4

Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди и единадесета година, в състав:


Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. Б.
С. Д.


при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 203 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.

Обжалвано е определение на Бургаския окръжен съд № 181/24.01.2011 г. по ч.гр.д. № 44/2011 г., с което е потвърдено определение № 17532 от 12.11.2010 г. по гр.д. № 6021/2010 г. на Бургаския районен съд, за прекратяване производството по делото поради недопустимост.

Недоволен от определението на БОС е жалбоподателят И. Н. Ц. от [населено място], представляван от адв. В.П.М. и адв. П.В.М. от АК-Б.. С подадената в срок частна жалба счита, че съдът се е произнесъл неправилно по правен въпрос, значим за изхода на спора, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно - ползва ли се със сила на пресъдено нещо арбитражното решение на АС при Б., с предмет спор, който не е арбитрируем, съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК. Доводите на жалбоподателя очертават хипотезата за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си представя решение от 20.11.2009 г. по гр.д. № 32356/2009 г. на Софийски районен съд, ГО, 72 с-в, за което липсват данни, че е влязло в сила, поради което с оглед разрешението, дадено в т. 3 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, същото не представлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Частният касатор моли, след като бъде допуснато касационното обжалване на въззивното определение, с което като е потвърдено първоинстанционното определение, е прекратено производството по делото като недопустимо, тъй като спорът е разрешен с влязло в сила решение на АС при Б. и не може да бъде пререшаван, същото да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове от И. Н. Ц. срещу [фирма], [населено място], за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение по трудов договор и анекс към него.

Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Към нея е приложено и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

След преценка доводите на жалбоподателя и на обстоятелствата по делото, съдът намира, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство на обжалвания съдебен акт, тъй като по поставения правен въпрос липсва съдебна практика и решаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

За да постанови определението си въззивният съд е приел, че определението на Бургаския районен съд, с което е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо по предявените искове за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение e правилно, тъй като този спор между същите страни е разрешен с влязло в сила арбитражно решение на АС при Б..

Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, намира, че отговорът на поставения правен въпрос е, че арбитражното решение като едностранно волеизявление с частноправен характер се ползва с публичноправни последици, които се състоят в сила на пресъдено нещо и с изпълнителна сила, които произтичат от правораздавателната функция на арбитража. С връчване на арбитражното решение на една от страните, то влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. Когато с арбитражното решение е разрешен спор, който е неарбитрируем, то същото подлежи на отмяна по чл. 47, т. 3 от Закона за международния търговски арбитраж, като производството е исково и компетентен да се произнесе е Върховният касационен съд, който следва да бъде сезиран в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Този срок е преклузивен и пропускането му погасява правото да се иска отмяна на арбитражното решение, което става неатакуемо и окончателно се стабилизира, независимо от пороците от които е засегнато.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че въззивното определение, с което е потвърдено определението на Бургаския районен съд, с което е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо по предявените искове за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение e правилно, тъй като този спор между същите страни е разрешен с влязло в сила арбитражно решение на АС при Б., е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 278, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Бургаския окръжен съд № 181/24.01.2011 г. по ч.гр.д. № 44/2011 г.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение на Бургаския окръжен съд № 181/24.01.2011 г. по ч.гр.д. № 44/2011 г., с което е потвърдено определението на Бургаския районен съд № 17532 от 12.11.2010 г. по гр.д. № 6021/2010 г., с което е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :