9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 189

гр. София, 11.04.2011 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 39 по описа за 2010г., взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма],[населено място] чрез процесуалния му представител адв. Р. Д. срещу решение от 31.03.2009г. по гр. дело № 2769/2008г. на Софийски градски съд, ІІ-Г отделение, с което е оставено в сила решение от 08.05.2007г. по гр. дело № 21571/2006г. на Софийски районен съд, 41 състав и въззивникът [фирма],[населено място] е осъден да заплати на въззиваемия [фирма],[населено място] сумата 100 лв. – направени разноски и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма],[населено място] срещу [фирма],[населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 2 945,82 лв. – цена на доставена електроенергия за периода от м. март до м. юли вкл. 2006г. /погрешно посочено 2007г./ и начислена по корекция на сметка 0002184 за абонатен номер [ЕГН].
Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че проведената процедура по едностранна корекция на сметката на потребителя на ел. енергия не намира основание в действащите за процесния период нормативни актове - Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 67/02.08.2004г. Поддържа становище, че неправилно съдът е приел, че чл. 25 от ОУ е действаща норма към датата на съставянето на КП № 0002184/20.07.2006г., не е съобразил, че посочената норма е нищожна като противоречаща на императивни правни норми, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, и на императивни правни норми, регламентиращи закрилата на потребителите на ел. енергия. Релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради несъобразяване от съда, че ответникът не е ангажирал доказателства за обнародване и влизане в сила на твърдяните Общи условия и че същите касаят и стопанските потребители. Касаторът сочи, че въззивната инстанция не е отчела липсата на екзекутиви, установяващи електроразпределителната мрежа в района, и на доказателства, удостоверяващи през кой период кой е бил реалният потребител на описания в протокола кабел, преминаващ подземно през улица, носещ обозначенията на доставчика на електрическа енергия. Поддържа становище за неправилност на обжалвания съдебен акт поради наличието на изправно техническо и функционално състояние на проверявания електромер, ненарушени пломби и холограмни стикери, неправилно кредитиране на показанията на свидетеля В. и неотчитане на неговата заинтересованост, предвид обстоятелството, че е служител в „Е. контрол” на Е., необсъждане на противоречието между заключението на вещото лице и показанията на свидетеля, несъобразяване, че протоколът не е подписан от представител на касатора и че липсват издадени от ответника фактури за всеки един от месеците. Съдът не е съобразил, че касаторът в качеството си на потребител дължи на доставчика – продавач само стойността на доставената, потребена и измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер, както и че ответникът не е доказал количествата на твърдяното дневно и нощно потребление и сумата по корекцията не е определена въз основа на данни за реална консумация на абоната, а като е приложена формула, определена в нищожна разпоредба на Общите условия. Касаторът излага доводи, че възможност за корекция не се съдържа в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, нито в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 67/02.08.2004г.
Ответникът [фирма],[населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че на 20.07.2006г. представители на [фирма],[населено място] с правоприемник [фирма],[населено място] при извършена в присъствието на представители на Ф. за защита на потребителите проверка на средството за търговско измерване в жилищна кооперация в[населено място], [улица] са констатирали, че е налице присъединение на абоната към електрическата мрежа преди средството за търговско измерване, до входящия автомат, който обслужва електромера с абонатен номер [ЕГН]. В момента на проверката е установено, че изключването на входящия прекъсвач на електромера не преустановява захранването на обекта на абоната, както и че кабелът, чрез който е извършено присъединението към електрическата верига, захранва адреса с електрическа енергия, която не се отчита. Демонстрациите и констатациите са направени в присъствието на представител на потребителя и представители на Ф. на потребителите, изготвен е констативен протокол № 2184/20.07.2006г., който е подписан на първа страница и от управителя на ищеца – Г. Д.. Въззивният съд е изложил съображения относно надлежно упълномощаване на длъжностните лица на [фирма],[населено място] да извършват проверки и подпишат констативния протокол. Като е обсъдил показанията на разпитания свидетел и заключението на съдебнотехническата експертиза, решаващият съдебен състав е направил извод, че констатациите в протокола не са опровергани.
Въззивната инстанция е приела, че между страните е сключен договор за доставка на електрическа енергия, съгласно който измерването на доставената електроенергия следвало да се извършва с електромер /чл. 8/, а при констатирано неточно измерване на енергия корекцията на измерената енергия се извършва на база констатираната грешка при товар 10%. Според съда, след като средството за търговско измерване не е отчитало електрическата енергия в резултат на външна намеса и има консумация, по-голяма от отчетената и платената, са налице предпоставките за коригиране на сметките за използвана електроенергия за минал период и за потребителя възниква задължение за доплащане при критериите на чл. 25 от Общите условия. Приложимостта на общите условия е обоснована с обстоятелството, че същите са приети от Д. на 01.09.2005г., публикувани са във в. „Дневник” и в. „Н.” на 15.09.2006г. и са влезли в сила 30 дни след публикацията, т. е. на 15.10.2006г. Изложени са и съображения, че е без значение причината за неизправност, нито дали присъединението е извършено от ищеца или трето лице.
С определение № 334/09.06.2010г. по т. дело № 39/2010г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по релевантни правни въпроси: налице ли са предпоставки за едностранно коригиране от доставчика на електроенергия на дължими суми за минал период и приложима ли е нормата на чл. 25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от [фирма], приети на основание чл. 98 ЗЕ.
Неоснователен е касационният довод за неправилност на въззивното решение поради липсата на доказателства за обнародване и влизане в сила на твърдяните от доставчика Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия /ОУ/. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 /отм., ДВ бр. 55/2007г./ ЗЕ предпоставка за влизане в сила на Общите условия е публикуването им най-малко в един централен и един местен всекидневник и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса [фирма] следва да докаже влизането в сила на представените в първоинстанционното производство ОУ. Не съществува пречка, ако на съда е известно в кои всекидневници са публикувани ОУ, същите да бъдат посочи в съдебното решение. Касаторът не твърди и не установява наличието на други публикувани ОУ с различно съдържание от представените. В настоящия случай въззивният съд, след като е установил, че представените по делото ОУ са приети от Д. на 01.09.2005г. и публикувани във в. „Дневник” и в. „Н.” на 15.09.2006г., е направил законосъобразен извод, че същите са влезли в сила 30 дни след публикацията, т. е. на 15.10.2006г.
Релевираният от касатора довод за неправилност на обжалвания съдебен акт поради липса на доказателства, че представените Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия /ОУ/ се отнасят до стопанските потребители, е неоснователен. Видно от самите ОУ /чл. 2, т. 1/, същите уреждат правата и задълженията на доставчика на електрическа енергия и на потребителите, а разпоредбите на чл. 4 детайлизират персоналния обхват на потребителите на електрическа енергия за битови и стопански нужди.
Непредставянето на екзекутиви, установяващи електрораз-пределителната мрежа в района, не води до необоснованост на въззивното решение. Присъединяването към електрическата мрежа преди средството за търговско измерване, до входящия автомат, който обслужва електромера с абонатен номер [ЕГН], в резултат на което изключването на входящия прекъсвач на електромера не преустановява захранването на обекта на абоната, както и обстоятелството, че кабелът, чрез който е извършено присъединението към електрическата верига, захранва адреса с електрическа енергия, която не се отчита, са установени по делото със свидетелски показания и заключение на съдебно-техническа експертиза, както правилно е приела въззивната инстанция, поради което е неоснователен доводът за липса на доказателства, установяващи кой е бил потребителят на описания в протокола кабел, преминаващ подземно през улица, носещ обозначенията на доставчика на електрическа енергия. При установяване, че е захранван обектът на абоната – ищец, доказателствената тежест, че потребител на електрическа енергия, отчитана с електромер абонатен номер [ЕГН] по смисъла на чл. 4, ал. 2, 3 и 4 от ОУ и § 1, т. 42 и 43 ЗЕ е друго лице, се носи от ищцовата страна.
Касаторът е релевирал довод за неправилност на решението поради това, че проверяваният електромер е бил в изправно техническо и функционално състояние, не са били нарушени неговите пломби и холограмни стикери, поради което е технически невъзможно да бъде осъществено от потребителя погрешно свързване, освен при първоначално поставяне на електромера и свързването на абоната с разпределителната мрежа. Посоченият довод е неоснователен, тъй като не се касае до погрешно свързване на самия електромер, а до присъединяване към електрическата мрежа преди средството за търговско измерване, т. е. преди електромера.
При постановяване на решението въззивната инстанция не е нарушила разпоредбата на чл. 136 ГПК /отм./, тъй като е обсъдила показанията на свидетеля В. в съвкупност с оглед всички събрани доказателства по делото.
По отношение на правоизключващите възражения на ищеца – касатор, касаещи действителността на клаузата на чл. 25 от Общите условия, обжалваното решение е неправилно. За процесния период /м. март 2006г. – м. юли 2006г. вкл./ отношенията между страните се регламентират от Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 67/02.08.2004г. В Закона за енергетиката и издадената въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ Наредба № 6 от 09.06.2004г. не е предвидена възможността, съдържаща се в чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000г., за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и методика за това. Такава възможност не е уредена и в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период не съществува законно основание такава санкция да се уговаря в Общите условия.
По силата на предоставената му лицензия [фирма] има господстващо положение на пазара за продажба на електрическа енергия в съответната територия. Потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с ответното дружество - продавач от гледна точка, както на позицията му в преговорите, така и на степента на информираност — положение, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от продавача /доставчика/ условия, без да може да повлияе на съдържанието им. При извършване на преценката дали клаузата на чл. 25 от Общите условия е неравноправна, респективно нищожна, трябва да се има предвид, че процесните Общи условия не са били предмет на индивидуално уговаряне между страните по правния спор. Спецификата на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия и нейното обществено значение предполага особени правила, при които тези дейности се осъществяват, но не и по отношение на регламентацията на отношенията между доставчика и потребителя на електрическа енергия, тъй като същите се основават на принципа на равнопоставеност.
Законодателят е дал възможност на доставчика на електрическа енергия да обвързва съконтрахентите си с изработени от него Общи условия, но техните разпоредби не следва да нарушават основни принципи и императивни разпоредби на закона. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗЕ урежда принципите за търговия с електрическа енергия, един от който е защита интересите на потребителите. Веднъж получил лицензия за определените дейности в енергетиката, доставчикът на електрическа енергия – лицензиант е длъжен да осигурява освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите с изключение на определени случаи, също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства /чл. 69, чл. 116, чл. 120 ЗЕ, чл. 84 и чл. 87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката/. При осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на ответника, поради което последният има задължение да осигури правилното и коректно фунциониране на С., да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването.
В случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Клаузата от договора /Общите условия/, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за електрическа енергия за предходен период от време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа енергия, следва да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, доколкото въпреки изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Разпоредбата на чл. 25 от Общите условия нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия. Липсва защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал период, предприета от страна на дружеството – монополист, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия, особено в хипотезата, когато инкасаторът на района периодично е отчитал доставената и потребена електрическа енергия за съответния период, за който впоследствие е извършена едностранна корекция на сметките.
По своята същност разпоредбата на чл. 25 от Общите условия предвижда санкциониране на потребителя, без да се изисква виновно поведение на последния. Обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя. Посочената клауза противоречи и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и е в границите, посочени в чл. 82 ЗЗД.
Поради това, че клаузата на чл. 25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от [фирма], приети на основание чл. 98 ЗЕ, е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, противоречи на принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, на принципа за защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Поради нищожността на посочената клауза, същата не обвързва страните и не намира приложение в техните правоотношения. Следователно платената от касатора – ищец на ответника сума общо в размер 2 945,82 лв. – начислена по корекция на сметка 0002184 за абонатен номер [ЕГН] като цена на доставена електроенергия за периода от м. март до м. юли вкл. 2006г., е платена при начална липса на основание.
Въз основа на изложените съображения обжалваното въззивно решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени решението на първоинстанционния съд и ответникът [фирма],[населено място] да бъде осъден да заплати на [фирма],[населено място] на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 2 945,82 лв., представляваща платена без основание цена на доставена електроенергия за периода от м. март до м. юли вкл. 2006г. и начислена по корекция на сметка 0002184 за абонатен номер [ЕГН], заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 28.09.2007г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 670,28 лв. – разноски за всички съдебни производства. С оглед изхода на спора разноски на ответника не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 31.03.2009г. по гр. дело № 2769/2008г. на Софийски градски съд, ІІ-Г отделение и решение от 08.05.2007г. по гр. дело № 21571/2006г. на Софийски районен съд, 41 състав и вместо това постановява:
ОСЪЖДА [фирма],[населено място], [улица] да заплати на [фирма],[населено място], ул. „Шипка” № 23а на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 2 945,82 лв. - начислена по корекция на сметка 0002184 за абонатен номер [ЕГН] като цена на доставена електроенергия за периода от м. март до м. юли вкл. 2006г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 28.09.2007г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 670,28 лв. – разноски за всички съдебни производства.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: