Р Е Ш Е Н И Е

№19

Гр. София, 08.08.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря Силвиана Шишкова
като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 2511/2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, чрез процесуалните й пълномощници, против решение № 1180 от 25.05.2017 г., постановено по в.т.д.№ 543/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, VІ състав, с което е отменено решение № 2021/17.11.2016 г. по т.д.№ 5797/2014 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-9 състав и предявеният от касатора иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОСА на СОФИЯ КРЕМАТОРИУМ АД, взети на 26.08.2014 г., е отхвърлен.
Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалвания съдебен акт, като необоснован, постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че изводите на въззивния съд за наличието на кворум за вземане на атакуваните решения са незаконосъобразни и необосновани, т.к. в ОСА на СОФИЯ КРЕМАТОРИУМ АД е участвал акционер, а именно – СКУТУМ ООД, който не е придобил акции на дружеството при спазване на условията на неговия устав и транслативната сделка е относително недействителна спрямо дружеството. По тези и други подробно изложени съображения се претендира отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова, с което предявеният от касатора иск по чл.74 ТЗ да бъде уважен, с присъждане на сторените по делото разноски. В проведеното о.с.з. жалбата се поддържа и се моли за уважаването й.
Ответниците по касационната жалба – СОФИЯ КРЕМАТОРИУМ АД [населено място] и СКУТУМ ООД [населено място], чрез процесуален пълномощник, оспорват основателността на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмените им отговори, които се поддържат в о.с.з.
С определение № 481/12.07.2018 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията чл.280 ал.1 т.3 ГПК по правния въпрос относно характера на винкулираните акции съгласно чл.185 ал.2 изр.2 ТЗ и правните последици от прехвърлянето им, с оглед липсата на подробна правна уредба и задължителна практика на ВКС.
За да се произнесе съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение прецени следното:
В обжалваното решение съставът на въззивния съд е преценявал основанията на иска по чл.74 ТЗ, свързани с липсата на легитимация на СКУТУМ ООД /трето лице – помагач на страната на ответника СОФИЯ КРЕМАТОРИУМ АД/ да участва в ОСА, проведено на 26.08.2014 г., и съответно – на липсата на кворум за провеждане на събранието, доколкото се оспорва третото лице - помагач да е придобило акции в съответствие с правилата на чл.15 от устава, като се твърди, че прехвърлянето на 10 бр. поименни акции от КАРМА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АД в полза на СКУТУМ ООД с джиро на 24.08.2014 г. е нищожно, евентуално, че не е проявило действие спрямо ищеца.
По оплакванията, че джирото касае временно удостоверение, което е неистинско и нищожно – не е подписано от упълномощен член на управителния орган, ответното дружество никога не е издавало временни удостоверения и те са създадени единствено за нуждите на процеса, съдът е приел, че в закона не е регламентирано съдържанието на временното удостоверение, но то би следвало да съответства на установеното в чл.183 ал.1 ТЗ съдържание на акцията, доколкото изпълнява нейните функции. Предвид изискването в чл.167 ал.1 ТЗ, временното удостоверение трябва и да бъде подписано от упълномощен член на съвета на директорите. Според чл.11 ал.2 от устава на ответното дружество, във временното удостоверение се посочват името на акционера, броят, видът и номиналната стойност на записаните акции и направените вноски, датата на издаването. Всички изброени реквизити се съдържат в прехвърленото временно удостоверение № 1 от 08.11.2011 г. Съобразно чл.11 ал.1 от устава, временното удостоверение трябва да е подписано от председателя на съвета на директорите на дружеството. Ищецът не е оспорил факта, че подписалият временното удостоверение - Варо Маниас, към посочената в документа дата е изпълнявал длъжността председател на СД на дружеството, което се установява както от протокола от заседанието на съвета на директорите от 10.12.2010 г., когато същият е бил избран на тази длъжност, така и от протокола от заседанието на съвета на директорите от 08.12.2011 г., когато е бил освободен от нея. При преценка на всички събрани доказателства, вкл. нотариална покана от 16.04.2013 г., съдът е приел, че липсват убедителни такива за антидатиране на удостоверението, с цел да бъде използвано в процеса. Изведен е извод, че от външна страна временното удостоверение съдържа белезите на ценна книга на заповед, правата върху която могат да се прехвърлят по реда на чл.187 ал.2 вр. чл.185 ал.2 ТЗ.
По доводите за нищожност на джирото от 24.08.2014 г., поради противоречието му с чл.15 ал.5 от устава на дружеството относно реда за прехвърляне на акции, съдът е приел следното: В тази клауза е предвидено задължение към акционера, предлагащ да продаде акциите си от дружеството на трето лице, да уведоми другите акционери за желаната продажба, като укаже акциите, които се предлагат, предлагания купувач, цената и начина на плащане. Другите акционери имат право да закупят тези акции чрез писмено уведомяване на предложителя в 30-дневен срок след получаване на уведомлението, на същата цена и при условията, които предложителят е предложил или желае да приеме. Акциите, незакупени от акционерите в упоменатия срок, могат да бъдат прехвърлени на всяко трето лице на цена, не по-ниска, и при условия, нe по-благоприятни от оферираните от предложителя, в срок до 30 дни от изтичане на срока за приемане. Не се спори, че с изпращането на уведомлението от 30.06.2014 г. до СТОЛИЧНА ОБЩИНА, акционерът КАРМА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АД е изпълнил задължението си да уведоми другия акционер за намерението си да продаде 200 акции по 2 000 лева всяка една на ИНВЕСТМЪНТ ЕНД КОНСУЛТИНГ ЕООД, при начин на плащане - изцяло и по банков път. Няма спор и за това, че в 30-дневния срок, изтекъл на 30.07.2014 г., общината не е уведомила предложителя, че желае да закупи предлаганите акции на същата цена и при предложените условия. С изтичането на срока за предложителя е възникнало правото до 30.08.2014 г. да прехвърли пакета от акции (част от тях) на всяко трето лице на цена при посочените условия в уведомлението от 30.06.2014 г. Прехвърлянето на десетте акции е извършено в рамките на посочения срок, а приобретателят на акциите е платил стойността им с два превода от 23.09.2014 г. на сумите 1 000 евро и 9 000 евро и превод от 06.10.2014 г. на сумата 300 евро по банкова сметка на продавача. Съдът е посочил, че при така осъществените факти няма основания да се приеме, че сделката е извършена в нарушение на разпоредбите на устава. Регламентираната в чл.185 ал.2 ТЗ възможност в устава да бъдат предвидени и други условия за прехвърляне на поименни акции, като правило ограничава договорната свобода на акционерите, доколкото им налага изискване, което под страх от недействителност на извършеното разпореждане със собствените им акции, те не могат да пренебрегнат. От друга страна включването от учредителите на дружеството на такава уговорка в устава е въпрос преди всичко на целесъобразност и причината за такова решение е извън предмета на настоящия спор. Очевидно е, че нейната цел е да бъде предпазна мярка срещу евентуално недобросъвестно упражняване на права във вътрешните отношения между акционерите. В крайна сметка от значение е това, че при наличието на определени предпоставки, предложителят се сдобива с пълната свобода да се разпореди с акциите, предварително предложени за изкупуване на другия акционер, стига да го направи при условия, които не са по-благоприятни от оферираните. Без значение е фактът, че акциите не са прехвърлени на дружеството, посочено като купувач в уведомлението - в устава е казано, че след отказа на другия акционер да купи предлаганите акции, те могат да бъдат прехвърлени на всяко трето лице. Разпоредбите на устава не предвиждат и изискване за предложителя задължително да продаде целия пакет предложени акции. Затова е без значение, че са прехвърлени само десет от предложения пакет акции - в сила е правилото, че щом може по-голямото, то позволено е и по-малкото. Следователно, едностранната прехвърлителна сделка е била извършена при спазване на изискванията на устава на дружеството, което означава, че по силата на джирото от 24.08.2014 г., СКУТУМ ООД е придобило 10 бр. поименни акции от капитала на ответното дружество, които го легитимират като негов акционер. По-нататък съдът е приел, че липсата на отразяване на прехвърлянето на акциите в книгата на акционерите не опорочава валидността на сделката, нито се отразява върху момента на настъпването на транслативния й ефект, поради което СКУТУМ ООД е придобило правото да участва в ОСА на 26.08.2014 г. Прехвърлянето на останалите 67 990 акции от страна на КАРМА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АД на СКУТУМ ООД е било извършено по реда на чл.15 ал.3 от устава непосредствено преди регистрирането на участниците в ОСА, което означава, че към часа на откриването на събранието третото лице - помагач е било представено на събранието с 68 000 поименни акции с право на глас, съставляващи 80 % от капитала на дружеството. При тези данни и съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от устава, необходимият кворум за провеждане на събранието е бил налице.
По правния въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение приема следното:
Според общия принцип на чл.185 ал.2 ТЗ, поименните акции могат да се прехвърлят свободно на всяко трето лице, като прехвърлянето се извършва с джиро и подлежи на вписване в книгата на акционерите, за да има действие спрямо дружеството. В устава могат да се предвидят и други условия за прехвърляне на поименни акции, съгласно възможността, която предоставя чл.185 ал.2 изр.2 ТЗ, които до известна степен да ограничат правата на акционерите за свободно разпореждане, в интерес на АД и с оглед осигуряването на регулиран персонален състав на същото – това са т.нар. винкулирани акции.
Характерна за този вид акции е необходимостта от спазването на приетата в устава квалифицирана /утежнена/ процедура за прехвърлянето им, уредена с повелителни разпоредби, притежаващи ограничителен, но в същото време защитен, а обичайно и санкционен характер, което налага стриктното им тълкуване и прилагане. Последиците при спазване на условията по чл.185 ал.2 изр.2 ТЗ, предвидени в устава, водят несъмнено до надлежното прехвърляне на акциите, респ. на правата по тях. При нарушаване или заобикаляне на установените изисквания, акциите не се считат прехвърлени, както спрямо останалите акционери, така и по отношение на дружеството, т.е. прехвърлянето им не поражда действие спрямо тези лица при условията на относителна недействителност. В резултат на това, приобретателят не може да се легитимира като акционер в дружеството и да упражнява правата на такъв в ОСА.
По основателността на касационната жалба, съдът приема следното:
Въпреки че въззивният съд принципно правилно е преценил характера на акциите в капитала на ответното дружество и значението на ограниченията в устава досежно тяхното прехвърляне, по същество е формирал незаконосъобразни и необосновани изводи за съответствие на извършеното прехвърляне на акции с повелителните разпоредби на устава и респективно за неоснователност на иска по чл.74 ТЗ. В частност съдът се е отклонил от дължимото стриктно тълкуване на разпоредбата на чл.15 ал.5 на устава по отношение на установената в нея забрана трети лица да придобиват акции при по-благоприятни условия от тези, предложени на акционерите.
Съгласно процедурата, уредена в чл.15 ал.5 от устава на СОФИЯ КРЕМАТОРИУМ АД, всеки акционер, предлагащ да продаде акциите си на трето за дружеството лице, следва да уведоми другите акционери за желаната продажба, като укаже акциите, които се предлагат, предлагания купувач, цената и начина на плащане. Другите акционери имат право да закупят предлаганите акции чрез писмено уведомление до предложителя в 30 дневен срок след получаване на уведомлението за продажба, на същата цена и при условията, посочени от предложителя. Акциите, незакупени от акционерите в упоменатия срок, могат да бъдат прехвърлени на всяко трето лице на цена, не по-ниска и при условия – не по-благоприятни от оферираните от предложителя, в срок до 30 дни след изтичане на срока за приемане, като при неспазване на посочените изисквания прехвърлянето няма действие по отношение на дружеството.
На 30.06.2014 г. СТОЛИЧНА ОБЩИНА като акционер в СОФИЯ КРЕМАТОРИУМ АД, притежаваща 17 000 акции с номинална стойност – 10 лв., представляващи 20 % от капитала на дружеството, е получила уведомление по чл.15 ал.5 от Устава, отправено от акционера КАРМА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АД, че той предлага за продажба 200 бр. акции от притежаваните от него 68 000 акции /равняващи се на 80 % от капитала на дружеството/, при следните условия: Акциите се предлагат за продажба по цена 2 000 лв. всяка на конкретно посочено трето лице - купувач при начин на плащане – изцяло и по банков път. Общината не е реализирала правото си на закупуване на акциите при посочените условия в предвидения в устава срок. На 24.08.2014 г. акционерът КАРМА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АД прехвърля с джиро 10 бр. от притежаваните от него поименни акции на СКУТУМ ООД.
Основателни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и необоснованост при преценката за основателността на иска по чл.74 ТЗ, с оглед приложението на чл.15 ал.5 от устава. Неправилен е изводът на въззивния съд, че след като в уведомлението за продажба се предлагат за закупуване 200 бр. акции с единична цена от 2 000 лв., то предложението важи за всякакъв по-малък от посочения брой акции. Такъв извод нито следва от текста на уведомлението, нито съответства на изискването на чл.15 ал.5 от устава за равно третиране на акционерите и третите лица – потенциални купувачи, които не могат да придобиват акции при по-благоприятни условия. Предложението явно се отнася за пакет от акции, с които акционерът иска да се разпореди в полза на едно лице. Освен това е безспорно различието във финансовото изражение на сделката - цената на 10 бр. акции е 20 000 лв., а цената на 200 бр. акции е 400 000 лв. В първия случай очевидно финансирането на продажбата е значително по-малко обременително за купувача и съответно – по-благоприятно, още повече при изискването цената да се заплати изцяло, а не на части. Преценката за спазване на правилата в устава за прехвърляне на акции следва да се прави не само формално, а при съобразяване с целта на избрания винкулиран характер на акциите от капитала, осигуряваща защита на акционерното дружество и конкретните негови акционери, включително на законоустановеното им право на ограничен достъп на трети лица до управлението на дружеството. Предвид изложеното, отказът на акционера от предложението по чл.15 ал.5 от устава за прехвърляне на акции произвежда предвиденото действие, само ако сделката се сключи с трето лице при същите или по-неблагоприятни за купувача параметри, обстоятелство, което в конкретния случай не е налице. С оглед изложеното и предвид даденото по-горе разрешение на съществения за делото правен въпрос съставът на касационния съд приема, че третото лице – помагач е придобило 10 бр. акции в нарушение на устава на ответника СОФИЯ КРЕМАТОРИУМ АД, неговите права са непротивопоставими на главните страни по делото и не го легитимират като акционер, който в това качество може да придобие безпрепятствено останалите акции на КАРМА ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АД към момента на провеждане на атакуваното общо събрание, независимо от обстоятелството, дали е бил вписан в книгата на акционерите.
Тъй като е безспорно установено, че на ОСА, проведено на 26.08.2014 г., са участвали като акционери само СТОЛИЧНА ОБЩИНА и СКУТУМ ООД, като вторият не притежава това качество, то не са спазени правилата на чл.33 ал.1 от устава относно кворума /съобразно които ОСА е законно и може да взема валидни решения, ако на него са представени повече от половината от акциите на дружеството/, а това е основание за отмяна на атакуваните с иска по чл.74 ТЗ решения, взети от същото общо събрание. Гореизложеното налага неправилното въззивно решение да бъде отменено и по арг. от чл.293 ал.3 ГПК да се постанови друго по същество, с което предявеният конститутивен иск да бъде уважен. С оглед изхода на спора и направеното от касатора искане, в негова полза следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за всички инстанции, в размер на 2 155 лв., на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1180 от 25.05.2017 г., постановено по в.т.д.№ 543/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, VІ състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на основание чл.74 ал.1 ТЗ, по иск на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, решенията, взети от Общото събрание на акционерите на СОФИЯ КРЕМАТОРИУМ АД, проведено на 26.08.2014 г., обективирани в протокол от същата дата, от т.1 до т.7, както следва: относно неприемане на доклада за дейността на дружеството през 2013 г., приемане на ГФО и доклада на регистрирания одитор за 2013 г., избор на нов одитор за 2014 г., освобождаване и неосвобождаване от отговорност на членове на СД, неприемане на промяна в чл.33 ал.1 и ал.2 от устава.
ОСЪЖДА СОФИЯ КРЕМАТОРИУМ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА сумата 2 155 лв. – съдебно-деловодни разноски за трите инстанции.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: