2

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………… …….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 959 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 468 от 22.VІ.2011 г. по настоящето дело, касационният контрол по отношение решение № 596 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-и с-в, от 7.VІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 209/09 г. е бил допуснат в хипотезата на съществуваща вероятност последното да е процесуално недопустим съдебен акт, предвид твърдението на касатора „Р. Б.” Г. от Щ., ФР Германия, обективирано в изложението към жалбата му до ВКС, че произнасянето на въззивната инстанция било по иск с дадена за първи път от нея правна квалификация - различна от тази на първостепенния съд, без обаче тя да съответства на изложените в исковата молба на немския търговец срещу пловдивското [фирма] факти и обстоятелства относно нарушаването на едно изрично защитено негово авторско право.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция процесуалният представител на немския търговец е изразил становището, че поддържа жалбата и претендира обезсилване на атакуваното с нея въззивно решение, както и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд, ведно с присъждане на разноски. Съответно процесуалният представител на ответното по касация пловдивско [фирма], намира твърдението на касатора за произнасяне на въззивния съд по непредявен иск за неоснователно и претендира потвърждаване на въззивното решение - като процесуално допустим и законосъобразен съдебен акт, ведно с присъждане на разноски за настоящето производство в размер на сумата 300 лв.
Като взе предвид оплакванията и доводите на касатора „Р. Б.” ГмхБ, защитната теза на ответното по касация [фирма]-гр. П., вкл. и съображенията, изложени от представителите на страните по спора в писмените им бележки по делото и след като провери процесуалната законосъобразност на обжалваното въззивно решение по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение приема следното:
Касационната жалба е неоснователна.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли обективно кумулативно съединените три иска на касатора „Р. Б.” ГмхБ-Щ. срещу българското [фирма], Пловдивският апелативен съд преди всичко е приел, че те били предявени „на основанието по чл. 93в, ал. 1, т. 1 ЗАПСП”, но с оглед изложението на обстоятелствата по всеки един от тях, формулираните в петитумните им части съответни искания били: „по чл. 95, ал. 1, т.т. 1, 2 и 6 ЗАПСП”.
Съгласно чл. 29 от Указ № 883 за прилагане на закона за нормативните актове, членовете на закони /също както и тези на кодексите/ могат да имат заглавие, изразяващо главното им съдържание. Разпоредбата на чл. 93в ЗАПСП е озаглавена „съдържание на правото” /каквото производител на база данни има/, докато заглавията на чл. 94 и чл. 95 от същия закон са съответно „иск за обезщетение” и „други искове”, предоставени на разположение на всички категории автори, както и на титулярите на права, сродни с авторското. Очевидно е при това положение, че с оглед структурата на специалния закон, разпоредбата на неговия чл. 93в не представлява самостоятелно основание на иск. Това обуславя констатацията на настоящия състав на ВКС, че дадената от въззивната инстанция правна квалификация на исковите претенции на настоящия касатор срещу пловдивското [фирма] е напълно идентична с тази, дадена им от първостепенния съд, респ. че липсва произнасяне по непредявен иск. Позоваването от страна на Пловдивския апелативен съд на текста на чл. 93в, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, признаващ на производителя на база данни правото му да забрани извличането - чрез постоянно или временно пренасяне на съдържанието на тази база или на негова съществена част /било в количествено или в качествено отношение/ - върху друг носител по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, в случая пряко кореспондира със съдържанието на исковата му претенция по чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАПСП: да се забрани извършване на дейността, в чиито две форми се обективира твърдяното от „Р. Б.” ГмхБ неправомерно използване на негова база данни, като фактът на това нарушение обаче, съгласно т. 1 на същия чл. 95, ал. 1 от специалния закон, подлежи предварително на установяване.
В заключение, щом като единственият път, по който производител на база данни може да реализира правото си по чл. 93в, ал. 1, т. 1 ЗАПСП „да забрани” извличане на съдържание от нея, представлява исковата защита срещу търговеца, сочен като нарушител, въззивната инстанция в случая не е разгледала повече искове отколкото окръжният съд, първоначално сезиран с този спор за нарушаване на едно изрично защитено авторско право. Същевременно, с отменяването на първоинстанционното осъдително решение, липсва диспозитив, чието разгласяване да може въобще да се претендира по реда на т. 6 на чл. 95, ал. 1 ЗАПСП.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, търговецът касатор ще следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация /и по исковете му/ [фирма]-гр. П. сумата от 300 лв., надлежно посочена в т.нар. „списък на разноските”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 596 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІІ-ти с-в, от 7.VІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 209/09 г.
О С Ъ Ж Д А „Р. Б.” ГмхБ (R. B. G.) със седалище в S., G., НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап. № 22, СУМАТА 300 лв. /триста лева/, представляваща направени от последното разноски по водене на делото в настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2