2


Р Е Ш Е Н И Е

№.14

С., 10.09.2010 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и десета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при участието на секретаря Л. З.
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 378/2009 година

Производство по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Б. срещу решение № 531 от 05.01.2009 г. по т.д.№ 615/2008 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 92 08.07.2008 г. по гр.д.№ 1983/2008 г. на Русенския районен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу [фирма] иск за установяване по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че не дължи претендираните от [фирма] главница в размер на 711.25 лв. и лихва в размер на 661.19 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 31.12.1998 г. до 31.12.21999 г. в общежитие бл.”Р.”,[населено място], за които ответникът се е снабдил с изпълнителен лист по гр.д.№ 244/2001 г. на Русенския районен съд.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното:
За да счете за неоснователен предявения от касаторката отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел, че по силата на анекс към договора за доставка на топлоенергия на общежитие “Р.”, сключен от ищцата като представител на живущите в него в качеството му на “потребител”, същата е придобила качеството на страна по него, като лично се е задължила да заплаща цената по издадените на нейно име фактури, а работата й по разпределението на припадащата се част от задълженията на отделните живущи се възнаграждавала чрез заплащане на комисионна. След подписването на анекса според съда е престанала да бъде обикновен представител и задължението за заплащане на стойността на потребената от живущите в общежитието топлоенергия е поето от нейно име.
С определение № 605 от 10.09.2009 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса заместила ли е ищцата живущите в представляваното от нея общежитие като страна по сключения договор и придобила ли е с подписването на анекса статут на страна по него в лично качество или е действала като косвен представител и по силата на чл.292, ал.2 ЗЗД това задължение, поето от нейно име, в отношенията между нея и потребителя се смятат за права на последния в качеството му на негов доверител.
По така поставените въпроси във връзка с отношенията между страните настоящият състав приема следното:
По сключеният на 16.12.1997 г. договор [фирма] се задължила да доставя на живущите в общежитие “Р.” в[населено място], последното в качеството на потребител топлинна енергия срещу заплащане. Договорът е подписан от името на потребителя от ищцата въз основа на Протокол на ОС на етажната собственост за упълномощаването й да ги представлява в отношенията им с ответника. С анекс към договора страните по спора са постигнали договореност начислената топлоенерегия на живущите в общежитието да се фактурира на името на ищцата като техен представител.
При така установените факти въззивният съд незаконосъобразно е счел предявения иск за неоснователен. Несъответен на фактите и на закона е изводът му, че между страните по спора е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор и анекса към него. При подписването им ищцата е действала като пряк представител на живущите в общежитието, поради което задължението за заплащане на цената на топлоенергията е възникнало за тях. Обстоятелството, че е приела стойността й да се фактурира на нейно име не дава основание да се приеме, че ищцата е придобила качеството на потребител. Такива са останали отделните живущи в общежитието, а в отношенията си към тях тя се явява като представител на топлоснабдителното дружество, за което от последния е поето задължение да й заплаща комисионно възнаграждение в размер на 5% от внесената сума. Върху неправилността на решението се отразява и незаконосъобразно направения от съда извод, че сключения анекс следва да се третира като съглашение за прехвърляне на правоотношението в неговата цялост, т.е. за заместването на потребителите от ищцата в договора им с ответника. Такова заместване обаче е възможно само с изричното им съгласие като “излизаща страна” , каквото в случая не е налице, следователно договорът е продължил да обвързва първоначалните страни по него, като ищцата не е субект на възникналото от него правоотношение.
Независимо от всичко изложено въззивното решение е неправилно и поради незаконосъобразно направения извод за неоснователонст на релевираното от касаторката възражение за изтекла погасителна давност. Задълженията за заплащане цената на доставена топлоенергия имат периодичен характер и по отношение на тях приложима е давността, установена в чл.111, б.”в” ЗЗД. Тригодишната погасителна давност по отношение на вземанията на ответника, чиято изискуемост е настъпила през 1999 г., е изтекла далеч преди предявяване на иска, обстоятелство, съставляващо самостоятелно основание за уважаването му.
Предвид горните съображения, настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС, приема, че въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. Поради отсъствието на необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като се уважи предявения отрицателен установителен иск.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касаторката следва да се присъдят разноските, направени от нея за всички инстанции в размер общо на 365 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯВА решение № 531 от 05.01.2009 г. по т.д.№ 615/2008 г. на Русенския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от А. Г. Б. срещу [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че А. Г. Б. не дължи на [фирма] главница в размер на 711.25 лв. и лихва в размер на 661.19 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 31.12.1998 г. до 31.12.21999 г. в общежитие бл.”Р.”,[населено място], за които в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 244/2001 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на А. Г. Б. разноски за всички инстанции по делото в размер общо на 365.00 лв.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: