7




Р Е Ш Е Н И Е

№ 71

София, 09.07.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

при участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3506/2014 година


Производството е по чл. 47, т.2 ЗМТА.
Образувано е по предявен иск от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от А. Г., чрез процесуалните му пълномощници адвокат Д. А. и адвокат Вяра М. – Т., със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ет.5, Адвокатско дружество Д., А. и съдружници, против „А. Г. Корпорейт енд С.” АГ, вписано в Търговския регистър на Районен съд [населено място] с фирмен номер ТРБ 161095, със седалище и адрес на управление 80802 М., Кьонигинстрасе 28, за отмяна на решение от 23.07.2014 г. по М. № 35/2012 г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. С арбитражното решение [фирма] е осъден да заплати на „А. Г. Корпорейт енд С.” АГ следните суми: 100 634.73 евро, представляващи обезщетение за пълна липса на товар по СMR товарителница № 3359939/01.09.2011 г. във връзка със спедиционен договор от 01.02.2011 г. и поръчка за транспорт от 25.08.2011 г., заедно с годишна лихва от 5 % от датата на предявяване на исковата молба – 01.11.2012 г. до датата на окончателното плащане; 8 460 лв. – лихва върху дължимото обезщетение за пълна липса на товар по същата товарителница за периода от 20.12.2011 г. до 30.12.2012 г. и 6 613 лв. разноски по компенсация.
В частта, с която АС е отхвърлил исковете, арбитражното решение е извън предмета на настоящото производство.
В исковата молба се поддържа, че АС при БТПП е провел недопустимо производство поради отсъствие на арбитражно споразумение между страните по спора и при отсъствие на предпоставките на чл.7, ал.2 и 3 ЗМТА или на чл.2, ал.2, изр.2 и сл. и ал.3 от Правилника на АС при БТПП. Твърди се и, че арбитражното производство е проведено в противоречие с чл.2, ал.1 от Правилника на АС при БТПП – няма международен договор, който да предвижда разглеждане на този спор в арбитражна процедура. С оглед предмета на спора пред АС, основан на суброгирането на застрахователя в правата на удовлетворения кредитор – [фирма], се поддържа, че законната суброгация е самостоятелно основание за придобиване и упражняване само на прехвърлими материални права, но не води до универсално правоприемство, нито до субективна новация или заместване на товародателя в правоотношението, чийто източник е спедиционен договор от 01.02.2011 г., сключен между [фирма] и [фирма]. Твърди се, че включеното в спедиционния договор арбитражно споразумение не води до заместване на една от страните в този процесуален договор, тъй като застрахователят не е встъпил в правата на [фирма], произтичащи от съдържащата се в спедиционния договор арбитражна клауза. Поради тези основни доводи се поддържа, че между страните в арбитражното производство липсва валидно арбитражно споразумение по смисъла на чл.7 от ЗМТА и чл. 2 от Правилника на АС при БТПП.
Допълнително в исковата молба се поддържа, че ищецът не се е суброгирал в процесното арбитражно споразумение и поради това, че спедиционният договор е сключен с оглед на личността на съконтрахентите по него и съответно споразумението е непрехвърлимо. Ищецът се позовава на клаузата за конфиденциалност по т.9.1. от спедиционния договор, включваща имплицитната воля на страните по договора да сключат арбитражно споразумение intuitu personae.
По тези съображения, поддържани в публично съдебно заседание на 20.05.2015 г. от процесуалните пълномощници на ищцовото дружество и подробните фактически и правни доводи в представена по реда на чл.149, ал.3 ГПК писмена защита и реплика, се иска отмяна на арбитражното решение, с присъждане на разноски.
Ответникът – „А. Г. Корпорейт и С. АГ, чрез Адвокатско дружество „П., М. и партньори”, представлявано от С. Д. и А. С., оспорва изцяло предявения иск за отмяна на арбитражното решение. В отговора на исковата молба са изложени подробни доводи за прехвърлимост на арбитражното споразумение, като суброгиралият се застраховател има право да се ползва от него. Счита, че предвиденият в спедиторския договор начин за разрешаване на евентуални спорове е относим към правоотношението в неговата цялост и развитие и не може да бъде ограничаван в действието си само между първоначалните страни, особено при наличието на законна суброгация, чийто правен смисъл е да позволи на платилия обезщетение застраховател да замести увредената страна, вкл. и да ползва правото да отнесе спора за разглеждане от арбитраж. Доводи в подкрепа на становището са изложени в публично съдебно заседание на 20.05.2015 г. и в представена по реда на чл.149, ал.3 ГПК писмена защита, с искане за отхвърляне на иска за отмяна на арбитражното решение
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение след като прецени данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание за отмяна на арбитражното решение, приема следното:
Предявеният иск за отмяна на постановеното арбитражно решение е процесуално допустим. Решението е връчено на ищеца на 04.08.2014 г., а исковата молба е постъпила на 31.10.2014 г., при спазване на предвидения в чл.48, ал.1 ЗМТА преклузивен 3-месечен срок, считано от получаване на препис от арбитражното решение.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Предвиденото в чл.47, т.2, предл.първо от ЗМТА основание за отмяна предпоставя решението да е постановено от арбитражен съд, при отсъствие на изрично писмено арбитражно споразумение, или клауза за арбитраж, съставляваща част от сключен между страните материалноправен договор. Легална дефиниция на арбитражното споразумение е дадена в чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА. С разпоредбата на чл.7, ал.3 ЗМТА е предвидено изключение от изискването за предварително сключено между страните писмено споразумение за възлагане на арбитраж решаването на спорове/бъдещи или вече възникнали/ във връзка с конкретно договорно или извъндоговорно правоотношение. В посочената разпоредба са предвидени две хипотези, при които се счита, че арбитражно споразумение е сключено - в арбитражно заседание, с изискване за писмена форма, или при изрично неоспорване компетентността на арбитража, при активно участие на ответника в арбитражното производство.
Видно от приложеното М. № 35/2012 г. по описа на АС при БТПП е, че ответникът по предявения иск, сега ищец, своевременно - с отговора на исковата молба, е оспорил компетентността на арбитражния съд поради отсъствие на арбитражно споразумение между страните по спора и липса на предпоставките на чл.7, ал.2 и ал.3 ЗМТА, както и на съответните предпоставки съгласно Правилника на АС при БТПП, обуславящи допустимост на арбитражното производство. Възраженията в тази насока са обосновани и с допълнителни доводи, поддържани в хода на цялото арбитражно производство. А. съд е отхвърлил възражението за липса на арбитражно споразумение, приемайки, че немското застрахователно дружество – ищец, с удовлетворяването на застрахованото лице [фирма] се е суброгирало в неговите права срещу [фирма] – спедитор по сключен на 01.02.2011 г. с [фирма] спедиционен договор, включително и в арбитражната клауза, съдържаща се в този договор. Това становище е мотивирано с доводи, че уговореният ред за решаване на спорове между страните по спедиционния договор е принадлежност на вземането, както и, че при законната суброгация застрахователят заема изцяло позицията на застрахования и не би могло застрахователят да бъде поставен в различна позиция от застрахования, включваща и процесуалната възможност за разрешаване на спора от арбитраж. А. орган, след констатация за наличие на правоотношение с международен елемент, се е позовал и на практика на други арбитражни съдилища и на теоретични анализи относно международния търговски арбитраж, възприемайки едно от поддържаните становища, с извод, че при законна суброгация, след като застрахователят е удовлетворил застрахования, той е придобил правото на иск срещу причинителя на вредата, така както това право може да бъде упражнено от застрахования, вкл. и въз основа на арбитражното споразумение между застрахования и причинителя на вредата. В този смисъл са развитите подробни съображения в определение на АС от 14.06.2013 г., част от които са възпроизведени в арбитражното решение.
Настоящият съдебен състав намира, че не би могло да се възприеме становището на арбитражния съд, с което е обоснована компетентността му да разгледа материалноправния спор, с който е сезиран от ищеца „А. Г. Корпорейт енд С.” АГ, сега ответник по иска с правно основание чл.47, т.2 ЗМТА.
Арбитражното споразумение или арбитражната клауза, с оглед правните последици, съставлява самостоятелен процесуален договор. Имайки предвид именно самостоятелния характер на арбитражната клауза, което становище е застъпено както в доктрината, така и в последователната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, Търговска колегия, следва да се приеме, че правните последици на тази клауза имат сила само за страните по нея. Принципната прехвърлимост на арбитражното споразумение в случая не е обуславяща, тъй като спорът по настоящото дело се свежда до това, дали встъпването на застрахователя в правото на удовлетвореното от него увреденото лице води до встъпване и в арбитражната клауза, съставляваща част от материалноправния договор между застрахования и дружеството-спедитор. Няма спор, че немското застрахователно дружество, съобразно издирения от АС приложим закон, е встъпило в правата на удовлетворения кредитор. Касае се за законна суброгация, /наричана още законова субституция, законова цесия/ по силата на която е придобито материалното право да се претендира обезщетение, което застрахованият е имал срещу причинителя на вредата, в случая поради неизпълнение на съответно договорно задължение, и то към момента, в който е бил удовлетворен от застрахователя. Встъпването обаче в принадлежащо на застрахования право на обезщетение, не би могло да доведе до встъпване и в предвидената в спедиционния договор арбитражна клауза, тъй като застрахователното дружество не е заместило [фирма] в този договор, а от друга страна не е налице и универсално правоприемство. Арбитражната клауза не съставлява принадлежност към материалното право, чийто носител, по силата на встъпването в правото на увредения, става застрахователя. Уговорената между страните по спедиционния договор компетентност на АС при БТПП за разрешаване на спорове, отнасящи се до изпълнение на договора, не съставлява акцесорно право, нито право, имащо обезпечителен характер спрямо материалното право, на което носител е станал застрахователят.
Настоящият съдебен състав споделя становището, че цесията на вземане по материалноправен договор не прави цесионера страна на включената в материалноправния договор арбитражна клауза, освен ако цесионерът със съгласието на цедента и длъжника встъпи в арбитражната клауза. Аргумент в подкрепа на това становище е не само самостоятелния характер на арбитражната клауза, действието й само спрямо страните по договора и правото, което придобива застрахователят по силата на законната суброгация, но и обстоятелството, че върху суброгиралият се застраховател не преминават задължения, а арбитражната клауза поражда не само права, а и задължения за сключилите този процесуален договор страни във връзка с разрешаването на спора.
Това становище е застъпено по категоричен начин в относимите към настоящото дело съдебни актове на ВКС, Търговска колегия, постановени в производства по чл.48, във вр. с чл.47 ЗМТА - решение № 70 от 15.06.2012 г. по т.д. № 112/2012 г., І т.о., както и в решение № 122 от 18.06.2013 г. по т.д. № 920/2012 г.,, ІІ т.о. Цитираната практика е приложима, предвид приложимостта на българското право към арбитражното споразумение. Изолирано е изразеното от съдебен състав на ВКС, ІІ т.о. становище в решение по т.д. № 610/2012 г., „че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии и принадлежности, каквато принадлежност е и уговореният между съконтрахентите начин за разрешаване на спора при неизпълнение на задължения по договора” . С оглед обвързващата сила на мотивите за страните по последното цитирано дело, с което е отхвърлен искът по чл.47, т.2 ЗМТА за отмяна на арб.решение за главницата по договор за изработка, както и предвид конкретните данни по последващо дело, имащо за предмет отмяна на арб. решение за лихвите по същия договор, последното становище е съобразено и по т.д. № 1121/2014 г., ІІ т.о.
Предвид изразеното от настоящия състав становище, според което липсва арбитражно споразумение, обуславящо компетентността на АС при БТПП да се произнесе по спора, с който е бил сезиран по М. № 35/2012 г., атакуваното арбитражно решение следва да бъде отменено, без да се налага преценка на допълнителните доводи на ищеца, свързани с конфиденциалността на материалноправния договор, съгласно изричната клауза на т.9.1., както и нейното отражение спрямо клаузата за арбитраж.
При този изход на делото, на ищеца се дължат разноски в размер на 17 211.38 лева, включващи държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение









Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ , на основание чл.47, т.2 ЗМТА, арбитражно решение от 23.07.2014 г. по М. № 35/2012 г. на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, с което [фирма] е осъдено да заплита на „А. Г. Корпорейт енд С.” АГ следните суми: 100 634.73 евро, представляващи обезщетение за пълна липса на товар по СMR товарителница № 3359939/01.09.2011 г. във връзка със спедиционен договор от 01.02.2011 г. и поръчка за транспорт от 25.08.2011 г., заедно с годишна лихва от 5 % от датата на предявяване на исковата молба – 01.11.2012 г. до датата на окончателното плащане; 8 460 лв. – лихва върху дължимото обезщетение за пълна липса на товар по същата товарителница за периода от 20.12.2011 г. до 30.12.2012 г. и 6 613 лв. разноски.
ОСЪЖДА „А. Г. Корпорейт енд С.” АГ вписано в Търговския регистър на Районен съд [населено място] с фирмен номер ТРБ 161095, със седалище и адрес на управление 80802 М., Кьонигинстрасе 28, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата 17 211.38 /седемнадесет хиляди двеста и единадесет лева и тридесет и осем стотинки/ лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: