№ 224

[населено място], 30.05.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 481 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Т. П. - С., чрез пълномощника й адв. В. Волева срещу определение от 30.12.2015г. по ч.гр.д. № 14256/2015г. на СГС, ГО, IV В с-в, с което е оставена без уважение частната жалба на М. Т. П. - С. срещу определение от 22.07.2015г. по гр.д. № 44052/15г. на СРС, 125 състав за прекратяване на производството по делото.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на определението на Софийски градски съд. Моли за неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба [фирма] оспорва същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че СРС е бил сезиран с няколко обективно съединени иска като един от тях е за обявяване за нищожна арбитражна клауза по чл.13 от ОУ към договор за револвиращ заем, нищожността на който договор също е била предявена. В срок ответникът е направил отвод за разглеждане на спора от арбитраж. СГС е установил, че са изпълнени предпоставките по чл.19 ГПК и тези по ЗМТА: налице е имуществен спор, страните по който са уговорили в нарочна писмена арбитражна клауза той да се отнесе до арбитраж; арбитражното споразумение не е загубило силата си и може да бъде изпълнено; не е препятствано правото на защита на потребителя с определяне на няколко арбитри и не са накърнени добрите нрави при уговаряне на арбитраж за разрешаването на спорове между страните. Въззивният съд се е позовал на направена преценка за валидността на арбитражната клауза и по постановеното от ВКС по реда на чл.47 ЗМТА между същите страни решение № 77/14.07.2014г. по т.д. № 118/2014г. на ВКС , I т.о., като същевременно е отчел, че с него се отменя постановено арбитражно решение, но не на осн. чл.47, т.2 ЗМТА, а поради неконституиран по договорения ред арбитражен съд. Липсват данни към момента на произнасяне на СГС да е бил висящ арбитражен спор между страните по договора за револвиращ заем. При тази установеност въззивната инстанция е счела, че правилно първоинстанционният съд е уважил възражението за неподведомственост на спора и е прекратил производството по делото.
В изложението към частната касационна жалба са поставени следните правни въпроси: 1/ Имат ли сила на пресъдено нещо мотивите на съдебното решение постановено по реда на чл.47, ал.1 , т.2 ЗМТА досежно нищожността на арбитражна клауза? ; 2 / При заведен установителен иск за обявяване на нищожността на арбитражна клауза от ОУ по сключен договор за заем с физическо лице – потребител по смисъла на З., обусловена ли е допустимостта на иска от преценката на съда относно нищожността на оспорената арбитражна клауза? Не следва ли тази преценка да бъде извършена с крайния акт по съществото на спора? ; 3/ Подлежи ли на доказване обстоятелството за уведомяване и приемане на ОУ от страна на потребителя, при положение, че в потребителския договор има запис: „ промени в ОУ могат да се извършват при условията и предпоставките на ОУ като при всички случаи имат действие по отношение на КЛ/СД след изменението на ОУ от кредитора и при липса на изрично несъгласие от страна на КЛ/СД“?; 4/ При направено възражение от страна на ответника за неподведомственост на делото поради наличие на арбитражна клауза, следва ли съдът да предостави процесуална възможност за становище на ищеца или следва да прекрати делото? Представлява ли горното нарушение на процесуалните права на ищеца?“. Въведен е допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – отговорите на поставените въпроси са от значение за развитие на правото и за точното приложение на закона.
ВКС намира, че въззивната инстанция не е обективирала мотиви, че визираното от нея решение по приключило производство по реда на чл.47 ЗМТА има сила на пресъдено нещо. Позовала се е на него като допълнителен аргумент в подкрепа на становището си, че атакуваната арбитражна клауза не е недействителна, като самостоятелно е изследвала предпоставките за това. Следователно така формулираният първи въпрос не изпълнява изискването на общо основание по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Трети въпрос също не може да се отнесе към въпросите, които са обусловили решаващи изводи на СГС. С него се навеждат доводи относно конкретно съдържание на конкретна клауза, което изключва възможността за принципен отговор, основан на приложение на материалния или процесуален закон, а предполага тълкуване на волята на страните при съобразяване с критериите по чл.20 ЗЗД, която дейност е извън правомощията на касационната инстанция във фазата на селектиране на касационните жалби. Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение по четвърти въпрос, тъй като първоинстанционният съд е спазил процедурата по чл.131 ГПК и чл.130 ГПК, а дори и да е налице процесуално нарушение възможността частната жалбоподателка да оспори възражението за неподведомственост и наведе доводи не е преклудирана и тя е реализирала защитата си с изложеното по частната си жалба пред СГС.
По отношение на втория процесуалноправен въпрос, след неговото доуточняване и конкретизиране от настоящата инстанция в смисъл : „ При предявен установителен иск за обявяване на нищожност на арбитражна клауза обусловено ли е произнасянето по допустимостта на иска от преценка валидността на оспорената арбитражна клауза?“ са дадени както общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, така и въведеното от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По същия въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението.
По така поставения правен въпрос ВКС намира следното:
Съобразно правното си естество арбитражният договор представлява смесен институт, определян като процесуален договор. По своя фактически състав е договор и трябва да отговаря на изискванията за валидност на всяка една сделка, вкл. и специалните такива по ГПК и ЗМТА, които се поставят с оглед спецификата му: напр. относно форма, предмет и пр. Същевременно правните му последици не се изчерпват с облигационните отношения между сключилите го страни, а се проявяват и в областта на процесуалното право. Преди всичко арбитражният договор е процесуална пречка страните по него да упражнят правото си на иск пред съда за защита на имуществени права по материалноправния договор или на извъндоговорно основание, тъй като по тяхна воля този спор се отнася за разглеждане пред арбитражен съд.
За така посочената отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск съдът не следи служебно. При имуществен спор тя се съобразява от съда само при позоваване от ответника на сключен арбитражен договор. В този случай произнасянето на сезирания съд по валидността на арбитражната клауза има отношение единствено към допустимостта на производството по спорното материално правоотношение, доколкото в „процеса относно процеса“ се проверява наличието на всички процесуални предпоставки и отстъствието на процесуалните пречки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.
Разгледана в аспекта на облигационно отношение арбитражната клауза може да бъде предмет на защита в предявен по общия ред пред държавния съд иск за установяване нищожността й. В този случай въпросът за валидността на арбитражната клауза, е въпрос по съществото на спора и произнасянето по него ще обуслови основателността на заведения иск, а не неговата допустимост. Това не изключва задължението на съда по същия този иск да извърши проверка на останалите предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и ако констатира, че липсва някоя от положителните такива или е налице отрицателна /извън възражението за неподведомственост поради арбитражно споразумение /, да процедира по реда на чл.130 ГПК.
В настоящия случай искът за нищожност на арбитражната клауза е съединен с искове за нищожност на договора за револвиращ заем и за заплащане на обезщетения. Произнасянето по същество от съда по първия иск обуславя произнасянето по допустимостта на другите искове. Ако гражданският съд по същество установи, че арбитражната клауза е невалидна, това означава, че не е налице процесуална пречка за разглеждане от същия съд на исковете за прогласяване нищожност на договор за револвиращ заем и за заплащане на обезщетения и ще следва да се произнесе по основателността и на последните. Ако съдът отхвърли иска за установяване нищожност на арбитражното споразумение, това обуславя произнасянето му по допустимостта на останалите искове и ще има за последица прекратяване на производството по делото поради уважено възражение за наличие на пречка за надлежното упражняване пред съд на правото на иск поради съществуване на арбитражен договор.
Тъй като по висящия спор въззивният съд е приел, че следва да отнесе въпроса за валидността на арбитражната клауза към процедурата по проверка допустимостта на иска за нищожност на същата и я разгледал в тази връзка, той е действал в противоречие с дадения по-горе отговор на процесуалноправния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Като неправилно въззивното определение и потвърденото с него прекратително определение на СРС следва да се отменят.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение от 30.12.2015г. по ч.гр.д. № 14256/2015г. на СГС, ГО, IV В с-в и определение от 22.07.2015г. по гр.д. № 44052/15г. на СРС, 125 състав и ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: