5

гр. д. № 377/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ

N 428
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 377/2012 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение от 03.08.2012 г. по чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решение от 20.12.2011 г. по гр. д. № 531/2011 г. на Благоевградски окръжен съд. С него е отменено първоинстанционното по гр. д. № 1112/2008 г. на Благоевградски районен съд в частта, с която К. Б., Е. Б., В. Б., З. Б., К. Б., П. С. Б., Г. В. Б., В. С., К. С., Т. Т., В. Т., П. И., Т. Н., Р. Н., С. С. и Е. С. са осъдени да преустановят преминаването през съсобствения на ищците имот с идентификатор № 04279.613.380, с площ от 1211 кв. м. по кадастралната карта на [населено място], както и да паркират моторни превозни средства в него. Отменено е решението и в частта, с която същите лица са осъдени да заплатят всеки един поотделно на ищците по 21.00 лв., обезщетение за лишаване от ползване на описания имот за времето от 26.12.2006 г. до 26.06.2008 г. както и законната лихва върху сумата считана от подаване на исковата молба и исковете са отхвърлени като неоснователни.
Касационната проверка е допусната по материалноправния въпрос дали с акта за приемане на новопостроен обект е учредено право на преминаване през съседен урегулиран поземлен имот, както и дали ако въпреки учредяването на такова право реализирането му смущава и препятства упражняването на правото на собственост, негаторният иск е неоснователен.

Касационните доводи са за необоснованост на изводите и неправилно прилагане на закона.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ищците се легитимират като собственици на идеални части от поземлен имот с идентификатор № 04279.613.380, с площ от 1211 кв. м. по кадастралната карта на [населено място], бивш УПИ ., ., в който е построен 13 етажен жилищен блок. Имотът е с административен адрес ул. „ Д-р Х. Т.” № 31. Правото на собственост на идеални части от имота са придобили на деривативно основание - изкупуване на припадащите им се части от общинския имот на основание § 2 от ПЗР на ПМС 235/1996 г. или на основание чл. 35 ЗОбС.
Ответниците се легитимират като собственици на идеални части от имоти с идентификатори № 04279.613.375, № 04279.613.377 и 04279.613.383, които са съседни на този на ищците.
Ищците са претендирали ответниците да бъдат осъдени на основание чл. 109 ЗС да преустановяват да преминават през техния имот както и да паркират в него моторните си превозни средства, тъй като с тези си действия ограничават и нарушават спокойното ползване на имота.
Твърдението за действията, с които ответниците смущават ползването на имота на ищците, са приети за доказани въз основа на събрани свидетелски показания и писмени доказателства, представляващи жалби на ищците до общината.
По отношение на ответниците Г. П., К. П., Т. Т., В. Т., П. И., Т. и Р. Н., С. С. и Е. С., собственици на имот с идентиф. № 04279.613.375, бивш УПИ ІІ-2733, с площ от 168 кв. м. (по данни от скицата на л. 449 от гр. д.- № 1112/08 г. на Бл. РС) е установено, че в съсобствения им имот е било разрешено построяването на четириетажна сграда с магазин в първия етаж. Достъпът до имота и сградата е бил осигурен с проход от към [улица], където е и административния адрес на сградата, което е установено само с гласни доказателства. От преди 6-7 години ответниците започнали да преминават през имота на ищците, тъй като са затворили достъпът към имота си от към посочената улица.
С гласни доказателства е установено също, че при изграждане на магазина в първия етаж на сградата в имот с идентиф. 04279.613.375, с цел разширяване площта на стопанския обект, е затворен предвидения проход от [улица], към която е лицето на имота, и пространството му е присъединено към магазина. Сградата е въведена в експлоатация на 07.06.2004 г. по данни от удостоверение № 75 от същата дата, като в него е отразено, че ползването на сградата следва да се извършва при спазване на следните ограничителни условия: за зареждане на изградения магазин да се ползва достъп от към дъното на урегулирания имот, който не е конкретизиран.
Ответниците К. Б., Е. Б., В. Б., З. Б., К. Б., К. Б. и П. Б. са собственици на жилища в сграда, построена в поземлен имот с идентиф. 04279.613.377, съответстващ на имот пл. № 2743 по предходния план и с административен адрес [улица]. Извършваните от тях действия на преминаване през имота на ищците и паркиране на автомобили в незастроената му част са установени също с гласни доказателства.
По отношение на ответниците В. С. и К. С. е установено, че живеят в сградата, построена в имот с идентиф. 04279.613.383, която сграда е с изход към [улица]. В имота ответниците са построили гараж, за използването на който преминават през имота на ищците.
След преценка на така установените факти въззивният съдът е приел за установено, че ответниците, които живеят на [улица]в имот с идентиф. 04279.613.375, са се поставили в невъзможност да излизат в него от към улица, към която е лицето на имота, след като са затворили прохода. Обсъдени са и кореспонденцията, водена между ответниците по иска и общината и от това съдът е намерил, че за жилищните сгради, изградени в бившите УПИ ., УПИ ., в които живеят ответниците, единственият достъп е през УПИ ., съсобственици на идеални части от който са ищците. Затварянето на този достъп ще има за последица невъзможност за ответниците да влизат в жилищната сграда. От това е намерено, че макар действията на ответниците да ограничават правата на ищците, то те не са неправомерни и противоправни, а обективно единствено възможни. След като с одобрения ПУП на [населено място] за този квартал, не е осигурен друг достъп до жилищата и дворното място, върху което те са изградени, действията, съставляващи преминаване през имота на ищците, не могат да се определят като неправомерни, а само като единствено нормални и житейски оправдани. Приел е за доказано липсата на учредяване на право на преминаване по предвидения за това в ЗУТ ред, но той като това е въпрос на административна процедура, която може да се инициира и от административния орган при липса на съгласие на собствениците на имота, това не може да обоснове извод за основателност на иска по чл. 109 ЗС.
Изводите са необосновани и незаконосъобразни.
Имотът на ищците е бил урегулиран в парцел със ЗРП от 1994 г. допълнен с плана от 2001 г. по данни от цитираната по-горе скица, при действието на З. и правилника за прилагането му. От този му статут следва, че се индивидуализира с уличнорегулационна линия, от която е осигурен и достъпа към него и с вътрешни регулационни линии. Такъв е бил и статута на имотите на ответниците. Делото е останало непопълнено с данни относно това дали затварянето на прохода, предвиден за осигуряване на достъп към имота, е извършено след изменение на архитектурния проект и по какъв начин е осигурен достъпът към имота, при разрешено изграждане на сградата при сключено застрояване с тези в съседните имоти. Не са събрани доказателства и за регулационното положение на имотите и на останалите ответници и за това как е осигурен достъпът към тях.
Изводът, че след като е налице едно фактическо положение, дори и то да е неправомерно, то това не е основание за уважаване на негаторен иск, след като с уважаването му и изпълняване на решението, ще се преустанови възможността на ответниците, собственици на имот с идент. № 04279.613.380 да влизат в него, е в противоречие на закона. Законът не свързва правните последици от прилагане на нормата с последващите състояния, които ще възникнат от изпълнение на решението, а с това дали са налице елементите от фактическия й състав, за да бъде тя приложена.
Не е обсъдено изразеното становище от гл. архитект на общината в писмо отговор до Иванка Л., в което е отразено, че извършена промяна на архитектурния проект за четири етажната жилищна сграда с магазин в УПИ ІV по издадено разрешение за строеж от 1995 г., отнасящо се до затваряне на прохода от [улица]и отваряне на проход през имота
на 13-етажната сграда също в УПИ . е направено в нарушение на закона поради липса на учредено право на преминаване през имота, който по това време е общинска собственост. В отговора е обсъдено и удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация, като е посочено, че е вписано ограничително условия в смисъл: „за зареждане на магазина да се използва достъп от към дъното на урегулирания имот, което е възприето в смисъл, че следва да се преминава през имот ІV.
Приетото като доказателство удостоверение № 75 от 07.06.2004 г., издадено на основание чл. 177, ал. 3 ЗУТ, удостоверява въвеждането в експлоатация на разрешения строеж, но то не е доказателство за регулационния статут на имота, в който той е изпълнен и за начина по който се осигурява достъп към имота и сградата. За установяване на този правно релевантен факт по делото е следвало да се изслуша техническа експертиза.
При така установените факти съдът е дал разрешение на материалноправните въпроси, по които е допусната касационна проверка при неправилно прилагане на закона, което е основание по чл. 280, т. 3 ГПК за касиране на решението.
Като не е оказал съдействие за изясняване на делото от фактическа страна и попълването му с доказателства за относими факти, за установяване на които са необходими специални познания, каквито съдът няма, е допуснато процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, изр. последно ГПК.
Налице е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението. Тъй като се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия – изслушване на техническа експертиза, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото ще бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение от 20.12.2011 г. по гр. д. № 531/2011 г. на Благоевградски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: