6

Решение по т.д.№ 1087/12 год. на ВКС-ТК, І т.о.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

при участието на секретаря Наталия Такева, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1087 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Е. срещу Решение № 217 от 17.07.2012 год. по т.д.№ 257/2012 год. на Варненския апелативен съд. С това решение, произнасяйки се по жалбата на Е. срещу Решение № 1585 от 21.12.2011 год. по т.д.№ 210/2011 год. на Варненския окръжен съд с което първоинстанционният съд е отхвърлил обективно съединените искове с правно основание чл.71 ТЗ и чл.124 ал.1 ГПК предявени от Е. срещу [фирма], въззивният съд е стигнал до извода, че те са недопустими, поради което е обезсилил първоинстанционния акт и е прекратил производството по тях.
Въведените касационни основания са за неправилност на преценката на въззивния съд за липсата на правен интерес за Е. от провеждането на установителен иск с правно основание чл.71 ТЗ, съставляваща положителна процесуална предпоставка. Изложени са и доводи по съществото на спора, съобразно тезата на касатора, че предявеният от него иск е основателен. Искането му е за касиране на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд и произнасяне по съществото на спора. Претендира разноски.
Ответникът по касация [фирма], чрез особения си представител, назначен по реда на чл.29 ал.4 ГПК, изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила.
Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: Задължително ли е да настъпят вреди за акционера вследствие на решение на орган на търговско дружество или е достатъчно да съществува реална възможност за настъпването им за да се обоснове правен интерес от предявяването на иск по чл.71 ТЗ?”.
Като взе предвид становищата на страните на основание чл.290 ал.2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е частично основателна.
Твърдението по исковата молба на Д. Е., акционер и член на Съвета на директорите (СД) на [фирма] към 20.12.2010 год. е, че взетите на същата дата решения на СД на акционерното дружество за увеличение на капитала на [фирма], чийто едноличен собственик е холдингът и за изменение на учредителния акт на едноличното дружество, са порочни.
Аргументирал се е с това, че на заседанието са присъствали трима от петимата членове на СД и само с техните гласове са взети атакуваните решения. Поради противоречие с чл.42 ал.1 т.6 вр.ал.2 от Устава на холдинга, изискващ решение на управителния орган, взето с единодушие от целия състав на СД, тези решения били нищожни. Заявеният петитум е за отмяна или евентуално обявяване нищожността на взетите решения. В петитумът се съдържа и искане за заличаване на вписването на решенията след установяване нищожността им. Производството по това искане е прекратено с влязло в сила определение.
Първоинстанционният съд е приел, че са предявени главен конститутивен иск по чл.71 ТЗ за отмяна на решенията на СД; евентуален иск за установяване нищожност на взетите решения, поради липса на съгласие; евентуален иск за установяване, че решенията на СД са липсващи (невзети). Постановил е отхвърлително решение и по отношение на трите иска.
Сезиран с въззивната жалба на Д. Е., съставът на АС-Варна е счел, че окръжният съд се е произнесъл по недопустими искове, поради което е обезсилил първоинстанционния акт и е прекратил производството по тях. Позовал се е на липса на правен интерес за Д. Е. в качеството му на акционер да предяви и подържа исковете за отмяна или евентуалната нищожност на решенията на СД.
Становището на настоящия съдебен състав по поставения правен въпрос се основава на следното:
Преди всичко, исковете по чл.71 ТЗ, съобразно процесуалната им характеристика могат да бъдат установителни, конститутивни и осъдителни според вида на търсената защита на материалното право. Наличието на правен интерес, като процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на иск с правно основание чл.71 ТЗ, подлежи на служебна проверка само при установителните искове. По отношение на конститутивните и осъдителните искове тази предпоставка не е налице. Ако за акционера настъпят вреди вследствие на решение на орган на дружеството, той може да предяви осъдителен или конститутивен иск за отмяната му съобразно естеството на твърдяните вреди, но наличието или липсата им не е задължително при конститутивния такъв. Ако има позоваване на такива вреди и на обвързаността им с решението на органа това е от значение за основателността, а не допустимостта на предявения осъдителен или конститутивен иск с правно основание чл.71 ТЗ. Т.е. по отношение иска за защита на членствени права, нарушени от орган на дружеството (извън общото събрание) са приложими общите принципи на процесуалния закон и положителната абсолютна процесуалната предпоставка „наличие на правен интерес” касае установителните искове. По отношение на осъдителните и конститутивните, правният интерес е презумптивен с оглед изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Оттук и отговора на поставения правен въпрос – наличието на правен интерес, изразяващо се в неблагоприятно въздействие върху правната сфера на акционера, съставлява положителна процесуална предпоставка при предявяването на установителен иск с правно основание чл.71 ТЗ. При предявяването на осъдителен или конститутивен иск, наличието на вреди или реалната възможност от настъпването им е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска.
Всеки иск с правно основание чл.71 ТЗ е иск за защита на членствени права и включва установяване както наличието, естеството и обема им, така и факта на нарушаването им. От това не следва, обаче, че всеки такъв иск е установителен и позоваването на въззивния съд на такъв смисъл на т.2 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС е некоректно, доколкото такова съждение там не се съдържа. Нещо повече, ОСГК изрично сочи в т.4 на същото Тълкувателно решение, че с оглед вида на търсената защита, искът може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен.
По основателността на жалбата, становището на състава е следното:
Съобразно обстоятелствената част и петитума на първоначалната исковата молба, уточнението и с молба вх.№ 6541/28.02.2011 год., както и съдържанието на допълнителната искова молба по чл.372 ГПК е видно, че Д. Е. е предявил два обективно съединени конститутивни иска с правно основание чл.71 ТЗ за отмяна на двете посочени по-горе решения на СД и при условията на евентуалност – установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.26 ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на същите решения на СД, поради противоречие със закона и Устава на холдинга и поради липса на съгласие. Т.е. евентуалните искове са за нищожност на две различни основания по общия граждански закон.
Такива искове са недопустими, поради привнасянето на основания, регламентирани от общия граждански закон, по правоотношения, регламентирани от специалния закон – lex specialis derogat legi generali. Това правило е намерило израз в т.1 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС. Независимо, че са предявени при условията на евентуалност, критериите за допустимост се простират и по отношение на тях.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че е сезиран при условията на евентуалност и с иск с правно основание чл.365 т.3 ГПК и се е произнесъл по него, тъй като твърдението за вписването на липсващи (невзети) решения на СД, съдържащо се в началната искова молба е с петитум за заличаване на вписано обстоятелство, а производството по това искане е прекратено с влязло в сила определение. Но дори да би било разгледана обстоятелствената част на това искане самостоятелно, то тя отново не би съдържала валидни белези на иск по чл.365 т.3 ГПК, доколкото се основава на нищожността на решенията на СД по критериите на ЗЗД, посочени по-горе, което е недопустимо.
От изложеното, следва изводът, че в частта с която въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, съдържащо произнасяне по същество по иск по чл.365 т.3 ГПК, какъвто няма предявен, както и по двата недопустими евентуални иска и е прекратил производството по тях, решението му е правилно и следва да остане в сила.
Неправилно е решението на Варненския апелативен съд в частта с която е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по двата обективно съединени конститутивни иска с правно основание чл.71 ал.1 ТЗ за отмяна на двете решения на СД от 20.12.2010 год. – за увеличение на капитала на [фирма] и за изменение на учредителния акт на едноличното дружество. Съображенията за неправилност на преценката по допустимостта им се съдържат в произнасянето по правния въпрос. Това налага касиране на въззивния акт в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВнАС и произнасяне по основателността на предявените искове.
При новото разглеждане и на основание чл.294 ал.2 ГПК, въззивният съд ще следва да се произнесе и по дължимостта на разноските за настоящата инстанция.
За пълнота на изложението, ще следва да се отбележи, че в случаите в които акционерът е и член на управителен орган на търговско дружество и съгласно Устава, акционерното участие е необходима предпоставка за участие в органа, то в този случай е налице разширен обем на членствени права. Това е така, поради обстоятелството, че към общите права на акционера се прибавя и реализацията на правото му да бъде избран, водещо до право на участие и формиране на решенията на този орган. В случая, освен акционер, към 20.12.2010 год. Д. Е. е бил и член на СД и в случай, че Уставът би предвиждал такава кумулативност, освен на нарушени членствени права на акционер, той би могъл валидно да се позове и на нарушени членствени права произтичащи от участието му в СД. Такова оплакване е включено в първоначалната искова молба, но в уточнението и в молбата по чл.372 ГПК то не се подържа, а и не намира опора в приложения по делото Устав.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

ОТМЕНЯ Решение № 217 от 17.07.2012 год. по т.д.№ 257/2012 год. на Варненския апелативен съд в частта с която е обезсилено Решение № 1585/21.12.2011 год. по т.д.№ 210/2011 год. на Варненския окръжен съд и е прекратено производството по предявените от Д. Е. срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.71 ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на Съвета на директорите от 20.12.2010 год. – за увеличение на капитала на Е. Л. – Д. А.”Е. и за изменение на учредителния акт на едноличното дружество, както и в частта за разноските.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав в тази му част.
ОСТАВЯ в сила Решение № 217 от 17.07.2012 год. по т.д.№ 257/2012 год. на Варненския апелативен съд в останалата му част.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.