7

Р Е Ш Е Н И Е
№ 123
С., 07,10,2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 776 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 392 от 1.VІ.2011 г. по настоящето дело касационният контрол по отношение решение № 290 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в, от 31.V.2010 г., постановено по гр. д. № 65/10 г., с което е бил отхвърлен отрицателен установителен иск на [фирма]-гр. Е., област Я. с правно основание по чл. 254 ГПК /отм./, предявен срещу Д. фонд „З.”, е бил допуснат в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид констатираното противоречиво решаване от съдилищата в Р. на материалноправния въпрос за погасителната давност по лихвоносно вземане, присъждането на което е било търсено по реда на чл. 242, ал. 1 във вр. чл. 237, б. „в” ГПК /отм./.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция страните по делото не са били представлявани, поради което, като взе предвид оплакванията и доводите в касационната жалба на [фирма]-гр. Е. за неправилност на атакуваното въззивно решение, становището на ответника по касация ДФ „З.” и провери материалната законосъобразност на постановения от САС акт по съществото на облигационния спор по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение, приема следното:
Съгласно чл. 4, ал. 1 ГПК /отм./ съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум. Само при липса на закон съдът би могъл да основе своето решение върху обичая и основните начала на правото и справедливостта. В процесния случай отрицателният установителен иск на касатора [фирма]-гр. Е. е бил отхвърлен, като неоснователен, при съобразяване от страна на САС на „правна доктрина-В. Т., М. П.”, според тезата на която подаването в съда на искане за издаване на изп. лист на несъдебно изпълнително основание - по реда на чл. 242, ал. 1 във вр. чл. 237 ГПК /отм./, следвало „да се приравни на предявяване на иск по смисъла на чл. 116, б. „б” ЗЗД”, чиито ефект било прекъсване на започналата да тече погасителна давност. Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки на ППВС № 3 от 18.ХІ.1980 г. по гр. дело № 3/1980 г. обаче, прекъсването на погасителната давност се свързва с инициирането на „исков процес, който завършва със създаване на сила на пресъдено нещо по спора между страните”, докато определението на съда по чл. 244, ал. 1 ГПК /отм./ за уважаване на искане за издаване на изп. лист на несъдебно изпълнително основание, като това по чл. 237, б. „в” ГПК /отм./ не се ползва с такава сила. Смисълът на това разграничение е, че след като давността не се прилага служебно /арг. чл. 120 ЗЗД/, то единствено в исков процес длъжникът би могъл да противопостави възражение за давност – не и в производството за издаване на изп. лист на несъдебно изпълнително основание, което се е развивало едностранно при действието на отменения вече процесуален закон. Наред с горното, от значение за изхода на спора по настоящето дело представлява решение № 610/9.ХІІ.2008 г. по т. д. № 391/08 г., постановено в пр-во по чл. 290 от сега действащия процесуален закон, настоящият състав на ВКС, ТК, първо отделение е приел, че разпоредбата на чл. 116, б. „б” ЗЗД следва да се тълкува стеснително, понеже въвежда изключения от правилото за непрекъснатия ход на погасителната давност и изчерпателно визира хипотезите, в които такъв ефект може да се прояви, поради което предявяването на частичен иск и неговото уважаване не е от естество да прекъсне давността за останалата част от вземането, която не е била предмет на делото. С оглед това аналогично следва да е разрешението по отношение хода на погасителната давност при подадена искане за снабдяване с изп. лист на несъдебно изпълнително основание по реда на чл. 242, ал. 1 във вр. чл. 237, б. „в” ГПК /отм./, какъвто е бил процесният случай. Веднъж възприетото в практиката на отделни състави на ВКС стеснително тълкуване на разпоредбата на чл. 116, б „б” ЗЗД в по-ново време намира опора и в новелата на чл. 628а(1) ТЗ /в сила от 12 май 2006 г./, изрично въвеждаща още една хипотеза на прекъсване на погасителната давност относно парично вземане: с подаване на молба за откриване на пр-во по несъстоятелност от кредитор, тъкмо защото последното не представлява същинско исково производство. Това е един допълнителен аргумент, че изброяването в хипотезиса на нормата на чл. 116, б. „б” ЗЗД е изчерпателно и поради това е недопустимо подаването на молба за снабдяване на кредитор с изп. лист на несъдебно изпълнително основание, както в процесния случай по реда на чл. 242, ал. 1 във вр. чл. 237, б. „в” ГПК /отм./, да се „приравнява” по последици с предявяването на иск за същото вземане.
С оглед изложеното, обжалваното въззивно решение ще следва се отмени /като незаконосъобразно/, като се постановен съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд. Съображенията за това по-конкретно са следните:
Подаването на молба за снабдяване с изп. лист на несъдебно изпълнително основание от страна на ДФ „З.” по реда на чл. 242, ал. 1 във вр. с чл. 237, б. „в” ГПК /отм./ не представлява по естеството си „предприемане на действия на принудително изпълнение”, каквото има предвид чл. 116, б. „в” ЗЗД, защото тези действия не са възможни преди надлежното снабдяване на същия кредитор с изп. лист. От друга страна, недопустимо е, особено по доктринални съображения основани върху представи за стопанска целесъобразност, подаването на молба по чл. 237, б. „в” ГПК /отм./ да се приравнява по правни последици с предявяването на иск по смисъла на чл. 116, б. „б”, предл. 1-во ЗЗД. Стриктното тълкуване на последната разпоредба изключва в процесния случай прекъсването на погасителната давност по отношение търсените от Ф. парични вземания и прави основателна тезата на ищцовото [фирма]-гр. Е. за погасяване на тези вземания с безпрепятственото изтичане на общата давност по чл. 110 ЗЗД.
При този изход на делото в настоящето пр-во, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и във връзка с направеното от страна на касатора-ищец изрично искане за присъждане на разноски ДФ „З.” ще следва да бъде осъден да заплати на [фирма] – [населено място] разноски по водене на делото в първата и в касационната в размер общо на 4 006.09 лв. /четири хиляди и шест лева и девет стотинки/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 290 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в от 31.V.2010 г., постановено по гр. дело № 65/2010 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 254 ГПК /О../ ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. фонд „З.” със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. „Ц. Б. ІІІ-ти” № 136, ЧЕ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СКЛЮЧЕН от Ф. с [фирма]-гр. Е., област Я., [улица] договор за предоставяне на стоков кредит /азотен тор/ № 202 от 3.ХІ.1999 г. ПОСЛЕДНОТО НЕ МУ ДЪЛЖИ СУМИТЕ по изпълнителен лист, издаден на 3.V.2005 г. от СРС, ГО, 72-и с-в на основание определението му от 7.ІІ.2005 г. по гр. дело № 01174/2005 г., а именно: СУМАТА 28 584 ЛВ. /двадесет и осем хиляди петстотин осемдесет и четири лева/, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА ВЪРХУ НЕЯ, считано от 31.І.2005 г., КАКТО И МОРАТОРНА ЛИХВА ВЪРХУ СЪЩАТА ГЛАВНИЦА до датата 31.І.2005 г. в размер НА 11 170.48 ЛВ. /единадесет хиляди сто и седемдесет лева и четиридесет и осем стотинки/, за чието събиране е било образувано изп. дело № 191/06 г. по описа на Д. съдебен изпълнител при Елховския районен съд.
О С Ъ Ж Д А, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК, Д. фонд „З.” със седалище и адрес на управление в [населено място], бул. „Ц. Б. ІІІ-ти” № 136, ДА ЗАПЛАТИ на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], област Я., [улица], направените от последното разноски по водене на делото в първата и в касационна инстанции в размер общо на 4 006.09 лв. /четири хиляди и шест лева и девет стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2



























Решение на ВКС, Т. колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 776 по описа за 2010 г.