Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                N 84

                                            гр.София, 25.05. 2010 г.

                                          В   ИМЕТО   НА  НАРОДА

            Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета  година       в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА

БОНКА  ЙОНКОВА

при участието на секретаря  Ирена  Велчева

изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова  

т.дело № 644/2009 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Потребителна кооперация „Е” с. К., община Х., чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 121 от 16.04.2009 г. по в.гр.д. № 11/2009 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 364/14.11.2008 г. по гр.д. № 255/2008 г. на Районен съд – Г. Д. С посоченият съдебен акт кооперацията е осъдена да заплати на Ц. к. с. с. лв. представляваща невърната заемна сума по договор за заем от 20.12.2000 г., ведно със законната лихва считано от 04.04.2008 г. до окончателното плащане и 398 лв. разноски по делото.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл.61г от Закона за корпоративното подоходно облагане/отм./ Счита, че предоставените от ЦКС средства от Фонд „И”, формиран на посоченото правно основание – от средства от преотстъпен данък, се използват за инвестиционни цели от кооперациите. Според касатора, тези средства не могат да се предоставят заемообразно, съгласно приета от ЦКС наредба, което обуславя нищожност на сключения между страните договор за заем, като противоречащ на закона, каквито доводи са наведени още в първоинстанционното производство. По съображения в жалбата и в писмена защита, поддържани в съдебно заседание на 21.04.2010 г., се иска отмяна на атакуваното въззивно решение и постановяване на ново решение за отхвърляне на исковите претенции изцяло, с присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касация – Ц. к. с., гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, счита жалбата за неоснователна. Изтъква доводи както във връзка с източниците на средства във фонд”И” при ЦКС, така и във връзка с правата и задълженията на страните по сключения договор за заем. Приема се за правилна практиката на ВКС, обективирана в преобладаващите решения, а именно за валидност на възникнали заемни правоотношения между Ц съответните кооперации с предмет средства от посочения фонд. От друга страна поддържа, че решението по т.д. № 8/2009 г. на ВКС, І т.о., с което е прието за правилно разрешението на посочения правен въпрос в Р. № 140/30.04.2008 г.по т.д. № 805/2008 г., ІІ т.о. на ВКС, а именно, че средствата, отпуснати от Фонд”И” при ЦКС, съставляват безвъзмездна финансова помощ за кооперацията и не подлежат на връщане на основание чл.240, ал.2 ЗЗД, не е постановено по аналогично дело. От друга страна се твърди, че възприетата за правилна практика не може да бъде задължителна, при наличие на практика в обратния смисъл. Подробни фактически и правни доводи са развити в писмена защита, поддържани в съдебно заседание на 21.04.2010 г., с искане да се остави в сила обжалваното въззивно решение, с присъждане на разноски.

С постановеното по делото определение № 759 от 01.12.2009 г., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос, свързан с характера на средствата, които се акумулират във Фонд”И” към ЦКС, създаден на основание чл.61г ЗКПО/отм./ и дали ЦКС има право да предоставя тези средства на кооперациите под формата на заем. Касационният съдебен състав е приел за доказано поддържаното от касатора допълнително основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид цитираните и представени по делото решения на ВКС, в които посоченият правен въпрос е разрешаван противоречиво. В определението по чл.288 ГПК изрично е посочено, че с оглед вече постановеното по реда на чл.291 ГПК решение по т.д. № 8/2009 г. на І т.о./ по което касаторът се е позовал на определението по допускане на касационното обжалване по аналогично дело, е налице и основание за допускане на обжалването и по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:

Касационната жалба е основателна.

При инстанционното разглеждане на делото по предявените от ЦКС искове с правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД за сумата 3 580 лева, представляваща заета, но невърната заемна сума по договор за заем № 0* от 20.12.2000 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД върху посочената главница, считано от предявяване на иска – 04.04.2008 г. до окончателното й изплащане, по безспорен начин са установени следните твърдяни в исковата молба обстоятелства: превеждане от страна на ЦКС по сметка на ПК”Е” с две платежни нареждания – от 18.02. и от 12.06.2000 г., по 5 000 лв., или общо 10 000 лв., представляваща временна финансова помощ от Фонд”И”; последващо оформяне на преводите с договор за заем, сключен на 20.12.2003 г., в който изрично е отразено, че средствата се предоставят за реконструкция на търговски обект, с план за погасяването им, изменен на 07.07.2004 г. и определен краен срок за погасяване – 31.12.2007 г.; възстановяване от страна на кооперацията на сума в размер на 6 420 лв.

В постановеното от Окръжен съд – Благоевград решение, с което е потвърден първостепенния осъдителен съдебен акт, е направен извод за валидно възникнало заемно правоотношение между страните за предоставените на кооперацията – ответник средства от Фонд” И. ” и че се дължи връщането на сумите изцяло, независимо, че заемът е предоставен от ЦКС за осъществяване на конкретен инвестиционен проект от ПК”Е”. Като неоснователни са преценени възраженията на ответника, свързани с валидността на облигационното правоотношение между страните и с неприложимостта на приетите от УС на ЦКС Наредби за реда и начина за набиране и изразходване на средствата от преотстъпения данък върху пачелбата, издадени на основание чл.59 ал.1, т.1 Закона за данък върху печалбата /ЗДПч -отм./ и § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане/ ЗКПО – отм./

При постановяване на обжалвания съдебен акт са допуснати нарушения на материалния закон, довели до неправилни правни изводи по спорното материално право.

Настоящият съдебен състав не споделя разбирането на въззивната инстанция, че след като процесните суми са предоставени в съответствие с предвидената процедура по Наредба за реда и начина за набиране и изразходване на средствата от Фонд”И” при ЦКС и не се касае за субсидиране, то сумите подлежат на възстановяване от страна на кооперацията – заемател, на основание чл.240 ЗЗД.

Не съществува спор по делото, че Фонд”И” към ЦКС, от който е преведена сума от 10 000 лв. на кооперацията – касатор, е създаден на основание чл.59, ал.1 от ЗДПч/отм./и § 3 от ПЗР на ЗКПО/отм./ Решаващият състав на Окръжен съд – Благоевград не е отчел, че всъщност се касае за специален фонд, имащ характер на инвестиционен, в който кооперациите, членуващи в ЦКС внасят 50% процента от преотстъпения данък върху печалбата/ от корпоративния данък/. Доводите на процесуалния пълномощник на ответника по касация за източниците на средства в този специален фонд, освен, че се правят за пръв път пред тази инстанция и са процесуално недопустими, те и по същество са неоснователни, предвид отклонението на Наредбата от посочените данъчни закони. Съобразно законовата регламентация в чл.59 ЗДПч/отм./, в чл.61г ЗКПО/отм./ и в чл. 187 от сега действащия ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г., преотстъпването на целия данък върху печалбата на кооперациите и образуваните от тях предприятия, членуващи в национални кооперативни с. / по ЗДПч/ и на 60 на сто от корпоративния данък/ по ЗКПО/, до определени периоди от време, съставлява данъчна привилегия, предоставена за определени периоди от време, имаща характер на държавна помощ под формата на данъчно облекчение на кооперациите, в качеството им на данъчно задължени лица по посочените закони. В този смисъл е Решение № 9 на Конституционния съд на Република България по конст.д. № 2/1997 г. Следва да се вземат предвид и легалните дефиниции на израза „преотстъпване на данъка” дадени в §1, т.16 от ПЗР на ЗДПч/отм./ и в §1, т.18 от ПЗР на ЗКПО/отм./, възпроизведени в чл.166 от ЗКПО. Според тези дефиниции „преотстъпване на данъка” е правото на данъчно задълженото лице да не внася в бюджета определените по реда на посочените закони суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице или се изразходват за цели, определени със закон. Законодателят ясно е определил изискванията, при които се преотстъпва корпоративен данък на данъчно задължените субекти, като по отношение на кооперациите едно от основните условия е те да членуват в национални кооперативни с. . От императивното изискване за внасяне от страна на кооперациите на част от преотстъпения данък във специален фонд на кооперативния с. , може да се направи категоричен извод за предвидено централизиране на част от този данък, с оглед осъществяване на по-ефективна инвестиционна политика в рамките на съюза. Законодателно е предвидена и целта, за която може да се използва преотстъпеният данък, а именно за инвестиционни цели. Различната редакция на тези цели в посочените данъчни закони, приложими към спорното задължение, не променя извода, че всъщност се касае за безвъзмездно отпускане/предоставяне на средства на кооперации – членове на съответни кооперативни с. , от централизирани инвестиционни фондове, а не за заемообразно отпускане на суми. Това становище се подкрепя и от законовоопределените правомощия на кооперативните с. - да отчитат ежегодно пред Министерство на финансите набирането и целевото разходване на отстъпения корпоративен данък, както и задължението на с. те да възстановят в републиканския бюджет преотстъпения данък само когато не са налице условията за преотстъпването.

Настоящият състав не споделя доводите на ответника по касация, че в разпоредбата на чл.50, ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху печалбата/ППЗДПч- отм./ е предвидена възможност за използване на акумулираните средства от специалния фонд за кредитиране на кооперации, което означава възмездно отпускане на средства. Правилникът, който е обявен за изгубил значение с приемането на ЗКПО/отм./ е неприложим към спорното задължение, а от друга страна, дори и да се приеме, че терминът „кредитиране” е употребен в посочения смисъл, то цитираната подзаконова разпоредба би противоречала на т.3 на чл.59, ал.1 ЗДПч/ отм./, съгласно която „преотстъпеният данък върху печалбата се изразходва за инвестиционни цели и субсидии” и с оглед чл.15, ал.3 ЗНА е неприложима.

С оглед направеният по-горе извод по отношение поставения правен въпрос, а именно, че средствата във Фонд”И” към ЦКС се акумулират от преведени от кооперациите суми от данъчни облекчения/преотстъпен данък/ и предвид целта и предназначението на преотстъпения данък, следва да се приеме, че ЦКС не е имал право да предоставя тези средства на кооперации, членове на съюза, под формата на заем. До този извод е достигнал и съдебният състав на Първо търговско отделение на Върховния касационен съд в решение № 75/20.07.2009 г. по т.д. № 8/ 2009 год. Посоченото решение е постановено по новия съдопроизводствен ред, като на основание чл.291 ГПК вече е преодоляно противоречието между дадените разрешения от ВКС по идентични правни въпроси. Така уеднаквената съдебна практика се включва в обхвата на т.1 на чл.280 ГПК, в какъвто смисъл е и т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. От горните съображения, може да се направи категоричен извод за нищожност на сключения между страните по настоящото дело договор за заем, поради противоречието му на закона/чл.26, ал.1 ЗЗД/ и съответно за основателност на правоизключващите възражения на ответната кооперация – сега касатор.

Не може да се сподели становището на ответника по касация, че цитираното решение, постановено по реда на новия ГПК, не касае аналогичен правен спор. Действително, по посоченото дело не е бил представен договор за заем, но това е счетено за ирелевантно, с оглед законовото основание за възстановяване на суми в бюджета, което в никакъв случай не би могло да е на претендираното основание по чл.240 ЗЗД. От друга страна, предвид неформалния характер на договора за заем, в случая е без значение дали предоставените от ЦКС средства впоследствие са оформени с такъв договор.

В исковата молба не са поддържани доводи за неизпълнение на инвестиционните цели, за които са предоставени средствата на ПК”Е”, съответно за наличие на основание за възстановяването им, поради което това е извън предмета на делото.

По горните съображения, въззивното решение, като неправилно, следва да се отмени и на основание чл.293 ГПК да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции.

При този изход на делото, ответникът по касация дължи на касатора разноски по делото в размер на 774 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 121 от 16.04.2009 г. по в.гр.д. № 11/2009 г. на Окръжен съд – Благоевград, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. к. с., гр. С. срещу Потребителна кооперация „Е” с. К., община Х., искове за заплащане на сумата 3 850 лв. представляваща невърната заемна сума по договор за заем от 20.12.2000 г., ведно със законната лихва считано от 04.04.2008 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Ц. к. с. да заплати на Потребителна кооперация „Е” сумата 774/седемстотин седемдесет и четири/ лева – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: