ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 2585 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4258/23.03.2015 г. на К. И. Б. против Определение № 3480/03.12.2015 г., постановено по гр.д. № 3017/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, 4-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ по частна касационна жалба срещу Определение № 2099/29.07.2015 г., постановено по гр.д. № 3017/2015 г. на Софийски апелативен съд, 4 – ти състав.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и да му бъде предоставена правна помощ за отстраняване на констатираните от апелативния съд нередовности на депозираната от страната частна касационна жалба.
Частната жалба е редовна (съгласно разпореждане на администриращия съд от 24.10.2016 г. държавната такса за разглеждането й е внесена в срок), подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е основателна.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С Определение № 2099/29.07.2015 г., постановено по гр.д. № 3017/2015 г. Софийски апелативен съд, 4 – ти състав отменя разпореждане от 12.06.2015 г., постановено по гр.д. № 851/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на К. И. Б. за освобождаването му от внасяне на държавна такса по делото и освобождава страната от държавна такса по гр.д. № 851/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд за разликата над 3 000 лв. до пълния дължим размер от 262 000 лв., като определението е потвърдено в останата обжалвана част. Срещу определението на Софийски апелативен съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 12350/25.09.2015 г. на К. И. Б.. Последната е оставена без движение от администриращия съд до предприемане на съответните процесуални действия с Разпореждане от 12.10.2015 г. по гр.д. № 3017/2015 г., постановено по повод указанията на Върховния касационен съд, дадени с Рапореждане № 187/06.10.2015 г. за констатирана нередовност в частната касационна жалба, изразяваща се в липса на приложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и липса на приложено адвокатско пълномощно съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 261, т. 2 ГПК. Във връзка с указанията на Софийски апелативен съд жалбоподателят е депозирал молба вх. № 15302/20.11.2015 г. за предоставяне на правна помощ по частна касационна жалба вх. № 12350/25.09.2015 г., която е оставена без уважение от решаващия състав на апелативния съд с определението, предмет на обжалване в настоящото производство.
За да постанови атакуваният съдебен акт Софийският административен съд е приел, че не следва да бъде предоставена правна помощ, тъй като са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 24, т. 1 З., съгласно която правна помощ не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето кандидатстващо за нея.
Съгласно ЗПП правна помощ във вида на процесуално представителство, освен в изрично предвидените от закона случаи на задължителна адвокатска защита, се предоставя и по преценка на съда, извършвана въз основа на доказателства от съответните компетентни за това органи, за липса на достатъчно средства у страната за заплащане на адвокат, като съдът извършва тази преценка съобразно комплексен критерий, включващ отчитане на доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото му състояние /удостоверено с декларация/, семейното му положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други относими обстоятелства – арг. чл. 23, ал. 3 ЗПП.
В настоящия случай жалбоподателят е поискал предоставяне на правна помощ по повод подадена от него частна касационна жалба срещу Определение № 2099/29.07.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3017/2015 г., с което Софийският апелативен съд е потвърдил разпореждане от 12.06.2015 г., постановено по гр.д. № 851/2014 г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на К. Б. за освобождаването му от внасяне на държавна такса по предявените от него искове до сумата в размер на 3 000 лв. и го освобождава от държавна такса по гр.д. № 851/2014 г за разликата над 3 000 лв. до пълния дължим размер от 262 000 лв. В тези случаи законът не предвижда задължителна адвокатска защита по същество, но установява изискване подадената частна касационна жалба да бъде приподписана от адвокат. Освен това при обжалване на въззивни определения, разпоредбата на чл. 274,ал. 3 ГПК предвижда,че в производството по подадената частна жалба приложение следва да намери разпоредбата на чл.280, ал. 1 ГПК, т.е. установява се изискване частният жалбоподател да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване, за което, според настоящия състав, е необходима правна помощ и съдействие от страна на процесуален представител с висше юридическо образование. В процесния случай депозираната от страната частна касационна жалба е оставяна неколкократно без движение до предприемане на съответните процесуални действия по отстраняване на констатираната нередовност в последната, изразяваща се в липса на приложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и липса на приложено адвокатско пълномощно съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 261, т. 2 ГПК. Поради това следва да се приеме за неправилен изводът на въззивния съд, че предоставянето на правна помощ е неоправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето.
Настоящия състав намира, че са налице и предпоставките на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ - страната по делото не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В представената по гр.д. № 851/2014 г. декларация за материално и гражданско състояние от 27.02.2015 г. е посочено, че жалбоподателят е разведен, не притежава недвижимо имущество, нито МПС, нито влогове на негово име, не получава доходи от трудово възнаграждение, нито от наеми, рента и аренда на земеделски земи. Посочено е, че дружество [фирма], в което жалбоподателят участва, е без дейност и сметка, а [фирма] е в производство по несъстоятелност. Като единствен източник на доходи жалбоподателят е посочил издръжка, плащана му от неговия син в размер на 80 евро месечно, която сума според настоящия състав не може да обоснове извод жалбоподателят да разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за приподписване на частна касационна жалба с вх. № 12350/25.09.2015 г. и изготвяне на изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. С оглед на така изложеното настоящият състав на Върхоивния касационен съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това бъде предоставена правна помощ на К. Б. по подадената от него частна касационна жалба. Делото следва да бъде върнато на Софийски апелативен съд за определяне на адвокат, който да бъде назначен за процесуален представител на жалбоподателя по реда на Закона за правната помощ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОТМЕНЯ Определение № 3480/03.12.2015 г., постановено по гр.д. № 3017/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, 4-ти състав.
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на К. И. Б. за отстраняване нередовностите на частна касационна жалба с вх.№ 12350 от 25.09.2015 г.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за провеждане на производство по определяне на адвокат от НРПП
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.