Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. д. № 3044 по описа за 2017г. и приема следното:

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р.Т. като процесуален представител на [фирма] С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Разград от 28.ІІІ.2017г. по в.гр.д. № 2/2017г.
Ответникът по касационната жалба С. З. К. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат М.П. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 28.ІІІ.2017г. Р. е потвърдил решението на Разградския РС от 11.ХІ.2016г. по гр.д. № 983/2016г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу С. К. иск за присъждане на 5230лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба, представляващи част от платена без основание цена по нищожен договор за покупко-продажба от 31.ІІІ.2009г., предмет на нот.акт № 38/2009г., като погасен по давност.
Въззивният съд е взел предвид, че: с посочения нотариален акт ищецът закупил от О. П. Х., представляван от ответника К., четири ниви срещу 5372лв., заплатени на пълномощника преди изповядането на сделката, но след нотариалното удостоверяване на на 26.ІІ.2009г. на пълномощното, делегиращо процесуално представителство на последния; с влязло в сила определение от 25.ІІІ.2010г. по НОХД № 212/2010г. по описа на Р., постановено по реда на чл.381 НПК, ответникът е признат за виновен за това, че в условия на продължавано престъпление за времето от 04.ІІ. – 06.ІІІ.2009г. е съставил с цел да бъдат използвани неистински официални документи – нотариално удостоверяване на подпис и съдържание в процесното пълномощно и на подпис в декларация по чл.264 ДОПК, за което е осъден за престъпление по чл.308 ал.2 НК; позовавайки се на признатата с влязлата в сила присъда неистинност на пълномощното с влязло в сила на 06.ІІ.2014г. решение от 11.ХІ.2013г. по гр.д. № 59/2013г. по описа на КРС е прогласена нищожността на сделката от 31.ІІІ.2009г., сключена между ищеца и О. Х., действащ чрез мнимо представляващия го К., и е уважен предявеният от Х. срещу ищеца ревандикационен иск. Съдът е приел, че между ищеца и ответника не съществува договорна връзка, по отношение на сделката ответникът е трето лице и не носи нито права, нито задължения по нея, при което отговорността му за връщане на процесната сума не следва като последица от обявената нищожност, а като фактически получена без правно установени с ищеца отношения. Въззивният съд не е споделил извода на първоинстанционния, че правната квалификация на иска е по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, тъй като в тази хипотеза ангажирането на отговорността за връщане на даденото без основание предпоставя съществуваща между страните облигационна връзка, каквато в случая няма. При доказаното предаване от ищеца на ответника на процесната сума и неотчитането й на мнимо представлявания, основанието за връщането й е чл.59 ЗЗД. Неправилно дадената от първоинстанционния съд квалификация на претенцията касае правилността, а не допустимостта на първоинстанционното решение, тъй като е налице произнасяне по заявените от ищеца обстоятелства и петитум, обуславящи състава на чл.59 ЗЗД. Искът е неоснователен поради погасяването на вземането с петгодишна давност – то е станало изискуемо през м.март 2009г., когато сумата е получена от ответника без основание, а претенцията е предявена на 19.V.2016г., неоснователността на преминаване на благо от имуществото на едно лице в това на друго съществува при самото преминаване, а не в последващ момент, за което съдът се е позовал на ППВС № 1/1979г.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е заявил искане за произнасяне в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /в редакцията преди последното изменение през 2017г./ по въпросите „при прогласяване нищожността на договор поради липса на съгласие на продавача поради прогласяване на неистинското пълномощно за нищожно от кой момент започва да тече погасителната давност за вземането на купувача към пълномощника в случаите, когато купувачът предварително е изплатил продажната цена на пълномощника, действащ от името и за сметка на продавача – от момента на предаване на сумата или от момента на влизане в сила на решението по иска за обявяване на пълномощното и на сключения от името на продавача договор за нищожни” и „при обявяване на пълномощното за нищожно даденото от купувача на пълномощника в изпълнение на сключения договор на какво основание се дължи – на неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 пр.1 пр.2 или пр.3 или по чл.59 ЗЗД”, които били от значение за точното прилагане на закона.
ВКС на РБ намира, че касационно обжалване на атакуваното решение следва да бъде допуснато за преценка за съответствието между обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, имащо отношение към допустимостта на предявения иск, респективно на решението, и към приложението на материалния закон.
Касационно обжалване не следва да бъде допускано по първия поставен в изложението въпрос. Съгласно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай касаторът не е обосновал наличието на посочените в това тълкувателно решение хипотези. Твърди се, че по въпроса нямало установена трайна съдебна практика, без да се сочи противоречива. А предвид приетото от въззивния съд основание на предявения иск даденото от него разрешение относно началния момент на погасителната давност е в съответствие със сочената в отговора на ответника по касационната жалба практика.
За касационното обжалване на касатора следва да се укаже да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 104.60лв. д.т.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд № 6 от 28.ІІІ.2017г. по в.гр.д № 2/2017г.
УКАЗВА на [фирма] С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 104.60лв. д.т., както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След изтичане на срока за изпълнение на указанието делото да се докладва за преценка за следващите се процесуални действия.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: