4

Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 95/2012 год.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА

със секретар Даниела Цветкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 95/2012 година

Производство по чл.290-293 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Габровския окръжен съд № 117 от 26.04.2011 год., постановено по гр.дело № 75/2011 год., с което е обезсилено като недопустимо решение № 14 от 18.01.2011 год. по гр.дело № 1561/2010 год. на Севлиевския районен съд за признаване за установено по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР, че е налице грешка в кадастралният план одобрен със заповед № .../.... год. на [населено място], С. относно имотната граница между следните процесни имоти: У. .... пл.№... в кв..... по плана на [населено място], С. с обща площ от 1220 кв.м., а по скица от 1165 кв.м., при съседи: улица, У. ..... на А. Ф. К., У. ...... Х. С., У. .... собственост на И. А. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], С. и У. ... пл.№ ..... в кв.... с площ от 810 кв.м., собственост на А. Ф. К., ЕГН [ЕГН] от с.с., като действителната граница между двата имота следва да бъде нанесена съобразно местонахождението й по плана от .... год. на [населено място], С., която е очертана с линия от червен цвят по скица от заключение на вещото лице инж.Х., което е неразделна част от решението.
Недоволен от въззивното решение е касаторът И. А. К. от [населено място], [община], представляван от адвокат С. К., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон-чл.53, ал.3 ЗКИР, съществено нарушение на съдопроизводствените правила-чл.2 ГПК и е необосновано, което е отменително основание по чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че за допустимостта на установителния иск за собственост към минал момент, а именно момента на изработването и одобряването на кадастралната основа, не е необходимо да е започнала административна процедура, с която да е отказано да се състави акт за установяване на непълнотата или грешката в кадастъра. Претендира за направените по делото разноски.
От ответницата по касация А. Ф. К. от [населено място], [община], представлявана от адвокат С. С., е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Претендира за направените разноски за адвокат.
Процесуалният представител адвокат С. поддържа оспорването.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото въззивният съд е приел, че за да е налице правен интерес от иска с правна квалификация чл.53, ал.2 ЗКИР е следвало да бъде проведена предварително административната процедура по отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта, за което няма доказателства-отказ на административен орган да състави акт за установяването им, което е процесуално условие за разглеждане на спора по исков ред и за това искът е недопустим.
С определение № 579 от 16.07.2012 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване поради наличие на противоречива съдебна практика по въпроса „дали предявяването на установителен иск е обусловено от предварително проведена административна процедура за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта”.
Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон и съществени процесуални правила.
Искът с правна квалификация чл.53, ал.2 ЗКИР е иск за установяване право на собственост към момента на влизане в сила на кадастралния план върху спорната площ, за която се твърди, че е неправилно заснета. Предпоставка за допустимостта му е наличието на спор за материалното право на собственост върху неправилно заснетата площ. Когато този спор не е свързан със спор за правото на собственост върху площ, грешката може да се поправи по административен ред съгласно чл.53, ал.3 ЗКИР, но в случая няма съгласие на съседа, поради което административната процедура се явява невъзможна.
Тъй като спорният имот се намира в територия с действуващ регулационен план, за да може да се проведе успешно установителен или осъдителен иск за собственост на част от парцел, която е заснета погрешно в кадастралния план като част от друг съседен парцел, е необходимо предварително да се проведе успешно специалния иск по чл.53, ал.2 ЗКИР. Разпоредбата на чл.53, ал.3 ЗКИР, която предвижда съставяне на акт за непълноти и грешки от службата по геодезия, картография и кадастър, не е предпоставка за предявяване на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР, който е свързан с наличие на спор за материално право и за този спор законът изисква да бъде решен по съдебен ред. Към този ред препраща и чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, уреждащ предпоставките за изменение на влезли в сила кадастрални планове или кадастрални карти в случаите на спор за имуществено право при непълнота и грешка в същите, поради което и становището на въззивния съд е неправилно. Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан от съдилищата по същество. Жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а решението-отменено, на основание чл.293, ал.3 ГПК като делото се върне на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение

ОТМЕНЯВА въззивното решение на Габровския окръжен съд № 117 от 26.04.2011 год., постановено по гр.дело № 75/2011 год.
ВРЪЩА делото на Габровския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/



/СЛ