10

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА


при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия К. Недкова т. дело N 3349 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1238 от 16.06.2014г. по т.д. № 3826/2013г. на Апелативен съд С., с което е потвърдено решение от 08.08.2013г. по т.д. № 3229/2012г. на Софийски градски съд, ТО, 10 състав, в частта за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл.442 ТЗ за заплащане на сумата от 175 522,78 лева, представляваща разликата над присъдените 2679 лева от общо предявения размер от 178 201,78 лева – задължение по банкова гаранция изх. № НД 296/ 26.04.2006г. и в частта за разноските.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му и уважаване на иска в пълния претендиран размер. Твърди се, че мотивите на въззивния съд са противоречиви, тъй като въпреки, че е прието, че банковата гаранция е безусловна и абстрактна, по същество е квалифицирана като каузална, тъй като съдът е свързал възникването на вземането по нея с действието на правоотношението между наредителя и бенефициера. Поддържа се, че отношенията наредител – бенефициер са външни на гаранционното правоотношение и по никакъв начин не го засягат, поради което, дали договорът между наредителя и бенефициера е прекратен или действащ не е от значение за гаранционната отговорност на банката. В подкрепа на това се сочи текста на самата банкова гаранция, в която е уговорено задължение да се плати независимо от валидността и действието на договора. Касаторът се позовава се на неправилно тълкуване на гаранцията и необоснованост на мотивите на обжалваното решение за прекратяване на действието на договора между наредителя и бенефициера на 01.01.2011г. Недопустимо е да се разглеждат възраженията за наличие на плащане по валутното правоотношение, при ангажиране на отговорността на гаранта, като възраженията поначало са ограничени до самата гаранция и без да може да се извършва позоваване на валутното правоотношение. В тази насока касаторът се позовава на чл.9 ЕПГП, приложим съгласно препращащата норма на чл.288 ТЗ, от който се извежда, че задълженията на гаранта се свеждат до проверка на външната редовност на представените с гаранцията документи като гарантът няма задължение да прави същностна, а само формална проверка на представените документи, които служат не за доказване на неизпълнение от страна на наредителя, а свидетелстват, че бенефициерът е изпълнил задълженията си. Правото на вземане по гаранцията възниква съобразно гаранционните условия с представянето от бенефициера на отговарящите на гаранцията документи, като ирелевантно за него е изявлението на гаранта относно тези документи. Касаторът иска присъждане на направените в касационното производство разноски, като прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Ответникът по жалбата и иска, [фирма], иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен. Сочи, че процесната гаранция е издадена като обезпечение на задължението на наредителя да заплати продажната цена на доставените от бенефициера - ищец по договор за доставка електродомакински уреди, поради което основна предпоставка за плащането по гаранцията е твърдението на бенефициера за неизпълнение на договорното задължение, обезпечено с издадената в негова полза гаранция. Това твърдение следва да бъде обосновано от предвидените в банковата гаранция документи, които бенефициерът е длъжен да представи пред банката – гарант. Проверката на банката на документите обхваща и въпроса, дали претендираните вземания са част от договора за доставка, за чието изпълнение банката и поела гаранционната отговорност или са част от други правоотношения, за които банката не носи отговорност с процесната гаранция. Тази проверка на банката не излиза извън разбирането за абстрактния характер на задължението на банката по гаранцията, схващан от жалбоподателя като самостоятелност, независимост на задължението на банката – гарант спрямо изпълнението / неизпълнението на задълженията по валутното отношение. Изложените от съда мотиви не представляват отстъпление от разбирането за абстрактния характер на гаранционното задължение на банката, тъй като тази абстрактност не може да бъде абсолютна и да се разпростре спрямо всички отношения между бенефициера и наредителя, възникнали в рамките на действието на издадената банкова гаранция. Правилен е изводът на съда за наличие на връзка между процесната гаранция и съществуването на валутното правоотношение, чието изпълнение обезпечава, като въпросът за действието на каузалния договор за доставка има значение за дължимостта на паричната сума по гаранцията, доколкото бенефициерът писмено твърди неизпълнение на този договор. Банковата гаранция е акцесорна сделка спрямо валутното правоотношение, като задължението на банката – гарант е субсидиарно спрямо неизпълнението на задължението на главния длъжник. Съгласно чл.422 ТЗ, банковата гаранция е условна, доколкото законодателят дава възможност на издателя й да предвиди определени условия в нея. Банките не могат да издават безусловни банкови гаранции, които да имат самостоятелен характер, независимо от валутното правоотношение. А. характер не може да бъде абсолютизиран, тъй като банката има възможност да противопостави възражения, които произтичат от каузалното правоотношение. Да се приеме, че абстрактността на гаранцията е абсолютна означава да се пренебрегне принципа за добросъвестност. В съответствие с ЕПГП банката е уведомила наредителя за постъпилия иск за плащане, с оглед даване на възможност да уведоми гаранта за настъпването на обстоятелства, които правят плащането по гаранцията неоснователно. Поддържа се, че възраженията на наредителя могат да касаят не само външната нередовност на представените документи, но и неверността на твърденията на бенефициера относно неизпълнението на гарантираното от банката задължение. В случая наредителят е уведомил и представил на банката платежни документи за извършени плащания по банков път и в брой, с които задължението му за заплащане на цената на доставените електродомакински уреди е изпълнено, поради което гаранционната отговорност на банката не може да бъде ангажирана. Ако от представените пред банката документи е видно, че задължението на длъжника по валутното правоотношение е погасено, няма основание за ангажиране на отговорността на банката, като поведението на бенефициера представлява злоупотреба с право спрямо гаранта и наредителя и би довело до неоснователното му обогатяване. Ако в тази хипотеза гарантът плати за него няма да възникне регресно право към наредителя Злоупотреба с право е налице и когато формално са спазени документарните изисквания, но самото искане е неоснователно. Външната редовност на по см. на чл.9 ЕПГП изисква и безпротиворечивост на съдържанието на документите и твърдяното от бенефициера неизпълнение. Ако банката има задължение да провери външната редовност на представените документи, то това не означава, че тя няма право да провери истинността на тези документи и твърдяното от бенефициента неизпълнение на договорните задължения.. А. характер на гаранцията не следва да се смесва с обстоятелството, че неизпълнението на валутното правоотношение има значение за възникването на отговорност по гаранцията, тъй като противното би довело до неоснователно обогатяване на бенефициера. Банката претендира заплащане на направените за настоящата инстанция разноски.
Ответникът по жалбата – трето лице помагач, [фирма], не представя отговор по нея.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касационно обжалване за произнасяне по материалноправните въпроси относно абстрактния характер на банковата гаранция спрямо валутното отношение и извършването на преценка за наличие на външна редовност на посочените в банковата гаранция и представени с искането за плащане по нея документи, като условие за плащане по гаранцията.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесната банкова гаранция е безусловна т.е. задълженията на банката – издател към бенефициера по гаранцията – ищец, не са поставени в зависимост от каквито и да било други, външни за гаранцията и за отношенията между издателя и бенефициера условия, произтичащи от други, също външни на гаранцията каузални, валутни и други правоотношения, включително и такива между наредителя и бенефициера. Въззивният съд е счел, че в настоящия случай бенефициерът е представил пред банката – гарант визираните в банковата гаранция искане – декларация /надлежно подписана и подпечатана/, че е доставил стоките в съответствие с договора, но не е получил плащане на падежа на предявената по гаранцията сума, както и фотокопия от фактурите, по които се предявява искането за плащането. Същевременно са изложени съображения, че условията за възникване на задължение на банката – издател да плати по гаранцията са уредени само и единствено в самата гаранция, но не всички в случая са осъществени. Гаранцията е издадена само с оглед обезпечаване и плащане на задължението за плащане на цената на стоките, предмет на сключения между наредителя и бенефициера договор № 007 / 06.01.2003г. и анекс № 10 към него от 05.01.2006г. за доставка на електродомакински уреди марка „GORENJE” по цени, съгласно фактури. Второто допълнително условие за плащане по гаранцията – представяне към искането за плащане на фотокопия от фактури не е самоцелно, като банката е поела задълженията на наредителя само за цена на стоки по фактури по посочения в гаранцията договор и анекса към него. Частта от фактурите, приложени към исканията за плащане по гаранцията, по които е отказано плащане от банката – ответник, въпреки, че са издадени между същите страни и за типово същия вид стоки – предмет на договор № 007 / 06.01.2003г., са издадени за доставки след датата на изтичане на срока на договора – 31.12.2010г., като с прекратяването на договора на посочената дата отпада и гаранционното задължение на банката за обезпечаване на задължението за плащане на цената на стоките, предмет на договора за доставка. Фактурите, издадени след тази дата, не са предмет на договора, изрично посочен в банковата гаранция, като източник на правоотношенията, задълженията на наредителя по които банката е приела да обезпечи. Не сочи на друг извод продължаването на срока на гаранцията след 31.12.2010г. – до 06.04.2012г., доколкото е възможно в посочения период на действие на гаранцията да бъдат представени искания за плащане на фактури, издадени преди 31.12.2010г. Каквито и да са отношенията на наредителя и бенефициента по доставката на уредите, документирани с фактури, издадени след 31.12.2010г., същите не са част от предмета и изпълнението на договора и анекса към него, посочени в гаранцията. Според решаващия състав, вписаното в банковата гаранция, че банката се е задължила неотменяемо, независимо от валидността и действието на договора да заплати всяка сума в размер на `150 000 лева, при получаване на определени документи, означава, че банката е длъжна да заплати всяка сума, предявена за плащане като цена на стоки по фактури, издадени в рамките на срока на действие на договора, но не и след изтичането му. Въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция относно неоснователността на искането за плащане по гаранцията относно фактури, за които е установено плащане от наредителя с представени от него на банката платежни документи, в които като основание за плащане са посочени съответните фактури.

По релевирания правен въпрос:
Съгласно чл.442 ТЗ, с банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея. Доколкото липсва друга нормативна уредба, регулираща отношенията по банковата гаранция, с оглед препращащата норма на чл.288 ТЗ, за издадените на територията на страната гаранции намират приложение Еднообразните правила за гаранциите на поискване на Международната търговска камара в П. /ЕПГН на М./, като търговски обичаи. По отношение на правоотношенията, разгледани в решенията, обусловили допускане на касационния контрол по реда на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, относими са ЕПГН в редакцията от 1992г. /публикация № 458 на М./, доколкото, съгласно чл.1, б.”а” ЕПГП в редакцията от 2010г. /публикация № 758 на М./, последните се прилагат за гаранциите, издадени на и след 01.07.2010г.
Банковата гаранция по чл.442 ТЗ като едностранно волеизявление на банката-гарант с адресат бенефициера, е едностранна формална правна сделка, достигнала до адресата й, при надлежно упражняване на правата по която, за бенефициера възниква парично вземане до размера на гаранционната сума. Гаранцията може да бъде издадена като абстрактна или каузална. Съобразно чл.3 ЕПГП, част от реквизитите на гаранцията е посочването на сделката, на която се основава тя. Индивидуализирането на обезпеченото с гаранцията валутно отношение е с оглед предотвратяване на възможността бенефициерът да упражни права по гаранцията във връзка с неизпълнение на договор, който не е обезпечен с гаранцията. Обезпечителният характер на гаранцията и посочването в нея на валутното отношение обаче не са критерий за това, дали гаранцията е абстрактна или каузална. Вида на гаранцията /абстрактна или каузална/ се определя от това, дали правата и задълженията по гарантираното правоотношение са от значение за тези по гарантиращото т.е. дали на тях могат да се основават възраженията по гаранцията. Съобразно чл.2 б.”b” ЕПГП 1992г, „гаранциите по природа са сделки, отделни от договорите, на които се основават; гаранциите по никакъв начин не се засягат от такива договори, дори и гаранцията да се позовава на тях”, поради което следва да се приеме, че в ЕПГП банковата гаранция е уредена като абстрактна. Правилата на ЕПГП обаче са диспозитивни и могат да бъдат дерогирани. Следователно, банковата гаранция има абстрактен характер, освен ако от конкретното й съдържание изрично не следва възможността да се противопоставят по нея възраженията по валутното отношение между наредителя и бенефициера, в която хипотеза гаранцията ще е издадена като каузална /акцесорна/, което е рядко срещано в практиката, доколкото въвлича банката в евентуалните спорове между наредителя и бенефициера.
Според чл.2, б.”а” ЕПГП 1992г., плащането на паричната сума от банката по гаранцията е срещу представяне в съответствие с условията на задължението на писмена претенция и на други документи, посочени в гаранцията, ако такива има /примерно са изброени: сертификат от архитект или инженер, съдебно или арбитражно решение/. Съобразно чл.20, б „а” и б.”с” ЕПГП 1992г., всяка претенция за плащане по гаранцията трябва да бъде в писмена форма и се придружава, наред с всички други документи, предвидени в гаранцията, и с писмено изявление, че наредителят е нарушил задължение/та по договор/ите, на който/които се основава гаранцията и кои условия е нарушил, освен ако изрично не е уговорено друго. От посочените правила е видно, че за надлежното упражняване на правата по гаранцията е необходимо писменото искане от бенефициера до гаранта за плащане да е придружено от твърдение /декларация/ за отрицателния факт на неизпълнение от наредителя на вземане на бенефициера по валутното отношение, обезпечено с гаранцията, доколкото изрично не е уговорено противното. Представянето на други документи е условие за плащане по гаранцията само, ако това е изрично предвидено в нея. Доколкото за неизпълнението на задълженията от страна на наредителя е достатъчно наличието на просто твърдение за това, предвидените документарни условия в гаранцията по начало целят доказване на изпълнението на задълженията на бенефициера по валутното отношение. Наличието на документарни изисквания в банковите гаранции не определя гаранцията като каузална, като зависимостта е точно обратната – вида на гаранцията /абстрактна или каузална/ предпоставя каква проверка следва да извърши банката – гарант на изискуемите по гаранцията документи, които са винаги конкретно посочени. При каузалната гаранция банката – гарант дължи проверка с грижата на добрия търговец не само от външна страна на посочените в гаранцията документи, но и на тяхното съдържание, тъй като следва да противопостави на бенефициера всички възражения по валутното отношение, което при плащане по гаранцията е от значение за регресните права на гаранта към наредителя.
В ЕПГП 1992г., уреждащи абстрактната гаранция, са предвидени следните правила във връзка с документарните изисквания при предявяването от бенефициера на права по нея: Съгласно чл.2, б.”b” ЕПГП, задължение на гаранта по дадена гаранция е да плати сумата или сумите, посочени в нея, срещу представяне на писмена претенция и на други, посочени в гаранцията документи, които външно изглеждат съответстващи на условията на гаранцията. Според чл.9 ЕПГП, всички документи, изисквани от гаранцията и представени по нея, вкл. и претенцията, трябва да бъдат проверени от гаранта с надлежната грижа, за да се установи дали те външно отговарят на условията на гаранцията, като ако те не отговарят на тези условия или са явно противоречиви помежду си, претенцията следва да бъде отхвърлена. В чл.11 вр. чл.15 ЕПГП е предвидено, че гарантите не поемат задължения и не отговарят за формата, пълнотата, точността, истинността, подправката или действителността на каквито и да са документи, които са им представени, нито за общите или специалните изявления, съдържащи се в тях, нито за добросъвестността или действията и/или бездействията на кои да са лица, при условие, че гарантите са действали добросъвестно и при полагане на дължимата грижа. В чл.17 и чл.21 от Правилата е закрепено изискването при предявяване на претенция по гаранцията гарантът незабавно да уведоми за това наредителя, като му изпрати искането за плащане, направено от бенефициера, както и придружаващите го документи. От горните правила следва извод, че при абстрактната гаранция банката - гарант извършва с грижата на добрия търговец единствено проверка за външната редовност на представените от бенефициера документи, която обхваща: вида на документа, който следва да съответства по характер и авторство на посочения в гаранцията; наличие на явни признаци, сочещи на неистинност на документа, вкл. на поправки в същия без ясно установено авторство; очевидни противоречия в документа или в документите, вкл. удостоверяване на взаимно изключващи се факти или диаметриално противоположни твърдения; влагане в едно и също понятие на коренно различно значение или обхват /словесно тъждество при липса на тъждество по съдържание/; откровено лъжливи, нелогични или крайно двусмислени съждения; пълна липса на конкретност и определеност на твърденията; позоваване на невъзможни събития/явления или други подобни, като преценката е винаги конкретна. От съществено значение е не само обхвата на проверката, но и източниците на информация, въз основа на които се извършва тя. С оглед правилата, съдържащи се в чл.17 и чл.21 ЕПГП, задължаващи банката да съобщи на наредителя незабавно за направеното искане по гаранцията от бенефициера и да изпрати приложените към него документи, следва да се приеме, че горната преценка на документите по гаранцията може да се извърши и въз основа на: документация, предоставена от наредителя; въз основа на договора, който се гарантира; документи, с които разполага самата банка и други вкл. и на вписвания в публични регистри, какъвто например е търговският регистър, но в очертания по-горе обхват. При абстрактната гаранция по правило при извършване на посочената проверка банката не може да отхвърли искането за плащане по гаранцията, позовавайки се на правата и задълженията по валутното отношение, предвид абстрактния характер на гаранционното отношение. Независимостта на гаранцията спрямо валутното отношение обаче не може да бъде абсолютизирана, тъй като това би означавало да се допусне използването на обезпечението противно на неговата цел, което ще противоречи на принципа на добросъвестност, който е от обществен порядък и е от принципите, формиращи основите на правовия ред. Ето защо, при извършване на проверката на документарните изисквания по гаранцията, независимо дали тя е каузална или абстрактна, банката следва да се ръководи и от принципите за добросъвестност и за незлоупотреба с права. Явна злоупотреба по гаранцията от страна на бенефициера ще е налице при отправяне на искания за плащания по гаранцията във връзка с правоотношения, които не са обезпечени с гаранцията, като и при наличие на изпълнение от наредителя на задълженията му по валутното отношение, при което се достига до двойно плащане по гаранционното и валутното отношение, и други хипотези. Ето защо, въпреки абстрактния характер на гаранцията, при претенция за плащане по нея може да се установява с писмени доказателства очевидна неоснователност на искането на бенефициера по нея при наличие на явна злоупотреба с права, в който случай въпросът, дали е налице явна злоупотреба с гаранцията, неизбежно се решава с оглед валутното отношение.
Ако при добросъвестно изпълнение с грижата на добрия търговец от страна на банката на задължението й за проверка от външна страна на документалната обоснованост на искането за плащане по гаранцията, тя не е могла да установи, че формално съотвестващите на гаранцията документи са неверни, при плащане по гаранцията за банката възникват регресни права към наредителя, като при реализирането им за наредителя възниква вземане към бенефициера за неоснователно получената от последния сума.
С оглед изложеното, настоящият състав дава следния отговор на поставените правни въпроси: Банковата гаранция, попадаща в приложното поле на ЕПГП 1992г, има абстрактен характер спрямо валутното отношение, доколкото изрично от съдържанието й не следва противното. Условие за плащане по нея е извършване на преценка за наличие на външна редовност на посочените в банковата гаранция и представени с искането за плащане по нея документи. А. характер на гаранцията не е абсолютен, като банката може да откаже плащане при явна неоснователност на претенцията, установена с писмени доказателства, при която е налице нарушение на принципа за добросъвестност и очевидна злоупотреба при упражняване на правата по обезпечението от страна на бенефициера, изводими от валутното отношение.

По основателността жалбата:
Безспорно се установява по делото, че на 06.04.2006г. [фирма] /гарант/ е издала в полза на [фирма] /бенефициер/ банкова гаранция, по нареждане на [фирма] /наредител/ като обезпечение за плащане на цената на получените от последния електродомакински уреди по договор № 007/ 06.01.2003г. и анекс № 10 / 05.01.2006г., сключени между бенефициера и наредителя. Срокът на договора за продажба е многократно продължаван, като с анекс № 22 е удължен до 31.12.2010г., след което не се установява наличие на друго споразумение за продължаване на срока на договора. В банковата гаранция изрично е посочено, че задължението на банката е неотменяемо, независимо от валидността и действието на договора. Предвидено е, че за плащане по нея бенефициерът следва да представи кумулативно: 1/ надлежно подписано и подпечатано искане за плащане, деклариращо, че стоките са доставени в съответствие с договора, но не е получено плащане на падежа; 2/ фотокопия от фактурите, по които се предявява искането за плащане. Посочено е, че гаранцията се подчинява на българското законодателство и мястото на юрисдикция е [населено място]. Срокът на валидност и размера на банковата гаранция са променяни многократно с анекси, като с последният анекс № 6 срокът на гаранцията е продължен до 06.04.2012г. при гаранционна сума от 200 000 лева.
На 09.03.2012г. в срока на валидност на гаранцията бенефициерът е предявил искане за плащане пред гаранта в размер на 200 000 лева, като е декларирал, че не е получил плащане на падежа по предявената сума по гаранцията и е представил 49 фактури за 2010г. и 2011г. на обща стойност от 203 540,16 лева, издадени в периода от 23.11.2010г. до 10.02.2011г., по които се поддържа, че не е получил плащане. От тези фактури 23 броя са издадени през 2010г., задължението по които е 118 311,76 лева, като след приспадане на сумите, заплатените от наредителя с платежни нареждания, в които като основание за плащане са посочени номерата на фактурите, както и на заплатената от банката по гаранцията сума от 21 798,22 лева на 19.04.2012г., банката е осъдена да заплати разликата от 2679 лева.
Предвид конкретното съдържание на процесната банкова гаранция, правилно въззивният съд е приел, че тя има абстрактен характер спрямо валутното правоотношение. Гаранцията е издадена на територията на страната през 2006г., при това с изрична клауза за приложение на българското право, поради което с оглед чл.288 ТЗ спрямо гаранционното правоотношение приложение намират ЕПГП 1992г. като търговски обичай. Обстоятелството, че конкретната гаранция не е издадена като каузална се потвърждава и от клаузата в нея, че сумата по гаранцията следва да се плати независимо от валидността и действието на договора, който се обезпечава. След като изрично е предвидено, че недействителността на валутното правоотношение не се отразява на действителността на гаранционното, то гаранцията се определя като абстрактна, тъй като се отрича значението на правата и задълженията по гарантираното правоотношение спрямо тези по гарантиращото.
Въпреки прогласената самостоятелност и независимост на обезпечителното отношение спрямо валутното, с оглед дадените отговори на обусловилите касационния контрол правни въпроси, неоснователно е оплакването в жалбата, че абстрактността на гаранцията е абсолютна, като основателно е възражението на ответника по касацията, че тя е ограничена от принципите на добросъвестност и незлоупотреба с права, преценката за спазването на които неизбежно се извършва през призмата на валутното отношение.
Правилно въззивният съд е приел, че съобразно самите документарни изисквания в гаранцията, плащането по нея е обусловено от представянето на фактури за доставка на стоки по договора, обусловил издаването на гаранцията, като при липса на доказателства за продължаването на срока на договора, фактурите от 2011г. не се обхващат от този договор и не влизат в обезпечителния обхват на гаранцията. Следва да бъде споделен и извода за явна неоснователност на тази част от претенцията на бенефициера по гаранцията, за която искът по чл.442 ТЗ е отхвърлен, поради наличие на плащане по фактури за 2010г. /по които се предявява искане за плащане по гаранцията/, установено по безспорен начин от платежните нареждания, представени на банката от наредителя, в които като основание за извършеното плащане изрично са посочени фактурите. Искането за плащане по гаранцията с твърдение за неизпълнение по тези фактури, представлява явна злоупотреба с гаранцията, доколкото то е в разрез с принципа за добросъвестност, тъй като с удовлетворяването му ще се достигне до двойно плащане по валутното и обезпечаващото отношение, което представлява използване на обезпечението противно на неговата цел.
Предвид изложените съображения, въззивното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция от 7000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора по чл.78, ал.5 ГПК, при минимален размер на възнаграждението от 5795,68 лева, е неоснователно с оглед значителната фактическа и правна сложност на делото, обусловена от обема на доказателствения материал, спецификата на правния спор и липсата на задължителна съдебна практика по поставените въпроси, значими за изхода на делото.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1238 от 16.06.2014г. по т.д. № 3826/2013г. на Апелативен съд С..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], направени за касационното производство разноски в размер на 7000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.