Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№125

     София, 26.11.2009 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия,   І т.о.    в публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:

Председател:  Таня Райковска 

                                                     Членове:   Дария Проданова

                                                                         Тотка Калчева

при секретаря      Красимира Атанасова  като изслуша докладваното  от съдията Проданова т.д. № 306 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на "Красикапласт"А. срещу Решение № 669/22.12.2009 год. по т.д. № 897/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. С. него въззивният съд е обезсилил Решение № 187 от 05.06.2008 год. по т.д. № 349/2004 год. на Пловдивския окръжен съд и е постановил връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Основанието на което е допуснат касационен контрол е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – произнасяне по правомощията на въззивния съд, съобразно задължителната съдебна практика – т.4 и т.9 на ТР № 1/04.01.2001 год.

В отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация Е. "Одет-ИТ-И. Тодоров" е посочил, че въззивното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Същото становище подържа и процесуалният му представител в с.з.

Ответникът по касация "Агросим"Е. , чрез представено по делото писмено възражение изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.

Като взе предвид доводите на касатора съобразно чл.290 ал.2 ГПК, становището на ответника, както и събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното:

Жалбата е основателна.

Предявени са 10 обективно съединени иска с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ.

Твърдението на ищеца по делото Е. "Одет-ИТ-И. Тодоров" е, че "Химик"А. (сега "Красикапласт"АД) му дължи стойността на доставени но незаплатени кашони. Липсва единен договор за доставка, като облигационните правоотношения са материализирани в 10 бр. фактури, представени по делото.

Последователно подържаната теза на ответника "Красикапласт"А. е, че едноличният търговец не е материалноправно легитимиран да иска погасяване на задължението.

Като трето лице помагач на "Красикапласт"А. ("Химик"АД) е встъпил "Агросим"Е. , легитимирайки се като приобретател на спорното вземане.

За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд се е позовал на това, че след предявяването им, цялото вземане на ищеца-едноличен търговец (възлизащо на 11027.88 лв.) срещу "Химик"А. е прехвърлено с договор за цесия на третото лице помагач. Поради това е отхвърлил исковете позовавайки се на това, че не може да бъде осъден конституирания ответник "Химик"А. да заплати на Е. "Одет-ИТ-И. Тодоров" претендираните суми, доколкото вземането не принадлежи нему.

Сезиран с жалбите на едноличния търговец и на третото лице помагач, въззивният съд е счел, че в нарушение на чл.121 ГПК (отм.), първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл кому принадлежи спорното материално право, като не се е произнесъл по иска с който е бил сезиран. Поради това е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ПдОС.

Въпросът по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е свързан с правомощията на въззивния съд, съобразно задължителната съдебна практика – т.4 и т.9 на ТР № 1/04.01.2001 год.

Становището на настоящата съдебна инстанция по основателността на жалбата произтича от следното:

Твърдяното в касационната жалба противоречие с т.4 на ТР № 1 от 01.2001 год. на ОСГК на ВКС. не е налице. Хипотезата, разгледана в т.4 на тълкувателното решение в случая е неприложима, доколкото тя касае недостатък на исковата молба, констатиран в рамките на въззивното производство. Изводът на въззивния съд, че първоинстанционното решение е недопустимо, не се основава на разбирането, че то е постановено по нередовна искова молба. Въззивният съд се е позовал на обстоятелство, което е настъпило в рамките на процеса пред ПдОС. , като е счел, че то неправилно е било взето предвид при решаването на спора, което пък от своя страна е обусловило недопустимост на въззивния акт. Именно този извод на ПАС. , настоящият съдебен състав счита за неправилен, като процесуалният закон е приложен в противоречие с т.9 на ТР № 1/ от 01.04.2001 год.

В конкретния случай, ищецът е цедирал спорното си вземане в рамките на първоинстанционното производство. Приобретателят е встъпил като трето лице помагач, но промяна в главните страни по спора – било по реда на чл.181 ГПК (отм.), било по реда на чл.117 ГПК (отм.) няма. Производството е продължило между същите главни страни.

С. т.9 на ТР № 1/2001 год., ВКС. изрично е посочил, че решението на съда се простира и по отношение на встъпилото òðåòî ëèöå, êàêòî å ïî ÷ë. 121 àë. 3 ÃÏÊ îòíîñíî ïðèîáðåòàòåëÿ íà ñïîðíîòî ïðàâî. Âñòúïèëîòî ëèöå å îáâúðçàíî ñúñ ñèëàòà íà ïðåñúäåíî íåùî â îòíîøåíèÿòà ñ ïðîòèâíàòà ñòðàíà, à âúâ âúòðåøíèòå îòíîøåíèÿ ñ ïîäïîìàãàíàòà ñòðàíà - îò çàäúëæèòåëíàòà ñèëà íà ìîòèâèòå. В случай, встъпилото трето лице помагач има материално-правното качество на приобретател на спорното право. Т.е. обвързано е в отношенията си с Е. "Одет-ИТ-И. Тодоров" от СПН, а във вътрешните си отношения с "Красикапласт"А. – на решаващите мотиви (чл.179 ал.1 ГПК (отм.). Първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно съединени осъдителни искове на едноличния търговец срещу акционерното дружество. Дали мотивите са законосъобразни, а крайните изводи по основателността – правилни, това е въпрос по правилността, а не по допустимостта на първоинстанционното решение.

Като е обезсилил решението на Пловдивския окръжен съд, въззивният съд е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде касирано и делото – върнато на ПАС. за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по същество по жалбите на Е. "Одет-ИТ-И. Тодоров" и на "Агросим"ЕООД. При новото разглеждане и на основание чл.294 ал.2 ГПК, въззивният съд ще следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция.

Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 669/22.12.2009 год. по т.д. № 897/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.

ВРЪЩА делото на Пловдивския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.