаконен строеж му пречи. Във всички останали случаи, обаче, когато незаконният строеж е изграден в нарушение на други строителни правила и норми, различни от горепосочените, ищецът по иска с правно основание чл.109 от ЗС следва да докаже с какво конкретно незаконният строеж му пречи да осъществява пълноценно правото си на собственост.
По третия поставен за разглеждане правен въпрос /за тълкуването на разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗБНМ/ настоящият състав на ВКС счита следното: Действително разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗБНМ е неясна по отношение на това, дали предвиденото в нея отстояние от 1,5 м. на балконите и еркерите от края на сградата касае само страничните стени на сградата или и задната стена на тази сграда. Тази разпоредба следва да се тълкува с оглед разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗБНМ, според която балконите и еркерите зад вътрешната строителна линия към дъното на парцела се допускат с издаденост до 1 м. При систематичното тълкуване на тези две разпоредби, се стига до извода, че предвиденото в чл.206, ал.2 от ЗБНМ отстоятие от 1,5 м. на балконите и еркерите от края на сградата касае само страничните стени на сградата и че тези балкони и еркери могат да са изградени по цялото продължение на задната страна на сградата /намираща се от към дъното на парцела/, но да са с издаденост не повече от 1 м. от тази задна стена. В този смисъл правилно е било даденото от въззивния съд тълкуване на горепосочената разпоредба.
Постановеното от въззивния съд решение обаче е неправилно. В него напълно необосновано въззивният съд е приел, че процесният строеж е търпим по смисъла на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ, като е обосновал този свои извод на заключение на съдебно-техническа експертиза, което е непълно: в заключението си от 15.02.2009 г. в.л. Д. М. твърди, че строежите са търпими, тъй като били изградени преди 07.04.1987 г. Вещото лице въобще не е изследвало и не се е произнесло по втората предпоставка един незаконен строеж да се счита за търпим: дали този строеж е бил допустим до действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или към настоящия момент. Съдът е следвало служебно да постави допълнителна задача на вещото лице по този въпрос. Едва след изслушването на такова заключение, съдът е можел да приеме, че незаконните строежи-предмет на делото са търпими по смисъла на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ и като такива не подлежат на събаряне или че не са търпими и с оглед на това, дали е доказано с какво пречат на упражняването на правото на собственост на ищците върху съседния имот, да уважи иска по чл.109 от ЗС или да го отхвърли.
Тъй като по делото се налага извършването на ново съдопроизводствено действие /поставяне на допълнителна задача на вещо лице/, на основание чл.293, ал.3 от ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане на друг състав на Пловдивския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 181 от 29.01.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, VI граждански състав, постановено по гр.д. № 2* от 2008 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.