11

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Дияна Ценева гражданско дело № 7515/2013 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С решение от 30.04.2013 г. по гр.д. № 13 667/2010 г. на Софийски градски съд е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 14.09.2009 г. по гр.д. № 26738/06 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. В. С. обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация срещу [фирма] и [фирма] и в тези части е постановено друго, с което:
- е признато за установено по отношение на [фирма], че Д. В. С. е собственик на апартамент № 3, находящ се в [населено място], в сградата на [улица], построен на трети надземен /втори жилищен/ етаж , кота +8.10 м, с площ от 121.26 кв.м, заедно с избено помещение № 3 с площ 4.48 кв.м, построено в подземния етаж, и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ Х-82 в кв. 276 по плана на [населено място], и ответникът [фирма] е осъден да предаде на ищцата владението върху този имот;
- е признато е за установено по отношение на [фирма], че Д. В. С. е собственик на апартамент № 5, находящ се на трети надземен / втори жилищен/ етаж, кота + 8.10 м, с площ 121.26 кв.м, построен в същата сграда, заедно с избено помещение № 5 в подземния етаж и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в което е построена, и ответникът [фирма] е осъден да й предаде владението върху този имот.
Със същото въззивно решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд в останалите му части, с които са отхвърлени предявените от Д. В. С. против [фирма] иск за ревандикация на гараж № 3 на първи надземен етаж в описаната по - горе сграда, против [фирма] - за ревандикация на магазин № 1 на първия надземен етаж / партер/, кота 0.00, и против [фирма] и Т. Г. К. – за прогласяване на основание чл. 26, ал.1, изр.1 ЗЗД нищожността на договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 9, т.ІІ, дело № 197/2006 г. в частта по т.6, с която е учредена ипотека върху магазин № 1 .
С определение от 2014 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по подадената от [фирма] и [фирма] касационна жалба в частта, с която са уважените предявените против тях искове за ревандикация, по въпроса за задължението на съда да обсъди заключението на съдебната експертиза във връзка с останалите доказателства по делото и при наличието на изразени различни становища на вещите лица да посочи кои от тях приема и защо.
По подадената от Д. В. С. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск против [фирма] за ревандикация на магазин № 1, по въпроса за задължението на съда да формира своите правни изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства по делото и да посочи на кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, както и в частта, с която е отхвърлен искът против [фирма] и Т. Г. К. за прогласяване нищожността на договорна ипотека, по въпроса за действителността на договорна ипотека, учредена върху чужд имот.
В подадената от [фирма] и от [фирма] касационна жалба се поддържа, че в нарушение на съществени съдопроизводствени правила въззивният съд не е преценил относимите към спора доказателства в тяхната взаимна връзка, поради което е направил необоснован извод за идентичност на апартаменти № 4 и 6, които ищцата и нейната майка е следвало да получат въз основа на сключения през 1993 г. предварителен договор, и апартаменти № 3 и 5, предмет на делото. На следващо място поддържат оплакване за необоснованост и незаконосъобразност и на извода, че в полза на ответниците не е осъществен фактическия състав на придобивната давност по отношение на тези жилища.
Жалбоподателката Д. В. С. чрез своя процесуален представител адв. м. Беленска поддържа, че въззивното решение е неправилно в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове по чл. 198 ЗС против [фирма] за ревандикация на магазин № 1 и по отношение на ответниците [фирма] и Т. Г. К. за прогласяване нищожност на учредената върху този обект договорна ипотека. Счита, че по делото е безспорно установено, че владението върху магазина се упражнява от ответника [фирма], и след като въззивния съд е приел, че тя е доказала да е собственик на същия, неправилно е отхвърлил исковете против тези ответници.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено и не е било спорно между страните, че на 12.04.1993 г. е сключен предварителен договор, с който съсобствениците на дворното място, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо имот пл.№ 11 от кв. 277 /стар/ по плана на м.”Л.” поели задължението да учредят в полза на [фирма] правото да построи жилищна сграда в съответствие с издадена виза за предварително строителство и проучване от 12.04.1993 г., срещу задължението на приобретателя да построи от свое име и със собствени средства недвижими имоти, описани в договора, за които учредителите си запазили право на строеж. По силата на този договор дружеството е следвало да построи и предаде на В. Н. В. и на Д. В. С. апартаменти №№ 4 и 6 от втори жилищен етаж на сградата, представляващи 2/3 от този етаж, както и магазин, представляващ 1/3 от втория жилищен етаж, построен на първия етаж / сутерена/, ведно със санитарен възел към магазина, съгласно архитектурен проект, една гаражна клетка по проект и мазета съгласно броя на апартаментите. В полза на останалите съсобственеци на терена - Г. С. К., С. П. Я. и В. П. Я., дружеството е поело задължение да построи и предаде четвъртия жилищен етаж от сградата, една двойна гаражна клетка, побираща два автомобила, и мазета, съгласно броя на апартаментите. Установено е също по делото, че към момента на сключване на предварителния договор не е имало одобрен архитектурен проект за изграждане на сградата. Такъв е одобрен по- късно - на 28.09.1993 г. С него е предвидено изграждане на жилищна сграда на четири етажа с гаражи и подпокривни нива, състояща се от : ниво сутерен- подземни гаражи, рампа, мазета и абонатна станция; партерен етаж, кота + 0.00- наземни гаражи, магазини вход; първи надземен етаж, кота +2.70, отбелязан в проекта като първи жилищен - офиси; втори надземен етаж, кота + 5.40 - два апартамента и офис; трети надземен етаж, кота + 8.10 и четвърти надземен етаж, кота + 10.80 - решени изцяло като жилищни, включващи по 3 апартамента на етаж; подпокривен етаж І ниво / пети надпартерен етаж/- три апартамента, ІІ ниво- два апартамента и ІІ ниво на апартамента от І ниво / мезонет/, ІІІ ниво- два апартамента от първо и второ подпокривно ниво. С анекс от 09.08.1994 г. към предварителния договор, сключен между [фирма] чрез П. Б. като управител на дружеството, и В. Н. С., действаща за себе си и като пълномощник на Д. В. С., страните уговорили, че т.1а от предварителния договор ще се чете ” За В. Н. В. и Д. В. С. - апартаменти №№ 3 и 5 от трети жилищен етаж на сградата, със застроена площ 121.26 кв.м за всеки, представляващи 2/3 от същия етаж, и магазин, представляващ 1/3 от трети жилищен етаж, построен на първия етаж /сутерена/, ведно със санитарен възел към магазина, съгласно архитектурен проект, една гаражна клетка по проект и мазета съгласно броя на апартаментите, вместо апартаменти № 5 и 6 от втори жилищен етаж от сградата”.
С решение по гр.д. № 11953/95 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 05.10.2005 г., по иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД, предявен от [фирма] е обявен за окончателен предварителния договор от 12.04.1993 г., по силата на който В. Н. В., Д. В. С., С. П. Я., Г. С. К. и В. П. Я. учредяват на [фирма] правото да построи в съсобственото им дворно място жилищна сграда в съответствие с дадената виза за предварително строителство и проучване от 12.04.1993 г. , срещу построяването от дружеството и за негова сметка на съответните обекти за учредителите, върху които те си запазват идеална част от правото на строеж. Посочените в решението обекти, които по силата на договора е следвало да бъдат получени от В. В. и Д. С., са апартаменти № 4 и 6 на втория жилищен етаж, представляващ 2/3 от същия етаж, и магазин, представляващ 1/3 от втори жилищен етаж, построен на първия етаж / сутерен/, ведно със санитарен възел към магазина, една гаражна клетка по проект и мазета според броя на апартаментите.
С декларация с нотариална заверка на подписите от 09.10.1995 г. В. В. и Д. С. декларирали, че си разпределят съсобствените обекти както следва: на В. В. ще се отреди в собственост апартамент № 1 на втори етаж, заедно с мазе № 1 и припадащите се идеални части за жилището и за мазето, а на Д. С. - апартамент № 2 на втория етаж, заедно с мазе № 2, магазин № 1 на партерния гаражен етаж, застроен на 52.22 кв.м, състоящ се от търговска зала със санитарен възел, както и гараж № 3 на партерен гаражен етаж, застроен на 17.80 кв.м, заедно с припадащите се към тези обекти идеални части от общите части на сградата и от мястото.
Вещите лица от назначените по делото съдебно - технически експертизи безпротиворечиво са установили, че сградата е изградена съобразно одобрения на 28.09.1993 г. архитектурен проект. Предварителният договор е сключен преди тази дата и разпределението на обектите, които е следвало да получат собствениците на дворното място, е извършено по схема, която не е предвиждала изграждането на офисен етаж. По тази схема първият надпартерен етаж е разположен на кота + 2.70 и на него са били предвидени апартаменти №№ 1, 2 и 3. На втори надпартерен етаж на кота + 5.40 е било предвидено изграждането на апартаменти №№ 4, 5 и 6. Съгласно одобрения архитектурен проект, етажът на кота + 2.70 е проектиран изцяло като офисен, трите апартамента са обединени и е изградена вътрешна стълба към ниво +5.40, като по този начин средният апартамент от кота +5.40 е приобщен към офиса. Това изменение е довело и до промяна в номерацията на апартаментите - апартаменти №№ 4 и 6 по схемата преди одобряване на архитектурния проект са получили №№ 1 и 2 по този проект, разположени на етажа с кота + 5.40.
На база на тези констатации вещото лице от изслушаната пред първата инстанция съдебно- техническа експертиза е посочило, че не може да се даде категоричен отговор дали апартаменти №№ 4 и 6 по предварителния договор са идентични с процесните апартаменти №№ 3 и 5, разположени на кота + 8.10 м. Назначена е тройна съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, че в зависимост от това дали офисният етаж и етажът над него ще бъдат приети за жилищни или не, апартаменти №№ 4 и 6 могат да бъдат идентични или с апартаменти №№ 1 и 2 на кота + 5.40 или с апартаменти №№ 6 и 8 на кота + 10.80. Изслушаната е повторна разширена съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, че в одобрения архитектурен проект, етажът на кота + 5.40, на който са проектирани апартаменти № 1 и 2, е обозначен като втори жилищен етаж, а етажът на кота + 2.70, който е предназначен изцяло за офиси, е обозначен като първи жилищен етаж. Апартаменти с №№ 3 и 5 са проектирани на етажа с кота + 8.10, посочен в архитектурния проект като трети надземен етаж. Експертизата не се е ангажирала с единно становище относно идентичността на процесните жилища с апартаменти №№ 4 и 6 по предварителния договор. Такова становище е изразено в особеното мнение на едно от вещите лица- инж. Д. Б., според когото апартаменти №№ 4 и 6 от предварителния договор са идентични с апартаменти №№ 3 и 5, поради това, че общата им площ представлява 2/3 от площта на втория жилищен етаж на кота +8.10, и поради това, че по архитектурния проект апартаменти №№ 4 и 6 са разположени на различни етажи.
Пред въззивната инстанция е назначена нова еднолична експертиза, изпълнена от в.л. арх. Цв. Ш.- Б., която в основното си заключение е посочила, че по местоположение апартаменти №№ 1 и 2 по одобрения архитектурен проект отговарят на апартаменти №№ 4 и 6 по предварителния договор, но поради промяна на предназначението на първия етаж от жилищен в офисен и анекса към предварителния договор, са идентични с апартаменти №№ 3 и 5.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че апартаменти №№ 4 и 6 по предварителния договор са идентични с апартаменти №№ 3 и 5 по архитектурния проект, поради което ищцата се легитимира като техен собственик.
Настоящия състав намира, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е изградил изводите си за наличието на идентичност между жилищата, предмет на предварителния договор и тези, предмет на иска за ревандикация, въз основа на част от приетите по делото съдебно- технически експертизи, като не е обсъдил други и не е изложил съображения защо не ги кредитира. В трайната практика на ВКС, изразена и в представените с касационната жалба решение № 24/10 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/08 г. на ВКС, І го. и решение № 1318 от 16.04.2009 г. по гр.д. № 5641/07 г., която настоящият състав споделя изцяло, е прието, че експертното заключение следва да бъде обсъдено в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, а когато по делото са изслушани няколко заключения и е налице различие в мнението на експертите, съдът следва да изложи правните съображения, поради които възприема едно от тях.
В случая всички приети по делото съдебно технически експертизи са установили, и тази констатация съответства и на представените по делото доказателства, че към момента на сключване на предварителния договор не е бил одобрен архитектурен проект за изграждане на сградата, поради което договарянето относно на обектите, върху които собствениците на дворното място ще си запазят право на строеж и които следва да получат в собственост след построяването на сградата, е въз основа на схема, която не е предвиждала изграждането на офисен етаж. Вещите лица са посочили, че по тази схема на кота + 2.70 са разположени апартаменти №№ 1, 2 и 3, а апартаментите № 4 и 6, посочени в предварителния договор, са били разположени на кота + 5.40. С архитектурния проект е било предвидено на кота + 2.70 да бъде изграден офис, на кота + 5.40 - два апартамента със застроена площ по 121.26 кв.м всеки, а между тях- второ ниво на офиса. Това предвиждане има за последица изменение в номерацията на жилищата - апартаменти № 4 и 6 по схемата стават съответно апартаменти № 1 и 2 по архитектурния проект. При така направените безспорни констатации на вещите лица, изводът, че апартаменти №4 и №6 по предварителния договор са идентични с апартаменти № 3 и № 5 по архитектурния проект, в съответствие с който е изградена сградата, разположени на кота + 8.10, е неверен. Допълнителното заключение на вещото лице Ц. Ш. - Б., прието от въззивния съд, е придружено от две схеми, които нагледно отразяват разположението на отделните обекти в сградата по нива, така, както са били предвидени към момента на сключване на предварителния договор и с одобрения по- късно архитектурен проект. От същите е видно, че апартаменти № 4 и 6 по предварителния договор са предвидени са изграждане на кота + 5.40, и че същите съответстват на апартаменти № 1 и 2 по архитектурния проект. Промяната на предназначението на етажа на кота + 2.70 от жилищен в офисен с нищо не променя принадлежността на правото на собственост върху обекта на този етаж и на жилищните обекти над него, както и местоположението на жилищните обектите, които ищцата и нейната майка е следвало да получат в собственост след построяване на сградата. Видно от предварителния договор, върху предвидените по схема за изграждане на кота + 2.70 три апартамента собствениците на терена не са си запазили право на строеж, от което следва, че след построяването на сградата същите биха станали собственост на дружеството - строител на сградата и суперфициар [фирма]. В тази връзка следва да се посочи, че архитектурният проект е подписан от собствениците на дворното място, т.е. по време висящността на спора по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен предвижданията на архитектурния проект, както и измененията на предварителния договор относно жилищните обекти в сградата, които В. Н. В. и на Д. В. С. следва да получат от строителя, направени с анекса от 09.08.1994 г., са били известни на ищцата, но същата не се е позовала на тях, поради което предварителният договор е обявен за окончателен със съдържанието, което е било договорено от страните при сключването му. Влязлото в сила решение по чл. 19, ал.3 ЗЗД замества несключения окончателен договор и ищцата не може да иска предаване на други жилищни обекти, различни от посочените в съдебното решение.
По изложените съображения въззивното решение в частта, с която са уважени предявените от Д. В. С. искове против [фирма] за ревандикация на апартамент № 3 в сградата на [улица], построен на трети надземен /втори жилищен/ етаж , кота +8.10 м, с площ от 121.26 кв.м, и против “В. билдинг 5” за ревандикация на апартамент № 5, разположен на същия етаж, е неправилно и следва да бъде отменено. Събраните по делото доказателства налагат извод, че апартаменти № 4 и № 6 по предварителния договор не са идентични с апартаменти № 3 и № 5 по архитектурния проект, поради което влязлото в сила решение по гр.д. № 11953/95 г. на Софийски районен съд не легитимира ищцата като собственик на тези обекти. Тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което предявените от Д. С. В. обективно съединени искове против [фирма] и против [фирма] за ревандикация на тези обекти следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По подадената от Д. В. С. касационна жалба
Във връзка с предявения от Д. В. С. против [фирма] иск за ревандикация на магазин № 1 на първия надземен етаж / партер/, въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик на същия, но намерил за недоказано твърдението й, че магазинът се владее от този ответник.
В тази част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да формира своите правни изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства по делото и да посочи на кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, като е констатирано противоречието му с трайно установената съдебна практика и практиката на ВКС, която последователно акцентира върху изпълнението на това задължение.
По делото е представен нотариален акт № 24 от 31.07.2006 г., с който [фирма], представлявано от управителя П. И. Д., продава на [фирма], представлявано от управителя Б. М., процесния магазин № 1. В т. V от акта е посочено, че продавачът се задължава да предаде на купувача владението и ползването на продавания имот в деня на подписването на нотариалния акт. Това доказателство не е оспорено от ответника [фирма]. С гласни доказателства- показанията на св. Зл. Б., е установено, че за всички извършени от вещите лица огледи в сградата на [улица] достъпът е бил осигуряван от Д. С. Б. като представител на търговските дружества - ответници по делото, който разполагал с ключове за всички обекти, в това число и за магазините. Всички тези доказателства, преценени във връзка едно с друго, дават достатъчно основание да се направи обоснован извод, че магазин № 1 се владее от ответника [фирма]. Затова като е отхвърлил иска за ревандикация на магазин № 1 по съображения, че не е установена пасивната материалноправна легитимация на този ответник, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и в тази част бъде постановено друго, с което [фирма] бъде осъдено да предаде на Д. С. В. владението върху магазин № 1.
В частта, с която е отхвърлен искът на Д. В. С. против [фирма] и Т. Г. К. за обявяване нищожност на договор за ипотека, обективиран в нотариален акт № 9, т.ІІ, дело № 197/ 20.07.2006 г., въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за действителността на договорна ипотека, учредена върху чужд имот. По този въпрос е формирана трайна съдебна практика - решение № 1029 от 14.07.1999 г. по гр.д. № 337/99 г. на ВКС, V г.о., решение № 419 от 07.04.2006 г. по гр.д. № 3099/04 г. на ВКС, ІV-Б г.о., включително и такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК- решение № 553 от 20.12.2011 г. по гр.д. № 1166/2011 г. на ВКС, І. г.о., която приема, че ипотека, учредена от несобственик, е недействителна. Това разрешение се основава на императивната разпоредба на чл. 167, ал.3 ЗЗД, съгласно която ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключване на договора принадлежат на лицето, което я учредява.
С оглед цитираната съдебна практика, която се споделя напълно от настоящия състав, въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът против [фирма] и Т. Г. К. за обявяване нищожност на договор за ипотека, обективиран в нотариален акт № 9, т.ІІ, дело № 197/ 20.07.2006 г., се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Към 20.07.2006 г. процесният магазин не е бил собственост на [фирма], поради което по аргумент от чл. 167, ал.3 ЗЗД договорът за ипотека е нищожен. Допуснатото нарушение на материалния закон е основание въззивното решение да бъде отменено в тази част. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, следва спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като бъде прогласена нищожността на договора за ипотека.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение от 30.04.2013 г. по гр.д. № 13 667/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма], че Д. В. С. е собственик на апартамент № 3, находящ се в [населено място], в сградата на [улица], построен на трети надземен /втори жилищен/ етаж , кота +8.10 м, с площ от 121.26 кв.м, заедно с избено помещение № 3 с площ 4.48 кв.м, построено в подземния етаж, и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ Х-82 в кв. 276 по плана на [населено място], и ответникът [фирма] е осъден да предаде на ищцата владението върху този имот, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. В. С. против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, ап.4, иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост на ищцата и предаване на владението върху следния недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в [населено място], в сградата на [улица], построен на трети надземен /втори жилищен/ етаж , кота +8.10 м, с площ от 121.26 кв.м, заедно с избено помещение № 3 с площ 4.48 кв.м, построено в подземния етаж, и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ Х-82 в кв. 276 по плана на [населено място].
ОТМЕНЯ решение от 30.04.2013 г. по гр.д. № 13 667/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е признато е за установено по отношение на [фирма], че Д. В. С. е собственик на апартамент № 5, находящ се на трети надземен / втори жилищен/ етаж, кота + 8.10 м, с площ 121.26 кв.м, построен в същата сграда, заедно с избено помещение № 5 в подземния етаж и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в което е построена, и ответникът [фирма] е осъден да й предаде владението върху този имот, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. С. В. против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, ет.4, иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост на ищцата и предаване на владението върху следния недвижим имот: апартамент № 5, находящ се в [населено място], в сградата на [улица], построен на трети надземен /втори жилищен/ етаж , кота +8.10 м, с площ от 121.26 кв.м, заедно с избено помещение № 3 с площ 4.48 кв.м, построено в подземния етаж, и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ Х-82 в кв. 276 по плана на [населено място].
ОТМЕНЯ решение от 30.04.2013 г. по гр.д. № 13 667/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 14.09.2009 г. по гр.д. № 26738/06 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. В. С. против [фирма] иск за ревандикация на магазин № 1, построен на първия надземен етаж / партер/, кота 0.00, в сградата в [населено място], [улица], със застроена площ 51.22 кв.м, състоящ се от търговска зала и санитарен възел, ведно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, ап.4, че Д. В. С. е собственик на следния недвижим имот: магазин № 1, построен на първия надземен етаж / партер/, кота 0.00, в сградата в [населено място], [улица], със застроена площ 51.22 кв.м, състоящ се от търговска зала и санитарен възел, ведно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, съставляващ УПИ Х-82 в кв. 276 по плана на [населено място], и ОСЪЖДА [фирма] да предаде на Д. В. С. владението върху този имот.
ОТМЕНЯ решение от 30.04.2013 г. по гр.д. № 13 667/2010 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд, постановено на 14.09.2009 г. по гр.д. № 26738/06 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. В. С. против [фирма] и Т. Г. К. иск за прогласяване на основание чл. 26, ал.1, изр.1 ЗЗД нищожността на договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 9, т.ІІ, дело № 197/2006 г. в частта по т.6, с която е учредена ипотека върху магазин № 1 построен на първия надземен етаж / партер/, кота 0.00, в сградата в [населено място], [улица], със застроена площ 51.22 кв.м, състоящ се от търговска зала и санитарен възел, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД – поради противоречие със закона/ чл. 167, ал.3 ЗЗД/, договор за ипотека, обективиран в нотариален акт № 9, т.ІІ, дело № 197/2006 г. в частта по т.6, с който [фирма] учредява в полза на Т. Г. К. ипотека върху следния недвижим имот: магазин № 1, построен на първия надземен етаж / партер/, кота 0.00, в сградата в [населено място], [улица], със застроена площ 51.22 кв.м, състоящ се от търговска зала и санитарен възел, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена, съставляващ УПИ Х-82 в кв. 276 по плана на [населено място].




ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: