№ 192


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2542/2015 година




Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 1184 от 17.06.2015 г., постановено по в. гр. д. № 1283/2015 г. на Варненски окръжен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 1284 от 16.03.2015 г. по гр. д. № 10790/2014 г. на Варненски районен съд, е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 23 030.12 лв., заплатена по фактура № [ЕГН]/05.03.2013 г. от ищеца, в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, цена на достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма] в качеството му на оператор на мрежата на основание решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, претендирана като дължима на отпаднало основание - отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР с решение № 4025/21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12423/2012 г., като са присъдени разноски на ответника по чл.78, ал.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. По съображения, изложени от процесуалните му представители в жалбата и в открито съдебно заседание, моли за отмяна на решението и за уважаване на иска с присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касация [фирма] - [населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за оставяне на въззивното решение в сила. Претендира разноски.
С определение № 416 от 02.06.2016 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос за действието във времето на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл.13, ал.2 от Закона за енергетиката/, инкорпориран в решение № Ц - 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното :
Производството по гр. д. № 1283/2015 г. е образувано пред Варненски районен съд по предявен от [фирма] против [фирма] иск за заплащане на сумата 23 030.12 лв. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници сключил с [фирма] договор № 198/31.05.2012 г. за изкупуване по регулирани от ДКЕВР преференциални цени на електрическата енергия, произведена от собствената му фотоволтаична централа „О. могила”, присъединена към електроразпределителната мрежа на ответника; На 13.03.2013 г. ищецът заплатил на ответника сумата 23 030.12 лв., представляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа по фактура № [ЕГН]/05.03.2013 г.; С решение № 4025/21.03.2013 г. по адм. д. № 12423/2012 г. тричленен състав на Върховния административен съд /ВАС/ отменил раздел VІІ от решение № Ц-33/14.09.2012 г. за определяне на временните цени за достъп до електроразпределителните мрежи; От отмяната на акта последвала отмяна и на породените от него права и задължения, с което отпаднало правното основание за заплащане на начислената с фактурата цена за достъп. Въз основа на изложените фактически твърдения ищецът е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумата 23 030.12 лв. като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
Първоинстанционният съд е уважил иска, след като е приел, че съдебната отмяна на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп има обратно действие и с постановяването й извършеното от ищеца плащане следва да се счита за осъществено на отпаднало основание, което прави основателен искът по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Сезиран с въззивна жалба от ответника, Варненски окръжен съд е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил иска като неоснователен. Въззивният съд е приел за доказано наличието на сключен договор между страните за изкупуване на електрическа енергия, произвеждана от притежаваната от ищеца фотоволтаична централа, присъединена към електроразпределителната мрежа на [фирма], и заплащането от ищеца на сумата 23 030.12 лв., представляваща начислена от ответника цена за достъп до мрежата, определена на база решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. За да се произнесе по спора, съдът е изходил от разбирането, че задължението на ищеца да заплати цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника е елемент от съдържанието на договора за изкупуване на електрическа енергия, сключен между страните в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката и Правилата за условията и реда за предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, и произтича от предоставеното от ответника на ищеца право на достъп до мрежите. Изложил е съображения, че решение № Ц-33/14.09.2012 г., с което в изпълнение на правомощията си по чл.37, ал.2 ЗЕ ДКЕВР е определила временни цени за достъп, не съставлява основанието, въз основа на което ответникът е начислил, а ищецът е заплатил цената за достъп по фактура № [ЕГН]. Посочил е, че решението не замества липсващата в договора воля на страните относно размера на дължимата цена за осигурения достъп, а е предназначено да регулира цените за достъп от страна на ДКЕВР като държавен регулаторен орган в сферата на предоставяни в обществен интерес услуги. В зависимост от така изразеното становище въззивният съд е направил решаващия извод, че след като решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР не е основание за заплащане на цената на предоставената услуга, отпадането на определените с него временни цени като последица от отмяната му с решението по адм. д. № 12423/2012 г. на ВАС не води до отпадане с обратна сила на основанието за плащане на начислената от ответника цена за достъп. Приел е, че отмяната на определените с решението на ДКЕВР временни цени има за последица само отпадане на елемент от съдържанието на договорното правоотношение между страните и възникване на необходимост от неговото преуреждане с цел осигуряване на еквивалентност на насрещните престации. В съответствие с изложеното въззивният съд е постановил отхвърляне на иска с мотив, че престираната от ищеца цена не е заплатена на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
С поредица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК от различни състави на Търговска колегия при ВКС преди и след допускане на въззивното решение до касационно обжалване, е формирана задължителна съдебна практика по въпроса за действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и по свързания с него въпрос за отражението на отмяната върху правоотношенията между ползувателите на електропреносната мрежа и мрежовия оператор. Задължителната практика е обективирана в решение № 212/23.12.2015 г. по т. д. № 2956/2014 г. на І т. о., решение № 158/11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г. на І т. о., решение № 155/11.01.2016 г. по т. д. № 2611/2014 г. на ІІ т. о., решение № 7/26.01.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на ІІ т. о., решение № 28/28.04.2016 г. по т. д. № 353/2015 г. на ІІ т. о., , решение № 75/16.08.2016 г. по т. д. № 206/2015 г., решение № 58/16.08.2016 г. по т. д. № 332/2015 г. на І т. о., решение № 137/05.10.2016 г. по т. д. № 2327/2015 г. на ІІ т. о., решение № 138/05.10.2016 г. по т. д. № 2355/2015 г. на ІІ т. о., решение № 164/04.10.2016 г. по т. д. № 160/2015 г. на І т. о. и др., в които е прието, че влязлото в сила съдебно решение на ВАС за отмяна по реда на АПК на индивидуален административен акт, какъвто характер има решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп, има обратно действие - към момента на издаване на акта; с отмяната на акта е отпаднало с обратна сила, считано от датата на издаването му, основанието за заплащане на определената с него цена за достъп. Според произнасянето в решение № 58/16.08.2016 г. по т. д. № 332/2015 г. на ВКС, І т. о., отмяната по реда на АПК на посоченото решение на ДКЕВР поражда задължение за връщане на формираните въз основа на него и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници временни цени за достъп като платени на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС възприема посочените разрешения и препраща към тях при отговора на поставения в определението по чл.288 ГПК правен въпрос.
Предвид отговора на релевантния за делото правен въпрос обжалваното решение по в. гр. д. № 1283/2015 г. на Варненски окръжен съд противоречи на задължителната практика на ВКС и е неправилно, което налага отмяната му на основание чл.293, ал.2 ГПК. Поради това, че не е необходимо повтаряне или извършвани на нови съдопроизводствени действия, след отмяна на въззивното решение спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция.
От фактическа страна няма спор, че в качеството на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и притежател на фотоволтаична централа „О. могила”, присъединена към електроразпределителната мрежа на [фирма] на основание договор от 10.08.2011 г., касаторът - ищец [фирма] е заплатил на 13.03.2013 г. на ответника сумата 23 030.12 лв. Плащането е извършено срещу издадена от ответника фактура № [ЕГН]/05.03.2013 г., с която е начислена дължима от ищеца цена за достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма]. Страните не спорят и относно факта, че дължимата цена от 23 030.12 лв. е изчислена на база определените с решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР временни цени за достъп до мрежата за период, следващ датата 18.09.2012 г., от която са действали тези цени. С влязло в сила решение № 4025/21.03.2013 г. по адм. д. № 12423/2012 г. на Върховния административен съд решение № Ц-33/14.09.2012 г. е отменено в частта, отнасяща се до съществуващото между [фирма] и [фирма] договорно правоотношение.
Според даденото от задължителната практика на ВКС разрешение, отмяната на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп през процесния период има обратно действие и заличава с обратна сила породените от решението - разглеждано като индивидуален административен акт по чл.13, ал.2 ЗЕ, правни последици. Задължителната практика е категорична, че до отмяната му по съдебен ред решението на ДКЕВР е част от основанието, на което производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници са заплащали начисляваните от операторите на мрежата временни цени за достъп, определени от ДКЕВР в изпълнение на възложените с чл.32, ал.4 във вр. с чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ регулаторни правомощия. Ищецът - касатор е заплатил цената от 23 030.12 лв. на основание договора за присъединяване и приложимото към него решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, поради което отмяната на решението с обратна сила има за последица отпадане на основанието за престиране на начислената цена за достъп по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Конститутивното действие на отмяната с обратна сила на решението на ДКЕВР лишава от основание извършеното от производителя на електрическа енергия плащане, но не засяга съществуването на облигационното правоотношение между производителя на електрическа енергия и оператора на мрежата и не лишава правоотношението от присъщия му възмезден характер. От гледна точка на това правоотношение задължението на ответника за връщане на получената на отпаднало основание - отмененото с обратна сила решение на ДКЕВР, цена за достъп произтича от настъпилото вследствие на съдебната отмяна на решението неоснователно разместване на имуществени блага в правните сфери на страните и от правилото на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, че всеки е длъжен да върне полученото на отпаднало основание. Прилагането на последващи мерки, наложени от и съответстващи на възмездния характер на правоотношението, не е част от облигационния спор по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и е без значение за неговото разрешаване, поради което не се налага обсъждане на поддържаните от ответника по касация доводи в тази насока.
По изложените съображения след отмяна на въззивното решение искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД следва да бъде уважен като ответникът бъде осъден да заплати на касатора - ищец получената на отпаднало основание сума - 23 030.12 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 22.08.2014 г. до окончателното плащане.
В зависимост от изхода на делото въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските и на основание чл.78, ал.1 ГПК да се присъдят на касатора - ищец разноски за всички съдебни инстанции в доказания по делото размер от 4 971.80 лв., отразен в списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОТМЕНЯ решение № 1184 от 17.06.2015 г. по в. гр. д. № 1283/2015 г. на Варненски окръжен съд и вместо него постановява :

ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], Варна Т. - Е, [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], к. к. „Златни пясъци - И. 2”, вх.А, ап.19, сумата 23 030 лв. /двадесет и три хиляди и тридесет лв. и дванадесет ст./ - платена на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма] по фактура № [ЕГН]/05.03.2013 г., на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, както и сумата 4 971.80 лв. /четири хиляди деветстотин седемдесет и един лв. и осемдесет ст./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :