Р Е Ш Е Н И Е
№38
София, 19.05.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3438 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Д. чрез пълномощника му адвокат К. К. против решение № 182 от 17.05.2016 г., постановено по гр.д. № 192 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено решение № 43 от 12.01.2016 г. по гр.д. № 717/2015 г. на Районен съд-Русе в атакуваната му част за отхвърляне на предявения по реда на чл.346 ГПК от С. В. Д. против С. Д. Т. иск за сумата 20 500 лв., представляваща половината от платени от него погасителни вноски по два договора за кредит, сключени на 12.06.2006 г.
В касационната жалба се поддържа довод за неправилно прилагане на процесуалния закон – чл.164, ал.1, т.2 ГПК и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради отказ на съда да събере гласни доказателства.
С. Д. Т. чрез пълномощника си адвокат С. К. е оспорва касационната жалба като претендират възстановяване на направените разноски.
С определение № 461 от 9.12.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: съставлява ли оспорването на цената на обективиран в нотариален акт договор за покупко-продажба, по който оспорващия не е страна, оспорване верността на официален свидетелстващ документ и приложима ли е забраната по чл.164, ал.1, т.2 ГПК.
Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване е обуславящ за изхода на настоящия спора, с който е сезиран съда - С. Д. по реда на чл.346 ГПК е предявил иск за сумата 20500 лв., основан на следните твърдения: през 2004 г. майка му закупила апартамент за сумата 13000 евро /каквато е действителната цена, а не тази посочена в нотариалния акт/, която той й осигурил чрез банков кредит и заем от физическо лице; след месец майка му продала апартамента за сумата 14 000 евро /каквато е действителната цена, а не тази посочена в нотариалния акт/; по същото време страните закупили процесните апартамент и гараж за сумата 18000 евро, от които майка му осигурила 16200 евро, част от които е и продажната цена от 14 000 евро; през 2006 г. ищецът изтеглил два банкови заема, с които погасил задължението си по заемите от 2004 г., като по този начин заемите от 2006 г. са вложени в закупуването на апартамента и гаража и са погасявани изцяло от него след фактическата раздяла през октомври 2007 г. Първоинстанционният съд е открил производство по чл.193 ГПК по оспорване на двата нотариални акта в частта, в която е удостоверена стойността на имотите, предмет на договорите за покупко-прадажба; отказал е да допусне поисканите от ищеца гласни доказателства на основание чл.164 ГПК и е отхвърлил иска. Във въззивната си жалба ищецът е навел доводи за необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради несъбиране на поисканите от него гласни доказателства.
Въззивният съд е констатирал, че по искането на жалбоподателя е било открито производство по оспорване по реда на чл.193 ГПК на представените от него нотариални актове за покупко-продажба, сключени от неговата майка и трети лица, относно удостоверената в тях продажна цена, като е приел, че правилно и в съответствие с процесуалния закон районният съд е разпределил доказателствената тежест в това производство като е възложил на жалбоподателят да установи действително платената продажна цена. Счетен е за неоснователен доводът, че незаконосъобразно съдът не е допуснал посочените от него свидетели, като са изложени съображения, че разпоредбата на чл.194 ГПК сочи, че проверката на истинността на оспорения документ се извършва чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица, но тази разпоредба не преодолява забраната, визирана в чл.164, ал.1 т.2 ГПК, съгласно която е недопустимо чрез свидетелски показания да се опровергава съдържанието на официален документ. Приел е, че възприемането на застъпеното от ищеца становище би означавало изцяло да се обезмисли съществуването на забраната на горецитирания текст,тъй като във всеки един случай заинтересованата страна би поискала откриване производство по оспорване истинността на съответния документ и при всяко открито такова производство посочената забрана ще следва да отпадне. В производството по оспорване на документа, визираната в закона проверка следва да се извърши само с допустими от закона доказателствени средства, а в настоящият случай тази проверка не може да се базира на свидетелски показания, които се явяват недопустими с оглед горепосочената забрана.
По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: съставлява ли оспорването на цената на обективиран в нотариален акт договор за покупко-продажба, по който оспорващия не е страна, оспорване верността на официален свидетелстващ документ и приложима ли е забраната по чл.164, ал.1, т.2 ГПК.:
В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че нотариалният акт, с който е оформена една сделка материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. Следователно, има характеристиките на официален свидетелстващ документ само в частта на нотариалното удостоверяване, което поради това се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, на осн. чл.143 ГПК, отм. /чл.179 ГПК от 2007 г./. Оспорването е допустимо, но може да се извърши по висящ процес само в сроковете и по реда на чл.154 ГПК, отм. /чл.193 ГПК нов./. Самите волеизявления на страните по сделката имат характера на частен документ и поради това обвързваща съда формална доказателствена сила само относно авторството, на осн. чл.144 ГПК, отм. /чл.180 ГПК от 2007 г./ - Решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр.д. № 5166/2008 г., IV г.о.
Настоящият съдебен състав споделя посоченото тълкуване. Верността на удостоверителните изявления на нотариуса за извършените от него и пред него действия /относно датата на съставяне на нотариалния акт; самоличността и явяването на посочените лица; направата на волеизявления от тяхна страна, така както са записани в нотариалния акт; прочитането на тези волеизявления от нотариуса и одобряването на прочетеното от лицата; подписването на нотариалния акт от тези лица пред нотариуса; представянето на посочените в нотариалния акт документи/ може да се оспори по реда на чл.193 ГПК и за установяване на оспорването са допустими всички доказателствени средства, вкл. свидетелски показания. Касае се до оспорване истинността на официален свидетелстващ документ в двете му хипотези /при твърдение, че документът е неавтентичен, т. е. че материализираното в него изявление не е направено от лицето, сочено като издател на документа или при твърдение, че документът е неверен, т. е., че удостоверените в него факти и обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение/, а не опровергаване на неговото съдържание по смисъла чл.164, ал.1, т.2 ГПК, поради което ограничението на свидетелски показания не намира приложение.
Ограничението на свидетелските показания по чл.164, ал.1, т.2 ГПК се отнася до случаи, когато страната иска да опровергае свои волеизявления, възприети от нотариуса и отразени в нотариалния акт, като в практиката на ВКС по Решение № 51 от 21.07.2010 г. по т.д. № 528/2009 г., I т.о. е дадено тълкуване, че при опровергаване на съдържанието биха могли да са налице няколко хипотези: а/ страната твърди, че истинската, юридически валидната воля е друга, а изразеното в нотариалния акт е привидно и то няма правно действие. Следователно се въвежда твърдение за симулация, при което забраната за гласни доказателства по чл.133, ал.1, б."е" и б."б" ГПК-отм. /чл.162, ал.1, т.2 и т.6 от действащия ГПК/ би могла да бъде преодоляна по реда на чл.134, ал.2 ГПК-отм. /чл.165 от действащия ГПК/; б/ страната твърди, че документът не изразява истинската воля и иска да се разкрие действителната воля, но без да се въвежда твърдение, че документът е неистински и е съставен с цел да се създаде привиден документ, т.е. "грешка в изявлението"; в/ страната е признала определено обстоятелство в документа, като това невярно обстоятелство е признато съзнателно, но без да е съобщила на другата страна, че признанието е невярно. В последните два случая забраната за свидетелски показания по чл.133, ал.1, б."е" и б."б" ГПК-отм. /чл.162, ал.1, т.2 и т.6 от действащия ГПК/ не отпада съгласно чл.134, ал.2 ГПК-отм. /чл.165, ал.2 от действащия ГПК/.
С оглед на изложеното следва, че с оспорване истинността на официален свидетелстващ документ /нотариален акт за извършена сделка/ е защитно средство срещу формалната и материалната му доказателствена сила, като се открива производство по чл.193 ГПК, в което в зависимост от наведените от страната твърдения се проверява дали документа е автентичен и дали удостоверителните волеизявления на нотариуса отговарят на действителното фактическо положение. Опровергаване съдържанието на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.162, ал.1, т.2 ГПК е налице когато страната цели да опровергае свои волеизявления, възприети и удостоверени от нотариуса.
В случаите, в които трето лице, което не е страна в нотариалното производство по сключване на договор в нотариална форма излага /при наличие на правен интерес/ твърдения за относителна симулативност на обективираните в нотариалния акт волеизявления на страните по договора досежно уговорената между тях цена, се касае до въвеждане на твърдение за факт с правно значение, а не за оспорване истиността на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.193 ГПК /тъй като не се твърди, че страните по договора са направили пред нотариуса изявления, различни от отразените/, нито за опровергаване съдържанието на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.162, ал.1, т.2 ГПК /тъй като ограничението касае само лицата, направили отразеното в официалния документ волеизявление/. За установяването на такъв факт с правно значение са допустими всички доказателствени средства, включително и свидетелски показания.
По основателността на касационната жалба.
С оглед отговора на въпроса обусловил допускане на касационно обжалване следва, че въззивното решение е постановено при неправилно приложение на процесуалния закон при определяне приложното поле на нормите на чл.193 ГПК и чл.162, ал.1, т.2 ГПК и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради недопускане на поисканите от С. В. Д. свидетели. Същото следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане на Окръжен съд-Русе за събиране на поисканите гласни доказателства.
Разноските за първото въззивно и за настоящото производство следва да се присъдят от въззивния съд с оглед изхода на спора при новото въззивно разглеждане на делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 182 от 17.05.2016 г., постановено по гр.д. № 192 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: