гр. София, 28.01.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1159 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение №39 от 04.02.2020 г. по в.т.д.№517/2019 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №233 от 07.05.2019 г. по т.д.№337/2018 г. на ОС Пловдив в частта, с която са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД срещу Ц. А. И. и А. Л. И. искове за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 30 437.14 швейцарски франка /CHF/, част от дължима главница в размер на 108 952.96 CHF по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL37034/22.05.2008 г., приложение от 29.05.2008 г., допълнително споразумение от 25.06.2009 г., допълнително споразумение от 25.06.2010 г., допълнително споразумение от 13.07.2011 г., допълнително споразумение от 15.08.2012 г. и допълнително споразумение от 26.09.2013 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Посочва се, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че почти всички клаузи на договора за кредит, вкл. и тези които са основни, ясни и безспорни, са нищожни, като на практика целият договор е прогласен за нищожен, но без последиците от прогласяването и без това да е поискано от ответниците. Същевременно ответниците не са навеждали доводи, че сумата по кредита не е отпусната и че е налице неяснота на уговорените размер и падеж на погасителните вноски, а и приетата по делото ССЕ е потвърдила данните от счетоводните смети за всяко едно начисляване и погасяване за всяко от перата, вкл. и обобщени данни. Излагат се съображения, че кредитът е отпуснат и усвоен в швейцарски франкове, а не както е приел въззивния съд – в евро, като се посочва, че сумата е превалутирана в евро по искане на кредитополучателя, но се дължи връщане във франкове. Сочи се, че не могат да се споделят и бланкетните изводи на въззивния съд, че банката е изготвила договора и че кредитополучателят не е могъл да влияе върху съдържанието му.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба като твърди, че кредитополучателят е бил запознат с финансовия риск, а няма човек на света, който може да предвижда валутните курсове години напред. Иска от съда да отмени обжалваното решение и уважи предявените от „Юробанк България“ АД срещу Ц. А. И. и А. Л. И. искове за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 30 437.14 швейцарски франка /CHF/, част от дължима главница в размер на 108 952.96 CHF по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL37034/22.05.2008 г., приложение от 29.05.2008 г., допълнително споразумение от 25.06.2009 г., допълнително споразумение от 25.06.2010 г., допълнително споразумение от 13.07.2011 г., допълнително споразумение от 15.08.2012 г. и допълнително споразумение от 26.09.2013 г. Претендира присъждане на разноски.
Ответниците по касация Ц. А. И. и А. Л. И. оспорват касационната жалба.
С определение №239 от 10.05.2021 г. решението е допуснато до касационно обжалване по въпроса: В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, и кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната /евро/ и в коя валута се дължи връщането на кредита.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че спорни по делото са въпросите: предоставила ли е банката на ответниците и в каква валута уговорената сума по кредита; валидни ли са уговорките в договора за превалутиране на кредита; върнали ли са ответниците – кредитополучатели сумата по кредита, съответно налице ли е непогасен остатък, за какъв период, в какъв размер и в каква валута.
Посочил е, че от представените по делото доказателства и от заключението на назначената по делото ССЕ може да се направи единствено извод, че е изпълнен само първият етап от предоставянето и усвояването на кредита, уговорен в чл.2, ал.1 от Договора - че разрешеният кредит е постъпил в блокирана банкова сметка на получателя, като ищецът не е представил каквито и да било доказателства за изпълнението на следващите задължения на банката по отпускането и усвояването на кредита, уговорени в чл.2, ал.3 – ал.5 от Договора /превеждане на служебно превалутирания от банката кредит от CHF в евро от блокираната сметка в другата, описана в чл.2, ал.3 сметка и прехвърлянето на сумата по нареждане от титуляра на тази сметка по сметка на продавача на недвижимия имот/, но с оглед признанието на ответниците, съдържащо се в отговора на исковата молба, следва да се приеме, че сумата в евро е била преведена. Изразил е становище, че след като кредитът счетоводно се превежда по блокираната сметка в швейцарски франкове – чл.2, ал.1 от договора, а последващото му превеждане по откритата сметка - по която ответниците реално са наредили плащане към трето лице, се извършва след повторно служебно превалутиране /от швейцарски франк в евро/, единственият възможен извод е, че реално усвояването /чрез извършения банков превод/ е извършено в евро, а не в швейцарски франкове, както твърди банката. Счел е, че независимо от този извод, поначало няма пречка страните по кредитното правоотношение да уговарят погасяването на кредита да се извърши във валута, различна от усвоената, но това задължение е необходимо да следва от наличието на конкретни уговорки, а не от факта на усвояване на кредита в съответната валута. Във връзка с възраженията на ответниците, че използваният от банката договор е изготвен предварително, без да им е дадена възможност да влияят на клаузите му; че уговорките относно условията за погасяване на кредита са неравноправни, тъй като не са имали нужната информация при сключването му относно начина на формиране на валутния курс, действителният размер на дълга и дължимата лихва, че клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 и чл.22, ал.1 и 2 са нищожни, доколкото същите не представят по ясен и разбираем за потребителя начин условията на сключения договор, което води до значително неравновесие между страните, във вреда на кредитополучателите, е посочил следното: Предвид спецификата на сключения договор, страните по него могат да бъдат дефинирани като търговец по смисъла на §13 т.2 от ДР на ЗЗП, каквато е банката и на потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, каквито са ответниците, а предмет на договора е финансова услуга по смисъла на §13 т.12 от ДР на ЗЗП, като по делото липсват доказателства, че спорните клаузи са били индивидуално определени. Тълкувайки разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, чл.145, ал.2 от ЗЗП, и позовавайки се на т.1 от решение на Съда на ЕС по дело С-186/16 и т.1 от диспозитива на определението по дело С-119/17, е достигнал до извод, че атакуваните от ответниците клаузи не са формулирани ясно и недвусмислено, тъй като договорът не съдържа ясни правила за превалутиране на средствата по кредита от евро в швейцарски франк и обратно, както при усвояването на кредита, така и при погасяването му. Изложил е съображения, че с посочените клаузи изцяло в тежест на потребителя – кредитополучател е прехвърлен риска от повишаване на външната и/или вътрешна стойност на използваната парична единица на сметката (CHF), макар той да е получил кредита в различна валута – евро, на която реално е потребител, а начинът по който са формулирани тези уговорки, не позволява на нормално осведомения и в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител, преди всичко да се ориентира в механизмите, по които ще се превалутира кредита, в необходимостта и конкретните икономически последици за страните по договора от действието на тези механизми на различните етапи от изпълнението на договора. Освен това, от страна на банката не е предоставена на потребителите цялата информация относно вероятните промени в обменните курсове на договорените валути, като и относно рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, въз основа на която същите да съобразят възможното поскъпване или обезценяване на тази валута, в която кредитът е бил договорен, и въз основа на уговорените механизми за превалутиране, да направят преценка за възможните икономически последици, включително и неблагоприятните за тях, от съответните уговорки върху бъдещите им финансови задължения. В този смисъл е намерил за правилни изводите на първоинстанционния съд, че клаузите на чл.1, ал.1, чл.2, ал.1 и ал. 4, чл.6, ал.2, чл.20, ал.2, чл.21 и чл.22 от Договора, с които е уговорено превалутиране на отпуснатия и усвоен кредит, както и на вноските за погасяването му в швейцарски франкове, са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, съответно – нищожни, на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и непораждащи правно действие в отношенията между страните, респективно ответниците не дължат връщането на усвоения в евро кредит, в швейцарски франкове и в размер, изчислен по предвидените в неравноправните клаузи механизми. Изразил е становище, че искът за заплащане на остатъка от кредита е предявен на договорно основание, като исковата претенция се основава на поначало допустимо уговорено, но невъзникнало заради нищожността на уговорката, от която произтича, задължение, поради което задължението за връщането на безспорно получения кредит във валута различна от уговорената, е немислимо да се търси на заявеното договорно основание, поради което е намерил за неоснователни поддържаните във въззивната жалба доводи на банката, че независимо от извода на Пловдивския окръжен съд, че кредитът е отпуснат и усвоен в евро, ответниците дължат връщането му в швейцарски франкове, съгласно постигнатите в договора уговорки, в какъвто смисъл е и Тълкувателно решение №4 от 29.04.2015 г. по т.д.№4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В допълнение към изложеното, в подкрепа на изводите за неоснователността на предявения иск за връщане на остатъка от главницата в швейцарски франкове, е отбелязал и липсата на доказателства в подкрепа на заявените твърдения относно основния правопораждащ този иск факт – неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателите за погасяване на кредита в посочената валута и в посочения размер.
Отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е даден в решение №295 от 19.02.2019 г. по т.д.№3539/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Според разрешението в цитираното решение, което се споделя от настоящия състав, в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/.
По правилността на решението:
Страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL37034/22.05.2008 г., съгласно който банката предоставила на кредитополучателите кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 62 200 евро по курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита /чл.1 от договора/. Съобразно чл.1, ал.3 било подписано и приложение към договора, в което към датата на усвояване на кредита е приложен курс „купува“ за швейцарския франк към еврото на банката и е определен съобразно този курс /1.6615789/ размер на кредита в швейцарски франкове, а именно – 103 351 щвейцарски франка. Разрешеният кредит бил усвоен /което е безспорно между страните, а се установява и от заключението на ССЕ/ по блокирана сметка в швейцарски франкове /чл.2, ал.1/, чрез превалутиране на сумата служебно от банката в евро, по търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването и била преведена по открита в банката сметка на кредитополучателите в евро /чл.2, ал.3/. Съобразно чл.6, ал.2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в евро или в лева по свои сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно превалутиране от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към евро/лева, за което кредитополучателят с подписването на договора е дал своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл.20, ал.1 и ал.2 от договора било постигнато съгласие, че кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира /промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същата – чл.21/ предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в евро/лева по обявения курс „купува” на банката за швейцарски франкове на датата на превалутирането, като се съгласява банката да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от нея за съответната валута, а за услугата кредитополучателят се съгласява да заплати съответна комисионна. В чл.22, ал.1 от договора кредитополучателят декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро/български лев, както и превалутирането, могат да имат за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. С ал.2 на чл.22 от договора, кредитополучателят декларирал и че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
В случая е безспорно, че предоставеният на ответниците ипотечен кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което те имат качеството на потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, а банката – ищец съответно се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП.
С оглед последователно поддържаните от страните становища, спорни по делото на първо място се явяват се явяват въпросите относно: били ли са уговорени индивидуално посочените клаузи от договора за кредит, прехвърлени ли са изцяло последиците от валутния риск върху ответниците, съставени ли са процесните клаузи по прозрачен начин, въз основа на ясни и разбираеми критерии за икономическите последици и нарушен ли е от ищецът принципът на добросъвестност.
Според формираната от ВКС константна практика, неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 от ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, а тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца. В случая посочената презумпцията не е оборена – подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, а и липсват ангажирани от банката доказателства, потребителите да са могли да изразят становище по съдържанието на договора, вкл. по посочените клаузи, както и да са имали възможност да повлияят върху тях. Процесният договор за кредит е сключен в швейцарски франкове при очевидна необходимост за ответниците от паричен ресурс в евро /с оглед целта на договора за кредит/, при клауза в договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на паричния ресурс в швейцарски франкове /сметката в швейцарски франкове е блокирана/, респективно договорът е сключен в посочената валута, само поради по-ниския лихвен процент на кредита в швейцарски франкове. При сключване на договора, на ответниците е била предоставена информация, че е възможна промяна на обявения курс на банката купува/продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга в евро. Не е предоставена обаче каквато и да е информация относно: Какви ще са икономическите последици за задълженията по договора при значителна обезценка на евро/лева спрямо швейцарския франк, какви са очакваните прогнози относно промяната на курса швейцарски франка/евро, с каквато информация банката, с оглед професионалната й и експертна дейност, е следвало да разполага, както и какви действия могат да предприемат кредитополучателите за минимизиране на риска /напр. чрез застраховане/. Действително, както и твърди процесуалният представител на касатора, експертната компетентност на банката се изразява при осъществяване на сравнителен анализ на факти, а не на база възможност за предвиждане на валутните курсове години напред. Именно въз основа на високия професионализъм и експертен потенциал на служителите на банката /с които последната очевидно разполага/, анализът на обективно съществуващите и осъществили се в световен икономически план към момента на сключване на договора факти, ищецът е могъл и е бил длъжен да предвиди устойчивият темп на поскъпване на швейцарския франк, за което и за икономическите последици, от което, е следвало да уведоми кредитополучателите, но такова уведомяване липсва - предоставената от банката информация е била недостатъчна, ответниците да преценят дали да носят валутния риск /който с оглед изложеното дотук несъмнено са поели изцяло/ при нисък лихвен процент по кредита или да получат кредит при по-висок лихвен процент, но без да носят валутния риск. Ответниците като средни потребители – относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни, не биха могли въз основа само на предоставената им информация да преценят потенциално значимите последици от поетия от тях валутен риск, което ги е принудило да се съгласят с предварително установените от банката условия, без да могат да повлияят на съдържанието им, вкл. и по отношение на декларираните в договора обстоятелства. Ето защо и при липсата на ясни и разбираеми критерии за икономическите последици, не може да се приеме, че клаузите, свързани с носенето на валутния риск, са уговорени по прозрачен начин, а при липса и на предоставяне на достатъчна информация, банката е действала в нарушение на принципа на добросъвестност. Изложеното води до извод за неравноправност на клаузите, свързани с носенето на валутния риск – чл.22, чл.20, ал.2 и чл.6, ал.2 /последните две разпоредби в частта, с която е прието превалутирането да се извършва по курса „купува“, съответно „продава” на банката за швейцарския франк към евро/лева към деня на превалутирането/погасяването/, на основание чл.143, т.19, вр. чл.146 от ЗЗП /преди изм. с ДВ бр.100/2019 г./ и невъзможност за приложение на разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от същия закон.
На следващо място както бе посочено, реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице, а действителното усвояване от кредитополучателя на кредита е в резервната валута на страната – в евро. Това обаче не води до извод, че валутата, в която се договаря и предоставя кредита, е евро. Клаузите на чл.1, ал.1 и ал. 3 и чл.2, ал.1 и ал.3, чл.6, ал.2, чл.20, ал.2 /последните две в останалата им част/, не пораждат каквото и да е съмнение относно волята на страните за: предоставяне на кредита в швейцарски франкове /равностойни на определено количество евро/; превалутиране на така получения ресурс от швейцарски франкове в евро в деня на усвояването му по приложим и при двете превалутирания един и същ курс, определен в приложението към договора; дължима цена /лихва/ за ползване на паричния ресурс в същата валута – швейцарски франкове; възможност за погасяване на кредита в евро или в лева. Посочените уговорки в договора са ясни и разбираеми, тъй като въз основа на тях на потребителя не само е известен за еднаквия курс на двойното превалутиране към момента на отпускане на кредита /от едната валута в другата и обратното/, но въз основа на тези клаузи средният потребител може да прецени, че независимо, че кредитът се предоставя в швейцарски франкове /в която валута кредитът е договорен и се дължи и възнаградителната лихва/, той реално ще използва паричен ресурс в резервната валута на страната /евро/, в която /или в лева/ ще има и възможност да погасява вноските. Предвид изложеното, въпросът относно неравноправност на тези клаузи не може да бъде разглеждан, поради което в противоречие с отговора на поставения въпрос и необосновано с оглед съдържанието на договора е заключението на решаващия състав, че кредитът е отпуснат в евро.
Установяването на неравноправния характер на клаузите относно курса, по който ще се превалутират платените в лева или евро суми в швейцарски франкове и поемането на целия валутен риск от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към лев/евро само от кредитополучателите - потребители позволява да се възстанови правното и фактическото положение на последните каквото би било без наличието на тези неравноправни клаузи. Договорът за кредит може да се прилага и да се изпълнява и без чл.22 и частта от клаузите на чл.6, ал.2 и чл.20, ал.2 от договора, тъй като се запазват съществените задължения на страните – задължението на банката да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок и задължението на заемателя да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, а преценявайки конкретните обстоятелства, настоящият съдебен състав счита, че запазването на действието на договора без неравноправните клаузи не противоречи на интересите на кредитополучателя – потребител.
Поради неправилния извод за нищожност на клаузите на чл.1, ал.1, чл.2, ал.1 и ал.4 от договора, в мотивите на обжалваното решение не са обсъдени доводите на ответника по иска за неравноправност на клаузата на чл.3 ал.5 от договора, предвиждаща, че действащият базов лихвен процент на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Не са разгледани и възраженията по чл.26, вр. чл.10, ал.3 от ЗЗД за нищожност на клаузите от споразуменията, обективиращи съгласие за прибавяне към непогасената главница на просрочени задължения за лихви и такси. По тези съображения настоящият състав приема, че въззивният съд е допуснал нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК във вр. с чл.293, ал.2 от ГПК и обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено.
След отмяната на въззивното решение на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да прецени за нищожност по смисъла на чл.146, ал.1, вр. чл.143, ал.1 и чл.145, ал.2 от ЗЗП клаузата на чл.3 ал.5 от договора, която е оспорена като неравноправна, като обсъди фактическите твърдения на страните и събраните във връзка с тях доказателства, както и да разгледа всички възражения на ответниците относно допълнителните споразумения към договора за кредит, с които се увеличава размерът на дължимата главница по кредита чрез прибавяне на просрочени задължения за лихви и такси /съобразявайки последователната практика на ВКС, според която уговорката в допълнителни споразумения към договор за банков кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 от ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл.294, ал.1 от ТЗ; преструктурирането на дълга на основание чл.13 от Наредба №9/03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 от ЗЗД; олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 от ЗЗД/. За разрешаването на спора по предявения иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.430, ал.1 от ТЗ е необходимо да бъде установено дали към датата на връчване на нотариалните покани до кредитополучателите, с които банката е обявила предсрочната изискуемост на кредита, съгласно приетите за валидни уговорки между страните и с оглед извършените от кредитополучателите плащания са били налице неизпълнени задължения, които да са обусловили упражняването от банката на потестативното й право да обяви кредита за предсрочно изискуем. За изясняване на този въпрос, е необходимо изслушването на съдебно - счетоводна експертиза, която да даде заключение за размера на вземането на кредитора във варианти съобразно първоначалния договор, с приложение и без приложение на едностранно изменяния от банката размер на лихвата, както и съобразно допълнителните споразумения към него, със съответния лихвен процент, падежи и размер на вноските при посочване на частите им за главница и възнаградителна лихва, а решаващият състав следва да определи кой вариант да приложи след произнасяне по основателността на посочените необсъдени възражения на ответниците. След като бъде определен размерът на задълженията на кредитополучателите за главница и лихви с оглед приетата с настоящото решение нищожност на част от клаузите на договора за потребителски кредит и с оглед преценката на въззивния съд за валидността на клаузата на чл.3 ал.5 от договора и клаузите на допълнителните споразумения, следва да се установи каква част от тези задължения е била погасена с извършените от кредитополучателите плащания по договора. На експертизата трябва да бъде възложена задача да отговори какви суми, индивидуализирани с дата и размер на всяко плащане, са били платени от длъжниците от момента на сключване на договора до датата на изготвяне на заключението, като вещото лице посочи в каква валута са внасяни сумите при всяка една извършена от страна на кредитополучателите погасителна вноска. Ако валутата е различна от швейцарски франк, равностойността в швейцарски франкове на заплатените суми следва да бъде определена съобразно курс „купува“ за швейцарския франк към лева или към евро, ако са извършвани плащания в евро/лева, към датата на усвояване на кредита и така да се определи каква част от месечните анюитетни вноски и такси по кредита са погасени с постъпилите суми, съобразно избрания от съда за приложим погасителен план и съобразно правилото на чл.76 ал.2 от ЗЗД. Новият състав на АС Пловдив може да постави и допълнителни задачи на вещото лице, които счете за необходими с оглед изясняване на релевантните за спорното материално право факти.
При извод за наличие на предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита или при установяване, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено към твърдяния в исковата молба момент, но упражняването му е осъществено в исковото производство, въззивният съд следва да присъди претендираната неизплатена част от дължимата главница, като съобрази, че съгласно изричните уговорки на страните, дължимата сума може да бъде заплатена както във валутата, в която е уговорен кредитът - швейцарски франкове, така и в равностойността й в лева или евро, но съобразно курс „купува“ за швейцарския франк към датата на усвояване на кредита /предвид извода за нищожност на част от чл.6 ал.2 и на чл.20 ал.2 от договора/ и изрично да отрази това в диспозитива на решението, посочвайки, че присъдената в швейцарски франкове сума, е платима от ответниците и в лева или в евро, по курса, определен в договора при усвояването на сумата – съответно 1,6615789 швейцарски франка за 1 евро и 0,8495518 швейцарски франка за 1 лев.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе съгласно чл.294, ал.2 от ГПК и по разноските за водене на делото във ВКС.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОТМЕНЯ решение №39 от 04.02.2020 г. по в.т.д.№517/2019 г. на АС Пловдив.
ВРЪЩА делото на АС Пловдив за ново разглеждане от друг състав.
Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.