3

С. 27.04.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 април две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.

разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 148/2011 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Д. К. от [населено място] срещу определение № 2650 от 28.09.2010г., постановено по ч.гр.д. № 2370/2010г. на Пловдивския окръжен съд, VІ гр. с-в, с което е отменено определението от 26.07.2010г. по ч.гр.д. № 187/2009г. на Карловския районен съд, и с въззивното определение е постановено издаване на обратен изп. лист в полза на П. Р. Р. срещу Л. Д. К. за предаване владението на недвижим имот.
Л. Д. К. е обжалвал и постановеното по същото дело определение № 3080/11.11.2010г., с което е оставено без уважение искането му за намаляване на възнаграждението по делото и е осъден да заплати на П. Р. Р. сумата 518,50 лв. разноски по делото.
1. По частната жалба на Л. Д. К. срещу определение № 2650 от 28.09.2010г.:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос дали само влязлото в сила решение по чл. 422 ГПК е основание да се издаде обратен изп. лист в заповедното производство, или разпоредбата на чл. 422, ал. 3 ГПК във вр.чл. 245, ал. 3 ГПК следва да намери приложение и при проведено изпълнение, когато в срока по чл. 415, ал. 2 ГПК не е предявен иск за установяване на вземането, в резултат на което съдът е обезсилил заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изп. лист.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като на този въпрос вече е даден отговор в същото съдебно производство с определение № 200 от 12.04.2010г. по ч.гр.д. № 148/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по частна жалба на А. и Л. К. срещу определение №3420 от 18.12.2009 г. по ч. г. д. № 3197/09 г. на Пловдивски окръжен съд. В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите са обосновали допустимостта на касационното обжалване в това производство с твърдението, че с атакувания акт е разрешен процесуалноправен въпрос относно това дали единствено влязлото в сила решение по смисъла на чл. 422 ал. 3 от ГПК е основание да се обезсили издадената и изпълнена заповед и се издаде насрещен изпълнителен лист в заповедното производство, т.е от значение ли е непредявяването на иск по чл. 415 ал. 1 от ГПК. По поставения от частния жалбоподател въпрос ВКС е приел, че нормативното разрешение по чл. 422, ал. 3 ГПК, че когато установителният иск бъде отхвърлен с влязло в сила решение то предприетото изпълнение се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изр. 2-ро ГПК, а като последица се издава обратен изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя, е приложимо и ако заявителят въобще не е предявил в указания едномесечен срок своя иск по чл.422 ал.1 вр.чл. 415 ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
2. По частната жалба срещу определение № 3080/11.11.2010г. с което Л. К. е осъден да заплати на П. Р. Р. сумата 518,50 лв. разноски по делото.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество ВКС съобрази следното:
За да присъди разноските в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че искането е направено своевременно, направени са разноски за адвокатска защита в размер на 500 лв. и 18,50 лв. за държавна такса, като размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид материалния интерес – между 5 000 лв. и 10 000 лв.
Срещу така постановеното определение частният жалбоподател прави оплаквания за незаконосъобразност поради липса на списък на разноските и поради незаконосъобразност на определение № 2650 от 28.09.2010г., допълнено по реда на чл. 248 ГПК с присъждане на разноските.
Оплакванията са неоснователни.
Представянето на списък на разноските е от значение само за правото на страната да иска изменение на решението в частта му за разноските, а не за правото й на разноски.
Съобразно данъчната оценка на имота, определеното по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. адвокатско възнаграждение е в минималните размери дори и при съобразяване на разпоредбата на чл. 9 от същата Наредба.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2650 от 28.09.2010г., постановено по ч.гр.д. № 2370/2010г. на Пловдивския окръжен съд, VІ гр. с-в.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Л. Д. К. срещу постановеното по същото дело определение № 3080 от 11.11.2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: