Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия ВЛАДИМИРОВ гр. дело № 3326/2018 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД, ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 срещу решение № 714 от 01.02.2018 г. по гр. д. № 15416/2017 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав.
Ответникът по касационна жалба Е. Т. Т., чрез адв. Д. К. в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е изразила становище за неоснователността й. Изложила е доводи, че банковият офис, където е изпълнявала трудовите си задължения не представлява обособена част (звено) от предприятието на работодателя (търговска банка), а дори това да е така – то дейността, която се е извършвала в това обособено звено не е преустановена изцяло, а е продължила да се упражнява от друг офис на банката в същото населено място. Счита, че се касае за проведено вътрешноорганизационно преустройство, при което е било необходимо извършването на подбор между лицата, осъществяващи идентични трудови функции – т. е. между нея и ръководителят на другия офис на банката в същото населено място.
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение от 21.07.2017 г. по гр. д. № 43220/2016 г. на Софийски районен съд, II ГО, 64 състав, за признаване на незаконно и отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищцата Е. Т. Т., поради закриване на част от предприятието и осъждане на касатора да й заплати, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за оставане без работа, поради уволнението, за периода 31.05. – 30.11.2016 г., ведно със законна лихва от 29.07.2016 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане на обезщетението.
Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ за законосъобразност на упражненото право на уволнение от работодателя в хипотезата на закриване на част от предприятието. Изложени са аргументи, че фактическият състав на посочената разпоредба включва закриване на обособено звено от предприятието, заето с конкретна дейност, която окончателно се преустановява в бъдеще. Преустановяването на дейността трябва да е окончателно не само с оглед на обособеното звено, а с оглед на цялото предприятие, като същата не следва да се извършва изобщо - било в самото предприятие или в друга обособена негова структура, различна от закритата. Инстанцията по същество е установила отсъствие на релевантните към соченото основание за уволнение предпоставки, тъй като нито закритият банков офис представлява обособено звено в структурата на „Юробанк България“ АД, нито е налице окончателно преустановяване на осъществяваната банкова дейност, тъй като същата е продължила да се осъществява в друг финансов център на банката, действаща на територията на същото населено място. Мотивирано е съображение, че банковият офис не отговаря на изискванията за самостоятелно обособено звено в структурата на банката с оглед критериите управленска, териториална, финансова и функционална обособеност. В тази насока е прието, че същият е част от регионален офис, под ръководството на съответните регионални мениджъри. Установено е, че работодателят е продължил да осъществява банкова дейност на територията на същото населено място (град), чрез друг офис на банката, поради което е направен извод, че в случая не е налице реално закриване на част от предприятието, а вътрешна реорганизация на дейността, чрез закриване на един офис и поемане на дейността му от продължилия да функционира финансов център. Извършената реорганизация на дейността на работодателя се е отразила върху действащото щатно разписание, като го е засегнала – т.е. извършено е съкращаване на щата, поради което и в задължение на работодателя е да извърши подбор по реда на чл. 329 КТ между служителите, заемащи длъжности със сходни трудови функции. При отсъствие на извършен подбор между ищцата и лицето, заемащо длъжността „управител на офис“ в продължилият да осъществява банкова дейност офис на банката в същото населено място, макар и длъжностите да се сходни по функции, съобразно вменените трудови задължения, е изведен обжалвания резултат – незаконосъобразност на уволнението и неговата отмяна.
С определение № 137 от 26.02.2019 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, по въпроса: „Кои са материалноправните предпоставки за законосъобразно упражняване на правото на уволнение в хипотезата на закриване на част от предприятието, когато работодателят е търговска банка и в населеното място има повече от един банков клон (офис), единият от който се закрива и където работи уволненият?“
По горния правен въпрос, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение, намира следното:
Предприятието на търговеца - работодател, вкл. и търговска банка е цялата съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени от търговеца във връзка с осъществяваната от него конкретна търговска дейност (в случая банкова) и отразени по установения за това ред в търговските и счетоводни книги на търговеца. Търговското предприятие като съвкупност е част от имуществото, с която се осъществява търговската дейност на търговеца. В това си съдържание предприятието може да бъде предмет на разпоредителна сделка (чл. 15, ал. 1 ТЗ), но няма пречка предмет на такава да бъде и част от него - т. е. реално обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Тъй като правата, задълженията и фактическите отношения в посочената съвкупност се пораждат от определени юридически факти -извършване на търговски сделки (в случая банкова дейност), то реално обособените права, задължения и фактически отношения следва да възникват от реално обособена (самостоятелна) стопанска дейност на търговеца - работодател. Необходимо и достатъчно за идентификацията на въпросната самостоятелно осъществявана търговска дейност (част от предприятието) е тя да бъде обособена счетоводно и организационно в отделна структура, която я персонализира. В този смисъл виж. правното разрешение, дадено с Решение № 213/30.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 29/2010 г. ІІ т.о. Съдържанието на понятието „част от предприятието“ на търговеца не разкрива съществени различия в признаците на своята самостоятелна обособеност и в случаите, когато той е банка (кредитна институция), която за нуждите на извършваната от нея специфична стопанска дейност наема работници и служители. Такава организационно обособена структура в системата на търговските банки в страната, която извършва от името на кредитната институция публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за сметка и на риск на банката, с което изчерпва изцяло или отчасти сделките в предметът й на дейност, е банковият офис (част от клоновата мрежа на банката – акционерно дружество на територията на страната, наименован някъде и като финансов център). Той притежава освен сочената обособеност и възможността да провежда относително самостоятелна политика, очертана от общата стратегия по управление на банката и одобрените от ръководството бизнес инициативи, като осъществява от нейно име и за неин риск специфичната й търговска дейност. Няма пречка в едно населено място да бъдат открити и да функционират повече от един банкови офиси на една и съща банка, след като нуждата от извършването на дейността го изисква. Ето защо, при преустановяване на дейността от единият от офисите и неговото цялостно закриване (премахване) като част от структурата на предприятието на търговеца (кредитна институция) работещите в него подлежат на уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ.
Предвид даденият по-горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване атакуваното въззивно решение се явява неправилно. В разрез със закона въззивният съд е приел, че за да е налице основанието по чл.328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата на „закриване на част от предприятието“, е необходимо да има преустановяване на банковата дейност изобщо и че работодателят е бил длъжен да извърши подбор, поради наличието на сходна длъжност в другото, действащо звено на банката в същото населено място.
Безспорно е по делото, че ищцата е работила по трудов договор на длъжност „ръководител офис, банка“ с място на работа „506 - офис П.“ към структурна единица „Алфа Банка - клон България“ при „Юробанк България“ АД. Този банков офис има характеристиките на организационно обособена структура, тъй като в щатното му разписание съществуват следните длъжности: ръководител офис – 1 бр., супервайзор – 1 бр., специалист продажби – 1 бр. и банков служител, касиер – 2 бр. Това звено от структурата на банката – работодател е разполагало и с възможност да извършва самостоятелна търговска (банкова) дейност в пределите на съществуващия локален пазарен дял и създадената клиентска база, за която сочат данните от длъжностната характеристика на длъжността, заемана от ищцата до уволнението – „ръководител офис, банка“. То е разполагало със самостоятелен бюджет в пределите на определен времеви период, имало е поставен бюджетен план за кредитиране, а изпълнението на целите (общи за клона и индивидуални) за дадения бюджетен период и постигането на конкретни резултати е формирало нивото на изпълнение на възложената работа.
Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено със заповед на работодателя, връчена на 14.05.2016 г., на основание закриване част от предприятието (чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ). Установено е също така, че управителните органи на банката - работодател са взели решение за закриване на банковия офис, където е работила ищцата, поради което това решение има за последица закриване на част от предприятието, с което се осъществява юридическия факт от хипотезата на визираното уволнително основание. Наличието на този факт поражда за работодателя правото на уволнение като подборът се извършва по негова преценка (в този случай подборът е право, но не е негово задължение). Липсата на проведен подбор по критериите на чл. 329, ал.1 КТ пък не влече незаконосъобразност на уволнението, осъществено на визираното по-горе основание.
В случая уволнението на ищцата е съобразено с изискванията на закона за неговото извършване, което характеризира предявените искове за защита срещу незаконно уволнение като неоснователни. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ.
При този изход на делото в тежест на ответника на касация – т.е. ищцата следва да се възложат разноските за всички инстанция, предвид заявеното искане на касатора – ответник, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Разходът на посочените за всички инстанции разноски на ответника за държавни такса е удостоверен с документи за тяхното извършване, а срещу размерът на претендираната сума за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника по делото не е направено възражение от ищцата. Ето защо последната следва да бъде осъдена да заплати на ответника – търговска банка разноски в общ размер от 1 196. 66 лв. за всички инстанции.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

ОТМЕНЯ решение № 714 от 01.02.2018 г. по гр. д. № 15416/2017 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Т. Т. против „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ - за признаване на незаконно и отмяна на уволнението й, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ, поради закриване на част от предприятието и за осъждане на „Юробанк България“ АД да й заплати, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение за оставане без работа, поради уволнението.
ОСЪЖДА Е. Т. Т. с ЕГН 6511110098 и адрес [населено място], ул. „...“ № да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 сумата от 1 196. 66 (хиляда сто деветдесет и шест лв. и 66 ст.) лева – разноски за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: