3

Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 22 март две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА


при секретар Лилия Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 526-2010 година

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. Ч. и [фирма]-г.С. срещу въззивното решение от 16.02.2010г. по г.д.№4748/09г. на СГС,ІІ-Дс-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 26.01.09г. по г.д.№29948/08г. на СРС, ГК, 62 с-в. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите отрицателен установителен иск/О./ по чл.254 ГПК/отм./ за установяване недължимостта на сумите 21910.33 лв. главница, 2500.88лв. мораторна лихва за периода 10.09.07г. до 8.07.08г. и 438.20 лв. разноски по ч.г.д. №19791/07г. на СРС, 61с-в.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280 ал.1т.2 ГПК основание. В тази връзка представя решения на ВКС, обосноваващи момента на плащане, осъществено от длъжника.
Обуславящия изхода на делото материално правен въпрос е дали представените по делото б.бордера, които не са били оспорени от ответника доказват валидно извършено плащане на ответника [фирма]-г.С.-кредитор по стоковия договор между страните.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по така формулирания материално правен въпрос.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл.ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания приема следното:
За да отхвърли така предявеният О. въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че задължението на [фирма]-г.С. към кредитора [фирма]-г.С. е неделимо, както и че не е доказано заверяване на банковата сметка на кредитора [фирма]-г.С. с процесните преводи, обективирани с представените по делото пл.нареждания.
От представените по делото платежни нареждания на [фирма], г.М., Италия, с които е наредено плащането на сумите, посочени в тях на [фирма]-г.С. се удостоверява, че превода е бил извършен с друг банков идентификационен номер/IBAN/, различен от този на бенефициента по превода [фирма]-г.С.. Също така в платежните нареждания на [фирма], г.М., Италия, с които е наредено плащането на сумите е посочено като основание фактура от м.01, 2007г., а не процесната, която е от м.02 2007г.
Настоящия състав на ВКС-ТК намира, че в конкретния случай въззивният съд е постановил необосновано решение при неизяснена фактическа обстановка.
Съгласно чл.305 ТЗ когато плащането се извършва чрез заверяване на сметка посредством вирментна форма, какъвто е настоящия случай, плащането ще се счита за завършено със заверяване сметката на кредитора. Последното е правно релевантен факт, който е следвало да бъде установен по делото с допустимите от закона доказателствени средства, за да може да се преценява валидността на извършеното от [фирма], г.М., Италия плащане в полза на [фирма]-г.С. без оглед на това дали така осъщественото плащане е делимо. Като не е сторил това въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото на основание чл.293 ал.3 ГПК следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС.
Водим от горното ВКС-ТК

ОТМЕНЯВА изцяло въззивното решение от 16.02.2010г. по г.д.№4748/09г. на СГС,ІІ-Дс-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 26.01.09г. по г.д.№29948/08г. на СРС, ГК, 62 с-в.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: