О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
София,
4.12. 2008 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в
закрито заседание на втори декември през две хиляди и осма година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Иванка Ангелова
при
секретар
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 1640 от 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение ,постановено на 10.03.2008г. по ч.гр.д. №114/2008г. Кюстендилският окръжен съд е оставил в сила определението,постановено на 24.01.2008г. по гр.д. №628/2007г. на К. районен съд,с което производството по гр.д. №628/2007г. е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
Определението е обжалвано от Г. Г. В. и М. Г. Б. ,които поддържат,че същото е неправилно,тъй като предявяването на иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху имота е единственият им път на защита при наличие на оспорване от страна на ответниците на изработения по реда на чл.13а ППЗСПЗЗ помощен план. Поддържат,че е налице спор за материално право по смисъла на чл.53,ал.2 ЗКИР,който следва да бъде разрешен по съдебен ред,след което имотът ще бъде нанесен в кадастралния план и съответно ще бъде издадена скица на същия. Като основание за допускане на касационно обжалване сочат разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК,като твърдят,че спорният въпрос за наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск при установените по делото факти е решен от въззивния съд в противоречие с константната практика на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът “А”А. изразява становище,че същата не следва да бъде допускана до разглеждане поради липса на основания по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Твърди,че цитираната от жалбоподателя практика на ВС и ВКС касае приложението на разпоредбите на чл.32 ЗТСУ/отм./ и чл.53,ал.2 ЗКИР,но не и производството по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в границите на населените места по реда на чл.11 и следващите ППЗСПЗЗ.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Същата е допустима по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК,като съображенията за това са следните:
Решенията на ВС и ВКС,представени от жалбоподателите с изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаят приложението на разпоредбите на чл.32,ал.2 ЗТСУ /отм./ и чл.53, ал.2 ЗКИР досежно реда,по който следва да бъде разрешен спора за материално право,който възниква при наличие на грешка или непълнота на кадастралната основа. Именно към този ред е препращала разпоредбата на чл.13а,ал.5 ППЗСПЗЗ в редакцията й действуваща до изменението, извършено през 2003г. Действително в сега действуващата редакция на аналогичната разпоредба на чл.13а,ал.11 не е посочен редът,по който следва да се извърши попълването на имотите, възстановени с решение по чл.11,ал.1 ППЗСПЗЗ,в одобрения кадастрален план или одобрената кадастрална карта,но при липса на изрично препращане,следва да се приеме,че приложение намират общите правила,а именно разпоредбата на чл.53,ал.2 ЗКИР,съгласно която когато непълнотите и грешките в одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри са свързани със спор за материално право,те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Поради това настоящият състав приема,че даденото в представените с изложението решения на ВС и ВКС разрешение на въпроса за допустимостта за предявяване на установителен иск при наличие на спор за собственост върху имот,който не е нанесен в кадастралния план,намира приложение и в хипотези,при които е направено искане за нанасяне в помощния план,изработен по реда на чл.13а ППЗСПЗЗ за земеделски земи, правото на собственост върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ.
Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че предявеният иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху имота е недопустим,тъй като е налице незавършена административна процедура досежно обособяването му като обект на право на собственост. С оглед на изложените в исковата молба твърдения за релевантните за спора факти и данните за осъществяването на тези факти,съдържащи се в приложените към исковата молба доказателства,следва да се приеме,че този извод на въззивния съд е неправилен.
Действително,за да може едно лице да се легитимира като собственик на имот,собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ,производството по възстановяване на собствеността следва да е приключило,вкл. да е издадена и скица,отразяваща точното местоположение и граници на имота. За да бъде издадена такава скица обаче имотът следва да бъде нанесен в кадастрален план или кадастрална карта. Ако в одобрената кадастрална карта /кадастрален план/ няма данни за границите на имота,правото на собственост върху които се възстановява по чл.11,съгласно разпоредбата на чл.13а,ал.1 ППЗСПЗЗ за установяването на границите се изработва помощен план. Всички заинтересовани лица имат възможността да направят възражение по помощния план и ако такова възражение касае спор за принадлежността на самото право,този спор следва да бъде разрешен по съдебен ред с оглед установения в разпоредбата на чл.53,ал.2 ЗКИР принцип. В случая правото на собственост на жалбоподателите е възстановено с решение №1-121/30.11.2006г. на ОСЗГ-гр. Кюстендил въз основа на издадено на 23.11.2006г. удостоверение по чл.13,ал.5 ППЗСПЗЗ и е изработен помощен план,в който имотът е индивидуализиран с №7271,като към решението и удостоверението е приложена и скица /лист 9,10 и 11 от делото на К. районен съд/. Попълването на кадастралната основа с този имот обаче е отказано със заповед №125/20.02.2007г. на кмета на Община К. поради наличие на спор за материално право с “А”А. и съдът е сезиран от Г. Г. В. и М. Г. Б. с искане за разрешаване именно на този спор,за да може при евентуалното уважаване на предявения от тях иск имотът да бъде нанесен в кадастралния план. До нанасянето на имота в кадастралния план същият не би могъл да бъде надлежно индивидуализиран с определения му в помощния план номер. Съгласно разпоредбата на чл.13а, ал.11 ППЗСПЗЗ достатъчно е да е налице решение по чл.11,ал.1,за да може имотът да бъде нанесен в кадастралния план. Следователно наличието на това решение е достатъчно за да се приеме,че е налице имот,който е годен обект за съдебна защита по предявен установителен иск за принадлежността на правото,което е оспорено в производство по попълване на кадастралната основа. Правният интерес от предявяването на този иск е обусловен от наличието на оспорване на правата на жалбоподателите върху имота,който те желаят да бъде нанесен в кадастралния план и от отказа на кмета на Община К. за попълване на кадастралната основа с нов ПИ 7271 в кв.381А по плана на града. Обжалваното определение, в което е прието, че предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес и по причина,че административното производство по възстановяване на собствеността все още не е приключило, следва да бъде отменено като неправилно и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението,постановено на 10.03.2008г. от К. окръжен съд по ч.гр.д. №114/2008г. и подтвърденото с него определение,постановено на 24.01.2008г. от К. районен съд,с което производството по гр.д. №628/2007г. е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
ВРЪЩА делото на К. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Председател:
Членове: