Решение по т.д. № 813/12 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет втори октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ


и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №813/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Т. А. Л.”- [населено място], К. срещу решение №04/08.02.2012 г. на АС-Бургас по в.т.д № 2/2012 г., с което е потвърдено решение №112 от 11.07.2011 постановено по т.д. №601/2009 г. по описа на ОС-Бургас В ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен искът на касатора срещу [фирма]-гр. Б. и [фирма]-гр. Б.-в несъстоятелност за установяване по реда на чл.694 ТЗ, че първият ответник няма вземане срещу несъстоятелния длъжник за разликата между 376 253,20 лева и 7 522 357,34 лева.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяващи се в нарушение на материалния закон-чл.305 ТЗ и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл.182 ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба не се изпраща отговор на същата.
С определение №94/20.02.2013 по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1. т.1 ГПК по въпросите: за приложението на чл.182 ГПК, относно доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги и за това, кога е налице фактът на безкасовото плащане, с оглед приложението на разпоредбата на чл.305 ТЗ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че искът по чл.694 ТЗ е допустим, доколкото ищцовото дружество „Т. А. Л.”- [населено място], К. се явява кредитор с прието от синдика на [фирма]-в несъстоятелност вземане. От своя страна в окончателния списък на приетите вземания е включено и процесното вземане на [фирма] , което и обосновава допустимостта на така предявения установителен иск на заинтересования кредитор за установяване по реда на чл.694 ТЗ несъществуване на вземането на другия кредитор срещу несъстоятелния длъжник. За да обоснове неоснователността на иска в отхвърлената част, съдът се е позовал на съществуването на шест договора за заем сключени между двамата ответници , по силата на които [фирма] е отпуснало в заем на [фирма] процесната сума, които договори са били оспорени от страна на ищеца относно тяхната „автентичност”. Съдът е счел, че констатираната идентичност на представените по реда на чл.183 ГПК нотариално заверени копия от договорите за заем с тези приложени по делото не дава основание същите да се приемат за неавтентични. На база заключението на счетоводната експертиза по делото изготвена въз основа счетоводните книги на ответните дружества, както и на съответните платежни нареждания, съдът счел, че се доказва и реалното плащане на договорените парични суми по договорите за заем от едното ответно дружество на другото-несъстоятелен длъжник , поради което е отхвърлил отрицателния установителен иск.
По релевантните за спора правни въпроси:
В задължителната практика на ВКС обективирана в решения постановени по реда на чл. 290 ГПК: Р №169/31.01.2013 г. по т.д. №664/ 2011 г. на ІІ т.о. и р №187/24.01.2013 г. по т.д. №436/2012 на ІІ т.о. –служебно известни на съда, както и в приложените към изложението към касационната жалба: Р №218/05.07.2011 г. по гр.д. № 775/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. по първия въпрос се застъпва становището, че счетоводните книги не се ползват с материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, относно съдържанието им и последното следва да се преценява, с оглед всички обстоятелства по делото-чл.182 ГПК, а според Р №44/28.03.2011 г. по т.д. №526/2010 г. на ІІ т.о. и Р №50/02.04.2009 г. по т.д. № 485/2008 на ІІ т.о. –по втория правен въпрос съставите на ВКС, ТК приемат, че съгласно чл.305 ТЗ плащането се смята за извършено със заверяването сметката на кредитора, като този факт следва да се установи със съответните допустими от закона доказателствени средства. Цитираните разрешения напълно се споделят и от настоящия състав на ВКС, ІІ т.к..

По основателността на касационната жалба :
Касационната жалба е основателна.
Решаващият въззивен състав на АС-Бургас е приел,че отразяването на вземанията на ответника-кредитор по несъстоятелността към втория ответник-търговското дружество несъстоятелен длъжник се установява от счетоводните записвания в търговските книги на двете дружества, а самите плащания по договорите за заем са доказани от приетите по делото банкови бордера, които изводи не са съобразени с цитираните разпоредби на процесуалния /чл.182 ГПК/ и на материалния закон/ чл.305 ТЗ/ и задължителната за съдилищата практика на ВКС, цитирана по- горе по приложението им. Налице са основания за отмяна на обжалваното решение, съгласно чл.293 ал.2 ГПК. След касиране на решението делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждането му от друг състав на основание чл.293 ал.3 ГПК, поради необходимостта от извършването на нови процесуални действия по чл.195 ал.1 ГПК –служебно назначаване на експертиза със задача , да се извърши проверка за заверяване сметката на длъжника във връзка с твърдяните от ответниците плащания на сумите отпуснати по договори за заем сключени между двамата ответници.
По отношение на разноските пред ВКС в настоящото производство : Приложим е чл.294 ал.2 ГПК.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение



Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение №04/08.02.2012 г. на АС-Бургас по в.т.д № 2/2012 г., с което е потвърдено решение №112 от 11.07.2011 постановено по т.д. №601/2009 г. по описа на ОС-Бургас.
ВРЪЩА в.т.д № 2/2012 г. по описа на АС-Бургас за разглеждане на делото от друг състав на Бургаския апелативен съд.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.