О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 97


София, 17.03.2017 г.




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

изслуша докладваното от съдията Цачева т.д. № 60229 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 627 от 01.04.2016 г. на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, предявен от М...., [населено място] против [фирма], [населено място] ..., област К. за сумата 79059,27 лева, съставляващи незаплатена част от концесионно възнаграждение. За разликата до предявения му размер от 425956,02 лева искът за концесионно възнаграждение е отхвърлен като неоснователен. Като неоснователен е отхвърлен и обективно съединеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 1324,96 лева. В решението е прието за установено, че съгласно сключен на 24.03.2005 г. концесионен договор, Министерският съвет на Република България, представляван от министъра на енергетиката и енергийните ресурси като концедент е предоставил на ответника [фирма] концесия за осъществяване добив на въглища върху концесионна площ от находище „Бобовдолски въглищен басейн” за срок от 35 години срещу заплащане на определено концесионно възнаграждение, платимо в края на месеца, следващ всяко шестмесечие или до 31 юли и 31 януари чрез банков превод по сметка на концедента. В периода от 01.07.2009 г. до 30.06.2010 г. концесионерът е извършвал плащания, недостатъчни да покрият изцяло задължението му концесионно възнаграждение и лихва за забава. При преценката на погасителното действие на извършените от ответника частични плащания, съдът е приел, че обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД е извън приложното поле на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, уреждащ поредността на погасяването при главно и акцесорно задължение, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие изцяло, тъй като вземането по чл. 86, ал.1 ЗЗД има обезщетителен характер, за разлика от лихвата по смисъла на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, имаща възнаградителен такъв. Изхождайки от нормата на чл. 76, ал.1 ЗЗД, съгласно която, когато длъжникът има към един и същи кредитор няколко еднородни задължения, той може да заяви кое от тях погасява, съдът е приел, че с извършените плащания ответникът е погасявал задължението си за концесионно възнаграждение, която воля е отразил в платежните документи. Въз основа на тези изводи съдът е приел, че с извършените плащания по договора, концесионера е погасил изцяло задълженията си за концесионно възнаграждение, дължимо за периода от 01.07.2009 г. до 31.12.2009 г., както и лихвите за забава до датата на последното плащане. За периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2010 г. е останала непогасена част от главницата в размер на 211288,52 лева и мораторните лихви до 14.10.2011 г. Изхождайки от размера на предявения петитум за концесионно възнаграждение за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2010 г., съдът е присъдил на основание чл. 79 ЗЗД сумата 79059,27 лева, ведно с лихвата за забава, считано от 15.10.2011 г., приемайки, че до 14.10.2011 г. задължението за лихва е погасено чрез плащане.
Касационната жалба против решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която искът е отхвърлен до предявения размер е постъпила от М.... [населено място]. Поддържа се, че въпросът прилага ли се правилото на чл. 76, ал.1, изр. 1 ЗЗД за задълженията за главница и дължими върху главницата мораторни лихви е разрешаван противоречиво от съдилищата, поради което решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатият от касатора въпрос по приложението на чл. 76, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД се разрешава противоречиво от състави на Върховния касационен съд в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

В решение № 111 от 27.10.2009 г. по т.д. № 296/2009 г. на І т.о. ВКС и решение № 211 от 26.01.2017 г. по гр.д. № 958/2016 г. ІІІ г.о. ВКС се приема, че използваният в Закона за задълженията и договорите термин „лихва” следва да се тълкува в зависимост от характера на задължението. Така лихвата, когато е уговорена по заем за потребление или се дължи на извършилия чужда работа, на поръчителя, на довереника и на съдружника представлява възнаграждение за ползването на паричната сума или за възстановяване на направени плащания по изпълнението на съответния договор, се определя като възнаградителна. Заплащането на тези лихви не е обвързано с неизпълнение на главното задължение – уговорените лихви по заема се дължат и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа. За разлика от възнаградителната лихва, вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната (мораторна) лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Признатото вземане за обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД е еднородно по своя характер с главницата и от момента на неговото определяне, то не се идентифицира със законната лихва, чрез която е изчислено, поради което не следва да се квалифицира като лихва по чл.76, ал. 2 ЗЗД, а поредността в погасяването му, когато се дължи наред с друго еднородно задължение, се определя по правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД - когато изпълнението не е достатъчно да покрие главницата и мораторната лихва, длъжникът може да заяви кое от тези две свои еднородни задължения погасява.
Различно е становището, възприето в решение № 86 от 14.08.2014 г. по гр.д. № 6766/2013 г. ІV гр.о. ВКС, съгласно което паричното вземане се състои от три части: главница, лихви и разноски и това не влиза в противоречие с разбирането, че от гледна точка на исковия процес са предявени три различни иска. Както при доброволното изпълнение, така и в изпълнителния процес, при частично плащане, което кредиторът е приел (чл. 66 ЗЗД) или не може да откаже поради провеждането на принудително изпълнение, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД задълженията се погасяват в определена поредност – най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В материята на изпълнението гражданският закон също не прави разлика между различните видове лихва – възнаградителна или мораторна (за забава), договорна или законна. Такава разлика не е уредена нито в ЗЗД от 1892 г., нито в ЗЗД от 1951 г., който възпроизвежда съдебната практика; че макар и законът (ЗЗД от 1892 г.) да урежда само погасяването на лихвите преди главницата, преди нея се удовлетворяват и разноските. Различна поредност при погасяването е законово уредена само за държавните вземания - в Закона за събиране на държавните вземания и всички последващи закони, уреждащи събирането на такива вземания е установено правилото, че те се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски. Това обаче е изрична законова разпоредба, която се отклонява от правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, но която също не прави разлика между различните видове лихва – възнаградителна или мораторна (за забава), договорна или законна. Прието е, че когато задължението е за главница и мораторни лихви, длъжникът не може да се ползва от правото по чл. 76 ЗЗД да посочи кое от задълженията погасява, а когато кредиторът не е заявил или от поведението му не може да се установи категорично в погашение на коя част от вземането приема частичното изпълнение, то погасяват се първо лихвите и след това главницата.
Предвид констатираното противоречие в практиката на Върховния касационен съд, производството по делото следва да бъде спряно и на основание чл. 292 ГПК следва да бъде предложено на общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия да се постанови тълкувателно решение по материалноправния въпрос по приложението на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД включва ли се обезщетението за мораторни лихви по чл. 86 ЗЗД в приложното поле на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, уреждащ поредността на погасяването при главно и акцесорно задължение, когато изпълнението не е достатъчно да ги покрие изцяло.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по т.д. № 60229/2016 година на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
ПРЕДЛАГА на общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд да се постанови тълкувателно решение по материалноправния въпрос когато изпълнението не е достатъчно, за да покрие главницата и дължащите се върху нея мораторни лихви, може ли длъжникът да се ползва от правото по чл. 76, ал. 1 ЗЗД да посочи кое от задълженията погасява или се прилага установената в чл.76, ал. 2 ЗЗД поредност на погасяване на задълженията.
Определението да се докладва на председателите на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: