Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 21.11.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 789/2018 година

Производството е по член 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№4475/29.12.2017г.,подадена от Б. Г. Н.,чрез пълномощника й адвокат С. Е.,против решение №5362/24.10.2017г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№525/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №2935/06.04.2017г. постановено по гр.д.№1959/2015г. по описа на Районен съд,гр.Б.-за признаване за установено по отношение на Б. Г. Н.,че ищецът П. И. Н. е собственик на основание договор за дарение,обективиран в нотариален акт №97,т.ІІІ,рег.№5229,дело №475/2009г. на СлВп-Б. на 1/2 идеална част от следния недвижим имот:самостоятелен обект в сграда с идентификатор №04279.610.187.1.1,като предназначението на обект е жилище,апартамент,брой нива на обекта 1,като самостоятелния обект се намира в сграда №1,разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.610.187 по КК на [населено място],одобрена със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра,при описани в решението съседи на етажа,целият с площ 80 кв.м,с административен адрес [населено място], [улица],ет.1,както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,който самостоятелен обект по доказателствен акт за собственост представлява СУТЕРЕНЕН ЕТАЖ от жилищна сграда,построена в парцел VІ,с пл.№1717 по плана на [населено място],действащ към 1975г.,със застроена площ на самостоятелния обект от 80 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,като в останалата му част решението е влязло в сила.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е недопустимо,като се иска неговото обезсилване.
Ответникът по касационната жалба П. И. Н.,чрез пълномощника си адвокат З.,моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че пред първоинстанционният съд е бил предявен положителен установителен иск от ищеца П. И. Н. за признаване за установено по отношение на ответника Г. С. Н.-починал в процеса на производството по делото и заместен от законната си наследница Б. Г. Н.,че е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот,като първоначално исковата претенция е заявена като такава с правно основание член 108 ЗС,като в открито съдебно заседание/проведено на 11.11.2016г. по гр.д.№1959/2015г. по описа на РС Благоевград-лист 158 от делото/,е допуснато изменението му от осъдителен в установителен такъв.Съдът изрично е посочил,че още в отговора на исковата молба първоначалният ответник,а впоследствие и правоприемникът му са заявили,че не оспорват факта,че праводателя на ищеца,а впоследствие е последния ,са собственици на 1/2 идеална част от процесния имот.Съдът е приел,че е налице правен интерес от предявяването на иска,тъй като това признание е такова на факта,а не на предявения положителен установителен иск,налице е съдебно оспорване,като аргумент в тази посока е предявения насрещен иск по чл.32,ал.2 ЗС с твърденията,че съсобствениците на имота-страните по делото,не могат да постигнат съгласие относно разпределение правото на ползването на съсобствената вещ,поради което е стигнал до извода,че правото на собственост на ищеца е смутено и не може да се упражнява в пълен обем.Наред с това,съдът,позовавайки се на събрани по делото гласни доказателства,е приел,че наследодателят на ответницата приживе създавал пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост по отношение на процесния имот,като препятствал достъпа му до имота,при които фактически действия на ответника това му право на собственост е оспорено и последващото процесуално поведение на ответника не води до отпадане на интереса от търсената защита.В резултат на това,съдът е стигнал до извода,че наличието на такъв интерес,отнесено към безспорния факт,че страните са съсобственици на общата вещ при права-по 1/2 идеална част за всеки от тях-ищецът на основание дарение,а ответницата на основание наследство от Г. Н.-дарени в полза на последния,води до основателност на предявения иск.
С определение №469/26.09.2018г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване,с оглед евентуална недопустимост на въззивното решение.
Върховният касационен съд,след като обсъди доводите,във връзка с наведените касационни оплаквания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на член 290,ал.1 и член 293 ГПК приема следното:
Наличието на правен интерес от установяване е процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове-положителни или отрицателни.Видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права.Правен интерес от търсената защита с положителен установителен иск за собственост на недвижим имот е налице,когато ответникът оспорва претендираното от ищеца право.Преди всичко правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства,в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди,че се засяга правната му сфера.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта му,с която последният се е произнесъл по предявен положителен установителен иск за право на собственост върху процесния недвижим имот,съсобствен между страните,по отношение на 1/2 идеална част от същия,заявено от ищеца като придобито по договор за дарение,обективирано с нотариален акт №97/2009г.
Видно от изложеното с исковата молба ищецът П. Н. е посочил,че ответникът Г. С. Н.-първоначалния ответник по иска,починал в процеса на производството по дело и заместен от законния си наследник Б. Г. Н.,/цитирам/:”ползва целия първи жилищен етаж/представляващ жилище апартамент/без да има основание за това и без да зачита правата ми на собственик/съсобственик/”,което според ищеца поражда правния му интерес от предявения положителен установителен иск за собственост спрямо процесната част от описания в исковата молба недвижим имот.Следователно, с тези свои твърдения ищецът мотивира в какво се състои засягането на правната му сфера-а именно обстоятелството,че съсобственият между страните имот се ползва само и изключително от ответника.
С депозирания по делото отговор на исковата молба/лист 43 от делото/,ответникът изрично посочва,че не оспорва изложеното в исковата молба,отнасящо се до характера на имота-притежаван в съсобственост между страните,никога не е оспорвал правото на собственост върху тази част на имота,принадлежало на праводателя на ищеца,както и придобивния способ по отношение на процесната част от него от страна на ищеца,като е предявил насрещен иск за разпределяне на правото на ползване на основание член 32,ал.2ЗС,между него и П. Н.,който иск първоинстанционният съд е отхвърлил и като необжалвано решението в тази част е влязло в сила.След като,безспорно ответникът не отрича правото на собственост върху процесната част от имота,принадлежащо на ищеца П. Н.,и след като липсват твърдения,че от страна на ответника са налице действия,които отричат правото му на собственост,както и на данни за извънсъдебното оспорване на това му право,не е налице засягане на правната сфера на ответника,предмет на търсената защита.
Ползването на недвижимия имот,съсобствен между страните,само от единия съсобственик- в случая първоначалния ответник Г. Н.-починал в първоинстанционното производството по делото и заместен от законната си наследница Б. Н. / с определение на съда от 01.03.2016г. по гр.д.№1959/2015г. по описа на РС-Благоевград/,не обосновава правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост спрямо притежаваната от ищеца П. Н. 1/2 идеална част от недвижим имот,тъй липсват фактически твърдения от ищеца в исковата му молба,нито такива,заявени от ответника,с които последният отрича правото на собственост на ищеца върху тази му част.В случаите,когато е налице съсобственост между две или повече лица,чийто права и задължения са визирани в разпоредбите на член 30 и сл. от Закона са собствеността,като понастоящем липсва оспорване на правото на собственост на съсобственик-ищец по делото,спорното правоотношение ,свързано само със ползването на съсобствения имот,може да бъде предявено по друг ред,тъй като с предявения установителен иск за собственост не може да се постигне целения от ищеца правен резултат.
Това налага извода за липса на правен интерес от търсената с иска защита и с произнасянето си по същата,съдът се е произнесъл по предявен недопустим иск и въззивното решение,с което е потвърдена тази част от първоинстанционното решение-по иска с правно основание член 124,ал.1 ГПК,следва да бъде обезсилено.
С оглед изхода на делото на ответницата по касационната жалба Б. Г. Н.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски в размер на 560 лева,съгласно приложения списък по член 80 ГПК.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение №5362/24.10.2017г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№525/2017г. по описа на съда, и потвърденото с него решение №2935/06.04.2017г. постановено по гр.д.№1959/2015г. по описа на Районен съд,гр.Б.,в частта му за признаване за установено по отношение на Б. Г. Н.,че ищецът П. И. Н. е собственик на основание договор за дарение,обективиран в нотариален акт №97,т.ІІІ,рег.№5229,дело №475/2009г. на СлВп-Б. на 1/2 идеална част от следния недвижим имот:самостоятелен обект в сграда с идентификатор №04279.610.187.1.1,като предназначението на обект е жилище,апартамент,брой нива на обекта 1,като самостоятелния обект се намира в сграда №1,разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.610.187 по КК на [населено място],одобрена със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра,при описани в решението съседи на етажа,целият с площ 80 кв.м,с административен адрес [населено място], [улица],ет.1,както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,който самостоятелен обект по доказателствен акт за собственост представлява СУТЕРЕНЕН ЕТАЖ от жилищна сграда,построена в парцел VІ,с пл.№1717 по плана на [населено място],действащ към 1975г.,със застроена площ на самостоятелния обект от 80 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и ПРЕКРАТЯВА поради недопустимост производството по делото в същата част.
ОСЪЖДА П. И. Н. да заплати на Б. Г. Н. сумата от 560 лева/петстотин и шестдесет лева/ разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: