4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1161

гр. София, 28.12.2012 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 865 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. К. М. срещу определение от 09.07.2012г. по ч. гр. дело № 9403/2012г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-В състав, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] против разпореждане от 11.06.2012г. по гр. дело № 27315/2012г. на Софийски районен съд, 29 състав, с което е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници З. Д. Ж. и Р. Алгинова Ж. въз основа на извлечение от сметка по договор за кредит от 12.05.2008г. за сумата 33 429,69 швейцарски франка, договорна лихва в размер на 7 449,97 швейцарски франка за периода от 22.06.2010г. до 04.06.2012г. и такси по договора в размер 327,72 швейцарски франка и застраховка по договор за кредит в размер на 92,73 лв.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата /обжалваното определение и определение от 29.05.2012г. по ч. гр. дело № 7139/2012г. на СГС, IV-Г състав/:
1/ Какъв следва да е характерът и видът на вземанията, за които банките могат да поискат от районния съд издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 418 ГПК; допустимо ли е банката да се снабди със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на тези разпоредби за вземания, произтичащи от договор за банков кредит с длъжниците, прехвърлени на трето лице по силата на договор за цесия и обратно цедирани на банката по силата на договор за цесия с това трето лице;
2/ Следва ли в хода на заповедното производство съдът да преценява валидното прехвърляне на вземането, когато банката се легитимира като кредитор на основание договор за цесия с трето лице и е поискала издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 2 и чл. 418 ГПК като е представила документ по чл. 417, т. 2 ГПК.
Ответниците З. Д. Ж. и Р. Алгинова Ж. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418, ал. 2 ГПК, въззивният съд е приел, че от представения документ /извлечение от кредитна сметка на двама кредитополучатели по договор за кредит, вземането по който е било прехвърлено на трето лице и обратно на банката/ не може да се установи по несъмнен начин валидността на прехвърлянията по договорите за цесия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
От изложените от частния жалбоподател правни въпроси, с оглед данните по делото, разрешените от въззивния съд въпроси могат да бъдат конкретизирани по следния начин: може ли цесионер, който е банка и на когото друг правен субект е прехвърлил свое вземане срещу кредитополучател по договор за банков кредит, което вземане този правен субект /цедент/ е получил въз основа на договор за прехвърляне на вземане, сключен между него като цесионер и банката като цедент, да получи заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, ал. 2 ГПК въз основа на договор за банков кредит, цесия и извлечение от счетоводните книги на банката. Този въпрос е релевантен за делото, тъй като от правилното му решаване зависи изходът на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК.
По изложения материално правен въпрос е налице противоречива съдебна практика, обективирана в обжалваното определение и определение от 29.05.2012г. по ч. гр. дело № 7139/2012г. на СГС, IV-Г състав, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не може банката – цесионер да иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, каквато заповед не би могъл да иска цедентът [фирма]. Разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК предоставя облекчена процедура на лимитативно посочените в нея субекти - държавните учреждения, общините и банките да получат заповед за изпълнение, когато вземането се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на посочените субекти. З., получил вземането срещу длъжника, основано на договор, сключен от длъжника със самата банка, впоследствие цедирано от банката на трето лице, а по-късно прехвърлено обратно от третото лице – цесионер, но вече в качеството му на цедент на банката в качеството й на цесионер, не може да ползва този ред, тъй като не е могъл да го ползва и цедентът, прехвърлил на заявителя вземането, който не попада в субектите, изброени в чл. 417, т. 2 ГПК. Цесията се установява с други документи, различни от извлечението от счетоводни книги, които не са предвидени нито в разпоредбата на чл. 417 ГПК, нито в специалните норми на Закона за кредитните институции. Правилно въззивният съд е потвърдил разпореждането, с което е отказано да се уважи заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение.
Поради изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като такива не са направени в настоящото производство и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 09.07.2012г. по ч. гр. дело № 9403/2012г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-В състав
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.