3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 138 София, 17.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 547/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от В. И. М., Ж. Х. М. и Г. Х. Н. срещу определение № 750 от 30.10.2013 г. по ч. гр. д. № 844/2013 г. на Добричкия окръжен съд. Като основания за допускане на касационното обжалване жалбоподателите поддържат чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК и поставят процесуалноправните въпроси относно критериите за преценка кога е налице правен интерес за предявяване на иска и кога съдът може и следва да се произнесе по въпроса за наличие на правен интерес - преди или след преценката за редовност на исковата молба. Позовават се и представят съдебни актове.
Ответниците Г. И. С., С. Василева С., М. Д. Д. и К. П. Д., както и Общината [населено място] считат, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение е потвърдено определение № 444 от 22.08.2013 г. по гр. д. № 2848/2013 г. на Добричкия районен съд, с което производството е прекратено поради недопустимост на предявения от жалбоподателите иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР.
Предмет на иска е било да се установи, че е налице грешка в заснемането на границата между имоти с идентификатори 72624.617.608 и 72624.617.609 - общинска собственост, и че действителната имотна граница е на 1 метър в източна посока към имот 609 в сравнение със заснетата граница по действащата кадастрална карта. Въззивният съд приел, че искът е недопустим, тъй като ищците, като заинтересовани лица, е следвало преди предявяването му да поискат отстраняване на грешката по административен ред и при отказ - да го обжалват по съдебен ред. Предвидената в чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР процедура за отстраняване на непълнотите или грешките по съдебен ред е приложима, когато същите са свързани със спор за материално право, но в случая такъв липсва. В обстоятелствената част на исковата молба няма твърдения ищците да са собственици на частта от имота, предмет на претенцията им; не са наведени твърдения за собственост върху правото на строеж - предмет на спор по чл. 108 ЗС между страните по друго дело, което съдът служебно е издирил, и не може да се направи връзка с искането за отстраняване на грешка в кадастъра по настоящото дело. Оттук съдът заключил, че следва да се проведе предвидената в чл. 53, ал. 2 ЗКИР административна процедура и потвърдил прекратителното първоинстанционно определение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: представлява ли нередовност на исковата молба неяснотата на твърденията на ищеца защо претендираното от него право се нуждае от защита и длъжен ли е съдът да му укаже да отстрани тази неяснота при преценката си за наличие или липса на правен интерес за предявяване на иска; при тази преценка следва ли съдът да преценява оспорването на претендираното право, направено с отговора на ответниците по иска и доказва ли направено оспорване съществуване на спор за материално право по смисъла на чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР.
Поставените въпроси са определящи изхода на спора по допустимостта на исковата претенция, поради което е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е подкрепено с представеното с изложението решение № 205 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 149/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., по чл. 290 ГПК, според което при неяснота по наведените в исковата молба обстоятелства, на които искът се основава, съдът разполага с правомощието да изиска уточнение, а ако има съмнения относно точния смисъл на твърденията или открива противоречия в тях, е длъжен да ги отстрани чрез въпроси към страните. Като споделя тази задължителна съдебна практика, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., счита, че преди да се произнесе по въпроса за правния интерес от иска, съдът следва да прецени дали исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за изложение на обстоятелствата, на които същият се основава, защото в решението си съдът дължи произнасяне именно по заявените в исковата молба фактически обстоятелства и направените искания.
Приложено към иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, това означава ищецът да твърди, че към момента на заснемане на кадастралния план, съответно на одобряване на кадастралните карта и регистър, е бил собственик или носител на ограничено вещно право /пар. 1, т. 13 от ДР на ЗКИР вр. чл. 54, ал. 1 ЗКИР/ върху засегнатия от претендираната непълнота или грешка недвижим имот, както и да посочи основанията за придобиването и обема на придобитото право. Това изискване произтича от обстоятелството, че искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР има за предмет установяване не само на непълнотата или грешката в кадастралната основа, но и съществуването на спорното материално право в полза на ищеца към релевантния минал момент - в този смисъл решение № 692/10 от 23.03.2011 г. по гр. д. № 1933/2009 г. на ВКС, І-во г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Следващият поставен от жалбоподателите въпрос: представлява ли възможността за отстраняване на непълнота или грешка в кадастралната карта по административен ред отрицателна предпоставка за завеждане на иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР и доказва ли невъзможността за отстраняването й по този ред наличието на спор за материално право, също е определящ изхода на спора. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е подкрепено с представеното с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение № 294 от 20.06.2011 г. по гр. д. № 871/2010 г. на ВКС, I-во г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна за съдилищата практика. Според него без значение за правния интерес от иска по чл. 53, ал. 2, изр.2 ЗКИР е провеждането на административната процедура, евентуалното обжалване на отказа и мотивите за същия, тъй като и административният орган, и съдът, правораздаващ по жалба срещу отказ за изменение на кадастралната карта, не са компетентни да разгледат и разрешат спора по принадлежността на правото.
С оглед отговорите на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, определението, предмет на касация, е неправилно.
Административният ред по чл. 53, ал. 3 вр. ал. 2, изр. 1 и ал. 1, т. 1 ЗКИР за изменение на одобрените кадастрални карта и регистър, които съдържат непълноти или грешки, е приложим при съгласие на всички заинтересувани лица. Той, обаче, не елиминира възможността за установяване непълнотата или грешката по исков ред от лице, което твърди вещни права върху подлежащ на отразяване, но неотразен в кадастралните карта и регистър имот, или върху имот, по отношение на който при нанасянето му е допусната грешка. Единствената предпоставка за допустимост на исковия ред е непълнотата или грешката да са свързани със спор за материално право - чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР.
При формиране на извода за липса на спор за материално право върху частите от имотите, засегнати от допуснатата според ищците грешка, съдът не е съобразил твърденията в исковата молба, че двата съседни имота са общинска собственост, а по наследство от Х. К. М. ищците притежават вещно право на строеж върху поземлен имот с идентификатор 72624.617.608; не е взел предвид отричането на правата на ищците, изразено в писмените отговори по чл. 131 ГПК - л.л. 48-49 и л. 50 от първоинстнационното дело, както и отказа на ответниците-физически лица, в качеството им на заинтересувани лица, да подпишат акта по чл. 53, ал. 3 ЗКИР, издаден в хода на административната процедура - жалба вх. № 99-11898/14.10.2013 г. на л. 18-20 от въззивното дело. При неяснота следвало е съдът да укаже на ищците да уточнят твърденията си относно обстоятелствата по придобиването на правото на строеж, след което да прецени наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ГПК.
В обобщение, като постановено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, обжалваното въззивно определение /както и това по чл. 248 ГПК за разноските за въззивното производство/ и потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение ще бъдат отменени, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 750 от 30.10.2013 г. по ч. гр. д. № 844/2013 г. на Добричкия окръжен съд.
ОТМЕНЯ определения № 750 от 30.10.2013 г. и определение № 829 от 26.11.2013 г. по ч. гр. д. № 844/2013 г. на Добричкия окръжен съд и определение № 444 от 22.08.2013 г. по гр. д. № 2848/2013 г. на Добричкия районен съд.
ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: