1 от 5

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 852 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. К. срещу определение № 1065 от 08.05.2012г., постановено по ч. гр. дело № 1098/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 4 състав, с което е потвърдено определение от 12.01.2012г. по т. дело № 1764/2011г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК във връзка с чл. 637, ал. 1 ТЗ.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че от разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ не следва да бъдат изключвани личните обезпечения, тъй като законодателят не е конкретизирал вида на даденото обезпечение в посочената правна норма, която не трябва да бъде тълкувана стеснително. Инвокира доводи за неправилно спиране на производството по отношение на солидарните длъжници [фирма] и С. И. К. поради това, че авалът представлява самостоятелна едностранна абстрактна сделка, поради което авалистът отговаря за изпълнението на задължението по записа на заповед на самостоятелно правно основание от издателя на ефекта и спирането на производството за паричното вземане по ефекта срещу издателя на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ не препятства възможността кредиторът да търси удовлетворяване на вземането си от авалиста по ефекта. В приложено към частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение се поддържа становище за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на съдилищата /определение от 19.08.2011г. по т. д. № 2633/2010г. на СГС, ТО, VІ-10 състав и определение № 403/21.02.2012г. по ч. гр. д. № 393/2012г. на САС, ТО, 3 състав/ и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ приложима ли е разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ в случай, че вземания на кредитор на длъжник, срещу който е открито производство по несъстоятелност, са обезпечени с цялото имущество на трето лице – солидарен длъжник, предоставено чрез поемане на авал на задължение по запис на заповед; 2/ допустимо ли е производството по установителен иск срещу солидарни длъжници по запис на заповед /издател и авалист на издателя/ да бъде спряно на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ, поради открито производство по несъстоятелност срещу единия от двамата длъжници – юридическо лице или производството следва да бъде спряно само срещу длъжника, по отношение на който е открито производството по несъстоятелност. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено, производството да бъде спряно само по отношение на [фирма], а срещу солидарния длъжник С. И. К. делото да продължи.
Ответниците [фирма], [населено място] и С. И. К. оспорват частната касационна жалба и правят възражение за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като частният жалбоподател не е посочил съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, нито е посочил причина, поради която формулираните от него въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становището на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е констатирала, че в хода на производството пред Софийски градски съд, образувано по иск с правно основание чл. 422 ГПК, предявен от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] и С. И. К. за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата 15 355,20 евро със законната лихва от 10.02.2010г. до окончателното плащане по запис на заповед, издаден от [фирма] и авалиран от С. И. К., за която сума по реда на чл. 417 ГПК са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, с решение № 1277/23.11.2011г. по т. дело № 283/2011г. на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на [фирма], поради което е направила извод за наличие на основание по чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК във връзка с чл. 637, ал. 1 ТЗ за спиране на производството по предявения иск. Позовавайки се на императивния характер на разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ, съдебният състав е изложил съображения, че волята на законодателя е изразена по начин, който изисква стеснително тълкуване на посочената правна норма, поради което под вземания, обезпечени с имуществото на трети лица трябва да се разбират само реалните обезпечения, чрез залог и ипотека, но не и вземанията, обезпечени с поръчителство.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посочените от частния жалбоподател правни въпроси са релевантни за делото, като могат да бъдат уточнени по следния начин:
1/ дали обезпечението чрез авал представлява основание за приложение на разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ, изключваща спиране на производството в случаите на чл. 637, ал. 1 ТЗ при открито производство по несъстоятелност срещу длъжника – издател на запис на заповед;
2/ дали наличието на основание за спиране на производството по чл. 637, ал. 1 ТЗ по отношение на единия от ответниците /юридическо лице в несъстоятелност и издател на записа на заповед/ обуславя неговото спиране и по отношение на другия ответник /физическо лице и авалист/.
По отношение на първия правен въпрос не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Представените от частния жалбоподател определение от 19.08.2011г. по т. д. № 2633/2010г. на СГС, ТО, VІ-10 състав и определение № 403/21.02.2012г. по ч. гр. д. № 393/2012г. на САС, ТО, 3 състав не доказват противоречива съдебна практика, тъй като не са налице данни, че първият съдебен акт е влязъл в сила, а във второто определение процесуалноправният въпрос е решен по начина, по който е разрешен в обжалваното въззивно определение – предмет на настоящата частна касационна жалба.
Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По първия процесуалноправен въпрос е формирана трайноустановена практика на ВКС /напр. определение № 682/17.07.2012г. по ч. т. д. № 321/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др./, съгласно която разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ изключва спиране на производството по имуществени граждански и търговски дела в случаите на чл. 637, ал. 1 ТЗ при открито производство по несъстоятелност на длъжника – издател на запис на заповед, само когато спорното вземане е обезпечено с точно определено имущество на трети лица. Под обезпечение с имущество на трети лица по смисъла на чл. 637, ал. 5 ТЗ следва да се разбират само реалните обезпечения, които трети лица са учредили за обезпечаване изпълнението на паричното задължение на дружеството, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, но не и личното обезпечение, поръчителството, респективно авал при менителничните ефекти.
Вторият процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 347/11.05.2011г. по ч. т. дело № 106/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС издателят на записа на заповед и авалистът, подписал записа на заповед, не са необходими другари, а имат положението на обикновени другари в производството по установителния иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането на ищеца по издадената срещу тях заповед за незабавно изпълнение. Поради това, че при искове, предявени срещу солидарни длъжници, каквито са издателят на записа на заповед и авалистът, е налице възможност исковете да бъдат решени по различен начин между двамата другари, изискването за спиране на производството по делото по силата на чл. 637, ал. 1 ТЗ за ответника - длъжник в производство по несъстоятелност, не може да бъде приложено за ответника в исковото производство, спрямо когото правилата на несъстоятелността не се отнасят.
При така дадения отговор на релевантния процесуалноправен въпрос се налага извод, че въззивният съд неправилно е приел наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК във връзка с чл. 637, ал. 1 ТЗ по отношение на ответника С. И. К. – авалист по записа на заповед. Следователно въззивното определение и определението на Софийски градски съд трябва да бъдат отменени в частта, с която е спряно производството по делото по отношение на ответника С. И. К. и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по иска, предявен срещу авалиста на записа на заповед.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 1065 от 08.05.2012г., постановено по ч. гр. дело № 1098/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 4 състав в частта, с която е потвърдено определение от 12.01.2012г. по т. дело № 1764/2011г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав в частта, с която е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК във връзка с чл. 637, ал. 1 ТЗ по отношение на ответника С. И. К..
Делото да се изпрати на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия по иска, предявен срещу ответника С. И. К..
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1065 от 08.05.2012г., постановено по ч. гр. дело № 1098/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 4 състав в останалата част по отношение на ответника [фирма].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.