Р Е Ш Е Н И Е

№ 45
София, 04.05.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 482 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.
Е. т. ”В. Г. –В.” [населено място] , подадена чрез адв. В. М.- АК С. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 13 от 08.02.2011 година постановено по гр.д Nо 502/2010 година на ОС-Сливен , в частта , с която е отменено Решение Nо 74 от 17.06.2010 година по гр.д. Nо 517/2008 година на РС- Нова Загора и е постановено ново, с което са отхвърлени исковете на [фирма] [населено място] срещу [фирма] С. за собственост на основание чл.108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е недопустимо, респ. неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, в нарушение на съществени процесуални правила и е необосновано, отменителни основания по см. на 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 ГПК с довод , че въпросът за реда за призоваване на страна- юридическо лице по реда на чл.38 и чл. 39 ал.1 ГПК в хипотезите на посочен адрес на управление на юридическото лице-ответник и на адвокат –пълномощника без изрично искане съдебните книжа, в т.ч. обявлението за изготвено решение, да се връчва на пълномощника, е разрешен от въззивния съд в смисъл обратен на този , изразен Решение Nо 529/ 21.06.2010 година по гр.д. Nо 642/2010 година на ВКС-3 отд. на ГК
Касационното обжалване е допуснато и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по материално правния въпрос за възможността да се придобие по давност, на основание чл. 79 ал.1 ЗС, части- отделни стаи от административна сграда, без самостоятелното им обособяване от гл.т. на ел. захранване , В и К, ОВ и др. системи, за възможността да се присъедини владението на праводател , когато има повече от един правоприемник и не е установено, кой на какво е правоприемник след като владението е фактическо положение и не е налице правоприемството, което касае трансмисия на права, след преценката , че този въпрос макар и да касае частна хипотеза , при липса на съдебна практика, , налага произнасяне от ВКС, което би било от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация [фирма] С. , с който се поддържат доводи за законосъобразността на въззивното решение по въпросите за основателността на възражението за придобивна давност.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 281 ГПК и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира :
С посоченото решение , в обжалваните част окръжният съд в правомощията си по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решението на първата инстанция по уважените срещу [фирма] С. искове, с които е признато за установено , че [фирма] [населено място] е собственик на двуетажна масивна стоманено-бетонна административна сграда с разгъната застроена площ от 1400 к.м./ без земята върху която е построена – УПИ * в кв.339 по ПУП на [населено място] в., [община]/, като и в частта , с която ответника е съден да предаде владението на две реално обособени части с площ от 71.28 кв.м. като и в частта по отменен и НА Nо * / 2008 година и е постановил ново решение , с което исковете са отхвърлени.
Решението е валидно и процесуално допустимо.
Пред въззивната инстанция , касаторът- въззиваема страна е. т. ”В. Г. –В.” [населено място] , е поддържал становище , че въззивната жалба на „Б.”- АД е просрочена, след като търговското дружество не е намерено на адреса, посочен по делото.
Принципната позиция на ВКС, изразена с Решение Nо 529/ 21.06. 2010 година по гр.д. Nо 642/2010 година на ВКС-3 отд. на ГК, в отменително производство, че съобщението за изготвено решение, съгласно чл. 38 и чл. 39 ГПК, се връчва на страната на адреса, който е посочен по делото, а когато страната е посочила в седалището на съда лице- съдебен адресат , на когото да се връчват съдебните книжа или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или пълномощника, следва да бъде възприета като правилна , в смисъла на съображенията, изложени и с Решение Nо 249 от 24.03.2010 година по гр.д. Nо 397/2009 година на ВКС-I. отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК, а именно, че като е предвидил възможността съдебните книжа да се връчат на представител, законодателят е целял да създаде гаранция за защита на правата на страната – процесуален представител по пълномощно да извършва необходимите правни действия, изискващи стриктно съблюдаване на специфичните процесуални правила. Ако страната изрично е заявила , че желае да получава съдебните книжа на адреса на процесуалния представител, неспазването на този начин за връчване на съдебните книжа на страната , съставлява нарушение на процесуалните и права. Обратното, когато страната има процесуален представител, но не е посочила точно кому да се връчват съдебните книжа- на адреса на управление на юридическото лице или на адреса на процесуалния представител, то действията на съда по връчването , при ненамерена на адреса страна поради промяна на адреса на управление / в хипотезите на юридическо лице /, и на адреса на процесуалния представител , не могат да се тълкуват като нарушение , тъй като законодателят е вменил като основно задължение на съда да съдейства на страните да упражняват ефективно процесуалните си права в рамките на реализираната съдебна защита.
Ето защо, при данните по делото, въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила и решението му е процесуално допустимо, приемайки , че връченото на обявлението за изготвено съдебно решение на първата инстанция на адреса на пълномощника, е надлежно връчване на съдебни книжа и следва , че от този момент тече срока за въззивно обжалване.
Решението на въззивния съд е неправилно.
За да отмени решението на първата инстанция и отхвърли заявения иск за собственост по чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел, че няма спор по фактите, препращайки към фактическите изводи на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК.
Производството е образувано по заявените установителен иск за собственост на сграда в [населено място] войвода и ревандикационен иск на конкретни реално обособени обекти на [фирма] [населено място] срещу Б.- АД .
Ищецът- [фирма] [населено място] поддържа материално-правната си легитимация на собственик на двуетажна масивна стоманено-бетонна сграда - административна сграда , с разгъната площ от 1400 кв.м. / без земята/, на основание Договор за покупко-продажба от 17.05.2008 година по НА Nо */2008 год. с праводател- З. к. з. ч. с. / З./„С. в.”, която кооперация е придобила разпоредената собственост по Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.02.1996 година по решение на ОС на правоимащите член кооператори на прекратеното ТКЗС „П. Е.” [населено място] в..
Ответникът Б.- АД се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост Nо */ 2008 г., от 21.05.2008 година , като в хода на производството възраява и поддържа , че е собственик на основание давностно владение на реално обособени части от следния недвижим имот- двуетажна масивна сграда, находяща се в [населено място] в., построена в УПИ * в кв. 14 по плана на селото , съответно с площ от 78 кв.м., разположени на втория етаж на сградата със самостоятелен вход за втория етаж от север, ведно със съответните идеални части от общите части за етажа-коридор от 72.76 кв.м. и стълбище от 15.05 кв.м.,както и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Поддържана е теза , че владението е осъществявано от съответните предприятия и организации,чиито правоприемник е Б.-АД , без прекъсване по отношение на процесните реално обособени части на сградата от построяването и ,предвид на участие в строителството на сградата , предназначена за П. и ТКЗС.
Не е спорно, че теренът, върху който към 1965 година е построена сградата , като Д. н. ТКЗС ”П. Е.” [населено място] в., С. е бивша собственост на ТКЗС- стопански двор, обстоятелство отразено по Скица и по разписен лист, които писмени доказателства , макар и да не съставляват титул за собственост , са категорична индиция за титуляра и характера на собствеността на терена.Правото на собственост на сградата, при липса на подробна документация, съгласно презумпцията на чл. 92 ЗС, принадлежи на собственика на терена т.е. е възникнала като приращение и е била собственост на ТКЗС „П. Е.”.
На това право на собственост , ответникът противопоставя правото на собственост на реално обособените части от процесната сграда по силата на изтекла в негова полза придобивна давност , за времето до 2008 година , когато е издаден констативния нотариален акт за собственост. Съгласно констатациите на съдебно-техническата експертиза ”Сградата в [населено място] в.” е заведена като дълготраен материален актив по сметка 203 на ответното търговско дружество.
Изводите на въззивния съд , че ответникът е придобиел по давност спорните „реално обособени части „ от сградата , са неправилни.
Придобивната давност като оригинерен способ за придобиване право на собственост предполага упражняване на чуждите правомощия на собственост / владение , ползване и разпореждане във фактически аспект/ от страна на едно лице , което не е собственик в рамките на период не по кратък от 10 години. Владението на имота следва да е спокойно, явно и необезпокоявано от страна на носителя на правото на собственост, като фактическата власт се упражнява от несобственика с намерение за своене. Правото на собственост е абсолютно вещно право , то предполага правоотношение на едно лице спрямо конкретна движима или недвижима вещ по начин , който задължава всички останали субекти на гражданския оборот за зачитат правото.За да се трансформира в право на собственост в полза на владеещия несобственик, упражнената фактическа власт следва да е спрямо конкретен обект на правото на собственост- движима или недвижима вещ, респ. ограничено вещно право на такава вещ. Реално обособени части от сграда,с оглед използването им за конкретна дейност, доколкото не е налице одобрен арх. проект за разделяне, отделяне и обособяване на тези части в самостоятелен обект на правото на собственост, не могат да бъдат придобити по давност.
Данните по делото сочат , макар и при липса на точно установен момент, че в процесната сграда, придобита като собственост на ТКЗС [населено място] в. е настанена ПТТС на селото.Писмените доказателства- Писмо с-7-783/1966 година и Писмо С-4-1350/ 1966 година потвърждават извода за липса на одобрен архитектурен план за отделяне и обособяване на помещение като станция за извършване на пощенски и телефонни услуги към датата на вече извършеното строителство на Д. н. ТКЗС [населено място] в..От тези данни следва извод, че сградата е изградена като единен обект ,с оглед нуждите на ТКЗС „П. Е.”- кооперативна собственост, на която сграда е признат статут на търпим строеж през 2008 година.
При издаването на констативния НА */ 2008 г. Нотариусът приема обособяването на реални части само по техническа експертиза/л.34-опис на представените пред нотариуса документи/ , но бе официални документи за узаконено по тази експертиза обособяване на самостоятелен / отделен от сградата със статут на търпим строеж/ обект на правото на собственост. В хода на производството констатациите на това експертно становище са опровергани досежно наличие на самостоятелен вход за втория етаж, на базата на които констатация в нотариалния акт е индивидуализиран обекта на собственост, придобит по давност.
При тези данни , изводите на въззивния съд за придобито право на собственост на основание придобивна давност на помещения, част от единна сграда, който не са обособени в самостоятелен обект на правото на собственост , по причина , че в течение на години са ползвани за нуждите на ПТТС, са неправилни и необосновани.
Не може да се възприеме за правилна и тезата на въззивния съд за наличие на правоприемство от страна на ответника Б. АД от негови поделения/ структури/ по отношение на владението като фактическо отношение. Допустимостта един правен субект да присъедини владение, осъществявано от негов праводател- структурно поделение, не означава правоприемство, след като по никакъв начин този праводателя не се е позовал на придобито право на собственост до момента на преобразуването му, обусловило извод за правоприемство. Дори да се приеме , тезата на въззивния съд , че е налице „ правоприемство на Б. АД”, което може да се установи чрез вписванията в Търговския регистър, без да е необходимо страната да сочи доказателства за това/ чл. 23 от Закона за ТР/ , и въпреки безспорният факт , че в процеса на преобразуване на Б. п. и д. няма един правоприемник, то факта , че не се касае по преминаване на права или задължения, а до преминаване на владение като фактическо отношение , правоприемството като способ за транслиране на права , се изключва.
При консттаираните пороци на въззивното решение и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира , че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено.При наличието на изяснен от фактическа страна спор и с оглед на изложеното по-горе, настоящият намира , че следва да бъде постановено ново решение , с което заявените установителен иск за собственост на сграда в [населено място] войвода и ревандикационен иск на конкретни реално обособени обекти от страна на [фирма] [населено място] срещу Б.- АД бъдат уважени.
Ищецът е установил при условията на пълно и пряко доказване, че е собственик на процесната сграда - двуетажна масивна стоманено-бетонна сграда - административна сграда в [населено място] войвода , с разгъната площ от 1400 кв.м. / без земята/, на основание Договор за покупко-продажба от 17.05.2008 година по НА Nо */2008 год. с праводател- З. к. з. ч. с. / З./„С. в.”, която кооперация е придобила разпоредената собственост по Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.02.1996 година по решение на ОС на правоимащите член кооператори на прекратеното ТКЗС „П. Е.” [населено място] войвода. Ответникът владее без правно основание процесните помещения и оспорва собствеността, поради което са налице предпоставките на закона за уважаване на заявените претенции, като на основание чл. 537 ал.2 ГПК бъде отменен и констативния НА */2008 год.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК , ищецът има право на направените по делото разноски в размер на сумата 1813 лв. / хиляда осемстотин и тринадесет лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 13 от 08.02.2011 год. по гр.д Nо 502/2010 година на ОС-Сливен , с която е отменено Решение Nо 74 от 17.06.2010 година по гр.д. Nо 517/2008 година на РС- Нова Загора и е постановено ново,с което са отхвърлени исковете на [фирма] [населено място] срещу [фирма] С. за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК, чл.108 ЗС и чл. 537 ал.2 ГПК и вместо него п о с т а н о в я в а:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ал.1 ГПК по иска заявен от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] , ул.”С. п. „ Nо 38 , представлявано от В. Г. В. ЕГNо [ЕГН] срещу [фирма] С. [улица], че [фирма] [населено място] е собственик на двуетажна масивна стоманено-бетонна административна сграда с разгъната застроена площ от 1400 к.м./ без земята върху която е построена/ съставляващ УПИ * в кв.339 по ПУП на [населено място] в., [община].
ОСЪЖДА [фирма] С. да предаде на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] , ул.”С. п. „ Nо 38 , представлявано от В. Г. В. ЕГNо [ЕГН], на основание чл. 108 ЗС владението на две реално обособени части по посочената по-горе сграда , с площ от 71.28 кв.м., разположени на втория етаж- зала А. и репартитор със самостоятелен вход за втория етаж от север, ведно със съответните идеални части от общите части за етажа и коридор от 72.76 кв.м. и стълбище от 15.05 кв.м. , както и
ОТМЕНЯ , на основание чл. 537 ал.2 ГПК , изцяло констативен НА Nо * / 2008 година , том 3 рег. Nо 3663 по нот. дело Nо */2008 година на нотариус В. И., с район на действие РС-Нова Загора.
Осъжда , на основание чл. 78 ал.1 ГПК , [фирма] С. да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] , ул.”С. п. „ Nо 38 , представлявано от В. Г. В. ЕГNо [ЕГН] сумата 1813 лв. / хиляда осемстотин и тринадесет лева/, разноски по делото.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: