4

19

№ 287

[населено място],15.10.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №66 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
По касационна жалба на „Петрол холдинг“ АД /н./, е допуснато касационно обжалване на решение №29/06.03.2023г. по в.т.д.№85/2022г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която са обезсилени изцяло Решение №260032/07.07.2021г. по т.д.№113/2018г. по описа на ОС – Ловеч и Решение /допълнително/ №260044/20.10.2021г. по т.д.№113/2018г. по описа на ОС – Ловеч, с което е оставена без уважение молбата на „Петрол" АД за допълване на решението от 07.07.2021г., като процесуално недопустими, като вместо това е оставен без разглеждане предявеният от „Петрол холдинг“ АД /н./ против „Алфа Кепитъл“ АД /н./ и „Петрол" АД иск за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на прехвърлянето по реда на принудителното изпълнение по изп. дело №3045/2013г. по описа на ЧСИ М. П. на собствеността върху 51 516 746 безналични акции от капитала на „Петрол" АД с номинална стойност на всяка акция 1 лев, ISIN код BG11PESОBT13, на купувача „Алфа Кепитъл“ АД, чрез сключената на 02.12.2013г. борсова сделка, регистрирана в регистъра на „Централен Депозитар“ АД на 04.12.2013г. и е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо, като „Петрол Холдинг“ АД /н./ [населено място], е осъдено да заплати на „Петрол“ АД, [населено място], сумата 28 800 лв. – направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по в.т.д.№85/2022г. по описа на ВТАС, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТАС държавна такса за производството в размер на 6 182 009,52 лв. Решението е постановено при участието на „КТБ“ АД /н/. и ЧСИ М. П. като трети лица – помагачи на страната на „Алфа Кепитъл“ АД /н/.
В касационната жалба се сочи, че въззивният съд е подменил и стеснил пределите на търсената от „Петрол Холдинг“ АД /н./ защита. Касационният жалбоподател излага съображения, че производството не би могло да се води по реда на чл.496 от ГПК, доколкото спецификата на прехвърляне на собствеността върху безналични акции изисква прилагане на специалния ред по ЗППЦК, който предвижда вписване в „Централен депозитар“ АД за завършване на сложния фактически състав на сделката и не предвижда обявяването на купувач чрез постановление за възлагане. Поддържа, че при публични продани, които не приключват с краен акт- постановление за възлагане, каквито са повечето случаи на Глава 45 от ГПК, в законодателството отсъства ред за защита на накърнени права от публична продан. Също счита за неправилна преценката на въззивния съд, че извън исковата молба и допълнителната искова молба, с молбата от 18.03.2021г. са наведени нови твърдения за нищожност по чл.185 от ЗЗД, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД. Изтъква, че молбата е депозирана с оглед зачитане правото на защита на ответниците и третите лица, участници в процеса, като отделно от това по отношение на нищожността съдът дължи и служебно произнасяне.
Ответникът по касационната жалба „Алфа Кепитъл“ АД /н./, представлявано от синдика В. С., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че изложените доводи за нищожност на извършената продан на безналични ценни книжа на посочените в чл.26 ал.1 от ЗЗД основания са неоснователни, предвид обстоятелството, че обикновената продажба и проданта по реда на Глава 42 от ГПК са различни правни институти. Поддържа, че длъжникът може да обжалва само изрично посочените в закона действия на съдебния изпълнител /чл.435 ал.2 от ГПК/, като процесуалните норми на ГПК не подлежат на разширително тълкуване. Изтъква, че в настоящото производство такава защита не се търси и същата е преклудирана. Сочи, че прехвърлянето на безналичните акции не се осъществява чрез постановление за възлагане, което да подлежи на обжалване, а се осъществява чрез регистриране на борсовата сделка в „Централен депозитар“ АД, като вписването не подлежи на обжалване и има конститутивно действие. Позовава се на нормата на чл.138 ал.2 изр. посл. от ЗППЦК, като твърди, че в случай на незаконосъобразно вписване, редът за защита е чрез иск за вреди. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба „Петрол“ АД излага съображения за неоснователност на жалбите по същество, като счита за правилно становището на съда, че общите основания за нищожност по чл.26 от ЗЗД са неприложими по отношение на публичната продан. Оспорва като неоснователен довода на касатора, че липсата на произнасяне от въззивния съд по част от съединените искове съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изтъква, че ако не е налице произнасяне, това съставлява непълнота на решението, а не нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че при отговора на въпроса относно защитата на длъжника при принудително изпълнение върху безналични ценни книжа на борсата трябва да се съобразят специалните правила, на които е подчинена фондовата борса като система със сетълмент на безналични ценни книжа в реално време. Поддържа, че за сделките с безналичини ценни книжа на фондовия пазар е характерно, че след като веднъж е минал сетълментът на фондовата борса, извършената сделка е окончателна и същата не подлежи на отмяна. Счита, че е недопустимо приключили сделки на фондовата борса, за които е минал окончателен сетълмент, да бъдат отменяни или оспорвани като недействителни, като изтъква, че тази особеност на сделките с безналични ценни книжа на фондовия пазар е продиктувана от изискването за сигурност и стабилност на финансовите пазари. В подкрепа на тази теза се позовава на съображения 13 и 14 в преамбюла на Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, както и на издадената от Европейската централна банка Рамка на надзор на Евросистемата. Поради това счита, че в хипотезата на принудително изпълнение върху безналични ценни книга по реда на чл.516 ал.7 от ГПК правото на защита на длъжника търпи ограничение, защото стабилностата на фондовия пазар, а оттам и на европейската платежна и финансова система имат предимство пред индивидуалната защита на правата на длъжника. Поддържа, че ако се установи нарушение при извършената от ЧСИ продажба, длъжникът може да претендира обезщетение от частния съдебен изпълнител по реда на чл.74 ал.1 от ЗЧСИ. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника „Алфа Кепитъл“ АД /н./ - „КТБ“ АД /н/, оспорва касационната жалба. Изразява становище, че при липса на предвидена в ГПК възможност за обжалване на действията на съдебния изпълнител или оспорване действителността на проданта на безналични ценни книжа по исков ред, защитата на длъжника може да бъде реализирана единствено чрез предявяване на иск по чл.441, вр.чл.74 от ЗЧСИ, вр. чл.45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразни действия по изпълнението. Поддържа, че законодателната уредба на принудителното изпълнение върху безналични ценни книжа е ясна и тя не предвижда прилагане на правилата за публична продан на недвижими имоти, поради което е неприложима и разпоредбата на чл.496, ал.3 от ГПК. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на „Алфа Кепитъл“ АД /н./ - ЧСИ М. П. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че исковата молба /с уточняващата я такава от 13.12.2018г. и допълнителната искова молба/ е редовна, като ищецът „Петрол Холдинг“ АД /н./ е предявил иск за прогласяване нищожността на извършеното по реда на принудителното изпълнение по изп. дело № 45/ 2013г. по описа на ЧСИ М. П. с взискател „КТБ“ АД /н/ и длъжник „Петрол Холдинг“ АД прехвърляне на собствеността върху 51516746 безналични акции от капитала на „Петрол“ АД на „Алфа Кепитъл“ АД /н./ чрез борсова сделка, сключена на 02.12.2013г., регистрирана на 04.12.2013г. в регистъра на „Централен Депозитар“ АД. Приел е за неоснователни оплакванията на жалбоподателите, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Въззивният съд е изразил становище, че предметът на търсената защита е ясен – оспорва се действителността на публичната продан по соченото изп. дело, която предвид специфичния предмет на принудителното изпълнение – безналични ценни книжа, е реализирана чрез борсова сделка, а претенцията на ищеца е основана на твърдения за незаконосъобразни действия на ЧСИ М. П. по принудителното изпълнение, които според него опорочават прехвърлянето на акциите до степен на нищожност. Въззивният съд е извел от твърденията в исковата молба следните действия, сочени от ищеца като извършени в противоречие с изискванията на закона: ненадлежно уведомяване на длъжника за конституиране на „КТБ“ АД като взискател в качеството му на цесионер по договор за цесия с първоначалния взискател „Уникредит лизинг“ АД и за пристъпване към принудително изпълнение върху притежаваните от длъжника безналични акции; неспазване правилата на Глава 43 от ГПК относно публичната продан – за опис, насрочване, разгласа, обявяване на първоначалната продажна цена, от която да започне наддаването, а именно борсовата цена от деня, предшестващ датата на публичната продан; неиздаване на актове в рамките на принудителното изпълнение – постановление за постъпили наддавателни предложения, постановление, обективиращо изявлението на ЧСИ за цедиране на акциите от името на длъжника в полза на взискателя, постановление за възлагане на акциите по най-високата предложена цена; прехвърляне на акциите вместо по реда на чл.516 ал.6 т.2 и ал.7 от ГПК по реда на ЗППЦК, който според ищеца е неприложим съгласно чл.4 ал.3 от ЗППЦК; възлагане от ЧСИ извършването на продажбата на акциите на инвестиционния посредник „КТБ“ АД – единственият взискател по изп. дело и едновременно с това и кредитор на купувача по сделката, на когото е предоставил средства именно за закупуване на акциите; сключване на борсовата сделка при цена на акциите, едностранно определена от ЧСИ, валидна година преди сделката, вместо по борсовата цена в деня преди сделката; вписване на сделката в регистъра на „Централен депозитар“ АД въпреки наложена обезпечителна мярка с акт на ОС – Стара Загора; погасяване със сумата от борсовата сделка на вземания на „КТБ“ АД като взискател по изп. дело, като присъединен взискател с вписан особен залог по ЗОЗ и за комисионна за действията му като инвестиционен посредник и на ЧСИ за такси, без да е извършвано разпределение, а въз основа на издадени протоколи за погасяване, които не са връчвани на страните в изп. производство. С молба от 18.03.2021г. ищецът е навел и твърдения за нищожност на борсовата сделка като сключена в противоречие с чл.185 от ЗЗД поради това, че купувачът „Алфа Кепитъл“ АД /н./ е действал като подставено лице на взискателя „КТБ“ АД /н/, което обстоятелство е установено с влязъл в сила АУАН на КФН.
Отчитайки, че ищецът сам е квалифицирал исковата си претенция като отделни искове по три основания на чл.26 от ЗЗД – нищожност поради противоречие със закона – ал.1 предл. първо, нищожност поради заобикаляне на закона – ал.1 предл. второ и нищожност поради липса на форма – ал.2 предл. трето, въззивният съд изрично е констатирал, че е сезиран само с един иск с правна квалификация по чл.26 ал.1 предл. първо от ЗЗД. Изложил е подробни съображения, че ищецът извежда различни основания за нищожност, позовавайки се на едни и същи факти, които според него опорочават прехвърлянето, но всички твърдени от ищеца пороци са свързани с нарушаване на правни норми, т.е. следва да бъдат подведени под основанието по ал.1 предл. първо на чл.26 от ЗЗД. Изтъкнал е, че неправилният извод на първоинстанционния съд, че ищецът е предявил при условията на евентуалност и искове по чл.26 ал.1 предл. второ от ЗЗД и чл.26 ал.2 предл. трето от ЗЗД в случая не обосновава недопустимост на първоинстанционно решение, защото съдът не е разгледал тези искове поради уважаването на главния иск.
Съставът на Великотърновски апелативен съд е приел, че предявеният от ищеца иск по чл.26 ал.1 предл. първо ЗЗД е само един, като отделните наведени нарушения на правни изисквания не представляват отделни искове с това основание. Изразил е становище, че предявеният от „Петрол Холдинг“ АД /н./ против „Алфа Кепитъл“ АД /н./ и „Петрол“ АД иск с правно основание чл.26 ал.1 предл. първо от ЗЗД е процесуално недопустим, тъй като търсената от ищеца защита е насочена към установяване недействителността на публичната продан на притежаваните от него акции съобразно избрания от взискателя изпълнителен способ по чл.516 ал.6 т.2 от ГПК, поради действия на съдебния изпълнител, извършени в противоречие със закона. Позовавайки се на съдебна практика, въззивният съд е изложил аргументи, че общите основания за нищожност на правните сделки, визирани в чл.26 ал.1 – 3 от ЗЗД, са неприложими към публичната продан с оглед правното й естество, тъй като при нея съдебният изпълнител действа като орган на държавна власт, комуто е възложено принудителното изпълнение, и прехвърля актив на длъжника принудително – въпреки волята на последния – с цел удовлетворяване на притезание на негов кредитор. Според състава на ВТАС изводът за неприложимост на общите основания на ЗЗД не се променя от обстоятелството, че в случая публичната продан не се осъществява по предвидена в ГПК процедура относно изпълнението върху недвижими имоти и съответно не приключва с издадено постановление за възлагане, а се извършва чрез отделна правна сделка – борсова сделка, сключена по възлагане от съдебния изпълнител, и приключва с вписването й в регистъра на „Централен депозитар“ АД, което е последният елемент от фактическия й състав и легитимира приобретателя като притежател на акциите.
Въззивният съд е определил като несъстоятелно поддържаното от ищеца становище, че изпълнението върху процесните акции се реализира по реда на публичната продан на недвижим имот. Изложил е аргументи за изрично законодателно разграничение на реда за принудително изпълнение върху ценните книги в зависимост от това дали се касае до налични или до безналични такива, като този ред е съобразен с характеристиките и спецификите на двата вида. С оглед спецификата на безналичните ценни книги, които нямат веществено изражение, въззивният съд е посочил, че публичната им продан не се подчинява на правилата за публична продан на недвижим имот, а съгласно чл.516 ал.7 от ГПК те се продават чрез банка по установения за тях начин, който е редът, регламентиран в ЗППЦК. Приел е, че цитираната от ищеца норма на чл.4 ал.3 от ЗППЦК не изключва реда на ЗППЦК за продажбата на акции в изпълнителното производство, защото самата уредба на това производство в ГПК препраща към специалния ред, предвиден за разпореждането с тях. Изтъкнал е, че прехвърлянето на безналични акции не става с едностранен акт на съдебния изпълнител, а с регистриране на борсовата сделка в „Централен депозитар“ АД, вписването в който има конститутивно действие на основание чл.127 ал.1 от ЗППЦК, предвиждащ, че издаването и разпореждането с безналични ценни книжа има действие от регистрацията им в депозитаря. Въз основа на това е направил извод, че разпоредбата на чл.496 ал.3 от ГПК е неприложима към проданта на безналични акции, която от една страна не приключва с постановление за възлагане, а от друга страна, сочените нарушения, обуславящи недействителност на проданта, няма как да бъдат допуснати при борсовата сделка. Също е изтъкнал, че тъй като страните продавач и купувач при сключване на сделката не действат лично, а винаги чрез инвестиционни посредници – членове на борсата, и наддаването на борсата се извършва при спазването на специфични, строго формални изисквания, персоналните ограничения на чл.490 от ГПК и чл.185 от ЗЗД относно купувача не могат да намерят приложение.
С определение №3314/09.12.2024г. по чл.288 от ГПК решението на Великотърновски апелативен съд е допуснато до касационен контрол на основание чл.288 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса: относно реда за защита на длъжника при принудително изпълнение върху безналични ценни книжа по чл.516 ал.7 от ГПК.
При преценката за реда за защита на длъжника в изпълнителното производство при насочване на изпълнението върху принадлежащи му безналични ценни книжа, следва да бъде съобразено съдържанието на изпълнителния способ, уреден в чл.516 от ГПК. Посочената разпоредба рагламентира изпълнението върху безналични ценни книжа, като предвижда, че същото започва с налагане на запор чрез изпращане на запорно съобщение до централния регистър на ценни книжа и едновременно с това уведомление до дружеството. От получаването на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават в разпореждане на съдебния изпълнител. След налагането на запора взискателят може да поиска възлагането на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане или да поиска извършване на публична продан. Съгласно чл.516 ал.7 от ГПК безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях начин, като съдебният изпълнител действа от свое име за сметка на длъжника. Използваното в разпоредбата на чл.516 ал.6 от ГПК понятие „публична продан“ не е идентично по своето съдържание с понятието „публична продан на недвижим имот“. Публична продан е производство за принудително прехвърляне на собственост, като в ГПК са уредени различни производства за публична продан, в зависимост от техния обект. Изпълнението върху недвижими вещи се извършва чрез публична продан, регламентирана в Глава 43 на ГПК, като тази продан се обозначава с понятието „публична продан на имот“ и към нея се прави изрично препращане в хипотезите, в които законодателят предвижда приложението й към изпълнението върху други обекти - например върху движими вещи с оценка над 5 000 лева, моторни превозни средства и въздухоплавателни средства /чл.474 от ГПК/, налични ценни книжа /чл.515 ал.4 от ГПК/, обособена част от предприятие / чл.518 от ГПК/. Наред с този способ за изпълнение, процесуалният закон предвижда и други видове продан: за движимите вещи е предвиден ред за продан в магазин /чл.477 от ГПК/, продан чрез борса /чл.474 ал.3 от ГПК/, продан чрез явен търг с устно наддаване /чл.481 от ГПК/, а за движими и недвижими вещи, налични ценни книжа, обособена част от предприятие, както и за правата върху обекти на индустриалната собственост е предвидена и възможност за продан по правилата на електронен публичен търг. Следователно понятието публична продан в текста на чл.516 ал.6 от ГПК, не сочи реда за продажба на безналичните акции. В тази разпоредба само се разграничават възможностите за удовлетворяване на взискателя – чрез възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане, в който случай правото на собственост върху ценните книжа остава у длъжника или чрез принудително прехвърляне на собствеността върху ценните книжа в полза на трето лице и разпределение на постъплението.
Редът за осъществяване на принудителното разпореждане с безналичните ценни книжа не е посочен изрично в чл.516 от ГПК. За тях не може да се приеме за приложим редът за публична продан на имот, защото както бе посочено по – горе, във всички случаи, когато този ред се прилага за други обекти и права на длъжника, в съответната разпоредба се прави изрично препращане. Наред с това изводът за различния приложим ред следва от характеристиката на безналичните цинни книжа като прехвърлими права, регистрирани по сметки в централния регистър на ценни книжа, и в централен депозитар на ценни книжа. Те не са движими вещи, а особен вид права, за които са предвидени специални правила за прехвърляне. Съгласно изричната разпоредба на чл.127 от ЗППЦК издаването и разпореждането с безналични ценни книжа има действие от регистрацията им в централния регистър на ценни книжа, воден от „Централен депозитар“ АД. Редът за продажба на безналичните акции е предвиден в специалните закони - Закон за пазарите на финансовите инструменти /ЗПФИ/, и Закон за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, който урежда публичното предлагане на ценни книжа, допускането на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, както и издаването и разпореждането с безналични ценни книжа. Разпоредбата на чл.4 ал.3 от ЗППЦК, която предвижда, че не е налице публично предлагане когато ценните книжа се предлагат в случаите на ликвидация, изпълнително производство или производство по несъстоятелност по ред, определен в закон, изключва тези продани от приложението на Регламент (EС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО, но не изключва приложението към разпореждането с безналични акции в изпълнителното производство на останалите правила на ЗППЦК, регламентиращи дейността на Централния депозитар и изискванията към публичните дружества и техния капитал. Продажбата се извършва от банка, като възлагането на това действие се извършва с договора по чл.82 от ЗПФИ, в който следва да се уредят всички изисквания за продажбата. След сключването на договора съдебният изпълнител прави поръчка за продажба на акциите на фондовата борса до избраната от него банка - инвестиционен посредник, сделката се осъществява между банката като инвестиционен посредник и друг инвестиционен посредник, представляващ купувача. Инвестиционният посредник има задължението за изпълнение на клиентските нареждания при най-благоприятни условия по смисъла на чл. 84 от ЗПФИ и чл. 64 от Делегиран регламент 2017/565, като следва да се съобрази и обстоятелството, че акциите на публичните дружества се търгуват на регулиран пазар. За да породи своите последици, тази продажба се регистрира в Централния депозитар, а получената сума банката превежда по сметката на съдебния изпълнител. Предвид обстоятелството, че прехвърлянето на собствеността върху безналичните ценни книжа има действие от регистрацията им в централния регистър на ценни книжа, воден от „Централен депозитар“ АД, то не се издава постановление за възлагане от съдебния изпълнител.
При така посоченото съдържание на изпълнителния способ следва да се прецени дали в ГПК е предвиден изрично ред за защита на длъжника при провеждано принудително изпълнение върху притежавани от него безналични ценни книжа. Съгласно задължителните разяснения т.8 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС действащият ГПК въвежда три вида ограничения по отношение на начина на защита срещу процесуалната законност на изпълнителния процес: 1. лимитативно изброени обжалваеми изпълнителни действия и откази; 2. лимитативно изброяване на легитимираните с право на жалба лица и 3. лимитативно посочени за някои от тях основания за обжалване. Подлежащите на обжалване актове и действия на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва, са изчерпателно изброени в чл.435 ал.2 от ГПК:1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението. Легитимацията и основанията за обжалване на постановлението за възлагане също са изчерпателно изброени и не подлежат на разширително тълкуване, като съгласно разпоредбата на чл.435 ал.3 от ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Съгласно чл.496, ал.3 от ГПК, дори и да не е обжалвано възлагането, публичната продан може да се оспорва по исков ред, когато имотът е закупен от лице, което не е имало право да участва в публичната продан /чл. 490 от ГПК/ и когато имотът е възложен на лице, което не е платило цената.
Съгласно постоянната практика на ВКС прогласяването на нищожност на изпълнителните действия на съдебния изпълнител чрез иск е недопустимо.Принципът за лимитативност на обжалваеми изпълнителни действия и откази и лимитативно посочени основания за обжалване и недействителност, изключва приложението на общите норми на ЗЗД, регламентиращи недействителността на договорите - чл. 26 и следващите от с.з. / в този смисъл определение № 81 от 20.02.2012 г. по ч. гр. д. №498/2011г. на ВКС, I г. о., определение № 28 от 23.01.2012 г. по ч. гр. д. №497/2011г. на ВКС, I г. о., постановени в производства по чл.274, ал.3 от ГПК/. Съгласно решение № 92 от 18.08.2010 г. по т. д. № 645/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №153 от 12.07.2013 г. по гр. д. №1317/2013 г., на ВКС, ГК, II г.о., иск за прогласяване на недействителност на публичната продан и на постановлението за възлагане, с изключение на иска по чл.496, ал.3 от ГПК не е предвиден в закона и съответно е недопустим.
Съгласно задължителните разяснения в ТР№ 5/2015 от 18 май 2017г. по тълк. дело №5/2015г. на ОСГК на ВКС постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на имота е едностранен властнически акт, с който се удостоверява, че определен недвижим имот е възложен на купувача, при определена цена. Проданта на имота на длъжника се извършва независимо от неговата воля, при спазване на формалните изисквания за поредицата от процесуални действия и актове на съдебния изпълнител, водеща в съвкупност до крайния му властнически акт, имащ вещноправни последици. Публичната продан се концентрира в рамките на образуваното срещу длъжника изпълнително производство и макар всяко едно от процесуалноправните действия от фактическия й състав да има своето значение за осъществяване на този способ, то възлагането на имота с постановлението на съдебния изпълнител, обусловено от внасяне на дължимата сума от купувача, е правопораждащият юридически факт за придобиване на правото на собственост.
Изложените разрешения в практиката съответстват на уредбата на отделните способи за принудително изпълнение, като целта е да бъде осигурена възможност за защита на длъжника срещу най - съществените нарушения на процесуалните правила, регламентиращи изпълнението. Същевременно ограниченията в основанията за оспорване на публичната продан имат за цел да защитят интересите на третите лица, придобили права в изпълнителното производство. По този начин е постигнат баланс между защитата на правото на собственост на длъжника и интересите на третите участващи в производството лица, придобиващи права в резултат на принудителното изпълнение. При съпоставката на съдържанието на уредените в ГПК способи за изпълнение на парични вземания е видно, че основната част от тях се осъществяват по реда на публичната продан на имот и приключват с издаване на постановление за възлагане от съдебния изпълнител, като по този ред се продават: вещите с оценка над 5000 лв., моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства / чл.474 ал.5 от ГПК/; недвижимите вещи; наличните ценни книжа / чл.515 от ГПК/; права върху обекти на индустриална собственост /чл.518 а от ГПК/. При изпълнителните способи, които не приключват с постановление за възлагане - изпълнение върху движимите вещи на стойност до 5000 лева и изпълнение върху вземания, съществува възможност за защита на длъжника чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител на някои от предвидените в чл.435 ал.2 т.2, т.3, т.4 и т.5 от ГПК основания, които са приложими за съответния способ. Изпълнението върху дружествен дял се осъществява чрез поредица от действия на взискателя и съдебния изпълнител, включваща предявянето на конститувния иск по чл.517 от ГПК, в производството по който длъжникът може да реализира правото си на защита.
Същевременно нито едно от действията на съдебния изпълнител, съставляващо част от сложния фактически състав на принудително изпълнение върху безналични ценни книжа, не попада сред визираните в разпоредбите на чл.435 от ГПК обжалваеми изпълнителни действия. Не се издава и постановление за възлагане от съдебния изпълнител, обусловено от внасяне на дължимата сума от купувача, което да съставлява правопораждащ юридически факт за придобиване на правото на собственост, съответно което да обуславя възможността за оспорване на действителността на продажбата чрез иска по чл.496 ал.3 от ГПК.
Изложеното дотук води до извода, че при действащата уредба в ГПК е налице изпълнителен способ, при който не е предвидена изрична възможност за обжалване на действия или актове на съдебния изпълнител или за защита по исков ред чрез обявяване на недействителността на публичната продан, на изрично предвидените в Част пета от ГПК основания. Независимо от липсата на изрична уредба не може да се приеме, че при този способ длъжникът изобщо не може да оспорва принудителното изпълнение по съдебен ред, а единствената възможност е за компенсация за претърпените вреди от изпълнението чрез реализиране на отговорността на съдебния изпълнител. Такова разрешение би довело до неравнопоставеност на длъжниците в изпълнителните производства, при която част от тях биха били лишени от всякаква възможност за защита срещу принудителното изпълнение, само поради вида на имуществото, върху което е насочено изпълнението, независимо от стойността на това имущество и независимо от размера на задължението. Същото тълкуване на процесуалния закон е несъвместимо с принципа за неприкосновеност на частната собственост, установен в чл.17, ал.3 от Конституцията, както и в чл.1 от Допълнителния протокол към ЕКЗПЧОС, който гласи: „Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от собствеността си, освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право“. Подобно разрешение би било несъвместимо и с разпоредбата на чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС, съгласно която всяко лице, при определянето на неговите граждански права или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Според установената практика на ЕСПЧ / делата Engel, Golder, Ringeisen, Le Compte, Van Leuven and De Meyre, Benthem и други/, изискванията на член 6 от Конвенцията са приложими във всички случаи на произнасяне по граждански права и задължения, в които изходът от производството е решаващ за упражняването на гражданско право или за изпълнението на задължение. Според практиката на ЕСПЧ правото на достъп до производство пред независим съд не зависи от това дали националната система предвижда такъв достъп или не. В решението по дело G.I.E.M. S.r.l and others v Italy, Съдът изтъква необходимостта от процедурни гаранции за ефективната защита на необезпокояваното ползване на собствеността, като заявява, че намесата в правата, предвидени в чл.1 от Протокол №1, не може да бъде легитимна при липса на състезателно производство, което да е съобразено с принципа на равнопоставеност на страните и да позволява обсъждане на аспекти, които са важни за изхода на делото.
По тези съображения следва, че задължителните разяснения в т.8 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК, не могат да намерят приложение при принудителното изпълнение върху безналични ценни книжа, доколкото тези разяснения визират случаи, при които законът е установил ред за защита срещу съответния изпълнителен способ. В посоченото тълкувателно решение не се допуска възможност длъжникът да бъде лишен изобщо от защита чрез обжалване на изпълнителни действия или по исков ред в целия ход на насоченото срещу него принудително изпълнение. При липса на установен специален процесуален ред, защитата на длъжника при осъществяване на изпълнителния способ по чл.516 от ГПК следва да бъде осъществена по общия исков ред, чрез обявяване недействителността на сделката, сключена на регулирания пазар, която аналогично на постановлението за възлагане, е правопораждащият юридически факт за придобиване на правото на собственост, независимо че правните последици на сделката настъпват след осъществяването на последния елемент от съответния способ – вписване в „Централния депозитар“ АД.
Подобно разрешение е възприето в практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.718 ал.1 от ТЗ /понастоящем отменена, ДВ бр.66 от 2023г./, която предвижда, че по предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите, съдът по несъстоятелността разрешава продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ, или имуществено право са предложени по реда на чл.717 и следващите , но продажбата не е извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е отказал. Макар и понастоящем разпоредбата на чл.718 ал.1 от ТЗ /отм./ да е отменена, съществувалият различен ред за защита на длъжника в хипотезата на проведен търг и в хипотезата на договаряне между синдика и купувача, разкрива идентичност с уредбата в ГПК. Производството по несъстоятелност е производство по универсално принудително изпълнение. В Глава четиридесет и шеста на ТЗ (Предишна глава четиридесет и втора - ДВ, бр.83 от 1996г.) „Осребряване на имуществото“ е предвиден изрично ред за защита на длъжника при продажба на имуществото му на търг, включително с възможност за обжалване и отмяна на издаденото от съда постановление за възлагане и атакуването по исков ред, респ. – прогласяване на извършените продажби за недействителни по реда на чл.717з, ал.3 и ал.4, и чл.717г от ТЗ. Липсва изрично предвиден ред за защита в хипотезата на договор за продажба, сключен от синдика при пряко договаряне. Сключеният по реда на чл. 718 от ТЗ /отм./ договор за продажба като правна сделка не подлежи на инстанционен контрол. В хипотезата на продажба чрез пряко договаряне законът не предвижда постановяването на финален съдебен акт за одобряване на прехвърлянето на правата. Въпреки това възможността за защита на длъжника и третите лица чрез иска по чл.26 от ЗЗД, е възприета безпротиворечиво в практиката на ВКС именно с оглед принципа, че при наличието на различни способи за осребряване в универсалното принудително изпълнение, длъжникът следва да разполага при всеки от тях с достъп до съдебна защита на правата си, макар и по различен ред – исков или чрез обжалване на актове на съда по несъстоятелността.
При извода за принципна допустимост на установителен иск за нищожност на сделката на регулиран пазар, с която се осъществява публичната продан на безналични ценни книжа, следва да се вземе предвид и специфичната уредба относно недействителността на сделките с ценни книжа на регулиран пазар. Един от основните принципи, на които е подчинена борсовата търговия е принципът за необратимост на сделките. Негов израз е разпоредбата на чл.138 ал.1 от ЗППЦК, съгласно която придобиването на ценни книжа и други финансови инструменти на регулиран пазар от добросъвестно лице е действително, независимо дали прехвърлителят е техен притежател. Посочената разпоредба установява принципа, че сделката, сключена от добросъвестния приобретател, не може да бъде обявена за недействителна и същата би запазила своето транслативно действие по отношение на собствеността върху акциите, дори и в случаите, когато разпореждането е извършено от несобственик. Към тази хипотеза следва да се приравнят например и случите, в които инвестиционният посредник осъществява прехвърлителна сделка с безналични акции, без да е надлежно упълномощен от притежателя им или без да има надлежно възлагане от съдебен изпълнител. Предвид изложеното основателността на иска за нищожност на сделката, съставляваща елемент от фактическия състав на публичната продан на безналични ценни книжа, предполага ищецът да сочи и да докаже не само нарушения в реда за осъществяване на публичната продан, но и недобросъвестност на купувача. По силата на разпоредбата чл.138 от ЗППЦК, гарантираща сигурността на капиталовите пазари, искът не може да бъде уважен срещу добросъвестния приобретател. Нещо повече, ако искът може да бъде уважен срещу лице, за което длъжникът – притежател на безналичните ценните книжа, твърди и докаже недобросъвестност, но то е извършило последващи действия на разпореждане с тези ценни книжа на регулиран пазар, решението по иска не би било противопоставимо на последващите приобретатели на акциите. По отношение на тях длъжникът също следва да твърди и да докаже наличието на недобросъвестност, за да им противопостави недействителността на предходната сделка. Израз на същия принцип е и правилото на чл.138 ал.2 от ЗППЦК, съгласно което оспорвания и предявени искове не спират приключването на сделките, тъй като обратното би довело до блокиране на реда за сключване на сделките на регулирания пазар.
Съществуват и други изрично предвидени забрани за прогласяване недействителността на сделки с ценни книжа и други финансови инструменти. Съгласно чл.5 от Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, сключването на сделки в противоречие със забраните по чл.14 и 15 от Регламент (ЕС) №596/2014 не води до тяхната недействителност. Аналогично правило бе установено и в разпоредбата на чл.7 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти /отм.ДВ бр.76/30.09.2016г./, съгласно който сключването на сделки в противоречие със забраните по чл.8, 10 и 11 /забраните за търговия с вътрешна информация и за манипулиране на пазара на финансови инструменти/ не води до тяхната недействителност.
Наличието на изрично предвидени хипотези в закона, при които сделки с ценни книжа на фондовата борса не могат да бъдат прогласявани за недействителни /сделки, сключени при нарушение на определени разпоредби и всички сделки, сключени от добросъвестни приобретатели/, налага извода, че по принцип сделките могат да бъдат обявявани за недействителни, но при спазване на предвидените в специалните закони ограничения. Обратното становище – че сделките изобщо не могат да бъдат предмет на искове за обявяване на тяхната нищожност, евентуално за тяхното унищожаване, не предполага съществуването на различни норми, уреждащи отделни забрани за тяхното оспорване по съдебен ред. Възможността за установяване на недействителността на сделките с безналични ценни книжа следва и от изричната разпоредба на чл.9 ал.4 от Наредба №8 от 03.09.2020г. за изискванията към дейността на централните депозитари на ценни книжа, централния регистър на ценни книжа и други лица, осъщестявващи дейности, свързани със сетълмента на ценни книжа, съгласно която Централният депозитар на ценни книжа коригира данните в своите регистри и в случаите, когато това е постановено с влязъл в сила съдебен акт, по ред, предвиден в правилата на депозитаря.
По същество на касационната жалба.
С оглед на отговора на правния въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК обжалваното въззивно решение, с което е прието, че предявеният от „Петрол холдинг“ АД /н./ против „Алфа Кепитъл“ АД /н./ и „Петрол" АД иск за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на прехвърлянето по реда на принудителното изпълнение по изп. дело №3045/2013г. по описа на ЧСИ М. П. на собствеността върху 51 516 746 безналични акции от капитала на „Петрол" АД с номинална стойност на всяка акция 1 лев, ISIN код BG11PESОBT13, на купувача „Алфа Кепитъл“ АД, чрез сключената на 02.12.2013г. борсова сделка, регистрирана в регистъра на „Централен Депозитар“ АД, е недопустим и решението по този иск е обезсилено, е неправилно и следва да се отмени.
Неоснователни са доводите на ответника „Петрол“ АД, че е недопустимо приключили вече сделки на фондовата борса, за които е минал окончателен сетълмент да бъдат отменяни или оспорвани като недействителни. Ответникът по касация счита, че принципът за неотменяемост, сигурност и стабилност при сделките с ценни книжа е толкова фундаментален, че има приоритет дори в случаите на измама или техническа грешка, като се позовава на съображение 13 от Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, което гласи че „като имат предвид, че нищо в тази директива не трябва да възпрепятства участник или трета страна да упражни право или претенция, произтичаща от дадена сделка, които те могат да имат по закон, за обезщетяване или реституция във връзка с нареждане за превод, влязло в системата, например в случай на измама или техническа грешка, доколкото това не води нито до анулиране на нетирането, нито до отменимост на нареждането за превод в системата“. Касаторът приравнява неотменимостта на нареждането за превод в системата за ценни книжа, което е елемент от фактическия състав на сделката с безналични ценни книжа, със забрана да се обявява недействителност на самата сделка. Съгласно т.7, пар.1 от ДР на Правилника за дейността на Централния депозитар „Нареждане за прехвърляне” в системата е всяко нареждане от участник в система за сетълмент за прехвърляне на право на собственост или други права, свързани с един или повече финансови инструменти чрез записване в съответните регистри. Съгласно т.15, пар.1 от ДР на ЗППЦК „С." е изпълнението на задълженията по сделка с ценни книжа за тяхното регистриране по сметка за ценни книжа на приобретателя в Централния депозитар и за тяхното заплащане. Основна цел на окончателността на сетълмента е запазване стабилността на финансовата система, дори и в случай на откриване на производство по несъстоятелност срещу участник в тази система. Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа въвежда принципи, чийто ефект осигурява окончателния сетълмент на нареждането за превод в хипотеза на открито производство по несъстоятелност по отношение на участник в система за сетълмент. Тези принципи са: - невъзможността нареждането за превод да бъде оспорено в случай на откриване на производство по несъстоятелност; неотменимост на нареждането за превод; неприложимост на „подозрителните периоди“ и правила за определяне на приложимото право. Връзката между приложното поле на Директива 98/26/ЕО и производствата по несъстоятелност на участниците в системата за сетълмент следва от самото съдържание на разпоредбите й, във всяка от които /с изкл. на чл.3/ се коментират последиците от откриване на производство по несъстоятелност. Следователно разпоредбите на Директива 98/26/ЕО не уреждат принципни правила за валидността на сделките на регулираните пазари извън контекста на открити производства по несъстоятелност, нито изчерпват цялостния регулаторен режим за извършване на сделки с финансови инструменти и за поддържане на общата ефективност на финансовата система.
Такива правила се съдържат и в Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти, понастоящем отменена с Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС, в Директива 2003/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно проспекта, който следва да се публикува, когато публично се предлагат ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО /Директивата относно проспекта/, отменена с Регламент (EС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар; в Директива 2004/109/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО /Директивата за прозрачността/, и в Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара /Директивата относно пазарната злоупотреба/, отменена с Регламент (ЕС) №596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014г. относно пазарната злоупотреба, както и редица други.
В практиката си по тълкуване на законодателството относно капиталовия пазар, Съдът на Европейския съюз е обсъждал съответствието с правото на Съюза на национална правна уредба, предвиждаща унищожаване с обратна сила на договори за покупка на акции чрез инвестиционен посредник. В диспозитива на решението по дело С-174/12 на СЕС и в разяснителната част към него е посочено, че не противоречи на правото на Съюза национална правна уредба, която в рамките на транспонирането на: Директивата относно проспекта, Директивата за прозрачността и Директивата относно пазарната злоупотреба, предвижда, от една страна, че акционерното дружество като емитент носи отговорност към лицето, закупило акции на същото дружество, при неизпълнение на предвидените в посочените директиви задължения за предоставяне на информация и от друга страна, че вследствие на тази отговорност съответното дружество е длъжно да възстанови на купувача платената цена за придобиване на акциите и да ги получи обратно. В т.2 от диспозитива на решението по дело С-174/12 на СЕС и в разяснителната част към него е посочено, че членове 12 и 13 от Директива 2009/101/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която при обстоятелства като тези по главното производство предвижда унищожаване с обратна сила на договор за покупка на акции. В същото решение СЕС се е произнесъл, че държавите членки разполагат с голяма свобода на преценка при избора на санкции, които да прилагат при неизпълнение от дружествата емитенти на задълженията, произтичащи от Директивата относно проспекта, Директивата за прозрачността и Директивата относно пазарната злоупотреба, при условие че се спазва правото на Съюза, както и че когато емитентът на акции е подведен под отговорност, изборът на гражданскоправни средства за защита принадлежи на държавите членки. В съответствие с това разрешение е и изричният текст на чл.89б ал.4 от ЗППЦК, предвиждащ, че когато публично предлагане на ценни книжа се извършва, без да е публикуван проспект по ал.1 или документ по чл.89в, ал.1 или чл.89г, ал.1, както и когато съществена информация в проспекта по ал.1, в документа по чл.89в, ал.1 или по чл.89г, ал.1 от ЗППЦК е невярна или е укрита, инвеститорът в тримесечен срок от установяването на съответното обстоятелство, но не по-късно от една година от приключването на публичното предлагане, може да иска записването или продажбата на ценните книжа да бъдат обявени за недействителни, освен ако е бил недобросъвестен.
В т.50 от мотивите на решението по дело С-604/11 на СЕС е разяснено, че договорните последици от нарушаването от инвестиционен посредник, който предлага инвестиционна услуга, на предвидените в чл.19, параграфи 4 и 5 от Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004г. относно пазарите на финансови инструменти, понастоящем отменена с Директива 2014/65/ЕС, изисквания във връзка с оценката, трябва да се уредят във вътрешния правов ред на всяка държава членка, при условие, че бъдат спазени принципите на равностойност и ефективност. Решението е постановено по преюдициално запитване на Juzgado de Primera Instancia №12 de Madrid, като запитващата юрисдикция е поискала тълкуване дали неспазването на произтичащото от чл.19, параграф 4 и 5 от Директива 2004/39 задължение за извършване на оценка води до абсолютна недействителност на договора, сключен между инвеститора и инвестиционната институция.
По тези съображения следва да се приеме, че предявеният от „Петрол холдинг“ АД /н./ против „Алфа Кепитъл“ АД /н./ иск за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на прехвърлянето по реда на принудителното изпълнение по изп. дело №3045/2013г. по описа на ЧСИ М. П. на собствеността върху 51 516 746 безналични акции от капитала на „Петрол" АД с номинална стойност на всяка акция 1 лев, ISIN код BG11PESОBT13, на купувача „Алфа Кепитъл“ АД, чрез сключената на 02.12.2013г. борсова сделка, регистрирана в регистъра на „Централен Депозитар“ АД на 04.12.2013г., е процесуално допустим. Неправилно въззивният съд е обсъждал доводите на ищеца относно правилата, приложими към изпълнителния способ, във връзка с процесуалната допустимост, а не с основателността на иска.
Предвид изложеното въззивното решение на Великотърновски апелативен съд следва да се отмени на основание чл.293 ал.3 от ГПК в допуснатата до касационно обжалване част и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294 ал.2 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение



Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №29/06.03.2023г. по в.т.д.№85/2022г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която са обезсилени изцяло Решение №260032/07.07.2021г. по т.д.№113/2018г. по описа на ОС – Ловеч и Решение /допълнително/ №260044/20.10.2021г. по т.д.№113/2018г. по описа на ОС – Ловеч, с което е оставена без уважение молбата на „Петрол" АД за допълване на решението от 07.07.2021г., като процесуално недопустими, като вместо това е оставен без разглеждане предявеният от „Петрол холдинг“ АД /н./ против „Алфа Кепитъл“ АД /н./ и „Петрол" АД иск за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на прехвърлянето по реда на принудителното изпълнение по изп. дело №3045/2013г. по описа на ЧСИ М. П. на собствеността върху 51 516 746 безналични акции от капитала на "Петрол" АД с номинална стойност на всяка акция 1 лев, ISIN код BG11PESОBT13, на купувача „Алфа Кепитъл“ АД, чрез сключената на 02.12.2013г. борсова сделка, регистрирана в регистъра на „Централен Депозитар“ АД на 04.12.2013г. и е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо.
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски апелативен съд.
Решението е постановено при участието на „КТБ“ АД /н/. и ЧСИ М. П., рег.№851 на КЧСИ, като трети лица – помагачи на страната на „Алфа Кепитъл“ АД /н/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.