ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 14 март , две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1023/22 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД ЕИК[ЕИК] -гр. София срещу решение № 267071 от 21.12.2022 г. на Софийски градски съд по гр.д. №8036/2020 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 26.06.2023 г. на същия съд по същото дело, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение № 72823 от 15.04.2020 г. по гр.д. №34586/2019 г. на СРС, Второ г.о. в съответната част , с която искът на касатора по чл.422 ал. ГПК е бил частично уважен от СРС и отхвърляне в тази част, и чрез потвърждаване в отхвърлителната част, въззивният съд е счел за изцяло неоснователен иска на ищеца срещу А. А. Р. ЕГН: [ЕГН] , за установяване дължимостта на следните суми: 7 972, 71 лв. ., представляваща просрочена главница за периода от 20.10.2017 г. до 20.11.2020 г. по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-11854428 от 16.11.2015 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД , вземанията по който са прехвърлени на заявителя на 12.07.2018 г. с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., ведно със законна лихва от 06.03.2019 г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 4 685,05 лв. за периода от 20.10.2017 г. до 20.11.2020 г.; обезщетение за забава в размер на 958,67 лв. за периода от 21.11.2018 г. до 06.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 25.03.2019г. по ч. гр. д. № 13321/2019г. на СРС, ГО, 65 състав. Решението се обжалва и в съответната част за присъдените в тежест на касатора разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в неправилно приложение на материалния закон- нормата в разпоредбата на чл.11 ал.1,т.11 от Закона за потребителския кредит в приложимата редакция ДВ бр. 57 от 28.07.2015 г., доколкото процесният договор е бил сключен на 16.11.2015 . Развити са оплаквания за това, че договорът е съдържал условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването и неправилно съдът го е приел за нищожен;
Ответникът по касационната жалба, в отговора на същата, изразява становище за неоснователност. В проведеното открито заседание се позовава на изложеното в отговора на КЖ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като взе в предвид оплакванията в КЖ, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения:
На 16.11.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файнсес“ ЕАД – кредитор и А. А. Р. – кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-11854428 от 16.11.2015 г., по силата на който страните са уговорили размер на кредита от 10 000 лв., при застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 3 360 лв., такса ангажимент от 350 лв., при 60 месечни погасителни вноски, всяка от които 429, 02 лв. общият размер на плащанията възлиза на 25 741, 20 лв. Общият процент на ГПР възлиза на 47, 64 лв., а лихвеният процент е 37, 36 %. В съдържанието на договора е инкорпориран погасителния план, като месечните погасителни вноски се дължат, считано от 20.12.2015 г. до 20.12.2020 г. В чл.2 от договора е предвидено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле „Обща размер на кредита“. С подписването на договора кредитополучателят дава своето съгласие от сумата, посочена в „Общ размер на кредита“, кредиторът да удържи следната сума в размер и във връзка със задължение на кредитополучателя, като тази сума бъде удържана директно от кредитора, както следва: 6 906, 84 лв. във връзка с договор № PLUS – 11326889. Посочената сума ще послужи за погасяване на задълженията. Предвидено е също така, че посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски , съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора. Предвидено е, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. В чл.5 от договора страните са се съгласили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с договорените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора. При просрочие на две или повече месечни погасително вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълен размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземане, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
На 27.07.2017 г. е сключен рамков договор за прехвърляне на вземания № Д-17-00142, между дружеството-ищец – купувач и „БНП Париба Пърсънъл Файнсес.“ ЕАД – продавач, по силата на който продавачът се е задължил да прехвърля и продава всеки месец за срока на договора определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжника, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, а купувачът купува и придобива от продавача вземанията, определени всеки месец в Приложение № 1 срещу заплащане на покупната цена.
Представено е извлечение от Приложение № 1 към посочения договор от 12.07.2018 г., в което се съдържа описание на сключения между продавача и ответника договор за потребителски кредит, номера на договора, ЕГН на длъжника, трите му имена, датата на сключване на договора за потребителски кредит, отпуснатата главница, без включена застрахователна премия, остатък на главница към 12.07.2018 г. – 7 972, 71 лв., остатък от договорна лихва към същата дата – 4 685, 05 лв., остатък от лихва за просрочение – 251, 26 лв., общ размер на дълга – 12 909, 02 лв. Ответникът не е оспорил представеното извлечение.
Ищецът е изпратил до ответника уведомително писмо, в качеството му на пълномощник на цедента относно сключения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и Приложение № 1/12.07.2018 г., по силата на които задълженията му по договор за кредит № PLUS-11854428 от 16.11.2015 г., са прехвърлени на ищеца. Задължението към 12.09.2018 г. възлиза на 13 085, 87 лв., включително лихва за просрочие. Писмото е изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД. Съгласно представеното известие за доставяне, същото е върнато като непотърсено.
От заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че на 16.11.2019 г. по сметка на ответника е наредена от „БНП Париба Пърсънъл Файнсес“ ЕАД сумата от 2 743, 16 лв., формирана както следва: 10 000 лв. – размер на кредита, от който е извадена сумата 350 лв. – такса ангажимент, както и сумата от 6 906, 84 лв. – удържана сума по договор. По договора са постъпили 11 461, 80 лв., от които са погасени следните суми: 2 139, 29 лв. – погасена главница; 7 696, 15 лв. – погасена възнаградителна лихва; 1 624 лв. – погасена застраховка и 2, 36 лв. – такса за събиране. Към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.03.2019 г. задължението на ответника възлиза на 12 657, 76 лв., в това число: 7 860, 71 лв. – непогасена главница за периода 20.01.2018 г. – 20.11.2020 г. От тази сума 2 182, 20 лв. са непогасена главница по падежирали 14 броя вноски за периода 20.01.2018 г. – 20.02.2019 г. и 5 678, 51 лв. – вноски за периода след датата на заявлението за периода 20.03.2019 г. – 20.11.2020 г. Непогасената възнаградителна лихва в размер на 4 685, 05 лв. за периода 21.02.2018 г. – 20.11.2020 г. е формирана както следва: 2 530, 17 лв. – непогасена възнаградителна лихва по падежирали 12 броя вноски за периода 21.02.2018 г. – 20.02.2019 г. и 2 154, 88 лв. – вноски за периода след датата на заявлението за периода 21.02.2019 г. – 20.11.2020 г. Непогасената застраховка по два броя падежирали вноски за 20.05.2018 г. – 20.06.2018 г. За вноски с падеж след 20.06.2018 г. ищецът е анулирал вземането за застраховка. Обезщетението за забава, начислено върху главницата и договорната лихва периода от датата на първата падежирала и непогасена вноска - 20.01.2018 г., до датата на депозиране на заявлението – 06.03.2019 г., възлиза на 869, 78 лв. Обезщетението за забава върху главницата и договорната лихва в общ размер на 12 545, 76лв. за периода от датата на заявлението – 06.03.2019 г., до датата на исковата молба – 18.06.2019 г., е в размер на 362, 43 лв. Общият размер на мораторната лихва от 20.01.2018 г. до 17.06.2019 г. възлиза на 1 232, 21 лв.
От заключението на вещото лице -графолог се установява, че текстът в договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PULS 11884428 от 16.11.2015 г., сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и А.А.Р. и Условия по договор за кредита са отпечатани с компютърен шрифт „Caramond“ и размер на шрифта 12 от стандартния Microsoft офис пакет за Windols.
Ответникът е релевирал с депозирания по делото писмен отговор на исковата молба възражения за недействителност на сключения с „БНП Париба Пърсънъл Файнсес“ ЕАД договор за потребителски кредит от 16.11.2015 г., тъй като не е съобразен с изискванията за размер на шрифта – не по – малък от 12, както и че не е бил съставен погасителен план и не е бил посочен размера на лихвения процент на ден, които поддържа и във въззивната жалба.

Съставът на въззивния съд е счел част от последните за основателни, за което е изложил следните съображения:
В чл.22 ЗПК като основание за недействителност на договора за потребителски кредит е предвидено нарушението на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит;
Въззивният съд е изложил съображения, че в разглеждания случай, в съдържанието на оспорения договор за потребителски кредит от 16.11.2015 г. е инкорпориран погасителен план, но последният не е съобразен със законоустановените изисквания. В него се съдържа информация относно погасителната вноска, нейния падеж и непогасената главница, но липсва информация за лихвата на всяка погасителна вноска, изчислена на база на уговорения лихвен процент.
Съдът не е споделил довода на ищеца, че след като договорът за потребителски кредит е сключен при фиксиран лихвен процент, то не е налице необходимост от посочване на лихвата в погасителня план. Приел е, че такова изключение от въведените с нормата на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК изисквания относно съдържанието на погасителния план не е предвидено. Ето защо, според него, във всички договори за потребителски кредит, независимо от начина на уговаряне на договорната лихва, следва да се съдържат законоустановените елементи на всяка погасителна вноска. Според изложеното след като са въведени допълнителни изисквания относно посочването в погасителния план при променлив лихвен процент, се налага изводът, че останалите изисквания - планът да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент се прилагат при всички договори за потребителски кредити, включително и при фиксиран лихвен процент, какъвто е и разглеждания случай. По тези съображения е счетено, че така сключеният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията в чл.11 ал.1,т.11 от ЗПК и е недействителен, съгласно изричната императивна разпоредба на чл. 22. ЗПК.
С определение № 50 591 от 11.12.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по правния въпрос: трябва ли да има подробна разбивка на вноските в погасителния план за потребителски кредит, сключен при фиксиран лихвен процент ца целия срок на договора или е достатъчно да са посочени размерът на погасителните вноски, техния брой и датите на плащане, във връзка с тълкуване на нормата в разпоредбата на чл.11 ал.1, т.11 ЗПК за проверка за съответствие на даденият в обжалваното въззивно решение отговор с този в решение №106 от 03.06.2022 г. по гр.д. № 3253/2021 г. на Трето гр.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.
По отговора на правния въпрос :
Съгласно практиката на ВКС по чл.290 ГПК/цитираното по-горе решение по гр.д. № 3253/2021 г. на Трето гр.о. на ВКС: Когато не са приложими различни лихвени проценти, не е необходимо в погасителния план да се съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска.Настоящият състав споделя напълно приетото в цитираната практика на ВКС въз основа на тълкуването на нормите на чл.11, ал.1, точки 11 и 12 от Закона за потребителския кредит, тъй като същото се основава на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. В т.10, параграф 2, буква „з“ от Директивата е уредено, че в договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Според чл.10, параграф 2, буква „и“ и параграф 3 от Директивата само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. В цитираното решение на ВКС,Трето гр. отд. съставът е посочил и че в т.3 на решението на Съда на Европейския съюз от 9.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a.s. срещу Klara Biroova е дадено тълкуване на чл.10, параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директивата в насока, че тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница.
Касационната жалба е основателна.
Основателно, по изложените по-горе съображения, е оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон , доколкото въззивният съд счел, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по чл. 22. ЗПК и отношенията между страните следва да се уредят съгласно чл.23 ЗПК от същия закон, според който когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, Първо т.о. намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени на основание чл.281,т.3 ГПК и делото, при условията на чл.293 ал.3 ГПК, да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд , който следва да се съобрази с указанията на ВКС, дадени в настоящото решение, по тълкуването и прилагането на закона като извърши и допълнително съответните процесуални действия по обсъждането на изложените във ВЖ от страна на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД /касатор в настоящото производство пред ВКС/ доводи и оплаквания относно твърдяната дата на настъпването на предсрочната изискуемост на част от дължимите вноски за погасяване на главницата по кредита и съдържанието на събраните в тази връзка доказателства и съответно тези- за размера и периодите на дължимо начисляване на договорна лихва, съответно на лихва-обезщетение за забава върху непогасените вноски на главницата по кредита. Последното се налага , с оглед обстоятелството, че при първото разглеждане на спора във въззивната инстанция такива действия не са били извършени от съда, с оглед решаването на спора изцяло на основата на приетата недействителност на процесния договор за потребителски кредит.
По отношение на разноските :
Приложима е разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК.
Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 267071 от 21.12.2022 г. на Софийски градски съд по гр.д. №8036/2020 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 26.06.2023 г. на същия съд по същото дело.
ВРЪЩА, съобразно чл.293 ал.3 ГПК , делото на Софийски градски съд, ГО за повторно разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.