Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1238 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 1/06.01.2015 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 618/2014, с което е потвърдено определение № 802/29.10.2014 на Добричкия окръжен съд по гр. д. № 700/2014, с което е прекратено производството по предявения иск за унищожаване на завещание на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 СК.
Недоволен от определението е касаторът С. М. Т., представляван от адв. А. А. от Д., който го обжалва в срок, като счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, сочи, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за доказателствена сила на акта за раждане и основанията за отвод на съдия, когато е взел участие при решаване на делото в друга инстанция. Касаторът поддържа, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Прилага противоречива съдебна практика, както следва: Определение № 379/28.05.2013 по гр. д. № 410/2013 на Окръжен съд – Добрич; Определение от 17.07.2013 г. по гр. д. № 395/2013 на Окръжен съд – Плевен; Определение № 263/03.04.2012 по гр. д. 192/2012 на Апелативен съд – В.; Определение № 31/04.02.2011 по гр. д. № 140/2011 на ВКС, IV ГО; Определение № 131/02.06.2011 по гр. д. № 130/2011 на ВКС, IV ГО.
Ответниците по частната жалба А. Д. Д. лично и като законен представител на малолетното дете С. М. Т. я оспорват, като считат, че въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, претендират и разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок и е редовна.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че с първоинстанционното определение правилно е прието, че ищецът не е процесуално легитимиран да иска унищожаване на осиновяването, тъй като не е баща на детето М., а в акта за раждане е вписано друго лице, с друга рождена дата, различна от тази на ищеца; извършеното от него припознаване с нотариално заверена декларация не е било вписано от съответния орган; по делото не са наведени твърдения и доказателства за поправка в акта за раждане. В акта за раждане като баща на детето е вписано лицето С. Д., [дата на раждане] с неизвестно гражданство, а ищецът С. М. Т. е [дата на раждане] , като липсват доказателства за идентичност на лицата.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като първият повдигнат въпрос обуславя изхода на делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд, намира, че съгласно чл. 34, ал. 2 ЗГР, актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. При оценката на материалната доказателствена сила на акта за гражданско състояние като официален документ обаче трябва да се отчита, че тя (материалната доказателствена сила) се отнася само до това, което се е осъществило пред длъжностното лице по гражданско състояние и то го е възприело лично. При сключването на брак длъжностното лице по гражданско състояние възприема лично волеизявленията на страните, но при съставянето на акта за раждане или смърт то възприема лично не фактите на раждането и смъртта, а съобщенията за раждане и смърт. Актовете за раждане имат материалната доказателствена сила, според реда, по който са съставени. Данните в актовете за гражданско състояние се попълват въз основа на документи за самоличност на лицата. Съгласно чл. 37, ал. 2 ЗГР, при съставяне на актове въз основа на документи от чужбина може да се ползват и други документи по гражданска регистрация само ако в получения или представения документ не се съдържат необходимите данни за съставянето на акта за гражданско състояние, като в актовете за гражданско състояние не се вписват данни, заявления или сведения, които не са предвидени в закон. Когато актът за раждане е съставен, въз основа на акт за раждане, съставен в друга държава, съдът следва да вземе предвид кое е приложимото право и да установи неговото съдържание. Едва след като установи по какъв ред е създаден чуждестранният (първичният) акт, съдът може да прецени неговата доказателствена сила и да направи преценка за доказателствената сила на съставения в България вторичен акт. Актовете за гражданско състояние се ползват с материална доказателствена сила, ако са съставени по установения в приложимия закон ред, като вторичният акт не може да има по-голяма доказателствена сила от първичния.
Като провери обжалваното определение, съдът намира частната жалба неоснователна.
По същество правилно въззивният съд е потвърдил определението на Добричкия окръжен съд, като е приел, че ищецът не е процесуално легитимиран да предяви иска по чл. 106, ал. 1, т.1 СК тъй като представеният акт за раждане на детето не го сочи като баща. По предявен иск за оспорване на извършено осиновяване той не може да установи инцидентно своето бащинство. Процесуалната си легитимация да предяви такъв иск той може да установи само с акт за раждане, който го сочи като родител.
С оглед предмета на делото е без правно значение дали представеният акт за раждане доказва произход от посочения в него баща. Това обстоятелство би имало значение при извършването на припознаване, което е възможно само ако актът за раждане не установява наличен произход. Когато страната счита, че актът за раждане не установява наличен произход (в него не е посочено действително съществуващо лице) тя разполага с иск за отменяването му в съответната част по чл. 537, ал. 2 ГПК поради несъставянето му по надлежния ред в тази част. Когато актът за раждане установява наличен произход, за да бъде извършено припознаване или установен произход, е необходимо да бъде предявен иск за оспорване на наличния произход (такова оспорване би било невъзможно, ако в акта за раждане не е посочено действително съществуващо лице).
Без правно значение е обстоятелството, че съдия по делото е участвал в производството по допускане на оспорваното осиновяване, тъй като двете производства имат различен предмет.
На ответниците по жалбата А. Д. Д. лично и като законен представител на малолетното дете С. М. Т. следва да бъде присъдена сумата 200 лева разноски по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1/06.01.2015 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 618/2014.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1/06.01.2015 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 618/2014.
ОСЪЖДА С. М. Т. от В. да заплати на А. Д. Д. от Д. лично и като законен представител на малолетното дете С. М. Т. сумата 200 лева разноски по делото.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.