Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №3670 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 76/29.06.2018г., подадена от С. Ю. Ю. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.М. Ю. С. от АК-К., срещу решение №100, постановено от Окръжен съд-Кърджали на 29.05.2018г. по в.гр.д.№53/2018г., с което след отмяна на решението на първоинстанционния съд е допуснато да се извърши съдебна делба при равни дялове между Н. В. Ю. и С. Ю. Ю. на недвижим имот, представляващ търговска сграда, находяща се в [населено място] поле, [община], представляваща едноетажна масивна сграда, изградена през 1959г., със застроена площ от 325кв.м., с частичен сутерен, разположен в североизточната част на сградата, с полезна площ от 40кв.м., състояща се от три обособени търговски обекта: 1/ресторант, заемащ източната част на сградата със застроена площ от 187.90кв.м., състоящ се на етажа от зала за консумация, топла кухня, подготвителна, миялно, три склада, хладилна камера, баня, коридор и в сутерена-три складови помещения, коридор и стълбищен подход; 2/ магазин, разположен в югозападната част на сградата със застроена площ от 80.40кв.м., състоящ се от търговска зала и склад; 3/ закусвалня, разположена в северозападната част на сградата със застроена площ от 56.70кв.м., състояща се от входно предверие, търговска зала и подготвителна, ведно с 325/525 ид.части от УПИ ..-.., кв... по плана на [населено място] поле, [община], при граници: от север-УПИ ...-.., от запад-улица, от юг-улица, от изток-УПИ ...-общ.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че преценката на въззивния съд относно момента на настъпване на фактическата раздяла между съпрузите се базира изцяло на търговските им взаимоотношения и свидетелските показания на св.М. Т. и Д. Б., което счита за неправилно по съображения, че търговските отношения са без правно значение за квалификацията на понятието „фактическа раздяла“, както и по съображения, че свидетелите М. Т. и Д. Б. не са били очевидци и преки свидетели на семейния живот на страните и преди 2014-2015г. не са посещавали дома им. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от Н. В. Ю. иск за делба бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационна жалба Н. В. Ю. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в проведеното по делото открито съдебно заседание и представените по делото писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
С определение №127/19.03.2019г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за начина, по който съдът следва да извърши преценка досежно момента на настъпване на фактическата раздяла между съпрузите с оглед значението на общи бизнес начинания помежду им и показанията на разпитаните по делото свидетели.
По така поставения въпрос настоящият състав приема, че наличието на общи бизнес начинания на двамата съпрузи е без правно значение за определянето на момента на настъпване на фактическата раздяла помежду им.
Фактическата раздяла се изразява в прекъсване на емоционалните и духовни отношения между съпрузите, както и на икономическите отношения, свързани с полагането на общи усилия за задоволяване нуждите на семейството и осигуряване на неговото благополучие, т.е. съвместния общ стремеж на двамата съпрузи за осигуряване на средства за издръжка и просперитет на семейството.
Всеки от съпрузите полага самостоятелно усилия за осигуряване на финансови средства, които може да използва както за удовлетворяване на собствените си нужди, така и за удовлетворяване на нуждите на семейството. Тези средства могат да бъдат осигурявани чрез полагане на труд по трудово правоотношение, чрез извършване на дейност като търговец или чрез упражняване на свободна професия. И в трите хипотези обаче отношенията с работодателя, съдружника или клиента са специфични и не могат да бъдат квалифицирани като свързани със семейството, още по-малко като съпружески. Сама по себе си търговската дейност е насочена към реализиране на печалба за търговеца, с оглед на което не може да бъде определена като част от отношенията, свързани със семейството, дори ако целта на тази търговска дейност е осигуряване на средства за неговата издръжка.
Ако двамата съпрузи извършват съвместна търговска дейност, отношенията помежду им са между съдружници, в който смисъл ТР №2/2001г. на ОСГК на ВКС и решение №80/01.06.2017г. по гр.д.№381/2016г. на Първо ГО на ВКС. Тези отношения могат да съществуват между две лица независимо от качеството „съпрузи“, което те имат, включително и в период на фактическа раздяла.
При извършването на преценка досежно момента на настъпването на фактическата раздяла между съпрузите съдът следва да вземе предвид фактите и обстоятелствата, които имат значение за наличието на емоционални, духовни и икономически отношения между лицата в качеството им на съпрузи, а не на съдружници. Тази преценка следва да се основава на показанията на свидетелите, които имат преки и непосредствени впечатления от отношенията между съпрузите през изследвания период, свързани със семейството, а не на показанията на свидетелите, свързани с осъществяването на търговската дейност, нито на свидетелите, които възпроизвеждат информация, която са получили от една от спорещите страни.
В случая информация, основана на преки и непосредствени впечатления от семейния живот на страните, се съдържа в показанията на св.Ю. Ю. Ю., брат на съделителя С. Ю. и на св.Ю. Ю., приятел на съделителя С. Ю., според които фактическата раздяла между страните е настъпила още през 2010г., от когато Н. Ю. периодично напускала семейното жилище и грижите за семейството били поети от С. Ю.. В частта, която се отнася до семейните отношения, казаното от св.М. Т. и св.Д. Б. се основава на информация, получена от съделителката Н. Ю., поради което неправилно е прието от въззивния съд за достоверно. Тези две свидетелки имат преки и непосредствени впечатления от отношенията на съделителите по повод съвместната им търговска дейност, както и за отношенията непосредствено преди развода. Изрично св.Т. е заявила, че не е била пряк свидетел Н. Ю. да отглежда детето на страните и само предполага, че Н. Ю. е живеела в общото жилище. И двете свидетелки са ходили в дома на страните 2-3 пъти през 2014-2015г. /около развода/, за да вземат детето и багажа.
В обжалваното решение, въззивният съд като е взел предвид, че показанията на двете групи разпитани свидетели /св.М. Т. и св.Д. Б., приятелки на Н. В. Ю. и св.Ю. Ю. /брат на С. Ю. Ю./ и св.Е. Ю. /приятел на С. Ю. Ю./ са разнопосочни относно обстоятелствата кога са се разделили страните, кой от двамата се е грижел за роденото от брака дете, полагала ли е труд Н. В. Ю., е приел, че следва да кредитира показанията на св.Т. и Б. като незаинтересовани, обективни и последователни, докато показанията на брата на С. Ю. Ю. и неговия приятел според въззивния съд следва да бъдат кредитирани частично само в частта, с която Ю. Ю. не отрича, че Н. В. Ю. е работила в златарския магазин и че през 2013-2014г. е имала бизнес начинания със С. Ю. Ю.. В останалата част, че Н. В. често е отсъствала от дома, въззивният съд е приел, че не следва да кредитира показанията на св.Ю. Ю. като заинтересован от изхода на делото, а тези на св.Е. Ю. – като изолирани и неподкрепени от други доказателства.
С оглед на това въззивният съд е приел за установено от показанията на св.Т. и Б., че страните по делото са живели заедно и са се разделили преди около две години спрямо разпита на свидетелите пред първоинстанционния съд /проведен на 07.07.2017г./, а разводът им бил през 2015г.
Прието е също така, че доколкото Н. В. Ю. е имала участие в бизнес делата на съпруга си и неговия брат, като на нея са били прехвърляни дружествени дялове от капитала на „Азат 9“ ООД, в което съдружници са били С. Ю. Ю. и неговият брат, а на 02.09.2014г. е прехвърлила своите 25 дяла от дружеството на Ю. Ю., то това установява, че поне до края на 2014г. връзката между съпрузите не е била прекратена като двамата са се грижели за детето и са полагали труд според своите възможности.
По тези съображения въззивният съд е приел за неоснователно възражението на съделителя С. Ю. Ю., че имотът е придобит от него по време на фактическата раздяла на страните. А доколкото по делото не е установено съделителят С. Ю. Ю. да е придобил имота в качеството си на ЕТ“С Ю.“, тъй като предприятието на едноличния търговец към придобиване на собствеността не е съществувало – едноличният търговец е заличен, считано от 01.01.2012г., докато процесният недвижим имот е закупен на 20.12.2012г. /н.а.№..., том .., дело №../2012г./, нито е установено това имущество да е било включено в предприятието и да е било предназначено за упражняване на търговската му дейност към момента на придобиването, въззивният съд е приел, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и след прекратяването на брака с развод по взаимно съгласие с решение по гр.д.№8/2015г. по описа на РС-Кърджали, влязло в сила на 27.02.2015г., е съсобствен между съделителите при равни квоти.
Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.172 ГПК и чл.235 ГПК/, както и поради неправилно приложение на материалния закон /чл.21 СК/.
Неправилен и противоречащ на разпоредбата на чл.172 ГПК е изводът на въззивния съд, че показанията на св.Ю. Ю. не следва да бъдат кредитирани, тъй като същият е заинтересован от изхода на делото /само по причина родствената му връзка със съделителя С. Ю./. Не е взето предвид обстоятелството, че този свидетел има преки и непосредствени впечатления от отношенията между съделителите по време на техния брак през целия период на неговото съществуване, както и че казаното от този свидетел се потвърждава изцяло от показанията на незаинтересования от изхода на спора свидетел Е. Ю.. Неправилно е прието също така, че показанията на двете групи свидетели са разнопосочни относно обстоятелството кога са се разделили страните, доколкото останалите свидетели /М. Т. и Д. Б./ нямат впечатления от отношенията между страните в периода на придобиване на правото на собственост върху процесния недвижим имот /2012г./ и въз основа на техните показания не би могло да се извърши преценка дали имотът е придобит по време на фактическа раздяла.
От съществено значение за спора е обстоятелството дали към момента на придобиване на правото на собственост върху процесния имот е настъпила фактическа раздяла между страните. И доколкото за този период /2012г./ данни се съдържат единствено в показанията на св.Ю. Ю. и Е. Ю., но не и в показанията на св.М. Т. и Д. Б., не може да се приеме, че показанията на свидетелите за това обстоятелство са противоречиви или разнопосочни. Още повече, като се има предвид, че извод за осъществяването на определен факт с правно значене може да бъде направен само въз основа на показанията на свидетел-очевидец, т.е. свидетел, който дава показания за факти, чието осъществяване е възприел пряко и непосредствено, каквито са показанията на св.Ю. Ю. и Е. Ю., докато казаното от св.М. Т. и Д. Б. се основава на информация, получена от съделителката Н. Ю., с изключение на посещенията им в жилището на страните в [населено място] в периода около развода /2014-2015г./ и данните за осъществяваната от бившите съпрузи съвместна търговска дейност за същия период, а не към меродавния момент на придобиване на правото на собственост върху имота /2012г./.
И доколкото от показанията на св.Ю. Ю. и Е. Ю. по категоричен начин се установява, че фактическата раздяла между страните е настъпила към 2012г., за което, както беше посочено по-горе, наличието на общи бизнес начинания на двамата съпрузи е без правно значение, следва да се приеме, че процесният недвижим имот не е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Имотът представлява лично имущество на съделителя С. Ю., не е съсобствен между съделителите, поради което следва да се приеме, че предпоставките за допускането му до делба не са налице.
И тъй като в хипотеза на придобиване на правото на собственост по време на фактическа раздяла обстоятелството дали имотът е придобит от един от бившите съпрузи в качеството му на едноличен търговец, както и при липса на данни правото на собственост в конкретния случай да е било придобито с общи средства на двамата съпрузи, доводите на ответника по касационна жалба, касаещи тези обстоятелства не следва да бъдат обсъждани.
По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това спорът бъде решен по същество, като предявеният от Н. В. Ю. иск за делба бъде отхвърлен като неоснователен.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОТМЕНЯ въззивното решение №100, постановено от Окръжен съд-Кърджали на 29.05.2018г. по в.гр.д.№53/2018г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. В. Ю. срещу С. Ю. Ю. иск за делба на недвижим имот, представляващ търговска сграда, находяща се в [населено място] поле, [община], представляваща едноетажна масивна сграда, изградена през 1959г., със застроена площ от 325кв.м., с частичен сутерен, разположен в североизточната част на сградата, с полезна площ от 40кв.м., състояща се от три обособени търговски обекта: 1/ресторант, заемащ източната част на сградата със застроена площ от 187.90кв.м., състоящ се на етажа от зала за консумация, топла кухня, подготвителна, миялно, три склада, хладилна камера, баня, коридор и в сутерена-три складови помещения, коридор и стълбищен подход; 2/ магазин, разположен в югозападната част на сградата със застроена площ от 80.40кв.м., състоящ се от търговска зала и склад; 3/ закусвалня, разположена в северозападната част на сградата със застроена площ от 56.70кв.м., състояща се от входно предверие, търговска зала и подготвителна, ведно с 325/525 ид.части от УПИ ..-.., кв... по плана на [населено място] поле, [община], при граници: от север-УПИ ...-.., от запад-улица, от юг-улица, от изток-УПИ ..-общ.
ОСЪЖДА Н. В. Ю. да заплати на С. Ю. Ю. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1550лв. /хиляда петстотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Н. В. Ю. да заплати по сметка на Районен съд-Кърджали сумата от 50лв. /петдесет лев/, представляваща държавна такса по предявения иск за делба.
Решението е окончателно.

Председател:

Членове: