В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 10 октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА


и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №76/24 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на П. М. Р. [ЕГН] срещу решение №437 от 10.08.2023 г. по в.т.д. № 814/2022 г. на ОС-Велико Търново, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение № 508 /23.09.2022 по гр.д. № 1962/2021 г на РС-Горна Оряховица, са били уважени установителните искове, предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК от страна на „Ти Би Ай Банк“ЕАД срещу П. М. Р. като е признато за установено, че последният дължи на “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК[ЕИК], на основание настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по Договор за потребителски кредит № [ЕГН]/18.12.2018г., сумата от 5367,45 лв. - главница; сумата от 947, 94 лв. - възнаградителна лихва за периода 25.08.2020г.- 19.02.2021г.; сумата от 186,57 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 25.08.2020г. - 18.03.2021г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по 417 ГПК до окончателното заплащане на дължимата сума. Решението се обжалва и в частта за присъдените в тежест на ответника разноски пред инстанциите по същество в общ размер на 1330,26 лева.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд в обжалваното решение относно липсата на предсрочно погасяване на потребителския кредит от страна на кредитополучателя-ответник по иска чрез превеждане на сумата от 6000 -шест хиляди лева на 01.03.2019 г. по сметка на ответното дружество, различна от тази, посочена в договора за кредит.
Претендират се разноски в производството пред настоящата инстанция.
Ответникът по касационната жалба “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК 131134023в писмен отговор от страна на процесуалния си представител-юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на КЖ. Претендира разноските в настоящата инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, с което е счетен за основателен искът по чл.422 ГПК, въззивният състав е изложил следните съображения:
Между ищеца и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит от 18.12.2018г., като съгласно клаузите на същия /чл.7.1./ на ответника се предоставяла сума в размер на 6500 лв., която следвало да бъде погасена на месечни вноски, съобразно посочения в договора /чл.11.2./ погасителен план, по посочена банкова сметка. Ответникът по свое желание е сключил две отделни застраховки, общата сума по които е в размер на 1863,15 лв., като последната сума се включвала в размера на кредита, както е посочено в същия /чл.7.1./ и съобразно уговореното между страните /чл.7.2.2./ като част от средствата по кредита, сумата по застраховките е следвало да бъде преведена от кредитодателя по банкова сметка на застрахователя. Съобразно уговореното между страните /чл.7.1./ се дължала и сума в размер на 1003,58 лв., представляваща такса за оценка на риска, която следвало да бъде възстановена от ответника с дължимите месечни вноски, съобразно погасителния план. На 18.12.2018 г., по банкова сметка на ответника, ищецът предоставил сума в размер на 9366,73 лв., от които били удържани сума в размер на 1863,15 лв., представляваща застрахователната премия по сключените от ответника застраховки, както и сума в размер на 1003,58 лв. - такса за оценка на риска. Ответникът изтеглил на каса сумата от 6480 лв., като банката удържала такса за тегленето им в размер на 7,10лв. и по сметката останала сумата от 12,90 лв. На 23.01.2019г., както и на 18.02.2019г., ответникът превел сумите от по 353,42 лв., по банкова сметка в “СиБанк, а на 01.03.2019г. - сума в размер на 6000 лв., по банкова сметка в “Ти Би Ай Банк” ЕАД /IBAN BG 80 TBIB9310000000125 /. На 19.02.2021г. /датата, на която съобразно представената обратна разписка от лицензиран пощенски оператор ответникът е получил уведомлението/, цялото задължение по сключения между страните договор за потребителски кредит било обявено за предсрочно изискуемо. Според въззивният съд, тези обстоятелства се установяват от представените като писмени доказателства - Договор за потребителски кредит със съответен номер и дата, приложенията към същия, представените от ответника платежни нареждания от съответни дати и със съответни номера, уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение, копие от обратна разписка за получено известие, както и от заключенията на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран от гореизложеното, въззивният съд е приел от правна страна следното: Предявени са били обективно съединени искове по реда на чл.422 ГПК, за признаване на установено, че ответникът дължи суми - непогасена главница и лихви, по договор за потребителски кредит от 18.12.2018г. Страните спорят относно дължимостта на получените от ответника суми по договора, като ответникът твърди, че предсрочно е погасил цялото си задължение /главница, лихви/, а ищецът от своя страна, че ответникът му дължи всички предоставени суми, с изключение на приспаднатите такси и премии, начислени във връзка с договора. Съставът на въззивния съд е приел, че е налице неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, което съобразно уговореното между страните е обусловило настъпване на тяхната предсрочна изискуемост, за която ответната страна е била надлежно уведомена. Изложил е съображения за това, че не може да приеме за безспорно доказано твърдението на ответната страна, че е налице предсрочно погасяване на задълженията й по кредита с осъществените общо три на брой плащания на суми в различен размер и на различни дати, посочени по-горе. Действително в разпоредбите на сключения договор /чл.22.1./ е предвидена такава възможност по всяко време на действието на договора, но от представените от ответната страна, платежни нареждания, не се установява по безспорен начин основанието за извършените преводи на парични суми, по-конкретно по отношение на сумата от 6000 лв., че се касае именно за предсрочно погасяване на задълженията по процесния договор, още повече, че в посочените платежни документи е посочена различна банкова сметка, от тази, установена по общо съгласие на страните и по която е следвало да се извършват плащанията на задълженията по кредита /чл.11.1. и 11.2./ Погасяването на задълженията по кредита, според съда, е следвало да се осъществи съобразно уговореното по обща воля между страните.
По отношение на твърденията на ответната страна за недействителност на клаузите на договора за потребителски кредит, по - конкретно за нищожността на клаузата за дължимост на таксата за оценка на риска, както и на клаузата за лихвения процент, въззивният съд е счел същите за частично основателни: в /чл.9/ от договора, според съда, по достатъчно ясен начин бил посочен начинът на формиране на годишния лихвен процент- по метода на простата лихва върху оставащия размер на главницата, както и процентната стойност на същия, която е в съответствие с разпоредбите на ЗПотр.К. По твърденията за недействителност на клаузата за предвидената такса за оценка на риска, въззивният съд е приел, че същата се явява нищожна поради противоречие с императивни разпоредби на закона - чл.10а, ал.2 ЗПК.
По направеното възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на ищеца по процесния договор, съдът е приел същото за неоснователно, съобразно направените по - горе от негова страна, изводи за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора.
С оглед гореизложеното, въззивната инстанция е счела, че ответникът дължи обявената за предсрочно изискуема главница, която обаче следва да бъде намалена с размера на приетата за нищожна такса за оценка на риска, тъй като е предвидено същата да бъде погасявана от длъжника с месечните вноски по кредита. С оглед дължимостта на главното задължение е счетено, че ответникът дължи и акцесорните вземания - за възнаградителна лихва и за мораторна такава за процесните периоди, посочени в исковата молба.
По отношение отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл.290 ал.1,т.3 ГПК и който обобщено се свежда до съдържанието и осъществяването на правото да се погаси предсрочно чрез плащане от страна на кредитополучателя задължението по договор за потребителски кредит / чл. 32 ЗПК/, настоящият състав на ВКС,Първо т.о.,намира следното:
В ал.1 на посочената законова разпоредба изрично е уредено, че потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В тези случаи той има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. В ал. 2 законодателят изрично е приел, че кредиторът не може да откаже да приеме предсрочното изпълнение по договора за кредит.Съгласно общата разпоредба на закона /чл.75 ал.3 ЗЗД/, при плащане чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, паричното задължение се счита погасено със заверяване на сметката на кредитора.L jfpr I;ric.

В случая е безспорно между страните и се установява категорично, както от авизо за местен превод на УниКредит Булбанк /л.43 от първоинст . дело № 1962/21 на РС-Горна Оряховица/ , така и от банково бордеро, представено в о.з. от страна на самия ищец / на л.106 от същото дело/ и от заключенията на ССчЕ, приети по делото, че сумата от 6 000-шест хиляди лева е постъпила на 01.03.2019 г. по сметка на кредитора по потребителския кредит “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК[ЕИК] по нареждане на самия длъжник П. Р. [ЕГН]. Не се спори, че тази сметка е с титуляр “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД. Последният не е възразил срещу така полученото плащане, с което самият той е приел последното , въпреки че това плащане , макар и предприето от длъжника в изпълнение на самия договор за потребителски кредит, не е по посочената в последния банкова сметка, а по друга такава , но с титуляр същия кредитор “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД. Следователно това плащане е извършено от страна на самия длъжник в полза на кредитора и постига своя целен резултат/ : задоволяването на интереса на кредитора като кредитодател по договора за потребителски кредит, което е достатъчно основание за настъпването, като последица, на освобождаването на самия длъжник от задължението му към кредитора до размера на тази сума. В този смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 ГПК: Р. №216/06.03.2013 по т.д. № 882/2011 на ТК,Второ т.о. Съгласно цитираната вече по-горе разпоредба на чл. 32 ал.1, изр.второ на ЗПК предсрочно погасилият задълженията си по кредита длъжник има право на намаляване на общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора.

Този фактически и правен извод, съотнесен към останалите факти, установени по делото и възприети и от въззивния съд, а именно : ответникът-касатор в настоящото производство пред ВКС , като кредитополучател по договора за заем от 6500 лева-общо, изтеглил на каса сумата от 6480 лв.,преведени му по договора за заем от страна на самия кредитодател „Ти Би Ай Банк“ като банката удържала такса за тегленето им в размер на 7,10лв. и по сметката останала сумата от 12,90 лв. На 23.01.2019г., както и на 18.02.2019г., т.е. на самите падежи на тези вноски, според уговореното в договора между страните, ответникът превел сумите от по 353,42 лв., по банкова сметка на кредитодателя в “СиБанк . На 01.03.2019г. длъжникът превел сумата в размер на 6000 лв., по банкова сметка в “Ти Би Ай Банк” ЕАД /IBAN BG 80 TBIB9310000000125 -за последиците на което плащане се отнасят съображенията, изложени в предходния абзац. Въззивният съд е приел клаузата за предвидената такса за оценка на риска в размер на 1003,58 лева за нищожна поради противоречие с императивни разпоредби на закона - чл.10а, ал.2 ЗПК и в тази част решението не се оспорва от заинтересованата страна .
От изложеното следва, че към дата 19.02.2021г. /датата, на която съобразно представената обратна разписка от лицензиран пощенски оператор ответникът е получил уведомлението/, на която цялото задължение по сключения между страните договор за потребителски кредит било обявено за предсрочно изискуемо, процесното задължение вече не е съществувало, с оглед пълното му погасяване чрез извършено предсрочно плащане от страна на длъжника и следователно установителният иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК от страна на „Ти Би Ай Банк“ЕАД срещу П. М. Р. с който е признато за установено, че последният дължи на “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК[ЕИК], на основание настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по Договор за потребителски кредит № [ЕГН]/18.12.2018г., сумата от 5367,45 лв. - главница; сумата от 947, 94 лв. - възнаградителна лихва за периода 25.08.2020г.- 19.02.2021г.; сумата от 186,57 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 25.08.2020г. - 18.03.2021г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по 417 ГПК до окончателното заплащане на дължимата сума се явява неоснователен, а решението, с което същите искове са уважени, се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено , вкл. в частта за присъдените в тежест на касатора разноски. ВКС следва да се произнесе по същество на спора в насока отхвърляне на исковете по чл.422 ГПК .

По отношение на разноските :
В полза на касатора се дължат от страна на ответника по КЖ разноски по водене на делото пред ВКС в размер на 700 лева-уговорено и заплатено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, с оглед приложените към КЖ писмени доказателства за това, както и 156,31лева-ощо платена д.т. по сметка на ВКС и сумата от 650 лева-разноски пред въззивната инстанция.
Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение



Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №437 от 10.08.2023 г. по в.т.д. № 814/2022 г. на ОС-Велико Търново, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение № 508 /23.09.2022 по гр.д. № 1962/2021 г на РС-Горна Оряховица е бил уважен установителният иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК от страна на „Ти Би Ай Банк“ЕАД срещу П. М. Р. като е признато за установено, че последният дължи на “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК[ЕИК], на основание настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по Договор за потребителски кредит № [ЕГН]/18.12.2018г., сумата от 5367,45 лв. - главница; сумата от 947, 94 лв. - възнаградителна лихва за периода 25.08.2020г.- 19.02.2021г.; сумата от 186,57 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 25.08.2020г. - 18.03.2021г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по 417 ГПК до окончателното заплащане на дължимата сума, както и в частта за присъдените в тежест на П. М. Р. разноски пред инстанциите по същество в общ размер на 1330,26 лева и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни установителните искове, предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК от страна на „Ти Би Ай Банк“ЕАД срещу П. М. Р. да бъде признато за установено, че последният дължи на “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК[ЕИК], на основание настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по Договор за потребителски кредит № [ЕГН]/18.12.2018г., сумата от 5367,45 лв. - главница; за сумата от 947, 94 лв. - възнаградителна лихва за периода 25.08.2020г.- 19.02.2021г.; и за сумата от 186,57 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 25.08.2020г. - 18.03.2021г
ОСЪЖДА “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с ЕИК[ЕИК] да заплати на П. М. Р. ЕГН: [ЕГН] разноски в размер на 856,31 лева по водене на делото пред ВКС и 650 лева -разноски във въззивна инстанция.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.