ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2156 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. Т. и „А.С.А.” ЕООД срещу решение №1625 от 02.07.2019 г. по в.т.д.№703/2019 г. на САС в частта му, с която след отмяна на решение от 09.11.2018 г. по т.д.№6777/16 г. на СГС, К. П. Т. и „А.С.А.” ЕООД са осъдени на основание чл.95 от ЗАПСП да заплатят солидарно на Т. И. Т. следните суми: сумата 12 500 лв., част от претенция в общ размер на 50 000 лв., обезщетение за имуществени вреди от ползването на купол и парапети, част от ротонда и пасарели към нея в обект външен басейн в „Хотелски комплекс Хелена Ризорт - Слънчев Бряг“ без съгласието на Т. И. Т. и договор за възпроизвеждане в жилищен комплекс Belle Rose – Дъбовете, [населено място], кв.М. ливади, [улица] лв., част от претенция в общ размер на 50 000 лв., обезщетение за ползването на купол и парапети, представляващи част от ротонда и пасарели към нея, които са част от обект външен басейн в „Хотелски комплекс Хелена Ризорт - Слънчев Бряг без съгласието на Т. И. Т. и договор за възпроизвеждане в [населено място].
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, тъй като въззивният съд е приел за доказани, изрично оспорени от ответниците обстоятелства, за които липсват доказателства и които не са били приети за безспорни в доклада по делото. Иска се отмяна на решението в допуснатата до касационно обжалване част и присъждане на направените разноски.
Ответникът по касация Т. И. Т. заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
С определение №511 от 17.08.2020 г., решението в посочената част е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: За задължението на въззивния съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и при въведени във въззивната жалба оплаквания, да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
След като е признал за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.95б, ал.1, вр. чл.3, ал.1, т.5 от ЗАПСП спрямо К. П. Т. и „А.С.А.” ЕООД, че Т. И. Т. е автор на купол и парапети, представляващи част от ротонда и пасарели към нея, които са част от обект външен басейн в „Хотелски комплекс Хелена Ризорт - Слънчев Бряг“ /в която част решението е влязло в сила/, въззивният съд е приел, че е налице пълна идентичност и между авторското произведение на ищеца и куполите на ротондите, безспорно проектирани от ответниците и изпълнени впоследствие съобразно тези проекти и в жилищен комплекс Belle Rose – Дъбовете, [населено място], кв.М. л., ул.Н. Б., и в [населено място], а тъй като в процеса не са ангажирани доказателства относно предоставено на разрешение на автора за използване и възпроизвеждане от страна на ответниците на цялото или части от авторското произведение в посочените два обекта, основателни се явяват и заявените като частични претенции с правно основание чл.94 от ЗАПС за осъждане на ответниците да заплатят при условията на солидарност обезщетение за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Позовавайки се на заключението на изслушаната по делото съдебно оценителна експертиза е достигнал до извод, че размерът на авторското възнаграждение за всеки един от куполите на посочените два отделни обекта възлиза на по 12 500 лв., до размера на която претенциите за претърпени имуществени вреди, във вид на пропуснати ползи от неполучено авторско възнаграждение, се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана константна съдебна практика на ВКС, обективирана в множество актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК /решение №212 от 01.02.2012 г., по т.д.№1106/2010 г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202 от 21.12.2013 г.по т.д.№866/2012 г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76 от 12.06. 2012 г. по т.д.№377/2011 г. на ВКС, ТК, II отделение и решение №581 от 30.09.2010 г. по гр.д.№1019/2009 г. на ВКС, ГК, III отделение и мн.други/, с които се приема, че в задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата, доводите и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви в тази насока, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.
Настоящият състав споделя правното разрешение на въпроса, дадено с цитираните актове на ВКС, а допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, изразяващо се в приемане за безспорно на обстоятелството, че ответниците са проектирали жилищен комплекс Belle Rose – Дъбовете, [населено място], кв.М. л., ул.Н. Б. и обект в [населено място], респективно в необсъждане на поддържаните от ответниците в хода на първоинстанционното производство /още с отговора на исковата молба/ и в отговора на въззивната жалба твърдения, че липсват каквито и да е било доказателства, за проектиране от ответниците на посочените обекти и за участие на ответниците в реализацията на тези обекти, е рефлектирало върху правилността на въззивното решение и съставлява касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК. В този смисъл въззивното решение, в допуснатата до касационно обжалване част, е неправилно и следва да бъде отменено съгласно чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК, като доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС дължи произнасяне по съществото на спора.
За носената доказателствена тежест да установи, че ответниците са проектирали ротондите, изпълнени впоследствие съобразно тези проекти в жилищен комплекс Belle Rose – Дъбовете, [населено място], кв.М. л., ул.Н. Б., и в [населено място], на ищеца е указано с доклада по делото, изготвен от първоинстанционния съд, като във въззивната жалба не се е съдържало искането /което се е поддържало в исковата молба и е било оставено без уважение от първоинстанционния съд/, да бъдат представени от ответниците договорите за процесните обекти, нито е направено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, свързано с отказа да се изискат посочените документи. От друга страна по делото не са събрани каквито и да е било доказателства, установяваща съществуването на връзка между ответниците и посочените обекти, било по отношение проектирането им, било по участие на ответниците в изпълнението им. В този смисъл и при липсата на доказателства за установяване на тези обстоятелства и то при ясно указана на ищеца доказателствена тежест, предявените искове за осъждане на К. П. Т. и „А.С.А.” ЕООД на основание чл.95 от ЗАПСП да заплатят солидарно на Т. И. Т. следните суми: сумата 12 500 лв., част от претенция в общ размер на 50 000 лв., обезщетение за имуществени вреди от ползването на купол и парапети, част от ротонда и пасарели към нея в обект външен басейн в „Хотелски комплекс Хелена Ризорт - Слънчев Бряг“ без съгласието на Т. И. Т. и договор за възпроизвеждане в жилищен комплекс Belle Rose – Дъбовете, [населено място], кв.М. л., [улица] лв., част от претенция в общ размер на 50 000 лв., обезщетение за ползването на купол и парапети, представляващи част от ротонда и пасарели към нея, които са част от обект външен басейн в „Хотелски комплекс Хелена Ризорт - Слънчев Бряг без съгласието на Т. И. Т. и договор за възпроизвеждане в [населено място], се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски за първоинстанционното производство над сумата от 1428.57 лв.
Ответникът по касация дължи на касатора физическо лице разноски за първата инстанция в размер на 1 741.29 лв., а на касатора „А.С.А.” ЕООД, разноски пред първоинстанционния съд в размер на 2 942.86 лв. Ответникът по касация следва да заплати на всеки от касаторите и разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на по 571.43 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение пред САС в размер на по 1142.86 лв.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение


ОТМЕНЯ решение №1625 от 02.07.2019 г. по в.т.д.№703/2019 г. на САС в частта му, с която след отмяна на решение от 09.11.2018 г. по т.д.№6777/16 г. на СГС, К. П. Т. и „А.С.А.” ЕООД са осъдени на основание чл.95 от ЗАПСП да заплатят солидарно на Т. И. Т. следните суми: сумата 12 500 лв., част от претенция в общ размер на 50 000 лв., обезщетение за имуществени вреди от ползването на купол и парапети, част от ротонда и пасарели към нея в обект външен басейн в „Хотелски комплекс Хелена Ризорт - Слънчев Бряг“ без съгласието на Т. И. Т. и договор за възпроизвеждане в жилищен комплекс Belle Rose – Дъбовете, [населено място], кв.М. л., [улица] лв., част от претенция в общ размер на 50 000 лв., обезщетение за ползването на купол и парапети, представляващи част от ротонда и пасарели към нея, които са част от обект външен басейн в „Хотелски комплекс Хелена Ризорт - Слънчев Бряг без съгласието на Т. И. Т. и договор за възпроизвеждане в [населено място] и в частта му, с която К. П. Т. и „А.С.А.” ЕООД са осъдени да заплатят на Т. И. Т. разноски пред първата инстанция над сумата от 1428.57 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. И. Т. [ЕГН] срещу К. П. Т. [ЕГН] и „А.С.А.” ЕООД[ЕИК] искове по чл.95 от ЗАПСП за солидарното им осъждане да заплатят следните суми: сумата 12 500 лв., част от претенция в общ размер на 50 000 лв., обезщетение за имуществени вреди от ползването на купол и парапети, част от ротонда и пасарели към нея в обект външен басейн в „Хотелски комплекс Хелена Ризорт - Слънчев Бряг“ без съгласието на Т. И. Т. и договор за възпроизвеждане в жилищен комплекс Belle Rose – Дъбовете, [населено място], кв.М. л., [улица] лв., част от претенция в общ размер на 50 000 лв., обезщетение за ползването на купол и парапети, представляващи част от ротонда и пасарели към нея, които са част от обект външен басейн в „Хотелски комплекс Хелена Ризорт - Слънчев Бряг без съгласието на Т. И. Т. и договор за възпроизвеждане в [населено място].
ОСЪЖДА Т. И. Т. [ЕГН] да заплати на К. П. Т. [ЕГН] сумата от 1 741.29 лв., разноски пред СГС, сумата от 1142.86 лв., разноски пред САС и сумата от 571.43 лв., разноски пред ВКС.
ОСЪЖДА Т. И. Т. [ЕГН] да заплати на „А.С.А.” ЕООД ЕИК831767473 сумата от 2942.86 лв., разноски пред СГС, сумата от 1142.86 лв., разноски пред САС и сумата от 571.43 лв. разноски пред ВКС.
Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.