4

о п р е д е л е н и е
№ 501


София, 24.07.2013 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев

изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 3562 по описа за 2013 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по 288 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с 278, ал. 4 ГПК.
С определение № 114 от 19.03.2013 година на Варненски апелативен съд по ч. гр.д. № 94/2013 година е потвърдено определение № 218 от 18.01.2013 година на Варненски окръжен съд, с което е върната исковата молба по гр.д. № 3251/2012 година. Прието е, че указанията на съда за внасяне на държавна такса по всеки от алтернативно съединените искове не са изпълнени своевременно, поради което исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 123, ал.3 ГПК.
Частна жалба срещу определението на Варненски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че с обжалвания съдът акт, въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 129, ал. 3 вр. с ал. 2 ГПК вр. с чл. 72, ал.3 ГПК – при внесена своевременно държавна такса по един от субективно алтернативно съединени искове, следва ли съдът да укаже на страната да посочи срещу кой от ответниците поддържа иска, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – определението, постановено от въззивен съд прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроса за точното приложение на чл. 129, ал. 3 вр. с ал. 2 ГПК вр. с чл. 72, ал.3 ГПК.
Съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба се връща на ищеца, когато в седмичен срок не е отстранил констатираните от съда нередовности, съобразно дадените му указания за това в съответствие с чл. 129, ал.2 ГПК. Съдът връща исковата молба поради невнесена в срок държавна такса по делото само в случаите, когато в определения му срок ищецът не е внесъл държавна такса в точния определен от съда размер, а когато предмет на делото са съединени искове, съдът следва да даде указания за размера на таксата по всеки от съединените искове.
Съгласно чл. 72, ал. 3 ГПК, при алтернативно съединени искове срещу различни лица, държавна такса се събира по исковете срещу всяко лице. Когато ищецът е внесъл държавна такса по един от субективно съединените искове, без да посочи по иска срещу кой ответник е внесена таксата, съдът следва да укаже на ищеца да уточни това, след което връща исковата молба само в частта и по субективно алтернативно предявения иск, по който не е внесена държавна такса.
Гражданско дело № 3251/2012 г. на Варненски окръжен съд е образувано по искова молба, с която [фирма], [населено място] е предявила субективно съединени искове срещу [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и Д. Н. П.. Претендира се обезщетение от непозволено увреждане в размер на 250000 лева. Твърди се, че ответниците, собственици на имот, съседен на този на ищеца са му причинили щети вследствие на незаконен строеж, станал причина за разрушаване на складова база в имота на ищеца. С молба от 25.09.2012 г. ищецът е пояснил, че ответниците търговски дружества, с адрес на управление в имота, съседен на този на ищеца, а третият ответник като техен управител, са причинили на ищеца с противоправното си поведение (незаконния строеж на границата на имота му) вреди от разрушаване на собствената му сграда, поради което претендира солидарното им осъждане. С определение от 23.10.2012 г. съдът е оставил производството по делото без движение с указания до ищеца да уточни кой от ответниците е извършил незаконното строителство; начина на предявяване на исковете – алтернативно или евентуално; въз основа на кои обстоятелства основава иска си срещу ответника Д. Н. П., както и да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 10000 лева. С молба от 27.12.2012 г. ищецът е оттеглил иска срещу ответника Д. П.; поискал е да бъде допуснато изменение на иска, който да се счита предявен за 20000 лева, върху която сума е внесъл държавна такса в размер на 800 лева (платежно нареждане от 27.12.2012 г. чрез [фирма]) и е заявил, че исковете срещу дружества срещу [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] са предявени алтернативно. С определение № 218 от 18.01.2013 година, Варненски окръжен съд е върнал исковата молба по гр.д. № 3251/2012 година поради неизпълнение на указанията му за внасяне на държавна такса, което определение е потвърдено с определение № 114 от 19.03.2013 година на Варненски апелативен съд по ч. гр.д. № 94/2013 година.
Определението е незаконосъобразно.
С исковата молба, уточнена с молба от 25.09.2012 г. ищецът е въвел твърдения за непозволено увреждане причинено от неколцина, поради което указанията от 23.10.2012 г. за уточняване кой от ответниците е извършил незаконното строителство и начина на предявяване на исковете – алтернативно или евентуално са незаконосъобразни, съответно незаконосъобразно е и определението за връщане на исковата молба поради невнасяне на държавна такса по всеки от алтернативно предявените искове. Въведените от ищеца твърдения сочат, че предявените искове са за солидарно осъждане на ответниците на основание чл. 53 ЗЗД за обезщетение в размер на 20000 лева, поради което дължимата държавна такса е 800 лева, внесена от ищеца в указания му срок.

Несъобразявайки изложеното, въззивния съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и делото върнато на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 3251/2012 година.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение № 114 от 19.03.2013 година на Варненски апелативен съд по ч. гр.д. № 94/2013 година.
ОТМЕНЯВА определение № 114 от 19.03.2013 година на Варненски апелативен съд по ч. гр.д. № 94/2013 година, с което е потвърдено определение № 218 от 18.01.2013 година на Варненски окръжен съд по гр.д. № 3251/2012 година.
ОТМЕНЯВА определение № 218 от 18.01.2013 година на Варненски окръжен съд, с което е върната исковата молба по гр.д. № 3251/2012 година.
ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д. № 3251/2012 година.
Определението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: