3

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря……...….Даниела Околийска…......……и в присъствието на прокурора….....….........Кирил ИВАНОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 868 по описа за 2014 г.


Производството е образувано по касационна жалба на адв. М. Х. – защитник на подсъдимия Ю. Ф. И. срещу въззивно решение № 136 от 10.03.2014 г., постановено по внохд № 13/14г. на апелативен съд гр.Пловдив, с което е потвърдена присъда по нохд № 144/13г. на окръжен съд гр.Кърджали.
В жалбата се оспорва кредитирането на някои от доказателствата, което сочи на оплакване за допуснато нарушение на процесуалните правила, въпреки, че в жалбата не е посочен законовият текст, съответстващ на това касационно основание. Настоява се за отмяна на постановения въззивен съдебен акт и оправдаване на подсъдимия И. поради недоказаност на обвинението.
Пред касационния съд защитникът не се явява. От него е постъпила писмена защита, в която жалбата се поддържа със същите аргументи и искане.
Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба. Намира въззивния съдебен акт за законосъобразен, поради което счита, че следва да бъде оставен в сила.
Касационният жалбоподател И., редовно призован, не се явява в заседанието на касационния съд.
Подсъдимият Н. М. не се явява. За същия е даден ход делото при условията на чл.353, ал.3 от НПК.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 29 от 27.11.2013г., постановена по нохд № 144/13г., на окръжен съд гр.Кърджали, подсъдимият Ю. Ф. И. бил признат за виновен в това, че на 09.03.2013 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив и в съучастие като извършител с Н. Н. М., отнел чужди движими вещи - пари в размер на 60.00 лв. и 2 бр. ножове на стойност 9 лв., всичко на обща стойност 69.00лв. от владението на З. М. Й., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„а”, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, му било наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от три години в затвор при първоначален „строг” режим.
На основание чл.59 ал.1 от НК, било зачетено предварителното задържане на подсъдимия.

Със същата присъда подсъдимият Н. Н. М. бил осъден за престъпление по чл.198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, за което при условията на чл.58, б.”б” във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му било наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства.

В тежест на подсъдимите било възложено заплащането на направените разноски по делото.

По жалба на подсъдимия И., към която се присъединил подсъдимият М., било образувано внохд № 13/14г. на апелативен съд гр.Пловдив. С решение № 136 от 10.03.2014 г. присъдата била потвърдена.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното:
Жалбата на подсъдимия И. е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с анализа и оценката на доказателствения материал от инстанционните съдилища.
Времето и мястото на осъществяването на престъплението са установени чрез показанията на свидетелите З. Й. и М. М., както и кореспондиращите им показания на разпитания в заседанието на въззивния съд свидетел Г. И.. Относно авторството на деянието съдилищата са кредитирали показанията на пострадалата З. Й., която, макар и незряща, е познавала от преди двамата подсъдими, които разпознала по гласа по време на осъществяване на деянието. Косвено потвърждение на достоверността на възприятията й са показанията на сина й М. М. (дадени на досъдебното производство пред съдия и прочетени на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК). Заявеното от страна на този свидетел, че двамата подсъдими са осъществили престъплението е било потвърдено и при проведените на досъдебното производство разпознавания на лица по снимки, при които М. посочил И. и М. като извършители. Дадените от св. Й. показания за упражненото спрямо нея насилие съответстват на заключението на назначената съдебно – медицинска експертиза, според което установените травматични увреждания (кръвонасядания) по лицето й, отговарят да са получени по време и начин, съобщен от пострадалата.
Достоверността на дадените от Й. и М. показания е била проверена с помощта и на други доказателствени средства и предвид съществуващата корелация между доказателствата, както окръжният, така и апелативния съд са ги поставили в основата на съдебните си актове. Твърдението в жалбата за заинтересованост на пострадалата Й. от изхода на делото не се базира на реални основания, още повече, че последната не е конституирана в процесуално качество на частен обвинител и граждански ищец.
Останалите, изложени в жалбата възражения, се отнасят до обосноваността на постановените съдебни актове. Тъй като необосноваността не представлява касационно основание, касационният съд не би могъл да ги разгледа.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 136 от 10.03.2014г., постановено по внохд № 13/14г. на апелативен съд гр.Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: