Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 27.09 . две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА


при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №441 /2011 година
Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК.
Постъпили са касационни жалби и от двете страни по делото. С решение №1407 от 31.03.2010 го. по гр.д.№3601/2008 год. на Софийския градски съд, І-4, състав е уважен изцяло предявеният от касатора Г. П. П. от [населено място], пълнолетен към момента на подаване на касационната жалба, иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 36 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на претърпяно ПТП, виновно причинено от водач, чийто автомобил е бил застрахован при ответника [фирма], [населено място] по застраховка „гражданска отговорност”. По повод жалба на ответника с решение №916 от 29.11.2010 год. по гр.д.№552/2010 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав първоинстанционното решение е отменено в частта, с която Д. [фирма] е осъдено да заплати на ищеца Г. П. сумата над 15 000 лв. до 36 000 лв., ведно със законните последици и по реда на чл.258 и сл.ГПК е отхвърлен предявеният от Г. П. П., като непълнолетен със съгласие на баща си П. П., срещу [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от сумата 36 000 лв., ведно със законната лихва за забава. Решението на Софийския градски съд е оставено в сила в обжалваната част, а именно в частта, с която искът за обезщетение за претърпените от ищеца неимуществените вреди е уважен за сумата над 6000 лв. до 15 000 лв., както и в частта, с която е уважен искът за обезщетение за претърпените от него имуществени вреди за сумата 194 лв.
Касаторът [фирма] обжалва въззивното решение за разликата над присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди за разликата над 6 000 лв. до 15 000 лв. Твърди, че обжалваното решение в тази му част е неправилно, постановено в противоречие на чл.51, ал.2, чл.52 и чл.55 ЗЗД, като и че съдът неправилно не е отчел доброволно преведената от застрахователя на името на ищеца в търговска банка сума от 6 000 лв.
Касаторът Г. П. П., чрез адвоката си П. К., обжалва въззивното решение в отхвърлителната част, като подържа, че е постановено в нарушение на закона- чл.52 ЗЗД и не е съобразено с принципа на справедливост при обезщетяване на причинените неимуществени вреди. Обжалва решението и в частта за присъдените разноски.
С определение №99 от 10.02.2012 г. на основание чл.288 във вр. с ч.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК решението на Софийския апелативен съд е допуснато до касационен контрол само по касационната жалба на [фирма] в обжалваната от него част- а именно в частта за присъденото на основание чл.226, ал.1 КЗ в полза на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди за разликата над 6000 лв. до 15 000 лв. За присъденото такова в размер до 6 000 лв., въззивното решението като необжалвано, е влязло в сила.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за произнасяне по следните въпроси:1„Следва ли да бъде отчетена /приспадната/ от съда изплатената от застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” сума, внесената от него извънсъдебно, в хода на делото, по банкова сметка на пострадалото лице, когато последното не е съгласно с размера на определеното обезщетение, но не го е върнал на застрахователя”; 2.„Платежно нареждане, издадено от застрахователя, достатъчно ли е да удостовери извършено от него плащане в съответствие с чл.305 ТЗ”.
Касационната жалба е неоснователна.
Не се спори, че по повод молба на ищеца Г. П., чрез пълномощника му адв. П. К., до ответника [фирма], за доброволно изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 45 000 лв., с протокол №158/21.10.2008 год. на „Д. –Общо застраховане”-Ц. застрахователно-медицинска комисия, на ищеца е определено обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. С писмо изх.№95-160/27.10.2008 год. [фирма] е наредил на СИ Б. да открие банкова сметка на името на ищеца за посочената сума. Приложено е и платежно нареждане от 05.11.2008 год. за същата сума. С писмо изх.№08-4476/31.10.2008 год. на СИ Б. до ответника, последният е уведомен, че е открит безсрочен влог на ищеца Г. П. П..
Кредиторът, в случая пострадалият не може да бъде задължен да получи частично плащане/арг. от чл.65, ал.1 ЗЗД/, но след като той сам е поискал доброволно уреждане на спора, доброволно изплатената му от застрахователя сума ще следва да бъде приспадната от определеното от съда обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Противното би противоречало както на принципа за определянето от съда на дължимото възмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по справедливост, така и на принципа за забрана от неоснователно обогатяване. Ако не се приспадне от съда доброволно изплатеното от застрахователя обезщетение, то пострадалият ищец би получил два пъти обезщетение за едни и същи неимуществени вреди. Задължението на застрахователя за заплащане на дължимото застрахователно обезщетение по 226, ал.1 КЗ е парично и носимо- арг. от чл.68, б.”а” във вр. с чл.97, ал.1 ЗЗД, поради което чрез служебното откриване на безсрочен влог на името на ищеца, следва да се приеме, че застрахователят му е изплатил сумата, депозирана на влог в полза на ищеца. Или на първия поставен въпрос следва да се отговори, че „Изплатената от застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” извънсъдебно сума, внесената от него в хода на делото, по банкова сметка на влог на името на пострадалото лице, когато последното не е съгласно с размера на определеното обезщетение, / но не го е върнал на застрахователя”, следва да бъде отчетена /приспадната/ от съда. И тъй като по правило, за да има погасителен ефект, изпълнението трябва да бъде направено на кредитора, той следва да бъде уведомен за разкриването на сметка/влог/ на негово име. По делото липсват доказателства, както че е открита сметка/влог/ на името на ищеца, така и че ищецът е уведомен за това, поради което направеното от застрахователя- ответник възражение за приспадане от съда на доброволно изплатената сумата от 6 000 лв. от размера на определеното обезщетение за претърпаните неимуществени вреди, правилно не е уважено.
Чрез платежното нареждане до банката застрахователят е извършил паричен превод в полза на получателя на тази сума по смисъла на чл.2, ал.1 от Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежни системи /ЗППЕПИПС/- ДВ бр.31 от 08.04.2005 год., в сила от -08.10.2005 год., отм. ДВ бр.23 от 27.03.2009 год., в сила от 01.11.2009 год., действащ към спорното правоотношение. Съгласно дадената с тази норма легална дефиниция на понятието паричен превод, той представлява прехвърляне на парични средства в полза на получателя въз основа на преводно нареждане, подадено от наредителя и прието от изпълняващата институция. Плащането, извършено по този начин, обаче, ще се смята завършено съобразно чл.305ТЗ със заверяване сметката на кредитора. Или на втория поставен въпрос следва да се отговори, че „Платежно нареждане, издадено от застрахователя, ще удостоверява извършено от него плащане в съответствие с чл.305 ТЗ, със заверяване сметката на кредитора със същата сума. Трайно установена е съдебната практика в тази насока, която се споделя и от настоящия състав. Изводът, че плащането се смята осъществено, със заверяване сметката на кредитора се съдържа в Решение №50/02.04.2009 г. по т.д.№485/2008г.1 ІІ, Т.О. и Решение №141 от 02.11.2010 г. по т.д.№199/2010 г., І Т.О./ В случая, ответникът не е доказал , че е разкрил такава сметка на името на ищеца и че го е уведомил за това, поради което спорната сума от 6 000 лв. правилно не е приспадната от определеното от съда общо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. Ако ответникът [фирма] докаже в изпълнителното производство извършено плащане на кредитора в посочения по-горе смисъл, изплатената сума ще следва да бъде приспадната там.
По изложените дотук съображения, тъй като не се налага повтаряне или извършване от въззивния съд на нови съдопроизводствени действия, решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част от [фирма] ще следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.38, ал.2 ЗА , във вр. с чл.7, ал.2,т.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, [фирма] ще следва да бъде осъдено да заплати на адвокат П. К. сумата 610 лв., дължим адвокатски хонорар за настоящата инстанция.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд


Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА решение №916 от 29.11.2010 год. по гр.д.№552/2010 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, в частта с която е оставено в сила решение №1407 от 31.03.2010 го. по гр.д.№3601/2008 год. на Софийския градски съд, І-4, състав в частта, с която Д. [фирма] е осъдено да заплати на Г. П. П., [ЕГН], действащ към този момент със съгласие на баща си П. А. П., сумата над 6 000 лв. до 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от 16.04.2007 г./датата на ПТП/ , както и направените разноски.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на адвокат П. К.-АК [населено място] сумата 610 лв., дължим адвокатски хонорар.