4

Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА


при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1802/2009 година.


Производството е по чл.290 ГПК.
С определение №233/22.02.2009 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №83/08.7.2009 г. по гр.д.№187/2009 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, по подадена от ответника по исковата молба П. гимназия по селско и горско стопанство – К., касационна жалба по процесуалноправния въпрос: “Приложима ли е хипотезата на чл.147 ГПК в конкретния случай ?”.
По точното приложение на закона с оглед поставения въпрос.
Разпоредбата на чл.147 ГПК предвижда, че “До приключване на съдебното дирене страните могат: 1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно; и 2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях”.
Анализът на правната норма на чл.147 ГПК води до извод, че узнаването трябва да се преценява към момента на изтичането на установения от процесуалния закон срок за извършване на действията по нея. Ищецът следва да посочи в исковата си молба обстоятелствата, на които основава иска си и да представи и посочи доказателствата в тяхна подкрепа. Съгласно чл.214, ал.1 ГПК ищецът може в първото заседание да измени основанието на претенцията си, което означава , че фактите, които сочат на ново основание, независимо кога той ги е узнал, могат да се наведат най-късно до изготвяне на доклада по делото. От друга страна, според чл.143, ал.2 ГПК в откритото заседание след разрешаване на предварителните въпроси ищецът може да допълни исковата си молба, което означава да направи фактически твърдения в пределите на заявеното основание, а оттам и да ги подкрепи с доказателства. На трето място, съгласно чл.143, ал.3 ГПК страните са длъжни да направят и обосноват своите искания, а това означава да изтъкнат и фактите в тяхна подкрепа.
Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2, във връзка с чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК непредставянето и непосочването на доказателства в исковата молба не я прави нередовна.
След изясняване на фактическата страна на спора и отделянето на спорното от безспорното, съдът следва да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест. В случай, че за твърдени от ищеца в исковата молба обстоятелства, относими според съда към спора, не са представени доказателства, указанието до ищеца е да ги представи или посочи означава, че той може да направи доказателствено искане, чиято допустимост съдът ще преценява предвид възможността да го представи с исковата молба, а това означава, че може да не го допусне. Поради това преценката за своевременност, а оттам и за допустимост на фактически твърдения и доказателствени искания следва да се направи към момента на доклада на съда по делото. Ето защо след доклада ищецът може да сочи само нововъзникнали факти, непроменящи основанието на иска, както и новоузнати, които не е могъл по обективни причини да изтъкне преди заседанието.
По основателността на касационната жалба.
С въззивното си решение окръжният съд е споделил изводът на първата инстанция за липса на защита за ищцата по чл.333, ал.4 КТ. Прието, че незаконосъобразността на уволнението произтича от нарушение от страна на работодателя на чл.10.5 КТД, съгласно който последния е бил длъжен да получи от синдикалната организация предварително становище за уволнението на ищцата към момента на уволнение, тъй като същата е била синдикален член. Прието е че към този релевантен за спора момент такова съгласие не е било налице. Поради това въззивната инстанция е приложила разпоредбата на чл.344, ал.3 КТ.
В касационната жалба против въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд се твърди, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на чл.147 ГПК, а именно, че не е била налице нито една от хипотезите на визираната правна норма.
Моли се за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове.
Ответницата по касация А. С. Т., посредством процесуалния си представител – адв. К., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК, с който оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на ответника по касация и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:
Решението на Кърджалийския окръжен съд е неправилно.
При постановяване на решението си въззивната инстанция неправилно е приела, че искът се явява основателен поради наведеното в производството пред първата инстанция ново основание за незаконосъобразност на уволнението – нарушение на чл.333, ал.4 КТ, от страна на работодателя. С оглед отговора поставения от касационния жалбоподател процесуалноправен въпрос при нарушение на процесуалните правила не е преценено, че под формата на уточнение по чл.143, ал.2 ГПК, е направено ново фактическо твърдение, съответно и доказателствено искане след доклада на първоинстанционния съд, което не попада в хипотезите на чл.147 ГПК. Твърдението не е свързано с нововъзникнали факти, нито пък същите са били новоузнати, които ищцата не е могла по обективни причини да изтъкне преди заседанието на съда. Нещо повече, наведените фактически твърдения се отнасят до синдикалния статут на ищцата, който й е бил известен още преди завеждане на делото.
Освен изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че следва да добави още и следното:
С решение №846/21.12.2010 г. по гр.д.№21/2010 г. на ВКС, ІV г.о., е даден отговор на въпроса: “Налице ли е разлика между съгласие по смисъла на чл.333, ал.4 КТ и становище на синдикалния орган, с оглед същата разпоредба ?“. В това решение Върховният касационен съд е стигнал до извод, че е налице съществено различие между сумите “съгласие” и “становище”, че същите не са равнозначни, синонимни. Поради това залегналото в чл.10.5. от КТД изискване към работодателя да получи от синдикалната организация предварително становище не представлява закрила по смисъла на чл.333, ал.4 КТ.
Изложеното налага извод за основателност на касационната жалба, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени.
Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза трета ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


ОТМЕНЯ въззивно решение №83/08.7.2009 г. по гр.д.№187/2009 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. С. Т. от[населено място] против П. гимназия по селско и горско стопанство – К., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: