Р Е Ш Е Н И Е

N 381/12 год.

София ,04.10.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА



ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на осми октомври , две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Даниела Стоянова



При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 757 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:



Производството е по чл.290 и сл. ГПК .
С определение № 207 от 21.03.2012 г. по гр.д. № 757 от 2011 е допуснато по касационната жалба на [фирма] касационно обжалване на решение от 14.12.2010 г. , постановено по гр.д. № 3306 от 2007 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение , 2”в” състав, с което е отменено решение от 3.07.2007 г. по гр.д. № 14459 от 2006 г. на Софийски районен съд, 29 състав и са уважени предявените от С. Д. Ц.- Ч., Д. Б. Ч. и Р. Б. Ч. против [фирма] в обективно съединение положителен установителен иск за собственост и осъдителен иск за им. пл. № 12 от кв.215, м. “Ц.- З. н.” , [улица] площ от 470 кв.м. по последният действащ регулационен план, имота представлява УПИ V-12, кв.215 по плана на [населено място], м. “З. н.”.
В касационната жалба се инвокират основания за неправилност на решението, съдържащи се в разпоредбата на чл.281, т.3 ГПК за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон.
Касационната проверка на решението е допусната по въпросите допустима ли е отмяна на отчуждаването по реда на чл.4 от ЗВСНОИ по З.,ЗПИНМ и др. бл. закони ако заявеният за възстановяване имот към момента на възстановяването му се намира в друг правен субект, а не в държавата или общината; вторият поставен въпрос е допустима ли е отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони ако към датата на подаване на заявлението за отмяна , полученият в обезщетение имот не се намира в патримониума на заявителя и той отказва да го върне. Поставен е и процесуалния въпрос дали касатора е обхванат от субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение от 4.01.2005 г. по адм. д. № 2647 от 2000 г. на СГС, Административно отделение , ”а” състав, както и въпроса за компетентността на съда да се произнесе само в рамките на заявените от страните твърдения и възражения , както и относно съпоставянето на правните норми и тълкуването им по аналогия. Касационната проверка е допусната при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответниците С. Д., Д. Б. Ч. и Р. Б. Ч. не са взели становище по касационаната жалба в съдебно заседание.
Ответника [фирма] не е взел становище.
Ответника Столична община също не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните им права, в срока по чл.283 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При постановяване на решението са допуснати нарушения на материалния закон при приложението на реституционните закони и в частност ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони.
Решението е постановено при следната фактическа обстановка:
С исковата молба, подадена на 30.06.2006 г. от С. Д. Ц.- Ч., Д. Б. Ч. и Р. Б. Ч. са предявили срещу [фирма] в обективно съединение положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК и по чл.108 ЗС за паянтова сграда от 56 кв.м. , ведно с дворно място от 494 кв.м. съставляващо парцел ХІ, кв.215 по плана на [населено място] , м. “Ц.” . Този имот е бил притежаван от С. Ц.- Ч. с н.а.а № 55, т.23, н.д. № 3735 от 1979 г. и е бил отчужден по З. със Заповед № РД-342931 от 8.12.1981 г. , като в обезщетение е получен апартамент.
С. Д. Ц.- Ч., Д. Б. Ч. и Р. Б. Ч. са поискали отмяна на отчуждаването , но е постановен отказ, който е бил обжалван и е образувано а.х.д. № 2647 от 2000 г. пред Софийски градски съд.
В хода на административното производство на 10.08.2002 г. /у-ние за наследници № 1777 от 20.08.2002 г. / е починал съпруга на Ч., Б. А. Ч. и са конституирани Д. Б. Ч. и Р. Б.. С решение от 4.01.2005 г. по а.х.д. № 2647 от 2000 г. на СГС, адм. отд. ІІІ “а” състав е отменен отказа и е възстановена собствеността върху отчужденият имот. Район “В. “ е актувал имота като частна общинска собственост с акт А. № 695 от 11.05.2001 г.
С решение на СОС № 66 по протокол № 40 от 18.07.2002 г. имота е включен в капитала на [фирма]. От своя страна дружеството е продало имота на [фирма] с н.а. № 113, т.01, р. № 2789, н.д. № 99 от 13.08.2003 г.
Софийски градски съд е уважил предявените от С. Д. Ц.- Ч., Д. Б. Ч. и Р. Б. Ч. против [фирма] в обективно съединение положителен установителен иск за собственост и осъдителен иск за им. пл. № 12 от кв.215, м. “Ц. З. н.е” , [улица] площ от 470 кв.м. , а по последният действащ регулационен план имота представлява УПИ V-12, кв.215 по плана на [населено място], м. “Западно направление”.
Във въззивното производство е проследена транслацията на правото на собственост от С. Д. Ц. към държавата и впоследствие отмяната на отчуждаването. Разгледано е подробно и апортирането на имота от страна на СОС в патримониума на касатора и извършеното прехвърляне с н.а. № 113, т.01, р. № 2789, н.д. № 99 от 13.08.2003 г. и е развито разбирането , че към момента на апорта СО не е била собственик на имота, поради което и дружеството което го е придобило също не е станало негов собственик. Извода на въззивният съд, че СО към момента на прехвърляне на имота не е била негов собственик е неправилен. Възстановяването на собствеността по реда на ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони се обуславя от издаването на индивидуален административен акт. Този акт има правопораждащо значение , поради което до постановяването му собствеността продължава да се намира в патримониума на държавата или общината/ което се определя от характера на имота и проведеното разграничение по § 7, ал.1, т.3 от ЗМСМА/. Следователно към датата на извършването на апорта СОС е бил собственик на имота и непаричната вноска в капитала на дружеството- касатор е породила своя вещно правен ефект.
По въпроса за преоритета при конкуренцията на права , който предоставя закона при реституциотнните производство, предпоставящи издаването на индивидуален административен акт е постановено решение по чл.290 ГПК под № 94 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 892 от 2012 г. на Върховния касационен съд, Второ отделение.
Поставените въпроси за приложението на чл.4 от ЗВСНОИ по З.,ЗПИНМ и др. бл. закони ако заявеният за възстановяване имот към момента на възстановяването му се намира в друг правен субект, а не в държавата или общината; вторият поставен въпрос е допустима ли е отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. бл. закони ако към датата на подаване на заявлението за отмяна , полученият в обезщетение имот не се намира в патримониума на заявителя и той отказва да го върне са преклудирани в производството по отмяна на отказа за отчуждаване не са относими към настоящия правен спор , а касаят административното производство..
Ответното дружество [фирма] е собственик на имота и предявеният иск е неоснователен. Постановено решение следва да се отмени и тъй като не се налага провеждането на допълнителни процесуални действия да се постанови ново по съществото на спора като се отхвърлят предявените искове.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.



Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение от 14.12.2010 г. , постановено по гр.д. № 3306 от 2007 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение , 2”в” състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Д. Ц.- Ч., Д. Б. Ч. и Р. Б. срещу [фирма] в обективно съединение положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК и по чл.108 ЗС за им. пл. № 12 от кв.215, м. “Ц.- З. н.” , [улица] площ от 470 кв.м. по последният действащ регулационен план, имота представлява УПИ V-12, кв.215 по плана на [населено място], м. “З. н.” като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: