11

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и двадесет и трета година, в състав:


при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 694 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. М. С., действаща чрез настойника си М. С. С., представлявана от адв. Р. М., срещу решение № 1389 от 21.12.2021г. по в.гр.д. № 1700/2021г. на САС, 7 състав, с което е потвърдено решение № 261842 от 18.03.2021г. по гр.д. № 6925/2018г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от касаторката против Гаранционен фонд иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради причинени при ПТП на 21.03.2016г. телесни увреждания за разликата над 500 000 лева до 1 050 000 лева.
Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага съображения, че въззивното решение няма собствени мотиви защо се приема, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е справедливо, а липсва и препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Намира, че изводът на въззивния съд за наличие на подобрение е формиран без объждане на събраните по делото доказателства, от които се установява, че излизането от кома към будна кома, впоследствие към вегетативно състояние и в момента в съзнание, не подобрява по никакъв начин състоянието ѝ, тъй като интелектуалното развитие е като на едногодишно дете и не се очаква съществено подобрение. Поддържа, че присъденото обезщетение не е съобразено с лимита на застрахователно покритие към датата на настъпване на процесното ПТП. Поради това моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.
Ответникът Гаранционен фонд, представляван от юрисконсулт М., оспорва касационната жалба. Поддържа, че присъденото обезщетение е справедливо, тъй като съответства на установените по делото неимуществени вреди, търпени от ищцата, а претендираното обезщетение е силно завишено. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 50443 от 10.08.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по следния уточнен материалноправен въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя, респ. Гаранционен фонд?“.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос е относно размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди, търпени от ищцата. Посочил е, че във въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации на съда относно получените от ищцата телесни увреждания, лечебния и възстановителен процес, трайността на уврежданията, последиците за здравето и живота й. Взел е предвид, че претенцията в исковата молба е за обезщетяване на болки и страдания, търпени от ищцата в резултат на следните увреждания, причинили ѝ силни болки, обездвижване, тежко болнично лечение, инвалидност: тежка черепно-мозъчна травма, мозъчно сътресение със загуба на съзнание, контузия на мозъка, счупена дясна орбита на черепа, контузии на главата, двустранно счупване на пубисните и тазовите кости, фрактура на лява ключица, счупено осмо ребро, пневмоторакс, контузия на белите дробове, руптура на слезката, хидроцефалия, спастична квадрипареза тежка степен, епилепсия и други. Намерил е, че получените от ищцата травми при ПТП, реализирано на 21.03.2016 г., са установени чрез заключението на изслушаните по делото съдебномедицинска експертиза от вещите лица д-р Х. М. – неврохирург и д-р А. М. – съдебен лекар, и съдебнопсихиатричната експертиза от д-р Е. И., според които при пътнотранспортното произшествие ищцата е получила тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчна контузия тежка степен с увреда на мозъчния ствол, множество контузионно-кръвоизливни зони; травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; фисура на пода на дясна орбита; контузия и охлузване на главата; фрактура на лонните кости на таза двустранно; контузия на белия дроб вдясно; навлизане на въздух в гръдната клетка вляво; фрактура на осмо ребро вдясно; разкъсване на слезката; разкъсно-контузна рана на дясното подбедрица. В резултат на уврежданията ищцата е преминала последователно през кома, будна кома, вегетативно състояние, а понастоящем е в подобрено състояние, макар и на легло. Ищцата е лекувана в болница девет месеца и 45 дни в хоспис, като през този период е приемала само течна храна със спринцовка, отслабнала с 20 кг; не реагирала на външни дразнения, не показвала болка. За лечение на вътрешната хидроцефалия и повишено вътречерепно налягане е поставена клапа в областта на темето; проведена е продължителна дихателна реанимация чрез трахеотомия; било е необходимо постоянно наблюдение за почистване на канюлата, през която ищцата е дишала; поставена е гастростома за осъществяване на ентерално хранене; впоследствие през юни 2017 г. гастростомата е отстранена оперативно, затворена е трахеостомията. Въззивният съд е взел предвид, че общо са извършени шест оперативни интервенции и една манипулация за лечение на повишения мускулен тонус, както и е проведено продължително комплексно медикаментозно лечение, физиотерапия и рехабилитация. Съобразил е, че счупеното ребро е зараснало за около 25 дни, костите на таза – за около три месеца, като след преустановяване на апаратното дишане ищцата вероятно е изпитвала болки при обръщането й в леглото; преживяла е множество трудности, свързани с основните физиологични процеси – канюлата, през която дишала, се запушвала; дълго време се хранила само чрез спринцовка, а след отстраняването на гастростомата е трябвало да се учи отново да преглъща, да пие вода; не може да спи пълноценно. Взел е предвид още, че възстановителният процес от черепно-мозъчната травма продължава 3-4 години; че въпреки проведеното лечение подобрението в неврологичния статус е минимално; че съзнанието е възстановено, с чужда помощ ищцата може да седи в леглото, като словесният контакт с нея е непълноценен, говорът е дисфоничен, но разбираем; тя може да каже името си, но не и възрастта си; развила е психоорганичен синдром (когнитивни нарушения-памет, концентрация; емоционално-волеви промени; непълноценно общуване и говорни нарушения); нарушена двигателна функция; спастична квадрипареза – тежка степен; липса на контрол на тазовите резервоари; затруднения при преглъщане; като последица от тежката мозъчна травма е развила посттравматична епилепсия с няколко пристъпа, но вследствие приеманите медикаменти последните няколко месеца не е имала припадъци. Състоянието й изисква периодично наблюдение за точно дозиране на медикаментите. Ищцата е напълно зависима от околните, като не се очаква значимо подобрение. Поставената клапа за регулиране на вътремозъчното налягане представлява опасност, доколкото е възможно да предизвика инфекции; периодично на 5-7 години ще се налага подмяната й. Въззивният съд е посочил, че с експертно решение на ТЕЛК от 2016 г. на ищцата е определено 100 % увреждане с чужда помощ.
При така установените факти въззивният съд е приел, че вследствие на пътнотранспортното произшествие, реализирано на 21.03.2016 година, ищцата Е. С., на 13 години, е претърпяла тежки травматични увреждания, които са й причинили болки и страдания. Приел е, че срокът за възстановяване от уврежданията е продължил около три години, като при това възстановяването е само частично, тъй като контузията на мозъка е причинила психоорганичен синдром, нарушена двигателна функция; спастична квадрипареза – тежка степен; липса на контрол на тазовите резервоари, посттравматична епилепсия. Изтъкнал е, че увреждането е трайно и дефинитивно. Съобразил е, че ищцата е търпяла болки и страдания не само към момента на пътнотранспортното произшествие и по време на лечението, но търпи такива към сегашния момент и ще ги търпи за в бъдеще, като при това тези страдания не се очаква да преминат, тъй като уврежданията, които ги предизвикват, са трайни, поради което ще бъдат търпени до края на живота ѝ. Посочил е, че уврежданията са я поставили изцяло в зависимост от обслужването на трети лица, което не само създава затруднения, но и напълно я лишава от възможността да има нормален личен и социален живот, както и от възможността и да полага труд. Поради това е достигнал до извод, че сумата от 650 000 лева разумно ще обезщети ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. Добавил е, че размерът е определен при съобразяване на лимита на отговорност по застрахователния договор, както и с обществената мяра за справедливост, свързана и със социално-икономическата обстановка към датата на ПТП. Намерил е за неоснователни оплакванията във въззивната жалба за недооценяване на болките от всички телесни наранявания и усложненията от хроничните последици за здравето на ищцата, като е изложил съображения, че обезщетението за неимуществени вреди при увреждане на здравето не се определя поотделно за всяка увреда и за всяка лечебна процедура – те се съобразяват в съвкупност за определяне на една глобална сума, достатъчна за справедливо обезщетяване на всички последствия, причинили болки и страдания на увредения. Намерил е за обоснован извода на първоинстанционния съд, че най-тежките увреждания на ищцата, от които липсва възстановяване (психоорганичен синдром, нарушена двигателна функция; спастична квадрипареза – тежка степен; липса на контрол на тазовите резервоари, посттравматична епилепсия) произтичат от тежката черепно-мозъчна травма, а епилепсията е контролирана с прием на медикаменти, като няма данни за нови пристъпи. Изтъкнал е, че на обезщетяване подлежат реално настъпилите вреди, както и тези, за които със сигурност се очаква да настъпят с оглед познанията на медицинската наука, а в случай на непредвидени усложнения при настъпването им за ищцата ще възникне ново право на обезщетяване.
По формулирания материалноправен въпрос е създадена постоянна съдебна практика, която настоящият състав споделя - ППВС № 4 от 23.12.1968г. и решения по чл.290 ГПК – решение № 151 от 12.11.2013г., по т.д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и други, в които е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.

При определяне на размера на дължимото справедливо обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. В мотивите на решението си въззивният съд не е оценил комплексно и в пълен обем релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, в това число вида и продължителността на проведеното лечение, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, както и прогнозите за отзвучаването им.

По касационната жалба:

В настоящото производство не е спорен механизмът на процесното ПТП, настъпило на 21.03.2016г., както и че то е причинено от неустановен автомобил, чийто водач е нарушил правилото на чл.6, т.1 ЗДвП вр. чл.31, ал.7, т.1 ППЗДвП, като при движение при подаден червен сигнал на светофара е ударил пресичащата на зелен сигнал на пешеходен светофар ищца.

Установява се още от приетите по делото заключения на съдебно медицинската експертиза и съдебно психиатричната експертиза, че при настъпилото пътнотранспортното произшествие ищцата е получила следните телесни увреждания: мозъчна контузия тежка степен с увреда на мозъчния ствол, множество контузионно-кръвоизливни зони – вляво слепоочно, вдясно в десния таламус и високо теменно; травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; фисура на пода на дясна орбита; контузия и охлузване в челната област на главата; фрактура на лонните кости на таза двустранно; контузия на белия дроб вдясно; навлизане на въздух в гръдната клетка вляво; фрактура на осмо ребро вдясно по задна мишнична линия; подкапсулно разкъсване на слезката в горна трета; разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица. Получената тежка черепно-мозъчна травма протекла с коматозно състояние, гърчова симптоматика с тонично изпъване на крайници, отклоняване на главата и погледа вдясно. Състоянието е наложило продължително високоспециализирано реанимационно лечение с прилагане на изкуствена белодробна вентилация, а след излизане от комата детето е останало продължително време в хронично вегетативно състояние и децебрационна ригидност. Проведено е 8-месечно лечение в УМБАЛСМ „Пирогов” – Детска реанимация, Клиника по неврохирургия, Детска неврохирургия, като е проведено комплексно медикаментозно и стационарно лечение при динамично наблюдение на общото състояние и неврологичния статус. За нуждите на продължителната дихателна реанимация е извършена трахеотомия, а поради данни за вътрешна хидроцефалия и повишено вътречерепно налягане е поставен вентрикуло-перитонеален шънт /клапа за отвеждане на ликвор от мозъчните стомахчета в перитонеалното пространство и регубиране на вътречерепното налягане/. Поставена е била и перкутанна гастростома за осъществяване на ентерално хранене. Към приключване на лечението вегетативното състояние е персистирало, общосоматичното и невроблогично състояние е без съществена промяна. Извършени са общо шест оперативни интервенции: трахеотомия, PEG, перитонеална анастомоза, ревизия на вентрикуло-перитонеалната анастомоза, оперативно отстраняване на гастростомата, затваряне на трахеостомата с изрязване на хрущялно ламбо с големина 3-5 мм, обтуриращо лумена на трахеята. Ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания в продължителен период от време, като възстановителният процес при черепно-мозъчни травми с характера на посочената продължава 3-4 години и преминава през определени в клиничен и патоморфологичен аспект периоди. Развитието на черепно-мозъчната травма е усложнено с вътрешна хидроцефалия, корова атрофия, спастична квадрипареза – тежка степен, тежък психоорганичен синдром, посттравматична епилепсия с ВГТКП, която е постоянно застрашаващо живота състояние, налагащо пожизнено лечение с медикаменти. Според заключението на комплексната съдебно медицинска експертиза ищцата Е. се намира в състояние на тежка инвалидност – в съзнание, но напълно и жизнено зависима от околните. Към момента на изготвяне на експертизата – повече от три години от процесното ПТП, ищцата е с възстановено съзнание, лежи с отворени очи, следи с поглед; главата е принудително приведена надясно и напред, изпълнява елементарни нареждания – отваря и затваря очи, показва напред езика, прави опит да покаже определен брой пръсти, брои от 1 до 10 с грешки, казва си възрастта, познава майка си и баща си. Говорът й е дисфоничен, но разбираем, а на моменти се наблюдава немотивиран смях. Налице е квадрипаретичен синдром, по-тежко изразен за десните крайници; мускулният тонус е леко повишен; гривнените стави и пръстите на двете ръце са в състояние на непълна контрактура, като липсват ефективни движения в тях; ходилата са в състояние на еквино-варус; надкостно-сухожилните рефлекси са болестно оживени, като патологични рефлекси не се установяват. Повечето време ищцата лежи, като сяда в леглото с помощ и поддържане, сама не може да се обръща, не може да се надига, липсва контрол на тазовите резервоари и е постоянно с памперси. КТ на главен мозът от 04.06.2019г. установява зони на постконтузионни промени вляво темпорално и париетално корово, разширени арахноидални пространства, некореспондиращи с възрастта. Прогнозата за пълно или значимо подобрение в бъдеще е крайно песимистична, респективно Е. ще продължи да търпи болки, страдания и неудобства от получените увреждания. Вследствие на злополуката тя е развила психоорганичен синдром, който се характеририза с конгнитивни нарушения /памет, концентрация и др./, емоционално-волеви промени, трудности за пълноценно общуване, нарушена двигателна функция. Интелектуалното й функциониране отговаря на много по-малка възраст в сравнение с нейната календарна възраст. Ищцата е изцяло зависима от грижите, които полагат за нея значимите възрастни, като това ще продължи и в бъдеще. В с.з. на 26.11.2019г. вещите лица поясняват, че при ищцата има сериозно подобрение на състоянието, като е преминала през кома, будна кома, вегетативно състояние и състояние, в което може да изпълнява не само най-прости операции, по и по-сложни, да общува. Подобрението е вследствие постоянните грижи, които се полагат за нея от семейството й и от рехабилитатори. Според вещите лица е възможно да има и по-нататъшно подобрение, но следва да се има предвид, че в България няма специализирани програми за рехабилитация на хора с подобни увреждания, каквито има в други държави и чрез които може да се постигне още по-значително подобрение на състоянието. Поясняват още, че клапата, поставена зад дясното ухо, няма да бъде премахната, но е възможно на 5-7 години да се налага подмяната й, тъй като тя не може да функционира непрекъснато. Самата клапа представлява и опасност, тъй като е чуждо тяло в организма и е възможно да предизвика инфекции или други заболявания на други органи, като например перфорация на черво. Поради това вещите лица сочат, че е възможно да има и влошаване на състоянието на ищцата, а не само подобрение. Оптимистичната прогноза за развитие на състоянието й е да може с помощни средства да започне сама да се изправя и да прави отделни стъпки, да се придвижва, но със сигурност няма да може отново да учи или да работи, няма да може да бъде работоспособна, няма да може сама да се обслужва, а винаги ще е зависима от други хора. Възможно е впоследствие да се подобри още повече говорът й. Вещото лице психиатър пояснява, че с ищцата не може да се установи словесен контакт, като нейното развитие може да се приравни към уменията на едногодишно дете. Не е в състояние да изпълнява най-проста команда или инструкция. Ищцата е толкова изостанала в развитието си, че няма да може да компенсира това по никакъв начин. Според вещото лице – психиатър споменатото от комплексната експертиза броене до десет вероятно се дължи по-скоро на механично повтаряне на числата, които са част от провежданите с нея логопедични упражнения, но не може да се говори за броене, защото това означава тя да може например да преброи определени предмети, което е невъзможно. Вещото лице пояснява, че не се очаква и в бъдеще, дори и да се подобри състоянието й, тя да може да провежда разговор или дори да проговори, а може би само ще може да назовава отделни предмети, майка си и баща си, към които и в момента реагира невербално с усмивка. Прогнозата за развитието на ищцата е песимистична заради тежката мозъчна травма и уврежданията, които е получила, травматичната епилепсия, включително и хидроцефалията.

Свидетелят А. Т. дава показания, че е баща на ищцата Е., макар да не я е припознал, като се грижи за нея от раждането й и живее на семейни начала с майка й. Свидетелства, че Е. е била в реанимация в продължение на девет месеца и по цял ден с нея е имало придружител – майка й, свидетелят, неговите майка и сестра. След изписването й от болницата Е. останала 45 дни в хоспис, след което я прибрали вкъщи. Свидетелят заява, че Е. е с епилепсия, от дългия период на неподвижност ръцете й са стегнати в юмруци, които не може да отваря, устата й е изкривена на една страна. Направени са й били две операции на краката, ръцете и лицето заради контрактурите и скъсените сухожилия, но и в момента на даване на показанията тя не може да седи на стол, не може да се храни сама, носи памперс. Е. дишала през канюла, която трябвало да се почиства периодично, тъй като се запушва с храна и секрети, и това налагало до нея непрекъснато да има човек. Поради нейната хидроцефалия обръснали главата й и сложили клапа на черепа, от която чрез маркуч се извежда течността, събираща се в черепа. Свидетелят заявява, че Е. вече е малко по-жизнена, не е така отпаднала. Спомня си, че около месец след прибирането й вкъщи тя започнала да движи очи наляво-надясно. Вече не я хранели със спринцовка и постепенно започнали да я учат първо да пие вода – по 20 грама през час, а впоследствие й давали пасирана храна, но преглъщала трудно. Била премахната и канюлата. Според свидетеля Е. може да движи краката и ръцете си, но не може да стои на краката си сама и е с памперс. Когато е изправена, тя стои на пръстите си, не може да стъпи на ходила поради скъсени сухожилия и трябва да я държат двама души. Е. не може нищо да извършва сама, дори не може да се обърне сама в леглото, не може да говори, а казва само отделни несвързани думи, не може да се ориентира в ситуацията около нея. Свидетелства, че Е. го познава и реагира, когато го види. Спомня си, че в началото не реагирала на болка, а сега вика, когато изпитва болка. Настоящият състав възприема показанията на разпитания свидетел, тъй като са непосредствени, непротиворечиви и кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства.

Настоящият състав, като съобразява медико-биологичната характеристика на претърпените от ищцата политравматични телесни увреждания, проведените многобройни оперативни интервенции, продължителността на протеклия възстановителен период, възрастта на ищцата към датата на ПТП /13 г./, преживените в резултат на увреждането болки и страдания, както и факта, че ищцата продължава и ще продължава да търпи такива поради необратимите увреждания и поради необходимостта от периодична подмяна на клапата, поставена зад дясното й ухо, невъзможността за настъпване на възстановяване – ищцата да може отново да учи или да работи, да може сама да се обслужва и да общува пълноценно, т.е. лишаването й от професионален и социален живот и пълната й зависимост от чужди грижи, както и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „ГО” като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието, намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания възлиза на 800 000 лева. След приспадане на изплатеното от ответника обезщетение в размер на 150 000 лева, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата 650 000 лева. На ищцата следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение, считано от 14.10.2016г., както се претендира с касационната жалба.

Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за разликата над 500 000 лева до 650 000 лева, вместо което ответникът Гаранционен фонд следва да бъде осъден да заплати на ищцата още 150 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от настъпилото на 21.03.2016г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.10.2016г. до окончателното плащане. В останалата му част въззивното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на пълномощника на ищеца адв. Р. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото в първоинстанционното производство безплатно процесуално представителство съобразно уважената от настоящата инстанция част от иска в размер на още 3700 лева /след приспадане на присъденото с първоинстанционното производство възнаграждение/, и за въззивната и за касационната инстанция – в размер на по 4100 лева, определени при съобразяване на фактическата и правната сложност на спора, в това число броя на проведените съдебни заседания, събраните по делото доказателства, наведените от страните доводи и възражения, или общо 11 900 лева за трите инстанции. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева с оглед частичната неоснователност на касационната жалба.

+На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 12 000 лева /4% държавна такса за първоинстанционното производство, 2% държавна такса за въззивното производство и 2% държавна такса за настоящото производство/ съобразно уважената от настоящата инстанция част от иска, както и по сметка на Софийски градски съд още 192,85 лева, представляващи заплатени от бюджета на съда разноски за първоинстанционното производство.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК

ОТМЕНЯ решение № 1389 от 21.12.2021г. по в.гр.д. № 1700/2021г. на САС, 7 състав в частта, с която е потвърдено решение № 261842 от 18.03.2021г. по гр.д. № 6925/2018г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. М. С. против Гаранционен фонд иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради причинени при ПТП на 21.03.2016г. телесни увреждания за разликата над 500 000 лева до 650 000 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [населено място], [улица], ет.4 да заплати на Е. М. С., ЕГН [ЕГН], действаща чрез настойника си М. С. С., съд. адрес: [населено място], [улица], ет.4, чрез адв. Р. М., още 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/, представляващи допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част от решение № 261842 от 18.03.2021г. по гр.д. № 6925/2018г. на СГС/ за неимуществени вреди поради причинени телесни увреждания вследствие настъпило на 21.03.2016г. ПТП, на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2016г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1389 от 21.12.2021г. по в.гр.д. № 1700/2021г. на САС, 7 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати на адв. Р. М., [населено място], [улица], ет.4 сумата 11 900 лева /единадесет хиляди и деветстотин лева/ – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за трите инстанции.
ОСЪЖДА Е. М. С., ЕГН [ЕГН], действаща чрез настойника си М. С. С., да заплати на Гаранционен фонд сумата 200 лева /двеста лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 12 000 лева /дванадесет хиляди лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК, а по сметка на Софийски градски съд да заплати сумата 192,85 лева /сто деветдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/ - заплатени от бюджета на съда разноски за първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: