О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1119

гр.София, 04.10.2013 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4658/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на кметство К. б., [община], за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 197 от 07.05.2013 г. по гр.д.№ 55/ 2013 г. С него е потвърдено решение на Козлодуйски районен съд по гр.д.№ 387/ 2012 г. и по този начин са уважени предявените от Д. Г. К. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 1/ 17.01.2012 г. на кмета на [населено място] бара; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист „организационни въпроси и обслужване на населението”; и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 592,36 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото въпросите 1.налице ли е съкращаване на щата към момента на издаване на уволнителната заповед; 2. законосъобразно ли кметът на кметството е предложил трансформация на длъжността „главен специалист“ в „младши експерт“; 3.достатъчно ли е отбелязването в трудовата книжка и регистрационна карта от бюро по труда за установяване на факта на оставане без работа след уволнението. За да се отговори на тези въпроси моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната по касация страна Д. Г. К. оспорва жалбата като поддържа, че формулираните от касатора правни въпроси нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и са разрешени законосъобразно от въззивния съд.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено едностранно от работодателя /сега касатор/ поради съкращаване на щата. Промените в щатното разписание обаче не са утвърдени от кмета на общината, който се явява легитимен орган да стори това, а от кмета на кметство Крива бара. Според съда актът, издаден от некомпетентен орган, не е породил действие, съответно промени в щата не са извършени и уволнението на това основание се явява незаконно. Ищецът има право на обезщетение за оставане без работа, като фактът на безработицата е доказан от липсата на впиване на сключени последващи трудови договори в трудовата книжка на ищеца.
При тези мотиви в обжалваното решение само въпросът за доказателственото значение на липсата на вписвания в трудовата книжка на уволнения работник има отношение към правните изводи на въззивния съд. Този въпрос обаче няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него има установена обвързваща практика (срв. Решение на ВКС, ІІІ г.о., № 92/ 29.05.2013 г. по гр.д.№ 1033/ 2012 г.), която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Според тази практика липсата на отбелязване на започната работа по трудов договор в трудовата книжка е достатъчно доказателство за пораждащият право на обезщетение факт на оставане без работа. Въззивният съд е съобразил така установената практика и по този въпрос няма основание обжалването да бъде допуснато.
Останалите формулирани в изложението на касатора въпроси не са правни, а фактически. Дали при доказателствата по делото е налице съкращаване на щата към момента на издаване на уволнителната заповед и дали кметът е имал основание да предложи трансформация на длъжността „главен специалист“ в „младши експерт“ е въпрос на конкретика по делото, а не на принципно правно разрешение. Процесът на анализ на доказателствата и фактическите констатации на въззивния съд не могат да се проверяват в производството по чл.288 ГПК, а именно към този резултат се домогва касаторът, формулирайки в изложението си възражения срещу установените факти и преценката на доказателствата. Тези възражения обаче не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд № 197 от 07.05.2013 г. по гр.д.№ 55/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: