Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1070 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството против решение № 454 от 20.11.2013г. по гр.д.№ 430/2013г. на Окръжен съд-Смолян, с което е потвърдено решение № 114/17.07.2013г. по гр.д.№ 295/2012г. на РС-Чепеларе. С последното е признато за установено по отношение на държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] със заповед № РД-18-58/28.08.2006г. на изпълнителния директор на АГКК-София ищците Р. Я. Ш. и С. Я. К. са собственици на поземлен имот № 1833, отбелязан с кафяв цвят на скица № 1 към заключението на вещото лице, преподписана от съда, съставляваща неразделна част от решението, който имот е с площ 1390 кв.м., отразен с № 80371.240.6, както и че частта от този имот с площ 363 кв.м. колорирани в жълто на същата скица е нанесена неправилно в очертанията на имот № 80371.0.285 по одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, тъй като имот № 80371.0.285 по одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър е „воден обект”, съставлява корито на река „Ч.” и съгл. чл. 11, т. 1-5 от Закона за водите е публична държавна собственост, което не позволява да бъде реституиран. Твърди се че са допуснати съществени процесуални нарушения, защото назначеното вещото лице – геодезист не е компетентен за определи дали процесния терен е част от прилежащата площ към реката и защото не е уважено искането за отлагане на делото поради това, че новия министър не е подписал все още ново пълномощно. Поради допускането на процесуални нарушения, се твърди и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 от ГПК е формулиран въпроса може ли да се реституира по ЗСПЗЗ терен, който попада в коритото на река макар да не е залят от течащата вода и за нуждата от специални знания в областта на водните обекти при разрешаване на въпрос, свързан с това какъв е терена, зает от тях, с каква експертиза следва да се установи това – с експерт геодезист, или от експерт, специалист по водни обекти. Поставен е и по-общия въпрос може ли да се реституира по ЗСПЗЗ обект, който е зает от обществено мероприятие. Жалбоподателите се позовават на решение № 1057/27.11.2008г. по гр.д.№ 4048/2007г. на ВКС ІV гр.о., с което е отменено решение и е отхвърлен иск, основан на реституция по ЗВСОНИ за част от имот, попадащ в очертанията на речно корито, но като основание за допускане сочат чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по касация оспорват жалбата. Позовават се на това, че речното корито в частта, в която попада процесния имот от 363 кв.м. не е реализирано, че ответникът не е поискал хидротехническа експертиза в отговора към исковата молба, а пълномощно е могло да бъде изпратено своевременно и по електронната поща.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР за частта от проектен имот № 80371.240.6 с площ 363 кв.м. колорирани в жълто на скица № 1, неразделна част към решението. Твърди се, че ищците са собственици на основание наследство, реституция по ЗСПЗЗ и доброволна делба на целия имот, но част от него е нанесена неправилно в очертанията на имот № 80371.0.285, записан като воден обект – публична държавна собственост. Държавата счита, че не е имало основание за реституция на процесната част, защото тя попада в очертанията на воден обект, който е публична държавна собственост.
По делото е установено, че с решение № 2143 от 25.02.3000г. е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници на ливада от 1,390 дка в строителните граници на [населено място] м. „П. хан” имот 123 от кв. 93 по кадастралния план от 1999г. на наследници на Р. З. Л., при граници А. М., река и дере, установен с емлячен регистър от 19949г. За издаване на решението е представено у-ние по чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ, в което е посочено, че имота попада в парцел І-мебелен завод” и са описани границите, посочени в решението. Към удостоверението е приложена скица / л. 9 от делото на РС/. С договор за доброволна делба от 14.02.2005г. между наследниците, възстановеният имот е получен в дял от двете ищци. Извършено е попълване на кадастралната карта на основание заповед № 155 от 19.05.2000г. с нов имот 1833 в очертанията на парцел І-мебелен завод, който след това е заснет в кадастралната карта с № 80371.240.6. Б. дирекция е възразила за попълване на частта от имота, попадаща в очертанията на имот № 80371.0.285- водно течение на р. Ч. – държавна собственост.
Според назначената геодезична експертиза, възстановеният и заснет с № 1833 имот не е включван в плановете от 1922 и 1962г. и е подпълнен със заповед № 155/2000г. по плана, действащ към този момент одобрен 1978г. Според вещото лице, бреговете на реката на место са различни от нанесените в плана, а речното корито е на изток от процесния имот. Той съставлява висока площадка, която е образувана с натрупване на земни маси през годините и тя не съставлява водно корито, не пречи и на водното течение. Според вещото лице, процесният терен не съставлява и „принадлежащи земи на реки” по смисъла на пар. 27 от допълнителните разпоредби на ЗВ.
Въззивната инстанция е потвърдила решението на РС, като е възприела изводите на вещото лице. Приела е, че речното корито в частта на процесната площ не е реализирано, а минава на изток от него и не е пречка за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ в какъвто смисъл е било и удостоверението по чл. 13, ал.4 ППЗСПЗЗ.
Следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса кои земи съставляват прилежащи земи на реки и кога е налице пречка за реституция по ЗСПЗЗ на земи, попадащи край речно корито, или засегнати от такова и как се установява това.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 454 от 20.11.2013г. по гр.д.№ 430/2013г. на Окръжен съд-Смолян по касационна жалба, подадена от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Държавата не дължи заплащане на държавна такса върху имот – публична държавна собственост.
Делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: