Р Е Ш Е Н И Е

№275

С., 30.10.2012 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 444 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба М. П. Т. и П. С. Т., чрез пълномощника им адвокат Д. Г., против решение № 45 от 13.02.2012 г., постановено по гр.д. № 354 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е обезсилено решение № 8/1.05.2011 г. по гр.д. № 1040/2010 г. на Районен съд Кърджали в частта за разпределение ползването на дворно място ПИ с идентификатор * по отношение на П. С. Т.; същото решение е отменено в частта, с която са отхвърлени установителните искове за собственост и е разпределено ползването на дворно място ПИ с идентификатор * съгласно схема-приложение 7 на вещото лице към вариант първи от заключението и вместо него е постановено друго за признаване за установено по отношение на М. П. Т. и П. С. Т., че М. З. Д. и П. Т. Д. са собственици в режим на СИО на * ид.ч. на обект с идентификатор * със застроена площ от * кв.м. и на */* ид.ч. от обект с идентификатор * със застроена площ * кв.м. и за разпределяне ползването на дворното място в ПИ с идентификатор * между М. З. Д. и П. Т. Д. от една страна и М. П. Т. от друга страна, съгласно схема-приложение № * на вещото лице към вариант втори от заключението /лист 105 от делото/ като М. З. Д. и П. Т. Д. ще ползват частта, оцветена в жълто по схемата, а М. П. Т. ще ползва частта, оцветена в сила по схемата и същото решение е потвърдено в частта, с която е признато за установено по отношение на М. П. Т. и П. С. Т., че М. З. Д. и П. Т. Д. са собственици в режим на СИО на */* ид.ч. от ПИ с идентификатор * и че са собственици по давност в режим на СИО на обект с идентификатор * със застроена площ от * кв.м., като М. П. Т. и П. С. Т. са осъдени да заплатят на М. З. Д. и П. Т. Д. деловодни разноски за двете инстанции в размер на 2014.79 лв.
В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост на предявените установителни искове за собственост поради липса на правен интерес, както и за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Иска се обезсилване на въззивното решение и прекратяване производството по предявените искове за собственост или неговата отмяна и постановяване на ново по същество, с което исковете бъдат отхвърлени или връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. К. претендират възстановяване на направените разноски.
Ответниците по касационната жалба М. З. Д. и П. Т. Д. оспорват основателността й и претендират присъждане на направените разноски.
С определение № 356 от 18.06.2012 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса „валидни ли са възникнали правоотношения между съделителите по невписан договор за доброволна делба, сключен в писмена форма, с извършена нотариална заверка на подписите от съдията по вписване при съответния РС" и по въпроса „по иск за разпределение ползване на съсобствен недвижим имот, следва ли съдът служебно да следи за конституирането на всички съсобственици и да предприема действия за обезпечаване участието в процеса на всеки необходим другар” и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса „как следва да бъдат разпределени разноските между страните по иск по чл.32, ал.2 ЗС и при уважаване на иска, следва ли същите да бъдат възложени само на ответника”.
Съдебното производство е образувано по предявени от М. З. Д. и П. Т. Д. против М. П. Т. и П. С. Т. установителни искове за собственост на */* ид.ч. от ПИ с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]; на * ид.ч. от обект с идентификатор *, по предназначение еднофамилно жилище, построен в същия ПИ; на */* ид.ч. от обект с идентификатор * построен в същия имот и за собственост на обект с идентификатор * – гараж, построен в същия имот, които права придобили в режим на СИО и предявен против М. П. Т. иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение ползването на незастроената част от поземления имот. Ответниците са оспорили исковете с доводи, че жилищната сграда се състои от два обекта в режим на етажна собственост, а останалите сгради са незаконно построени, като в резултат на правни сделки М. Т. няма права в собствеността. П. Т. е навел възражение за придобивна давност на */* ид.ч. от поземления имот, както и че ползването е разпределено още с построяването на жилищната сграда, като ищците ползват правата си в пълен обем.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че жилищната сграда с идентификатор * е със застроена площ от * кв.м., построена въз основа на право на строеж, отстъпено на М. Д. и Р. Г. /праводател на М. Т./, като с договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 09.05.1966 г. М. З. Д. и Р. Т. Г., като собственици на една жилищна сграда с два самостоятелни входа, построена в парцел девети, кв.* по плана на [населено място] са поделили жилищната сграда по между си както следва: М. З. Д. получава в своя изключителна собственост и владение северозападната част от сградата състояща се от два етажа с описани във всеки от тях помещения и избените помещения намиращи се под първия етаж в северозападната част на сградата; Р. Т. Г. получава в своя изключителна собственост и владение югоизточната част от сградата състояща се от два етажа с описани във всеки от тях помещения и избените помещения намиращи се под първия етаж на югоизточната част на сградата. В. съд е счел, че сградата с посочения идентификатор представлява еднофамилно жилище и този факт се удостоверява от заснемането й в кадастралната карта на града като един обект, поради което не е кредитирал заключението на вещото лице за това, че в сградата били обособени две самостоятелни жилища – тези на страните, подробно описани в заключението. Приел е и, че тъй като представеният договор за доброволна делба от 9.05.1966 г. не е вписан, това препятствува транслативния ефект по отношение правото на собственост. Направен е извод, предвид изложените в исковата молба твърдения относно начина на изграждане на обекта въз основа на отстъпено право на строеж, които не са оспорени от ответниците, и с оглед доказателствата по делото, че са налице равни права на собственост между ищците от една страна в СИО, и ответницата Т. от друга страна.
По отношение на поземления имот идентификатор * е прието, че въз основа на правни сделки /по НА № *, том *, дело №*/* г. по описа на Кърджалийски районен съдия и НА за продажба на недвижим имот чрез Общински народен съвет, №*, том.*, дело №*/* г. на нотариус при КРС/ е възникнала съсобственост върху поземления имот между ищците М. Д. и П. Д. от една страна, и ответницата М. Т., като наследник на П. В. Л. от друга страна, при квоти */* ид.ч. за ищците и */* ид.ч. за М. Т.. След одобряване на кадастралната карта на [населено място] през 2006 г. имотът е бил заснет с площ * кв.м., като редуцирани към настоящия момент квотите на съсобственост се индивидуализират по следния начин: */* ид.ч. за отвеницата М. Т.. и */* ид.ч. за ищците М. Д. и П. Д., поради което е уважил установителния иск по отношение на този обект, като е намерил за неоснователно възражението на ответника П. Т. за изтекла придобивна давност в негова полза по отношение на */* ид.ч. от имота, тъй като с предявяване на иска от двамата ищци по приобщеното като доказателство гр.д.№ 274/2007 г. по описа на КРС давността е била прекъсната.
По отношение обекта с идентификатор *, представляващ масивната пристройка със застроена площ от * кв.м. са изложени съображения, че същата не съставлява самостоятелен обект на право на собственост, но доколкото съществува като приращение върху терена по смисъла на чл.92 от ЗС, като такова то следва правото на собственост на самия терен, поради което с оглед установените квоти на съсобственост върху поземления имот на ищците в СИО от една страна, и ответника Т. от друга и на осн.чл.92 от ЗС и този иск е уважен за претендираните квоти на съсобственост в този обект - */* ид.ч. за ответницата Т. и */* ид.ч. за ищците в СИО.
По отношение обект с идентификатор * са възприети изводите на първоинстанционния съд, че обекта е построен въз основа на редовно разрешение за строеж от 1989 г., владян е от ищците от построяването през 1989 г. и е придобит от тях по давност.
По отношение иска за разпределение на ползването съдът е изложил съображения, че целта е ползуването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, да не засяга извършените от тях подобрения, да се постигне най-целесъобразното ползуване с оглед фактическото положение към момента на разрешаването на спора и при наличието на построените към този момент жилищни, стопански и други постройки, поради което е намерил, че най-оптималният вариант се съдържа в приложение Схема №10 /л.105 от първоинстанционното дело/, доколкото в най-пълна степен отговаря на квотите на съсобственост от една страна, и което от друга страна не предоставя общо ползуване, предвид силно влошените отношения между страните.
С оглед претенцията на ищците разпределението да бъде извършено между тях в режим на СИО от една страна, и ответницата М. Т. от друга е счетено, че първоинстанционното решение в частта, с която съдът се е произнесъл като е извършил разпределението и с участието на ответника Т., следва да бъде обезсилено, тъй като е налице произнасяне екс петитум.
По въпроса „валидни ли са възникнали правоотношения между съделителите по невписан договор за доброволна делба, сключен в писмена форма, с извършена нотариална заверка на подписите от съдията по вписване при съответния РС" въззивното решение противоречи на решение № 631 от 23.11.2009 г. по гр.д. № 247/2009 г., ВКС, ІІ г.о. и решение № 1404 от 9.03.2009 г. по гр.д. № 6037/2007 г., ВКС, ІІ г.о. В посочената практика на ВКС по първото решение е прието, че регламентираното от глава ХІ ЗС вписване на определена категория актове по принцип има оповестително действие, освен ако самият закон не му придава и защитно или конститутивно действие. С второто решение, постановено по реда на ГПК-отм. е дадено тълкуване, че вписването на договорите за доброволна делба има оповестително действие, а защитното им действие на основание чл.113 ЗС се проявява само при конкуренция на права между лица, които са договаряли с един и същ праводател. Делбата – договорна или съдебна – като способ за прекратяване на съсобственост има вещнопрехвърлително действие от отношение на вещите, които са били неин предмет. При договорната делба – сключена с писмен договор с нотариална заверка на подписите или чрез одобрена от съда спогодба – вещнопрехвърлителния ефект настъпва по силата на обективираните в изискуемата от закона форма волеизявления на страните. Вписването на договора има оповестително действие, доколкото закона не му придава конститутивно действие. Изводът на въззивния съд, че договорът за доброволна делба от 9.05.1966 г. няма транслативен ефект, тъй като не е вписан, е направен в противоречие с материалния закон.``
В. решение в частта, с която са разгледани установителните искове за собственост е процесуално допустимо, тъй като видно от становищата на страните между тях е налице спор дали съществува съсобственост върху цялата жилищна сграда или индивидуана собственост върху обособените в нея жилищни обекти, какви са правата им в съсобствеността на дворното място и на пристройката и относно собствеността на обекта с идентификатор *, поради което е налице правен интерес от предявяването им.
По отношение уважаването на установителния иск за собственост по давност на с идентификатор * със застроена площ * кв.м. и предназначение хангар, депо, гараж не са налице основания за касиране на въззивното решение. Доводите в касационната жалба са, че не е установено кога гаражът от * кв.м., за който са издадени строителните книжа, е преустроен в процесния обект, а съответно не е установено ищците да са владяли преустроената сграда повече от 10 години. Посочените твърдения са неотносими по делото, тъй като пред инстанциите по същество не са навеждани доводи за извършено преустройство. Твърденията са били, че обекта е изграден без учредено право на строеж и е незаконен. С оглед именно на тези спорни обстоятелства съдът е формирал изводите си, че обектът е изграден през 1989 г. от ищците, от който момент е владян от тях и е придобит по давност и при липса на касационни доводи свързани с обосноваността и правилността на тези изводи, въззивното решение в тази част следва да бъде потвърдено.
В. решение по останалите установителни искове е неправилно и следва да бъде отменено, като се вместо него се постанови друго, както следва:
По отношение установителния иск за собственост на * ид.ч. от жилищната сграда с идентификатор * със застроена площ от * кв.м.: установено е, че с нотариален акт № *, том *, дело № */* г. собственикът на дворното място, урегулирано в парцел * Т. С. Т. е отстъпил на М. З. Д. и Р. Т. Г. правото на строеж за жилищни сгради по начин удобен за тях и съгласно утвърдените им в бъдеше архитектурни планове. На 9.05.1966 г. М. Д. и Р. Г. сключват договор за доброволна делба на построената жилищна сграда, като М. Д. получава в своя изключителна собственост и владение северозападната част, състояща се от два етажа, от които на първия кухня-бокс и дневна, а втория – детска стая и спалня и избените помещения под първия етаж на северозападната част от сградата, а Р. Г. – югоизточната част, състояща се от два етажа със същия вид помещения и избените помещения под първия етаж на югоизточната част от сградата. От експертното заключение от 6.01.2011 г. е видно, че сградата е изградена като къща-близнак с вертикално деление и в нея са обособени две самостоятелни жилища. При тези данни неоснователно се явява възражението на ищците, че договорът от 9.05.1966 г. е нищожен поради липса на обект. Правото на строеж е учредено за две сгради, които суперфициарите са реализирали като къща-близнак и са поделили самостоятелните обекти в нея, които съществуват и понастоящем още през 1966 г. Липсват доказателства по делото двете жилища да не са отговаряли на изискванията за самостоятелен обект на вещни права на строителните правила и норми към момента на изграждането им, а и ищците не са навели конкретни твърдения кои изисквания са нарушени. В исковата молба твърдението, че сградата е съсобствена е обосновано със заснемането й в кадастралната карта като еднофамилно жилище. Обстоятелството, че в кадастралната карта на [населено място] сградата е нанесена като еднофамилна, вместо да се отразят двата самостоятелни обекта в нея е без значение относно притежаваните вещни права, а мотивите на въззивния съд в тази насока са неправилни. Съгласно чл.2 З. кадастралната карта има информативно значение и отразяването на даден имот в кадастралната карта няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не съставляват пречка за тяхната защита по административен ред чрез поправка на грешка или попълване на кадастралната карта или по съдебен ред при наличие на правен спор.
В договорът от 9.04.1966 г. ясно е изразена волята на страните да прекратят съсобствеността върху изградените две самостоятелни жилища и същият е породил вещнотранслативното си действие от момента на сключването му.
По отношение правата в съсобствеността на дворното място: С договор по нотариален акт № *, том *, дело№ * от * г. П. В. Л. е придобил от Т. С. Т. собствеността на */* ид.ч. от урегулирания поземлен имот и от Р. Т. Г. собствеността върху самостоятелното жилище в източната част на сградата, а с договор по нотариален акт № *, том *, дело № */* г. М. З. Д. е придобил собствеността на останалите */* ид.ч. от урегулирания поземлен имот. Наследниците на П. Л. Д. И. Л. и М. П. Т. с нотариален акт № *, том *, рег. № *, н.д. № */* г. на нотариус рег. №* с район на действие РС-К. са дарили на П. С. Т. */* ид.ч. от урегулирания имот заедно с притежаваното от наследодателя им жилище.
Ищците твърдят в исковата молба, че тъй като в кадастралната карта дворното място е заснето с площ от * кв.м., то се редуцират и квотите на собственост спрямо тази регулация, както следва: */* ид.ч. за тях и */* ид.ч. за М. Т., наследник на П. Л.. Към момента на придобиване на правата от дворното място, същото е било урегулирано, т.е. придобити са идеални части от урегулиран имот, като плана определя площта, лицето и очертанията му. Последващите промени в регулацията са променяли площта, лицето и очертанията на имота, но това не рефлектира върху правата в съсобствеността, които продължават да притежават страните.
По отношение установителния иск за собственост на обект с идентификатор *, представляващ масивната пристройка със застроена площ от * кв.м.: Ищците са поддържали, че сградата представлява приращение към имота и правата в съсобствеността й съответстват на тези от дворното място. Видно от експертното заключение от 6.01.2011 г. този обект представлява масивна пристройка в северозападната част на жилищната сграда, разпределена поравно към двете жилища, в която са разположени входно предверие и сервизен възел към всяко жилище. При тези данни обосновано въззивният съд е приел, че пристройката не съставлява самостоятелен обект на вещни права. Неправилно обаче е прието, че същата се явява приращение към дворното място. След като е установено, че пристроеното е присъединено към всяко от двете обособени жилища, то на основание чл.97 ЗС пристроеното е станало част от главната вещ, т.е. обособеното жилище на всяка от страните, а съответно върху пристройката липсва съсобственост.
С оглед горните факти и правни изводи следва, че по отношение на обекти с идентификатори * и * липсва съсобственост, а е налице индивидуална собственост върху двете обособени самостоятелни жилища – западното жилище и присъединената към него част от пристройката е собственост в режим на съпружеска имуществена общност на М. З. Д. и П. Т. Д., а източното, заедно с присъединената към него част от пристройката – на П. С. Т., поради което установителните искове за признаване права в съсобствеността се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По отношение на дворното място съсобственици се явяват М. З. Д. и П. Т. Д. с права в режим на съпружеска имуществена общност от */* ид.ч. и П. С. Т., като правоприемник по договора за дарение на Д. И. Л. и М. П. Т. до размера на притежаваните от тях по наследство от П. Л. права от */* ид.ч. /които П. Т. е придобил независимо от нищожността на договора за доброволна делба, чрез който са легитимирани права от 206/442 ид.ч./.
Искът за определяне на други права, редуцирани спрямо променената от регулацията площ на урегулирания поземлен имот се явява неснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение искът по чл.32, ал.2 ЗС: въззивното решение, с което ползването е разпределено между М. и П. Д. и М. Т., тъй като спрямо нея е предявен този иск, като е обезсилено първоинстанционното решение за разпределение на ползването по отношение на П. Т. поради липса на предявен иск и двамата ответници са осъдени да заплатят на ищците разноски за двете инстанции, противоречи на практиката на ВКС по решение № 265 от 27.06.2011 г. по гр.д. № 912/2010 г. на ВКС, І г.о., с което по реда на чл.290 ГПК е дадено тълкуване, че в производството по чл.32, ал.2 ЗС следва да участват всички съсобственици и носители на ограниченото право на ползване, тъй като те са необходими другари и съдът служебно следи за правилното им конституиране, като неизпълнението на това задължение води до постановяване на недопустимо решение, а в частта за разноските е налице противоречиво разрешаван правен въпрос относно разпределението на разноските и следва ли същите да бъдат възложени само на ответника.
По основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК: настоящият съдебен състав приема за правилна практиката по определение № 389 от 8.10.2010 г. по ч.гр.д. № 293/2010 г., ВКС, ІІ г.о., в което е прието, че в производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл.32, ал.2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. При обжалване отговорността за разноски се разпределя по общите правила и се понася от страната чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е уважена, освен когато ответната по жалбата страна не е дала повод за обжалването и признае основателността му, в който случай и при обжалването разноските се разпределят както в първоинстанционното производство.
По основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: При задължителното необходимо другарство участието на всички другари е условие за допустимост на исковото производство. Дори и да съществува спор дали дадено лице притежава права в съсобствеността на имота, предмет на разпределение на ползването, то този спор следва да бъде разрешен с участието на това лице, като в зависимост от изводите си съдът ще го включи при разпределението или ще отхвърли иска спрямо него. В настоящият случай нито първоинстанционният, нито въззивният съд е констатирал, че в отговора на исковата молба ответникът по установителните искове за собственост П. Т. е заявил самостоятелни права в съсобствеността въз основа на договора за дарение и придобивна давност, както и че исковата молба по чл.32, ал.2 ЗС е нередовна, тъй като по делото има данни, че не е предявена срещу всички лица, които биха се легитимирали като носители на права в съсобствеността на дворното място.
С оглед изложеното първоинстанционното и въззивното решение по иска по чл.32, ал.2 ЗС, като постановени по нередовна искова молба и при неучастие на задължителен необходим другар, се явяват процесуално недопустими и следва да бъдат обезсилени, а делото върнато на Районен съд-Кърджали за предприемане действия по отстраняване на нередовността.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 45 от 13.02.2012 г., постановено по гр.д. № 354 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Кърджали в частта, с която е отменено решение № 8/1.05.2011 г. по гр.д. № 1040/2010 г. на Районен съд Кърджали в частта за отхвърляне на установителните искове за собственост и вместо него е постановено друго за признаване за установено по отношение на М. П. Т. и П. С. Т., че М. З. Д. и П. Т. Д. са собственици в режим на СИО на * ид.ч. на обект с идентификатор * със застроена площ от * кв.м. и на */* ид.ч. от обект с идентификатор * със застроена площ * кв.м. и същото решение е потвърдено в частта, с която е признато за установено по отношение на М. П. Т. и П. С. Т., че М. З. Д. и П. Т. Д. са собственици в режим на СИО на */* ид.ч. от ПИ с идентификатор *, като М. П. Т. и П. С. Т. са осъдени да заплатят на М. З. Д. и П. Т. Д. деловодни разноски за двете инстанции в размер на 2014.79 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. З. Д., ЕГН [ЕГН] и П. Т. Д., ЕГН [ЕГН], двамата с постоянен адрес: [населено място], [улица] с настоящ адрес: [населено място], Хасковска област против М. П. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] П. С. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] установителни искове за собственост в режим на съпружеска имуществена общност на * ид.ч. на обект с идентификатор * със застроена площ от * кв.м., бр.етажи-два, предназначение жилище; на */* ид.ч. от обект с идентификатор * със застроена площ * кв.м., предназначение – друг вид сграда за обитаване и на */* ид.ч. от ПИ с идентификатор * с площ * кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м./, със стар идентификатор * в кв.*, при съседи на имота – ПИ *, *, * и *, които идеални части представляват редуцираните им права спрямо променената площ на имота.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45 от 13.02.2012 г., постановено по гр.д. № 354 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Кърджали в частта, с която е потвърдено решение № 8/1.05.2011 г. по гр.д. № 1040/2010 г. на Районен съд Кърджали за признаване за установено по отношение на М. П. Т. и П. С. Т., че М. З. Д. и П. Т. Д. са собственици по давност в режим на СИО на обект с идентификатор 40909.104.222.3 със застроена площ от * кв.м.
ОБЕЗСИЛВА решение № 45 от 13.02.2012 г., постановено по гр.д. № 354 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Кърджали и решение № 8/1.05.2011 г. по гр.д. № 1040/2010 г. на Районен съд Кърджали в частта по предявения от М. З. Д., ЕГН [ЕГН] и П. Т. Д., ЕГН [ЕГН], двамата с постоянен адрес: [населено място], [улица] с настоящ адрес: [населено място], Хасковска област против М. П. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] иск по чл.32, ал.2 ЗС за разпределение на ползването на незастроената част от ПИ с идентификатор * с площ * кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м./, със стар идентификатор * в кв.*, при съседи на имота – ПИ *, *, * и *.
ВРЪЩА делото по иска по чл.32, ал.2 ЗС за ново разглеждане на Районен съд-Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: