7

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1188 по описа за 2025г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „ХОРА ДИВА” ООД, представлявано от адв. М. Г., срещу определение № 426 от 13.02.2025г. по в.ч.гр.д. № 183/2025г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, с което след отмяна на определение № 2916 от 30.07.2024г. по т.д. № 1395/2021г. на СГС, ТО, VI -10 състав в частта, с която „СПЕШЪЛ ПРОПЪРТИС“ ЛТД е осъдено да заплати на „ХОРА ДИВА” ООД адвокатско възнаграждение за разликата над 12 000 лева до 49 200 лева с ДДС, е изменено на основание чл.248 ГПК протоколно определение от 14.05.2024г. по т.д. № 1395/2021г. на СГС, ТО, VI-10 състав, като е намален размерът на адвокатското възнаграждение от 49 200 лева на 12 000 лева с ДДС.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като е постановено по сезиране с нередовна частна жалба от името на ищеца, действащ чрез мним процесуален представител. Сочи, че по делото не са ангажирани доказателства за законното представителство на ищцовото дружество, а в тази връзка и за надлежно учредена представителна власт на афиширалите се като процесуални защитници на същото пред съда Адвокатско дружество „Карадалиев и партньори“ и преупълномощената адв. Я. К., което е обусловило и прекратяване на исковото производство с влязло в сила определение. Твърди още, че въззивното определение е неправилно, тъй като при произнасяне по направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение въззивният съд не е извършил преценка на действителната правна и фактическа сложност на делото и на действителния обем на положените от адвоката на ответника усилия. Сочи, че делото е със значителна фактологична сложност, която е обусловена от избрания от ищеца път на защита – съединени при условията на евентуалност множество искове за прогласяване недействителност на процесната сделка за придобиване на недвижим имот. Поддържа, че за целите на защитата на дружеството пълномощникът му е извършил значителна по обем работа по проучване на правния статут на процесния недвижим имот, като е предложил фактически и правни изводи за същия в срочно депозиран отговор на иска; именно по инициатива на процесуалния представител на ответника е акцентирано върху нередовността на иска, довело до прекратяване на производството; пълномощникът на страната е участвал в три открити съдебни заседания, в рамките на които е даден ход на съдебно дирене, в това число е разпитан свидетел и са приемани и обсъждани писмени доказателства. Намира, че въззивният съд напълно произволно и без никакъв анализ е определил за обоснован размер на разноските за защита от само 12 000 лева при сторен разход от 66 552 лева, съобразен с Наредба № 1/20024г., т.е. намалил над пет пъти договорения между страните и платен хонорар.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК поради недопустимост на въззивното определение. Прави и искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като сочи следния процесуалноправен въпрос: „Относно критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на разумен и обоснован размер на разноските за адвокатска защита, следващи се на страната в хипотезата на чл.78, ал.1 и ал.4 ГПК, в светлината на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, чл.101,§1 ДФЕС вр. чл.4, §3 ДЕС, според което не се допуска чрез национална правна уредба да бъдат установявани минимални нива на адвокатските възнаграждения?“ Частният касационен жалбоподател твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Определение № 1679 от 19.06.2024г. по ч.гр.д. № 1601/2023г. на ВКС, II т.о.
Ответникът по частната касационна жалба „СПЕШЪЛ ПРОПЪРТИС“ ЛТД не представя отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд е взел предвид, че делото е прекратено поради връщане на исковата молба като нередовна след неизпълнение на надлежно дадени указания от съда по чл.129 вр. чл. 128, т.1 от ГПК. Съобразил е решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22, с което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която: от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Намерил е, че решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл. 633 ГПК) сочи на извод, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1 минимални размери на адвокатското възнаграждение (така и определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I ТО, ТК).
Въззивният съд е приел, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобразят фактическата и правна сложност на делото; качеството на защитата; минималната часова ставка в Република България. Изтъкнал е, че в настоящия случай е бил предявен иск за прогласяване на нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот с многобройни наведени фактически твърдения, по делото са проведени три открити съдебни заседания, като са предоставяни срокове за отстраняване на нередовности на исковата молба, събрани са гласни и писмени доказателства, поради което е намерил за неоснователни възраженията в тази насока в частната жалба. Посочил е, че производството е прекратено поради неизпълнение на указанията на съда за установяване на надлежна представителна власт на процесуалния представител на ищцовото дружество, които не са били изпълнени в указания срок, който е бил многократно продължаван по искане на ищеца, като са проведени съдебни заседания. Отчел е и че съдът не е следвало да насрочва делото в открито съдебно заседание, преди да се отстранят констатираните нередовности. Заключил е, че при съобразяване на всички посочени фактори, разкриващи детайли за фактическата и правна сложност на делото, в конкретната хипотеза следва да се определи възнаграждение в размер на 12 000 лв. с ДДС.
Настоящият състав намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Неоснователен е доводът за недопустимост на въззивното определение поради постановяването му по нередовна частна жалба. Сочената от частния касационен жалбоподател нередовност на частната въззивна жалба се изразява в липса на ангажирани доказателства за законното представителство на ищцовото дружество, а в тази връзка - и за надлежно учредена представителна власт на процесуалните му представители. Действително, такава нередовност е била констатирана при проверка на допустимостта на исковата молба, по която е образувано делото, и поради неотстраняването й в срок исковото производство е било прекратено. Производството по чл.248 ГПК обаче няма самостоятелен характер, поради което ищецът, действащ чрез подписалите исковата молба пълномощници, е легитимиран да обжалва както определението за прекратяване на делото, така и определението по чл.248 ГПК, с което е допълнено определението за прекратяване на делото по отношение на разноските.
Поставеният от частният касационен жалбоподател процесуалноправен въпрос, отнасящ се до преценяваните от съда критерии при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатено адвокатско възражение, е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, поради което отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Задължително разрешение на въпроса е дадено с т.3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че при разглеждане на искане по чл.78, ал.5 от ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивното решение, намира, че следва на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК да допусне касационно обжалване на въззивното определение за проверка на съответствието му с формираната практика.
По поставения процесуалноправен въпрос:
Съобразно дадените разрешения с мотивите към т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Прието е, че правилото на чл.78, ал.5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за справедливост и достъп до правосъдие. Съгласно задължителното на основание чл.633 ГПК за съдилищата в Република България решение от 25.01.2024г. по дело С–438/2022г. на Съда на Европейския съюз наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, в случая Наредба 1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава забраната на чл. 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална уредба, включително когато не е подписан договор. В този смисъл е и формирана трайна практика на ВКС /определение № 50015 от 16.02.2024г. по т. д. №1908/2022г. на ВКС, I т. о., определение № 931 от 21.03.2025г. по т.д. № 2282/2024г. та ВКС, I т.о. и др./, според която при произнасяне по искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 09.07.2004г. размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.
Въззивният съд се е отклонил от цитираната задължителна за съдилищата съдебна практика, като макар формално да се е позовал на възприетите в съдебната практика критерии за оценка на действителната сложност на спора, не е изложил ясни съображения във връзка с тях.
Настоящият състав, за да се произнесе по направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, съобразява, че предмет на исковото производство са били предявени обективно съединени искове за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижими имоти на три основания – поради противоречие с добрите нрави и при нееквивалентност на насрещните престации, поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона, като данъчната оценка на имотите е общо 2 132 929 лева; че исковете са били предявени от трето за договора лице, което е обусловило необходимостта от установяване наличието на правен интерес за ищеца от предявените искове; че ищецът е дружество, учредено съгласно законите на Република Сейшели, което е налагало изследване на приложимото право с оглед доказване на правосубектността на дружеството и представляващите го лица; че пълномощникът на ответното дружество „Хора Дива“ ООД е осъществил активна защита срещу предявените искове, като е представил отговор на исковата молба и отговор на допълнителната искова молба, в които е изразил подробно обосновано становище по редовността и допустимостта на исковата молба, по основателността на всеки от предявените искове, по доказателствените искания на ищеца, както и сам е формулирал искания за събиране на доказателства; че пълномощникът на ответника е представил писмени становища относно допълнително представените доказателства във връзка с редовността на исковата молба; че пред първата инстанция са проведени три открити съдебни заседания, като са събрани множество писмени доказателства и е изслушан свидетел. С оглед на това, като съобразява предмета на делото, броя на проведените пред първоинстанционния съд открити съдебни заседания, събраните доказателства, обема на осъществената от процесуалния представител на частния жалбоподател - ответник по предявения иск, защита, както и служещите за ориентир минимални размери по Наредба № 1/2024г., настоящият състав намира, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 49 200 лева съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, като изводът на въззивния съд за прекомерност на същото е неправилен.
С оглед възприетите в постоянната съдебна практика критерии са без значение за преценката по чл.78, ал.5 ГПК евентуално допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание въпреки наличието на нередовност на исковата молба, поради което неправилно въззивния съд е съобразявал такива обстоятелства при определяне на размера на дължимото се на частния жалбоподател адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното определение следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което на частния жалбоподател бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 37 200 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 426 от 13.02.2025г. по в.ч.гр.д. № 183/2025г. на Софийски апелативен съд, 7 състав в обжалваната част, с която след отмяна на определение № 2916 от 30.07.2024г. по т.д. № 1395/2021г. на СГС, ТО, VI -10 състав в частта, с която „СПЕШЪЛ ПРОПЪРТИС“ ЛТД е осъдено да заплати на „ХОРА ДИВА” ООД адвокатско възнаграждение за разликата над 12 000 лева до 49 200 лева с ДДС, е изменено на основание чл.248 ГПК протоколно определение от 14.05.2024г. по т.д. № 1395/2021г. на СГС, ТО, VI-10 състав, като е намален размерът на адвокатското възнаграждение от 49 200 лева на 12 000 лева с ДДС.
ОТМЕНЯ определение № 426 от 13.02.2025г. по в.ч.гр.д. № 183/2025г. на Софийски апелативен съд, 7 състав в обжалваната част, с която след отмяна на определение № 2916 от 30.07.2024г. по т.д. № 1395/2021г. на СГС, ТО, VI -10 състав в частта, с която „СПЕШЪЛ ПРОПЪРТИС“ ЛТД е осъдено да заплати на „ХОРА ДИВА” ООД адвокатско възнаграждение за разликата над 12 000 лева до 49 200 лева с ДДС, е изменено на основание чл.248 ГПК протоколно определение от 14.05.2024г. по т.д. № 1395/2021г. на СГС, ТО, VI-10 състав, като е намален размерът на адвокатското възнаграждение от 49 200 лева на 12 000 лева с ДДС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „СПЕШЪЛ ПРОПЪРТИС“ ЛТД да заплати на „ХОРА ДИВА“ ООД сумата 37 200 лева /тридесет и седем хиляди и двеста лева/ - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: